Р Е Ш
Е Н И
Е
No260012
гр. Ботевград, 27.02.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 4 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“****” АД, гр. София /с предишно наименование “****”/, чрез пълномощника си твърди, че се е намирал в облигационни
правоотношения с ответника, уредени с договор при Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “****” АД, които обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Поддържа, че като доставчик на електрическа енергия е
доставял на ответника, с електроснабден имот, находящ се в с. ****, махала ****,
с ИТН 310190162572, ел. енергия за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г.,
за което са издадени 10 бр. фактури, с посочени конкретно дължими суми в тях. Поддържа, че задълженията по различни
фактури са изискуеми, като съгласно Общите условия абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия, през
който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането му
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Твърди, че от
страна на ответника не е постъпило плащане на задълженията му по издадените
фактури. Сочи, че по подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК съдът
е образувал гр. д. No 1237/2019 г.
Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта, ищецът предявява
иска за установяване на вземането си по нея. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 441.05 лв. –
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г., както и сумата 14.46 лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.10.2018 г. до 10.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът- М.А.И. *** в депозиран
по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че ответницата не е собственик на жилището, находящо се
в с. ****, махала ****, същата не живее на посочения адрес, не е обитавала
процесното жилище и не е консумирала ел. енергия.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч.
гр. д. No 1237/2019 г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от 18.07.2019 г.
съдът е издал заповед No 3896/19.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.А.И.. С разпореждането
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил
длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по
настоящото сумата от 441.05 лв., представляваща дължима сума за ползвана
електрическа енергия за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г.; сумата от 14.46
лв., представляваща лихва за периода от 05.10.2018 г. до 10.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. за направени
разноски за платена държавна такса и 58.00 лв. за направени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От представеното по делото заверено копие на Счетоводна
справка на “****” АД за задължения на партньор No **********, М.И., контрагент
No 310190162572, се установява, че ответникът
е регистриран като потребител на ел.
енергия по партида със сметка No 310190162572, партньор No ********** за доставка на
електрическа енергия за обект с адрес с. ****, общ. Правец, махала ****. Видно от счетоводната справка за задълженията на този
потребител, в нея е посочена общо дължима сума в размер на 599.32 лв., представляваща сбор на
задълженията по описаните в справката фактури.
Представени
са и заверени копия на 10 бр. фактури, издадени на името на ответника за клиентски
номер 310190162572 за консумирана електрическа енергия в съответните периоди,
като фактурите са за издадени в периода от 10.09.2018 г. до 10.06.2019 г.
По делото е представено и
заверено копие на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “****” АД, съдържащи
подробна регламентация на договорните отношения по продажбата на електрическа
енергия от “****” АД на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа
на територията, за която “****” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване
с ел. енергия No Л-135 от 29.11.2006 г. Представено е и заверено копие на
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
No Л-409-17/01.07.2013 г., видно от което на “****” АД е издадена посочената
лицензия от ДКЕВР за срок от 28 години.
По
делото е изслушано и прието заключението на вещото лице М.Б. по
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че при ищеца се води
задължение към ответника по процесните 10 бр. фактури в размер общо на 455.51
лв., от които главница в размер на 441.05 лв. и лихви – 14.46 лв., като по
същите няма извършени частични или пълни плащания. Съгласно заключението
ответникът има открита партида в счетоводството на ищеца за снабдяване с ел.
енергия, като същият е с клиентски No 310190162572,
идентификационен No ****, който е посочен на всяка от процесните фактури, и
партньор No **********. Преди 03.08.2018
г. за периода от 28.01.2011 г. до 03.08.2018 г. са извършени плащания от
ответника по 89 бр. издадени от ищеца фактури. В табличен вид вещото лице е
посочило размера на дължимата сума по всяка една от процесните 10 бр. фактури,
чиято обща стойност възлиза на 441.05 лв. Съгласно същото заключение, за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019
г. счетоводните книги и записвания при ищеца, относно снабдяване на ответника с
ел. енергия, са редовно и надлежно водени, съгласно изискванията на ЗС. От
заключението се установява, че законната лихва върху главниците по процесните
фактури за периода от датата на падежа на съответната фактура до 10.07.2019 г.,
е в размер на 14.50 лв., а общият размер на главницата и законната лихва по
всяка фактура възлиза на 455.55 лв. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземания
на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 3896/19.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1237/2019 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така
предявените искове са основателни.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключение по съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при ищцовото дружество на името на ответника за процесния период
е имало открита партида за снабдяване с ел. енергия на обект с адрес с. ****,
общ. Правец, махала ****, като същата е потребител на ел. енергия по партида с
клиентски No 310190162572. Като потребител на
електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е страна по
договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на
“ЧЕЗ Разпределение България” АД и за продажба на електрическа енергия на “****”
АД. Последните са одобрени от държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, като публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане, като по този начин обвързват страните по договора.
Не е спорно между страните, а и
от събраните по делото доказателства се установява още, че ищецът е доставил на
посочения електроснабден имот, находящ се в с. ****, махала ****, с ИТН
310190162572, ел. енергия за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г., за
което са издадени 10 броя фактури на обща стойност 441.05 лв., като по този начин е изпълнил задължението
си за доставка на електрическа енергия на ответника.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “****” АД, потребител на ел.
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическата енергия за домакинството си. В чл.
19, ал. 1 от Общите условия е регламентирано задължението на потребителя за
заплащане на продавача стойността на ел. енергията и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, като по силата на
ал. 2 продължителността на периода за плащане е 10 дена, а съгласно ал. 8 на
същата разпоредба неполучаването на съобщение за дължимите от потребителя суми
не го освобождават от задължението за заплащането им. По силата чл. 98а, ал. 1
и 4 от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи услови, като публикуваните общи условия влизат в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.
След като на името на ответника е
открита партида за снабдяване с ел. енергия за съответния електроснабден имот и
същата е вписана като потребител, то за нея възникват правата и задълженията на
потребител на ел. енергия, поради което и направените от нея възражения за
недължимост на вземането поради това, че не е собственик на жилището, находящо се в с. ****, махала ****, и не живее
на посочения адрес, не е обитавала процесното жилище и не е консумирала ел.
енергия, се явяват
неоснователни. На първо място, от приетата по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че ответникът е собственик на процесния
електроснабден имот, като е придобила правото на собственост на 22.11.2010 г.
чрез покупко-продажба. Видно от подаденото от нея заявление до ЧЕЗ Електро за
продажба на електрическа енергия от 24.11.2010 г. за посочения имот, с
декларация към него от тази дата ответникът е декларирала, че е влязла във
владение и ползва имота, находящ се в с. ****, мах. ****, считано от 22.11.2010
г. Същевременно, по делото не са представени доказателства от ответника същата
да е представила изрично писмено съгласие, дадено пред ищеца- продавач или пред
нотариус с нотариална заверка на подписа, друго лице да бъде потребител на ел.
енергия за определен срок, каквато възможност е предвидена в чл. 4, ал. 3 от
Общите условия, което да ангажира отговорност на друго лице за плащане на
доставената ел. енергия. Следва да се посочи, че дори да има такова писмено
съгласие за упражняване на правата и задълженията му от друго лице, то по
силата на цитираната разпоредба собственикът или титулярът на вещното право на
ползване остава солидарно отговорен за задълженията към продавача заедно с
лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на ел. енергия и продавачът
има право да иска изпълнение на задълженията на потребител както от собственика
или титуляра на вещното право на ползване на имота, така и от лицето, за което
собственикът или титулярът на вещното право е дал съгласие да бъде потребител
на ел. енергия.
Предвид изложеното доводът на
ответника за недължимост на задължението за плащане на доставена ел. енергия
поради това, че в не
е обитавал процесното жилище и не е консумирал ел. енергия в имота, присъединен към
електроразпределителната мрежа и за който имот е открита партидата на негово
име, се явява неоснователен. За ответника, в качеството му на потребител на ел.
енергия, е възникнало задължение за плащане към ищеца-продавач на цената на
доставената от последния ел. енергия, която за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г. е в
размер на 441.05 лв.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесните 10 бр. фактури
няма извършено
плащане, като незаплатената главница по тях е общо в размер на 441.05 лв. По делото няма представени доказателства от ответника
за заплащане на исковата сума, което обстоятелство подлежи на установяване в
негова тежест. Предвид последното съдът
намира за установено наличието на задължение на ответника към ищеца за
сумата-главница в размер на 441.05 лв. за доставена на електрическа енергия за
процесния период, като искът се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Предвид направените изводи за дължимост от страна
на ответника на сумата-главница по издадените 10 бр. фактури, по които същият е
изпаднал в забава след крайната дата от срока за плащане, посочен в съответната
фактура (и който по всички процесни фактури е по-дълъг от предвидения в чл. 19,
ал. 2 от Общите условия 10- дневен период от издаване на съответната фактура),
то за него е възникнало и задължение за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата. Размерът на това задължение
се установява от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съгласно
което законната лихва върху главницата 441.05 лв. за периода от 05.10.2018 г.
до 10.07.2019 г., изчислена върху всяка фактура от датата на падеж, посочена
във фактурата, е общо в размер на 14.50 лв. Поради това искът относно вземането
за законна лихва за се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство в
размер на 662.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение
за особен представител на ответника, 87.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, и 200.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника съразмерно с
уважената част от исковете, са за
държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 58.00 лв., или общо разноски по заповедното производство в размер на 83.00 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, към М.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, за които
е издадена Заповед No 3896/19.07.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1237/2019 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 441.05 лв.
/четиристотин четиридесет и един лева и пет стотинки/, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 03.08.2018 г. до 03.06.2019 г. за електроснабдения имот с адрес: с. ****, общ.
Правец, махала ****, сумата от 14.46 лв.
/четиринадесет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата общо за периода от 05.10.2018 г. до 10.07.2019 г.,
изчислена съобразно падежа на всяко отделно периодично задължение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, сумата от 662.00 лв. /шестстотин
шестдесет и два лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 83.00 лв. /осемдесет и три лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 1237/2019 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :