№ 7
гр. Дупница , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20201510200815 по описа за 2020 година
Д. Й. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Комитска“ №
31, е депозирал жалба, против Наказателно постановление № 20-5310-000796, издадено на
13.08.2020 г. от Началник Група към ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с
което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание– „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца и „глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лв. и на
основание чл.183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 50.00 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Представляван е в съдебното
производство от адвокат Е.А. от АК гр. Кюстендил. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща
представител. Не взема становище по жалбата. Не се претендират деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.07.2020г., около 10:20 часа, на ПП 1, - 79, при км 334+500, посока гр. Дупница
управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № КН 0588 ВР, след употреба на
алкохол. Пробата е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен
№ 0176, който отчел 0.98 промили алкохол в издишания от водача въздух. Резултатът е
показан на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 0059005, върху който
нарушителят е отразил, че не приема показанията на техническото средство. В талонът му е
1
указано да яви във ФСМП гр. Дупница до 60 минути, считано от 10.35ч. на 15.07.2020 г.,
което не е изпълнено от жалбоподателя. Водачът е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан. Иззети са 2 бр. регистрационни табели с рег. № КН 0588 ВР; СУ на
МПС и СРМПС, част II № ********* и к.т. № 6342678. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение против Д. Й. С., за това че е нарушил чл.5, ал.3, т. 1 и чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на
нарушението и нарушителя. Актът е връчен на датата на съставяне -15.07.2020г. При
връчването на АУАН нарушителят не е направил възражения, не е дал обяснения, такива не
са постъпили и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН административнонаказващия орган е издал атакуваното
наказателно постановление № 20-5310-000796, издадено на 13.08.2020 г. Нарушението е
описано в обстоятелствената част на НП аналогично на АУАН, като е възприета от АНО
същата правна квалификация.
По делото е приложена справка относно калибровката на техническото средство.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетелят по акта,
които поддържат изцяло установената фактическата обстановка отразена в АУАН.
Приложена е заповед № 8121з-515/14.05.2018., издадена от Министъра на
вътрешните работи, от която е видно, че началникът на РУ гр. Дупница е оправомощен да
издава НП за констатирани нарушения по ЗДвП, като въпросът за материалната
компетентност не се оспорва и от жалбоподателя. В същата заповед е посочен кръга лица,
оправомощени да издават АУАН по ЗДвП, като в случая не се оспорва материалната
компетентност на актосъставителя.
Приложени са писмени доказателства относно годността на техническото средство и
за това че е одобрен тип средство за измерване, както и извършеното измерване с
техническото средство по случая. Приложена е справка за нарушител/водач.
В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя С.Н. и свидетеля при
установяване на нарушението, съставяне, предявяване и връчване на АУАН- К.К., които
поддържат констатациите отразени в АУАН. Показанията на свидетелите съдът намира за
ясни, обективни, логични, непротиворечиви, взаимодопълващи и очертаващи установената
фактическа обстановка, поради която причина съдът ги кредитира изцяло.
Допуснат е един свидетел на жалбоподателя-Диана Сашова- съпруга на
жалбоподателя, която по същество не оспорва установената фактическа обстановка, но
твърди, че не са имали финансова възможност да отидат до Спешния център, за да даде
съпругът ѝ кръв за изследване.
Независимо от допуснатия на жалбоподателя свидетел не се събраха доказателства,
които да опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и
2
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се
даде вяра на АУАН или да се оспорва фактическата обстановка. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. От друга страна
самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от АУАН и НП.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства:
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е неоснователна, поради
което следва наказателното постановление да бъде потвърдено. Съображенията за това
са следните:
От правна страна съдът намери следното:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на
нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и
съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушенията
са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл.
40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.
Актът е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, който го е подписал без възражения. Не е нарушено правото на
последния да подаде писмени възражение в тридневен срок от съставянето му.
Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушенията са описани
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил
ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че
е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управлението на автомобил след
употребата на алкохол над допустимите норми, както и непредставяне на документи, които
следва да се носят при управление на МПС.
По нарушението на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
3
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Изписаното текстово нарушение смислово не се различава особено от текстът на посочената
разпоредба. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Д. Й. С. като водач на МПС на 15.07.2020г., около 10:20
часа в с. на ПП 1, - 79, при км 334+500, посока гр. Дупница управлява собствения си лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № КН 0588 ВР, след употреба на алкохол. Пробата е извършена
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № 0176, който отчел 0.98
промили алкохол в издишания от водача въздух. Единствено поради отказа на лицето да
отиде до Спешен медицински център не е установено съдържанието на алкохол в кръвта на
лицето. Следователно на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е
бил установен с положителна проба за алкохол в издишания въздух и която е била над
допустимата и в границите между 0, 8 и 1, 2 на хиляда при управлението му на МПС, а
именно в размер на 0, 98 на хиляда.
Правилно описаното нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна
разпоредба по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за лице, което
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може
да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във
фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
което е в предвидените от закона рамки.
По нарушението на чл.183 , ал.1 .т.7 от ЗДвП
Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач
по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на
бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на
предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен
колан от водачите на МПС е установено с чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има
качеството водач , тъй като е въвел в движение и управлявал лек автомобил, който му
действия се възприемат от актосъставителя и свидетеля на местоизвършване нарушението.
Лекият автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12, б.
“а” от ДР на ЗДвП.
4
Жалбоподателят очевидно не е изпълнил задължението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и е
осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Нормата санкционираща нарушението е императивна и представлява неизпълнение
на задължения въведени с императивни норми на ЗДвП. Неизпълнението на тези
задължения е обявено за наказуемо като пряко се ангажира не друг а водачът на автомобила,
каквото качество е имал нарушителят към момента на извършената проверка. Затова
правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя - същият като водач на МПС е
нямал правото да управлява автомобила, след като не е поставил обезопасителният колан. В
същото време не се посочват доказателства относно това, че водача на автомобила е в
кръгът от лица освободени от отговорност за неизпълнение на задължението му по чл.137а
от ЗДвП при извършване на проверка. Приложената справка за нарушенията извършени от
жалбоподателя очертава трайната му нагласа към пренебрегване разпоредбите на ЗДвП.
Този извод се налага и от приложената към писмените доказателства справка за нарушител
водач сочеща множество извършени нарушения от него. Поради изложеното атакуваното
постановление, с което са наложени съответстващите на ЗДвП административни наказания
е законосъобразно и ще се потвърди.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС под
въздействието и след употреба на алкохол и без да е поставил обезопасителен колан може да
доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за
живота и здравето на останалите участници в движението, и е искал настъпването на
последиците, а именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол и не е поставил
обезопасителен колан докато е управлявал МПС. Затова съдът намира, че деянията му са
извършени при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Така определените наказания съответстват на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговарят на целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не
е налице „маловажен случай“ на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган
за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
5
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса
на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самите деяния не разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Дори напротив с оглед изложените в показанията на свид. Н.
и К. обстоятелства за наличие на положителна проба за алкохол, не може да се аргументира
наличието на маловажност на случая.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определените наказания са справедливи и затова следва постановлението да бъде
потвърдено в неговата цялост.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-5310-000796, издадено на
13.08.2020 г. от Началник Група към ОД на МВР-Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с
което на Д. Й. С., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Комитска“ №
31, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание– „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 (дванадесет) месеца и „глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лв. ина основание чл.183, ал.
4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
50.00 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6