№ 2764
гр. София, 21.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110132652 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Настоящото производство е образувано по задължителни указания на Софийски
градски съд, дадени с Разпореждане № 19317/11.11.2022 г. по в.гр.д. № 15250/2021 г.
В подадената въззивна жалба ответникът по делото – Ц. В. П., е изразил недоволство
от присъдените в полза на ищеца „Т. разноски, като е посочил, че тези разноски са
недължими поради това, че липсва списък на разноски, както и обосновка на това как са
формирани от гледна точка на доказателства относно извършвано плащане от страна на
ищеца.
Ответникът по молбата – „Т., получил препис от въззивната жалба, в която е
инкорпорирано искането по чл. 248 ГПК на ответника, оспорва жалбата и счита, че
отговорността за разноските правилно е разпределена от съда.
Съдът намира, че молбата е допустима, а по същество е неоснователна по
следните съображения:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Ето
защо, съдът правилно е присъдил с решението разноските, сторени от заявителя-ищец, в
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски за държавна такса, депозити за експертизи,
депозит за явяване на вещо лице в открито съдебно заседание и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Отделно от това предвид задължителните указания на
СГС по в. гр. д. № 4662/2020 г. съдът е разпределил отговорността за разноски
1
(юрисконсултско възнаграждение в минимален размер) и за въззивното производство
съобразно изхода от делото – частично уважаване на предявените искове.
Съдът намира, че представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за
присъждане на разноски, от значение е по делото да са представени доказателства за
направата на такива. В този смисъл е константната практика на ВКС – съгласно Решение №
. от 25.10.2010 г. по гр. д. № 131/2010 г. на ВКС списъкът за направените разноски е
предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските, но не и за присъждане на
дължимия адвокатски хонорар в производството, доказан по надлежния ред. Съгласно
Определение № 300 от 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о. списъкът на
разноските нито удостоверява тяхното извършване, нито съдържа искане за присъждането
им. Той само ги посочва, за да улесни съда при определянето на подлежащата на
възстановяване част от тях в зависимост от изхода на делото. Непредставянето на списък на
разноските не е пречка те да бъдат присъдени допълнително, ако искането е направено
своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Непредставянето на списък е
пречка да се иска изменяването на решението в частта за разноските.
Съгласно Определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о.,
разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно чл. 71,
ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Последните включват и
разноските за правна защита за възнаграждение за един адвокат. Според чл. 80 ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък за размера
им най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съгласно
нормата на чл. 80, изр. 2 ГПК и ТР № 6 по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС представянето
на списък е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните само за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на
списък за разноските обаче не е предпоставка по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждането им.
Съгласно посочената норма заплатените от ищеца такси и разноски за възнаграждение на
един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При пълно
уважаване на иска, те се заплащат в пълен размер.
В случая, по делото се съдържат доказателства за внасяне на определената държавна
такса и депозити, така че съдът ги е взел предвид при присъждане на разноските в полза на
ищеца, доколкото те са реално сторени от страната. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК /приложима и в заповедното производство/, в полза на юридическите лица и
едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Поради това на заявителя съгласно цитираната законова разпоредба се
дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото му е и присъдено. По същия начин
дължимо е и юрисконсултското възнаграждение на ищеца в исковото производство – той е
бил представляван от юрисконсулт, който е подал исковата молба, депозирал е молби-
становища и се е явявал в открити съдебни заседания, както и във въззивното производство
– подаден е отговор на въззивната жалба, както и молба-становище във връзка с насроченото
о.с.з. По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът констатира, че
2
същото е определено в минимален размер. Доказателства относно реалното заплащане на
юрисконсулта не са необходими с оглед характера му и трайно установената практика на
ВКС. Това възнаграждение се присъжда в полза на самото юридическо лице /чл. 78, ал. 8
ГПК/, а не на юрисконсулта и е ирелевантно реалното му заплащане на последния, тъй като
това касае вътрешните отношения между юридическото лице и неговия служител.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Именно в съответствие с тази разпоредба по съразмерност съдът е
определил дължимите от ответника разноски.
Други доводи от страна на молителя във връзка с определените в полза на ищеца
разноски не са изложени.
Предвид горепосоченото, съдът достига до извод, че искането на ответника за
изменение на постановеното по делото решение в частта по присъдените в полза на ищеца
разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. В. П. по чл. 248 ГПК, инкорпорирано в
подадената въззивна жалба с вх. на СРС № 45086/25.08.2021 г., за изменение на Решението
от 03.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 32652/2021 г. на Софийски районен
съд, 145 състав, в частта за присъдените в полза на ищеца „Т. разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3