РЕШЕНИЕ
гр. София, …………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на
секретаря Весела Венева и прокурора Ахмед Кокоев като разгледа докладваното от
съдия Маринкова ВНОХД № 936 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.12.2017 г. по НОХД № 11733/17г., СРС, НО, 5 състав е
признал подсъдимия Б.Р.К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК, за което му е наложил наказание по реда на чл.54 от НК – лишаване
от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към
въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия– адв. Й.Д., в която
твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
материалния закон, поради неправилно приложение на същия. Защитата твърди, че в
производството не са събрани доказателства за осъществяване на изпълнителното
деяние от подсъдимия, както и че вещите са били загубени, а доказателствата по
делото очертават от фактическа и правна страна осъществяване на деяние по чл.
207, ал. 1 от НК. Изложен е довод и за допуснати процесуални нарушения при
оценката и анализа на доказателствената съвкупност, както и поради необсъждане
на доводите и възраженията на защитата. В този смисъл се иска от настоящия
съдебен състав да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова
оправдателна. Алтернативно защитата моли делото да бъде върнато на Софийска
районна прокуратура за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалния закон, които са накърнили правото на защита на подсъдимия.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането
на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа
жалбата като твърди, че обвинителният акт е бланкетен и неясен, както и че
осъдителната присъда е постановена въз основа на косвени доказателства, които
не водят до несъмнен извод за извършеното деяние от подсъдимия. Поддържа, че не
са налице доказателства нито от обективна, нито от субективна страна.
Представителят на СГП намира, че нито при внасяне на обвинителния акт, нито
при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати процесуални
нарушения. Счита, че фактическата обстановка отговаря на минималните стандарти
за повдигане на обвинение. Посочва, че са събрани безспорни доказателства за
извършено престъпление по чл. 194 от НК, както и наличието на преки такива, а
именно обясненията по подсъдимия, в които той признава, че е намерил чантата,
взел е по-скъпите вещи и е оставил чантата без да уведоми ръководството.
Посочва още и че всички преки доказателства се подкрепят от показанията на
свидетелите по делото. Излага, че не са налице основания за преквалифициране на
деянието в такова по чл. 197 от НК, тъй като не е налице елемент на
доброволност при връщането на вещите. Намира, че наказанието е правилно
индивидуализирано, поради което моли въззивния съд да остави жалбата без уважение
и да потвърди присъдата.
В правото си на реплика защитните на подсъдимия излагат, че СРС е
кредитирал частично обясненията на подсъдимия. Поддържат, че на подсъдимия не е
бил проведен инструктаж, нито е включено в длъжностната му характеристика начин,
по които следва да се връщат намерени вещи.
В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият К. заявява, че е
описал ситуацията в обясненията си. Моли съда да преразгледа постановената от
СРС присъда и да го оправдае.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на което е събрал и преценил гласни и писмени доказателства,
както и способите за доказване, а именно - показания на св. П.С.в хода на
съдебното следствие /л. 30-31/, включително тези от досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК /л. 27 и л. 28 от д.пр./, св. Е.Т., в хода на съдебното
следствие /л. 44/, включително тези от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
/л. 30-31 от д.пр./, св. Л.П./л. 45/, св.З.И.в хода на съдебното следствие /л.
45-46/, включително тези от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
/л. 35 от д.пр./, св. В.Р./л. 46/, св. Д.М./л.
46/, св. Б. Б. в хода на съдебното
следствие /л. 46-47/, включително тези от досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /л. 39 от д.пр./, заключение на съдебно-оценителна
експертиза /л. 47-51 от д.пр./, заключение на съдебно-идентификационна
експертиза /л. 55-60 от д.пр/, справка за съдимост /л.26/, протокол за преглед
на видеозаписи /л. 74-75 от д.пр./, които подробно е обсъдил в мотивите си.
Настоящият
съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният
съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил
правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това,
първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината. Атакуваната присъда е
постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не, с които
настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
Въззивният съд
прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка
възприетата от първостепенния съд - от една страна не са установени нови факти
и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания
за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд,
доколкото тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка
на доказателствения материал. Въззивният съд прецени, че за да отговори и на
доводите на защитата в подадената жалба следва да опише по- подробно и с повече
детайли фактите, които се установяват по делото на база събрания пред първата
инстанция доказателствен материал, поради което и детайлизира без да променя по
същество фактическата обстановка установена и приета от първостепенния съд в
следния смисъл:
Подсъдимият Б.Р.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, висше образование, постоянен адрес ***, ЕГН **********.
На 16.06.2016 г. свид. П.С.се прибрала в България, след престой в чужбина. Около
17:30 часа свидетелката кацнала на Летище „София“, след което изчакала багажа
си и го натоварила на количка, а личната си чанта поставила отпред в кошницата
на количката. Свидетелката слязла в подземния паркинг на летището и натоварила
багажа си в колата, но при потеглянето си от паркинга забравила личната си
чанта на посоченото място ведно с вещите, съдържащи се в нея.
Докато пътувала по бул.„България“ св. С. се сетила, че е забравила чантата
си и се върнала обратно на летището, след което започнала да разпитва
служителите там дали някой я е намерил. По време на търсенето се появили две
служителки – хигиенистки, които докарали количка с чантата й. Когато свидетелката
отворила чантата си, установила, че личните й документи са налице, но липсвали
три мобилни телефона, един лаптоп и сума пари в българска и чуждестранна
валута, съответно 900 лева и около 90 евро.
Междувременно и малко след като св.С. напуснала подземния паркинг с
управлявания от нея автомобил- някъде към 18:11 ч., неустановено по делото лице
забелязало забравената чанта и при напускането си на паркинга уведомило
подсъдимия Б.Р.К. — служител в отдел „Доставки и паркинги“, дирекция „Търговска“
при „Летище София“ ЕАД за забравена дамска чанта на ниво L 1 на паркинга. Подсъдимият отишъл до мястото и видял дамската чанта, в
която имало вещи. Той взел чантата и се отправил към северния авариен
изход на ниво L1 на обществения
платен паркинг. В един момент се върнал назад, като междувременно отворил
дамската чанта и извадил от нея някакъв предмет, който изхвърлил в кошче за
боклук преминавайки покрай него. След това се отправил към служебния паркинг на
летището, минавайки от външната страна на коридора, водещ към асансьорите на
ниво L 1. Качвайки се на другото ниво на паркинга (наземната част), където било
работното му място и минавайки през служебния паркинг, носейки чантата в себе
си подсъдимият се върнал в помещението, в което работил. В помещението се
върнал без чантата. Било към 18:16 ч. Малко след това излязъл от служебното си
помещение, носейки в ръце черна раница и найлонова торба като отново се
отправил към служебния паркинг.
Междувременно подсъдимият Б.Р.К. бил решил да се облагодетелства по
неправомерен начин, като отнеме вещи от забравения багаж. В изпълнение на
решението си на същата дата — 16.06.2016 г. и след като се върнал обратно в
района на служебния паркинг той отворил забравената от свид. С. чанта и
проверил съдържанието й, като взел оттам следните вещи, собственост на свид. С.:
1 /един/ брой преносим компютър, марка „Ем Ес Ай“ /MSI/, модел „Уинд Ноутбук“
/Wind Notebook/ на стойност 130,00 лева, 1 /един/ брой бял кожен калъф за
преносим компютър на стойност 4,00 лева, 1 /един/ брой мобилен телефон, марка
„Самсунг“ /Samsung/ модел „Галакси А5“ /Galaxy А5/ на стойност
204,00 лева, 1 /един/ брой черен кожен калъф за мобилен телефон, марка
„Самсунг“ /Samsung/, модел „Галакси АЗ“ /Galaxy АЗ/ на стойност 12,00 лева, 1
/един/ брой мобилен телефон, марка „Ел Джи“ /LG/, модел „Джи Ди 880 мини“ /GD
880 mini/ на стойност 18,00 лева, 1 /един/ брой мобилен телефон, марка „Нокиа“
/Nokia/ на стойност 9,00 лева, паричната сума в брой в размер на 90 евро с
левова равностойност в размер на 176,02 лева, паричната сума в брой в размер на
1050 лева, всички вещи на обща стойност 1603,02 /хиляда шестстотин и три лева и
две стотинки/ лева./
Подсъдимият успял да се преоблече, като към 19:16 ч. на 16.06.2016 г. същият
пристигнал с личния си автомобил- черно Ауди с ДК №*******и със служебния си
пропуск вдигнал бариерата, като навлязъл на територията на платения паркинг на
ниво L1. В периода от 19:19 ч. до към 19:21 ч. подс.К. обикалял с личния си автомобил
около и до мястото където преди това била забравена чантата от св.С. без да
слиза от него, като към 19:21 ч. спрял
автомобила си на ниво L 1 на обществения паркинг, слязъл от него и към 19;28
ч. взел една багажна количка, която
оставил в близост до автомобила си. След което поставил чантата на св.С. без
вещите, които взел от нея обратно на количката за пренасяне на багаж, която бил
сложил до автомобила си. След това към 19:28 ч. напуснал обществения паркинг,
вдигайки бариерата със служебния си пропуск, като отнесъл вещите, които бил
взел от чантата със себе си.
Междувременно малко след като подсъдимият напуснал обществения паркинг с
автомобила си, в близост до количката минал неустановен по делото мъж с
управлявания от него лек автомобил, който и след като видял чантата върху
количката за багаж, паркирал автомобила си, след което взел количката и бутайки
я се отправил към коридора на асансьорите на ниво L1 н обществения платен
паркинг. Същият излязъл от асансьора на ниво 0 и след като забелязал чистачките
на летище София предал количката заедно с чантата на последните. Те от своя
страна ги предали на съответните служители от летището, които впоследствие
върнали чантата с документите на пострадалата, без онези вещи, които
подсъдимият бил взел от чантата.
На следващата сутрин свидетелката С. пуснала молба за преглеждане на
записите на камерите на летището и отишла в 01-РУ-СДВР, където пуснала жалба за
изчезналите вещи. В рамките на два дни от инкриминираната дата същите били
предадени на свидетелката от приятел на нейната дъщеря – свидетелят Б. Б.,
който работи на летището. Последният разговарял с подсъдимия К. към 10:00 ч. и
уведомил подсъдимия, че пострадалата е пуснала жалба до началника на летището,
както и че той лично е гледал записите от камерите за видеонаблюдение и на тях
видял, че именно подсъдимият К. е взел чантата, при което подсъдимият решил да
върне взетите от чантата вещи на св.Б., а последният ги предал на пострадалата.
От заключението на изготвената в хода на досъдебната фаза съдебно-
оценителна експертиза се установява, че общата стойност на отнетите движими
вещи е 1603,02 /хиляда шестстотин и три лева и две стотинки/лева. Минималната
работна заплата към датата на деянието е била 420 /четиристотин и двадесет/ лева.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Настоящия
съдебен състав изцяло споделя анализа на доказателствената съвкупност от страна
на проверявания съд, както и изложените мотиви кои доказателства кредитира
и кои не. Без да бъдат преповтаряни
изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на
доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на решението в
цялост, да посочи следното:
Между събраните по делото доказателствени материали поначало не са налице
противоречия. По отношение на времето, мястото и начина на извършване на
инкриминираното деяние в доказателствения материал не се съдържат
несъответствия, признават се от подсъдимия, поради което и не се налага
обсъждането им поотделно. Времето, мястото и механизма на извършване на деянието
се установява несъмнено от приетата по делото видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, както и от обясненията подсъдимия Б.К. и показанията на свидетеля Б.
Б.. Изводите относно авторството на деянието правилно са изведени и от
признанието на подсъдимия.
В жалбата срещу първоинстанционното решение, защитникът на подсъдимия
твърди, че са налице допуснати нарушения на материалния закон, като в
производството не са събрани доказателства подсъдимият да е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението кражба. Излага довод, че свидетелката С.
