гр. Сливен,
16.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично
заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева и
при участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА
КАНД № 190/2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, пр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „МГ
КОМПЮТЪРС“ ЕООД чрез пълномощника адв. П.Н. *** срещу Решение №260084 от 13.10.2020
год. постановено по АНД № 986/2020 год. по описа на Районен съд Сливен, с което
е изменено НП № 466239-F481121/04.09.2019
год. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП на „МГ
КОМПЮТЪРС“ ЕООД като имуществената санкция от 1000 лева е намалена на 500 лева.
В касационна жалба се твърди, че решението на
Районен съд Сливен е процесуално и материално незаконосъобразно. Съдът не бил
обсъдил изложените против НП и административнонаказателната процедура
възражения, с което е допуснал съществени процесуални нарушения. НП било
издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Моли да са
отмени решението на районния съд и да се отмени НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
редовно призован се представлява от адв.Н. редовно упълномощен, който поддържа
жалбата.
В съдебно заседание ответникът по касация
редовно призован не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Сливен след преценка на
доказателствата по делото, изложените касационни основания и становищата на
страните, при съобразяване с разпоредбата на чл. 218, ал. 1
и 2 от АПК
приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
С оспореното пред районния съд НП на касатора
по настоящето производство е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС)
във връзка с ал.1 за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Първоинстанционният
съд е преценил, че е безспорно установено извършването на нарушението като се е
позовал изцяло на приложената административна преписка. Приел е, че по време на
проверката в касата на обекта е намерена сума в размер на 113, 28 лева, която
не е отразена в касовия апарат чрез функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ пари в касата. В тази връзка е намерил НП за правилно и
законосъобразно като е изменил същото в частта относно наложената санкция като
е намалил размера и от 1000 лева на 500 лева.
В подадената касационна жалба се съдържат
оплаквания за неправилност на решението, тъй като съдът е възприел фактическата
обстановка единствено от АУАН. Не са обсъдени свидетелските показания на свид.В.
Е. и свид.Е. К. Не са обсъдени и приложените от касатора три броя фактури с
касови бонове към тях и разходни касови ордери издадени от МБАЛ „Хаджи Димитър“
ООД и „ДКЦ Сливен“ ООД. Съдът не е изложил никакъв коментар на тези
доказателства въпреки, че същите са приети като такива по делото. Касаторът
счита, че липсват мотиви на съдебното решение и така допуснатото нарушение на
процесуалните правила е основание за отмяна на същото. На следващо място в
касационната жалба се твърди, че е налице нарушение и на материалния закон.
Също липсвало произнасяне на съда по наведените възражения с изключение на
въпроса относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящия касационен състав намира, че
оспореното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН районният съд в състав само от един съдия разглежда
делото по същество и се произнася с решение като може да потвърди, да измени
или да отмени наказателното постановление. От посочената разпоредба следва
извода, че при обжалване на наказателно постановление районният съд е инстанция
по същество (по фактите и по правото) и следва да се произнесе относно
процесуалната и материална законосъобразност на оспореното НП, независимо от
основанията посочени в жалбата. С решението районният съд следва да отговори на
предмета на спора, който се свежда до това: налице ли е извършено
административно нарушение, нарушението извършено ли е от лицето, сочено за
нарушител, наложеното наказание съответства ли по вид и размер на приложимата
санкционна разпоредба. В производството пред районния съд на основание чл. 84 от ЗАНН
са приложими правилата на НПК като относими са разпоредбите на чл. 14, чл. 18, чл. 107, ал. 2,
чл. 313 и чл. 314, ал. 1
и ал. 2 от НПК.
В настоящият случай обаче районният съд е основал решението си само въз основа
на възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка. Не са
обсъдени приетите по надлежния ред писмени и гласни доказателства и съдът не е
изложил мотиви нито относно тяхната евентуална ирелевантност, нито относно
тяхната неоснователност. Още повече съдът не е обсъдил наведените от настоящият
касатор възражения в първоначалната жалба до районния съд, каквото задължение
както бе посочено по-горе този съд има. Видно от самата жалба наведени са
няколко групи възражения, които въобще не са обсъдени от първоинстанционния съд
с изключение на възражението относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Действайки
по този начин съдът не е установил действителната фактическа обстановка по
делото и решението му се явява немотивирано, тъй като не почива на събраните по
делото доказателства.
В конкретната хипотеза съдебното решение на
Районен съд Сливен подлежи на касационен контрол по реда на АПК като
касационната инстанция следва да провери съдебния акт въз основа на фактите
приети за установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение чл. 220 АПК.
Непълнотата на мотивите на въззивния съд по посочените въпроси препятства
касационната инстанция да осъществи контрол за правилност на съдебното решение
съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК вр. ал. 3, т. 1
и т. 2 от същия кодекс - нарушението е довело до засягане на правото на защита и няма мотиви,
което налага отмяната на съдебното решение.
Предвид забраната за нови фактически
установявания по чл. 220 от АПК
от касационната инстанция след отмяна на решението делото следва да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението
си да обсъди по отделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства,
установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото
нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по
същество като обсъди и възраженията на въззиваемата страна и възраженията на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260084 от 13.10.2020 год. постановено по АНД
№ 986/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен и вместо него постановява
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: