№ 191
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно
дело за възобновяване № 20222000600170 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Осъденият молител В. П. С., се явява лично и с упълномощен
защитник адв. С. К..
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен
акт, с който да уважите направеното искане, в което подробно съм изложил
аргументи в подкрепа на същото. Първият ни и основен аргумент е
несъответствие на обвинителния акт с императивните разпоредби на чл. 246
НПК. Нашето твърдение от една страна е за несъвършенство на обвинителния
акт, а от друга страна - за липсата на мотиви от страна на въззивната
инстанция по тези наши възражения. Налице е само едно препращане към
определение на БОС, само че законодателят ни дава процесуалната
възможност тогава, когато в разпоредителното заседание ние сме поставили
на вниманието на съда тези пороци на обвинителния акт, то да ги поставим
във всяка една инстанция. Нашето право да възразяваме срещу недостатъците
на обвинителния акт, по наше мнение кореспондира със задължението на съда
1
да даде отговор на тези наши възражения. Тук е налице едно препращане към
едно определение, което освен всичко друго, е докладвано от председателя
пък на въззивния състав на съда, който се произнася по съществото на делото.
Вярно е, че не сме имали формално основание да искаме отвод на
председателя на въззивния съд, но остава съмнението, че е налице едно
бягство от отговорност да се даде пространно и аргументирано отговор на
възраженията ни. Втората насоченост на нашето искане касае мотивите и на
двата съд състава, като по мое мнение несъвършенството на мотивите до
голяма степен се предопределя от недостатъците на обвинителния акт затова,
защото и двете съдебни инстанции, в частност първоинстанционният съд са
били длъжни да се съобразят с фактическата рамка на обвинението така,
както е зададена в обвинителния акт. От тук натам са налице едни опити на
съда да преодолее недостатъците на обвинителния акт със събраните по
делото доказателства. Ние сме имали много възражения и пред двете съдебни
инстанции и те нямат отговор в мотивите. Ще си позволя да насоча
вниманието Ви към едно единствено обстоятелство – това, относно
техническите средства, които уж са били средствата посредством които
осъденото лице С. е направил опит да отнеме този автомобил. Само, че ние
сме оспорили техническата експертиза не за друго, а защото тя прави едно
тълкуване на техническата документация на това техническо устройство и
казва за какво то по принцип служи. От тук натам вещото лице казва: „аз не
мога да кажа дали това техническо устройство може да послужи за отнемане
на този автомобил за това, защото автомобилът го няма. Аз не мога да кажа
дали са съвместими“. Не може да отговори дали за ключът е започнало
обучението му, но едно е ясно, че ако е започнало това обучение, то тогава
старите ключове, които са оригиналните, се изтриват от паметта на
автомобила и не биха могли да послужат за неговото стартиране. Тук има
точно обратно - с ключа на собствениците непосредствено след деянието е
стартиран двигателят на автомобила.
Ние имаме много възражения относно самото изпълнително деяние,
фактологията, която е отбелязана в обвинителния акт и в мотивите, на които
възражения липсва отговор и от двете съдебни инстанции. Искам да кажа, че
става въпрос за необоснованост на съдебните актове. Тук говорим за начин на
формиране на вътрешното убеждение на волята на съда. Начинът, по който тя
е обективирана в тези два съдебни акта не ни убеждават в това, че
доказателствата по делото са ценени обективно, всестранно и пълно, а не
превратно и избирателно, каквото е нашето мнение.
Моля за съдебен акт в искания смисъл.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ С.: Присъединявам се към
казаното от моя защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, след като се запознах
с подробно изложените нарушения, които се твърдят в искането за
възобновяване на наказателното производство на правно основание чл.422 от
2
т. 1-5 НПК, а именно – на първо място се сочи, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което се изразява в неточности и непълно описание
на изпълнителното деяние на обвинението в обвинителния акт, т.е. че
обвинителният акт не отговаря на изискването на чл. 246 НПК и съответно ТР
№ 2. Считам, че в тази насока има произнасяне конкретно от БОС, който със
своето определение е дал съответните указания и е приел обвинителния акт за
годен да очертае рамката на обвинението и да стартира наказателното
производство. На следващо място се твърди, че съдът превратно е тълкувал
фактите и доказателствата по делото, поради което се е стигнало и до
неправилното осъждане на С.. Също считам това твърдение в искането за
неоснователно поради следните обстоятелства: В искането се посочва, че
техническото средство, с което подсъдимият е заловен в противозаконно
проникнатия от него автомобил не е изследвано както и самият лекия
автомобил не е изследван, дали в следствие на употреба на това техническо
средство са заличени първоначалната памет на автомобила, т.е. дали е
заличена тази памет и с ключ вече може да се приведе в движение това МПС,
както и да се осъществи желаната от него фактическа власт. Считам, че това
твърдение също не е основателно, т.к. - на първо място, осъденият е
проникнал с техническо средство при условията на чл. 195, т. 4 НК в МПС,
т.е. той е осъществил първият акт по проникването и установяване
владението на това МПС. Техническото средство - ключът, който подробно е
описан в присъдата, е годно техническо средство, което би могло да приведе
в движение както двигателя, така и цялото МПС за ползване по
предназначение, т.е. установено по делото е, че това техническо средство е
годно да приведе автомобил от тази мярка и вид за служене по
предназначение, т.е. по този начин той би могъл да го ползва така, както той
намери за добре. Фактът, че той все още не е бил привел МПС в движение, е
обстоятелството, за което той е признат за виновен в опит да отнеме това
МПС. Иначе обвинителният акт би бил за довършено престъпление, а
присъдата би била за едно довършено престъпление, а именно
противозаконно отнемане на МПС с ползването на съответно техническо
средство.
Считам, че след като С. с помощта на техническо средство е
проникнал в този автомобил и е извършил действия, които да спомогнат той
да бъде противозаконно отнет, а именно сваляне на бушоните находящи се в
лявата част до волана на автомобила, елиминиране на алармата, както и
намиращото се в него техническо средство, което е годно да приведе
автомобил от тази марка и този клас в движение, е осъществил деянието, в
което е признат за виновен. Дали е щял да бъде успешен опитът и съответно –
довършено престъплението с това техническо средство-ключ, който е
предназначен специално за този вид МПС, това не е зависело от волята на
осъдения, т.к. е бил заловен от органите на реда. Правилно е признат за
виновен за опит в извършване на противозаконно отнемане на автомобил
марка „А.“.
3
Считам, че искането е неоснователно.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА ИЗСЛУШВАНЕТО НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Искам възобновяване на
делото.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4