е загубила своята чанта, като цитира задължителните указания на Върховния съд в
тази насока. Настоящият съдебен състав при проверка основателността на това
възражение установи, че от приетите по делото гласни и писмени доказателства се
установява с категоричност, че процесните вещите са били забравени от техния
собственик в процесния ден, час и място. Съгласно показанията на свидетелката С.,
дадени в хода на съдебното следствие същата е поставила личната си чанта в
кошницата на количка, на която е натоварила багажа си. След като е потеглила от
летището се сетила, че е забравила чантата си в количката и се върнала обратно
на летището, за да си я вземе. Фактите по делото сочат, че предмет на
престъпното посегателство са инкриминираните вещи, собственост на свидетелката С.,
която не е била лишена от възможност да възстанови фактическата си власт върху
тях. За се приеме, че дадена вещ е загубена от някого, то същата следва по
някакъв начин да е излязла от фактическата власт на нейния собственик или на
лицето, което я е владеело и то да не знае къде се намира вещта. Видно от
събрания доказателствен материал по делото, свидетелката С. е установила, че е
забравила дамската си чанта скоро след напускането на летището и е предприела
действия за възстановяване на владението върху собствената си вещ чрез връщане
на място на летището, разпитване на служители, търсене на чантата в паркинга,
като на сутринта на следващия ден подала молба за преглеждане на записите от
камерите на летището. В този смисъл собственичката, връщайки се да си вземе
инкриминираните вещи от мястото, където ги е забравила е манифестирала, че не
се отказва от владението върху тях, че те все още са й необходими и че в бъдеще
може да ги ползва или да се разпореди с тях. Впоследствие пострадалата е подала
и жалба до 01-РУ на СДВР. Изложените факти несъмнено определят вещта като
" забравена", а не като "изгубена" от нейният собственик,
поради обективната възможност да упражни владението си върху нея, от каквато
фактическа възможност пострадалата не е била лишена с чантата си в кошницата на
количката на летището. Съгласно задължителните указания за съдилищата, дадения
в Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., Пленум на ВС вземането
на забравената вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго
обществено заведение (каквото се явява и летището) с намерение да бъде
присвоена, е кражба.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав напълно споделя изводите
на първостепенния съд, че в процесния случай се касае до вещ, която е годен
предмет на кражба, което определя и обективната съставомерност на деянието. Още
повече, че и количката, върху която пострадалата оставила, а след това и
забравила чантата си, с намиращите се в нея вещи, е място предназначено за
съхранение на вещи и независимо, че нито летището, нито количките за
предвижване на багаж на летището не са упоменати в цитираното Постановление на
ВС /което е и нормално предвид времето на постановяване на това Постановление-
далечната 1971 г./ то те по своята същност могат да бъдат приравнени на
упоменатите в Постановлението места с оглед на тяхната функция и предвид факта,
че собственикът има възможност да ги потърси обратно от съответните служби и в
този смисъл не е лишен от фактическата власт върху тях.
Относно твърдението на защитата за липса на доказателства от субективна
страна да е налице умисъл за извършване на престъплението кражба, въззивният
съд намира, че същото е неоснователно. От обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие с изложено признание, че е задържал в себе си
вещите, които са на по-голяма стойност се определя субективната съставомерност
на деянието му. Подсъдимият посочва, че е взел чантата и се е отправил към
терминала, където се намират служители по сигурността, на които може да я
предаде, след което огледал чантата и установил, че в нея се намират доста
вещи, които решил да задържи при себе си. Той върнал чантата на място, а вещите
на по-висока стойност задържал, с намерение да върне лично на собственика. В
обясненията си подсъдимият посочва, че е проучил лицето – собственик на вещите
от намиращите се в чантата лична карта и шофьорска книжка, като искал да ги
занесе лично на адрес вечерта. Въпреки това подсъдимият не е предприел действие
по връщане на отнетото имущество същата вечер, каквото намерение твърди да е
имал, но освен това той ги задържал в себе си до момента, в който бил поканен
от свидетеля Б. да ги предаде, което се случило на следващия ден. Преди
обаждането на св.Б., което е станало едва на следващия ден и едва след като е
бил поканен за това от св.Б.. До този момент подсъдимият не е проявил никаква
инициатива да открие собственика, респ. да се свърже с него и да му върне
вещите.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с твърдението на защитата
за непълно изясняване на фактите досежно вината от първоинстанционния съд. Няма
никакъв спор, че вината е неюридическо свойство на престъплението, защото
нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото, а не единствено на
обяснението на подсъдимия. Въззивният съд отчита, че обясненията на подсъдимия
са основно и едно от най-ефикасните средства за защита в наказателния процес,
доколкото чрез тях може да се обективира и поддържа защитна позиция. Но
същевременно обясненията на подсъдимия са и доказателствено средство, поради
което те на общо основание следва да бъдат преценявани и съобразявани при
изясняването на фактите по делото наред и във взаимовръзка с другите
доказателства и доказателствени средства. И ако обясненията на подсъдимия /като
доказателствено средство/ не са оборени и опровергани по несъмнен и категоричен
начин от останалия доказателствен материал, то същите следва да бъдат
кредитирани и приети с доверие от решаващия съд. Настоящият съдебен състав
подложи на внимателна преценка тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност и ги съпостави с целия събран по
делото доказателствен материал. При решаване на въпроса за съдържанието на
умисъла у подсъдимия съдът изходи от съвкупността от всички обстоятелства за
конкретното престъпление. В показанията си в хода на съдебното следствие,
включително и приобщените по реда на чл. 281 от НПК свидетелката С. посочва, че
след като се е върнала на летището чантата й е била върната от две служителки и
към този момент е установила липсата на инкриминираните вещи. Последните са й
били върнати от свидетеля Б., който предварително разговарял с подсъдимия като
последният му предал вещите. Въззивният съд отчита, че обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката С. са еднопосочни и непротиворечиви по
отношение на факта, че на процесната дата чантата е била върната на
собственичката без наличието на три мобилни телефона, лаптоп и инкриминираната
сума пари, като последните били взети от дамската чанта и върнати обратно на
свидетелката С. след един ден. Решаващият съд намира, че обясненията на
подсъдимия са съответни на всички останали събрани по делото доказателствени
материали, поради което ги кредитира, като не ги намира за защитна позиция. При
така установените обективни факти е очевидно, че подсъдимият е имал вярна
представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му
придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като
кражба.
Факта, че подсъдимият не е задържал всички вещи- чантата с документите и
намиращите се в нея вещи, а е задържал само тези с по- висока стойност, респ.
само вещи, които биха могли да бъдат използвани било лично от него по
предназначение било да бъдат продадени от подсъдимия и по този начин да
реализира доход от вещите, сочи на това, че подсъдимият не е взел вещите с
намерение да ги съхранява, а да ги свои по начин, който намери за добре.
Твърденията му, че е имал намерение да върне вещите на собственика и за това ги
е взел и задържал у себе си, се опровергават и от факта, че той е оставил в
чантата- дамска такава и неизползваема от него и всички лични документи на
пострадалата, което поставя и логичния въпрос как точно е имал намерение да
намери собственика и да му върне вещите след като не е съхранил документите за
самоличност на лицето, забравило чантата. Твърденията на подсъдимия, че е взел
вещите, за да ги съхрани и да ги върне се опровергават и от поведението му
малко след взимане на чантата, при което той е направил всичко зависещо от него
да прикрие следите водещи към него като е върнал чантата върху количка за багаж
оставена на паркинга на летището, за която цел е обикалял с личния си автомобил
в продължение на няколко минути очевидно търсейки начин да върне чантата
обратно без бъде забелязан като е търсил удобен момент и място, където да стори
това. Към този момент той вече е бил
взел част от вещите (инкриминираните такива) намиращи се в чантата, като е
оставил само чантата с документите. В този смисъл няма никаква житейска логика
да се приеме, че той е искал да съхрани вещите, респ. че не е имал време да
потърси собственика на същите, тъй като бързал за концерт. Очевидно подсъдимият
е имал време да вземе чантата, да извади вещите, които са му са се сторили
атрактивни и стойностни от нея, а след това да положи максимални усилия да
върне чантата обратно като се опита да направи така, че никой да не разбере, че
именно той е взел чантата и най- вече вещите от нея, тъй като е върнал същата
обратно там от където я е взел преди това.
Твърденията на подсъдимия, че е не е имал намерение да свои вещите се
опровергават дори от факта, че при взимането на чантата той е изхвърлил от нея
някакъв предмет, което повече от очевидно сочи, че намеренията му не са били да
опази и съхрани вещите, а единствено да се облагодетелства от онези от тях,
които е намерил за достатъчно стойностни
и ценни. Ако вместо да беше правил всичко, което реално сторил подсъдимия, той
бе предал количката заедно с чантата на други служители от летището, както сторил
това неустановения по делото мъж, то той щеше да изгуби много по- малко време
от това, което е изгубил в случая в опит да „имитира” загриженост и да симулира
отговорно поведение, насочено към опазване на вещите от чантата.
Предвид това и твърденията му, че е взел чантата, за да ги опази съдът не
кредитира и с оглед на конкретното му поведение, намира за недостоверни и
житейски нелогични на фона на конкретно предприетите от него действия в тази
насока.
Относно възражението за неправилно приложение на материалния закон от
Софийски районен съд във връзка с правната квалификация на деянието по
повдигнатото обвинение, а именно, че същата следва да бъде по чл. 197 от НК,
въззивният съд отново намира същото за неоснователно. За се приложи
привилигированият състав на чл. 197 от НК е необходимо откраднатата вещ да бъде
върната или заместена до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд доброволно. Макар да е настъпило възстановяване на
имущество в патирмониума на ощетения собственик, което е действителния замисъл
на привилегирования състав на кражбата и този съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките за преквалифициране на деянието, с аргумент за липса на
доброволност от страна на подсъдимото лице. До горния извод настоящият съдебен
състав стига от депозираните обяснения в хода на съдебното следствие от
подсъдимия, в които той излага довод, че е имал намерение да върне
инкриминираните вещи лично на собственика още същата вечер, но отишъл на
концерт в зала „Арена Армеец“, след което станало късно. Във връзка с
твърдението му за посещение на концерт в процесната вечер не са ангажирани
доказателства нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивния, поради
което настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия в тази
част, като приема последните за негова защитна версия. Версията му за
доброволно намерение за връщане на вещите се опровергава от пасивното му
поведение, като макар да са били налице предпоставки да извърши намисленото
доброволно възстановяване на отнетото имущество – научаване на адреса на собственичката
– не се е пристъпило към такова действие в рамките на същия ден. От показанията
на свидетеля Б. съдът приема за установено, че на 17.06.2016 г. подсъдимият се
е свързал с него по телефона, като му е казал, че иска да върне вещите. Двамата
се срещнали на паркинга като подсъдимият предал три мобилни телефона, лаптоп,
както и парична сума в размер на 1000 лева и 90 евро, които били предадени в
плик, като свидетелят Б. е върнал вещите на собственичката. Това е станало едва
след като подсъдимият е научил за подадената жалба от пострадалата и за това,
че от записите на камерите се установява, че именно той е взел вещите, което
сочи че същият не е върнал вещите защото е имал намерение да стори това, а
единствено и само защото е бил разкрит и защото очевидно се е уплашил, че може
да му бъде потърсена отговорност, включително и дисциплинарна такава, след като
има подадена жалба от страна на пострадалата.
Относно възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила досежно постановяване на осъдителна присъда въз основа само на косвени
доказателства, въззивният съд намира, че първостепенният съд правилно е
достигнал до правния извод относно доказаността от обективна и субективна
страна на престъплението, извършено от подсъдимото лице. Събраните и проверени
в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе
гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително
и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса,
както и способи на доказване - експертизи, подкрепят безспорно изложената
фактическа обстановка. Съдът намира, че подсъдимият е основен източник на
гласни доказателствени средства, с които се установяват преки доказателства за
повечето обстоятелства, както от обективно, така и от субективно естество,
относно твърдените от прокуратурата факти. Утвърдената
практика на върховните съдилища, касаеща постановяване на осъдителна присъда
при наличие само на косвени доказателства, поддържа, че в наказателния процес
обвинителните косвени доказателства, могат да послужат като единствена основа
за изграждане на осъдителна присъда, само ако направеният въз основа на тях
извод бъде единствено възможният, а обвинението, основано само на косвени
доказателства, ще бъде доказано по несъмнен начин само тогава, когато всяка доказателство
е свързано с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с
всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло.
При използване на косвени доказателства в наказателния процес е допустимо
постановяване на осъдителна присъда само когато 1) между всички улики и
останалите обективни доказателства съществува хармонично единство, 2)
направеният извод е единствено възможен и 3) той не поражда никакви съмнения (в
този смисъл е и решение № 59/1982 г. на
II-ро Н.О. на ВС, решение № 80/1979 г.
на II-ро Н.О. на ВС, решение № 93/1994
г. на В. К. на ВС и мн. други). В противен случай, ако не е налице дори едно от
тези три обстоятелства, подсъдимото лицето следва да бъде оправдано, поради
недоказаността на обвинението по императивно изискуемия се в разпоредбата на
чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК начин.
При служебната проверка на изброените
по-горе такива писмени доказателствени материали, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това,
те съответстват изцяло на направеното признание, като по този начин се
затвърждават изводите досежно стеклите се събития.
В подкрепа на изложената фактология
следва да бъде ценени и заключенията на изпълнените в хода на производството видео-техническа
и лицево-идентификационна експертиза и съдебно-оценителна експертиза, тъй като
са компетентно изготвени от вещи лица с необходимите познания и опит в областта
и отговарят в пълна степен на поставените задачи.
Съдът кредитира заключението на
изпълнената в хода на производството видео-техническата и
лицево-идентификационна експертиза като компетентно изготвено с нужните
професионални познания и опит в съответната област. От същото се установява, че
при сравняване на анатомичните признаци на заснетото лице от мъжки пол
съответно с тези на подсъдимия Б.К. на извлечените от видеозаписа кадри
вероятно е заснето лицето Б.К..
Въззивният съд кредитира изцяло и
заключението на приетата и неоспорена в хода на наказателното производство
съдебно-оценителна експертиза, въз основа на което се установява точният размер
на отнетото от пострадалия имущество.
Констатация за
необремененото съдебното минало на подсъдимия К. към датата на деянието, съдът
е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено
доказателство справка за съдимост.
В заключение
следва да се посочи, че в случая не са налице само косвени доказателства, тъй
като макар и никой да не е видял вземането на вещите от чантата от страна на
подсъдимия, последният не само не отрича това обстоятелство, а даже напротив- твърди го, макар и да се опитва да му придаде
друг смисъл. Освен това вещите действително са били у него, като безспорно е
установено на база заключенията на експертизите и показанията на свидетелите,
че именно той е взел чантата от количката, както и че след това вещите са
намерени у него, тъй като той ги е върна на св.Б.. При това положение фактите
не са спорни. Спорна се явява само тяхната оценка и квалификация, но това не
означава, че присъдата почива на косвени доказателства.
Въз основа на
правилно изведената фактическа обстановка обосновано районният съд е приел от
правна страна, че престъплението, за което подсъдимият К. следва да понесе
отговорност е кражба.
Безспорно е
установен фактът, че обективно подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението кражба – отнемането на чужди движими вещи от владението на
другиго. То е осъществено чрез действие и се изразява в това, че подсъдимият е
прекратил фактическата власт върху инкриминираните вещи - 1 брой преносим
компютър, марка „Ем Ес Ай“ /MSI/, модел „Уинд Ноутбук“ /Wind Notebook/ на
стойност 130,00 лева, 1 брой бял кожен калъф за преносим компютър на стойност
4,00 лева, 1 брой мобилен телефон, марка „Самсунг“ /Samsung/, модел „Галакси
А5“ /Galaxy А5/ на стойност 204,00 лева, 1 брой черен кожен калъф за мобилен
телефон, марка „Самсунг“ /Samsung/, модел „Галакси АЗ“ /Galaxy АЗ/ на стойност
12,00 лева, 1 брой мобилен телефон, марка „Ел Джи“ /LG/, модел „Джи Ди 880
мини“ /GD 880 mini/ на стойност 18,00 лева, 1 брой мобилен телефон, марка
„Нокиа“ /Nokia/ на стойност 9,00 лева, паричната сума в брой в размер на 90
евро с левова равностойност в размер на 176,20 лева, паричната сума в брой в
размер на 1050 лева, всички вещи на обща стойност 1603,02 /хиляда шестстотин и
три лева и две стотинки/лева, която до момента на деянието се осъществявала от
свидетелката П.А.С. без нейното съгласие и същевременно е установил своя трайна
фактическа власт върху тях, с намерението противозаконно да ги присвои.
Престъпният
резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на
посегателството, настъпила в следствие на деянието. Кражбата е типично
резултатно престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на
собственост на гражданите. То се изразява в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с определена стойност, от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия
вещта да се присвои. Също така, безспорно описаните лаптоп, мобилни телефони и
пари са чужди движими вещи, по заложеното от законодателя определение в чл. 110
от ЗС, за отнемането на които подсъдимият К. не е получил съгласие или
разрешение за вземането. В настоящия случай е безспорно установено, че е налице
резултат – подсъдимият е установил своя трайна фактическа власт върху предмета
на престъплението, т.е престъплението е довършено.
От обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението кражба се характеризира с
действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния
собственик, владелец или държател и
второ - които са насочени към установяване на свое владение върху веща. Подсъдимият
е видял забравената от свид. С. чанта, приближил се е към нея и я е взел, като
успял да види, че в нея има вещи, които извадил и взел със себе си. По този начин успял да прекъсне фактическата
власт върху инкриминираните вещи на досегашния владелец - без негово съгласие и е установил върху тях
своя трайна фактическа власт и се отдалечил с вещите от мястото на извършване
на престъплението, така че да се разпорежда с тях безпрепятствено и както
намери за добре. Това, че след това е върнал вещите е именно израз на
възможността на същия да се разпорежда с вещите както намери за добре.
От субективна страна правилно контролираната съдебна
инстанция е приела, че инкриминираното престъпление по чл.194, ал.1 от НК е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от
състава на престъплението. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия е
включвал съзнанието, че отнема чужди движими вещи по неправомерен начин,
прекъсвайки чуждата фактическа власт и установявайки своя такава. Подсъдимият е
знаел, че отнема вещ, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е
въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещта, като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици -
да присвои предмета на престъплението. Вината е субективно свойство на
престъплението - изразява психическото отношение на дееца към извършеното
деяние и неговите последици. То се изяснява чрез установените в процеса факти
за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна
на престъплението се основават на обективните данни по делото.
Съдът изхожда от
съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление – това, че
противозаконно отнетата вещ се е намирала на летището и е била забравена, което
я прави годен предмет на кражба. Подсъдимият е съзнавал, че намирайки чужда вещ
за него възниква задължение да предаде същата на служителите по сигурността на
терминала, но въпреки това знание последният е имал пасивно поведение,
аргументирайки се, че при връщането на вещите ще се наложи да ги опише в
съответните протоколи за предаване върнатото, поради което е прибрал
неправомерно движимите вещи при себе си. Връщайки се на летището, за да си
вземе инкриминираните вещи, които е забравила, собственичката е манифестирала,
че не се отказва от владението върху тях, че те все още са й необходими и че в
бъдеще може да ги ползва или да се разпореди с тях. При така установените
обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна представа за всички
фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават обществена
опасност и които са послужили за инкриминирането му като кражба, а не като
друго някакво престъпление и в частност такова по чл.207 от НК.
Възраженията на
защитата във връзка с представената пред въззивния съд характеристика досежно
длъжността, която е заемал подсъдимия съдът намира за ирелевантни, тъй като в
случая спрямо него не е повдигнато обвинение за извършено някакво длъжностно
престъпление, респ. не му е повдигнато обвинение за това да е имал длъжностно
качество, което да му е помогнало за извършване на деянието. Без значение какви
са били задълженията на подсъдимия съобразно длъжностната му характеристика,
той е имал задължение по закон, когато намери забравени вещи да ги предаде на
място, от което собственика след това да може да си ги потърси и намери, респ.
лично да потърси собственика, за да му върне вещите, а не да ги задържа за себе
си, с намерение да ги свои.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на
наказанието за престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Повдигнатото обвинение, за което подсъдимият
е признат за виновен е по чл. 194, ал. 1 от НК , като наказанието, което е предвидено в закона е „Лишаване от свобода“ до осем години.
Първоинстанционният съд правилно е преценил всички обстоятелства, относими към
определяне на наказанието и е определил спрямо подсъдимия Б.К. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година, като е отложил изпълнението на
така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Правилно
районният съдия е преценил наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство
– чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, както и
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд отчита факта, че причинените с
деянието имуществени вреди не са в толкова висок размер и са възстановени на
пострадалото лице.
Правилно и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено реалното изпълнение на така
определеното наказание "лишаване от свобода", за срок от три години.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай
са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване
на наказанието "лишаване от свобода", съобразно разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното
наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки,
визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата
инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага
същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното наказание "лишаване от свобода".
Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал.1 от НК цели на наказанието сочат, че
същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за
обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително,
превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки
липсата на протест, целящ влошаване на наказателно - правното положение на
подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя
вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането на подсъдимия
от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната
му социална среда. При това, предоставеният изпитателен срок на условно
осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в
потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в
случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателен срок, извърши
ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за
подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно
мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта
от спазване на законите.
При определяне
на размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил характеристичните
данни на подсъдимия, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че
законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му
значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е
приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално
поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху
подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Вземайки предвид
всички посочени по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че така
отмереното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретните деяние и деец и отговаря в пълна степен на изискванията на
наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство. Първоинстанционният съд е
спазил принципите при
индивидуализиране на наказанието,
съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната
наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане
целите си, обявени в чл.36 от НК и като
такова го е определил в минималния предвиден от закона размер. В този аспект,
очертаното становище за намаляване на наказанието мотивира необоснованост на
предявеното искане на защитата, обуславящо стремеж за безнаказаност.
Предвид всичко
изложено въззивният съд намери възраженията на защитата на подсъдимата относно
размера на определеното му наказание за неоснователни.
Обосновано предвид изхода на делото направените по
делото разноски на основание чл. 189, ал.3 от НПК са оставени в тежест на
подсъдимия К.. Същите са правилно изчислени.
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание справедливо и напълно съответства на обществената опасност на
деянието и дееца.
Възраженията за
негодност на ОА не се споделят и от въззивния съд, който счита, че в него са
посочени основните факти откъм обективна и субективна страна на
инкриминираното деяние, посочени са без
никакво противоречие време, място, предмет на деянието, както и механизъм на
извършване на същото, поради което и ОА не страда от твърдените от защитата
пороци.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба и допълнението към
нея- да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Така мотивиран и
на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.12.2017 г.,
постановена от СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 11733/2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./ 2./