РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Т., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Т. в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. Д.А
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 87 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1151/2021
година по описа на Районен съд - Т., съдът е осъдил „Ш.А.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.........., кв. .........,
Индустриална зона, представлявано от Ах. К. и Г. Г. заедно, да заплати на
ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от гр. ........., ж.к.“.........“, бл. ...., вх. .....,
ет. ....., ап......, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 03.06.2020 г.,
ведно със законната лихва от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата над 20 000 лв. и до пълния предявен размер
от 24 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен, на осн. чл. 200, ал. 1 от
КТ. Съдът е присъдил разноски в производството. Постановил е, че на осн.
чл. 223, ал. 1 от ГПК постановеното решение има установително действие в
отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
1
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, на
осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК.
Постъпили са две въззивни жалби:
1. От ищцата ЮЛВ. ЕРД. ХЮС., която изразява становище, че съдебното
решение е правилно и обосновано досежно установената трудова злополука и
липсата на съпричиняване. Но не е съгласна с размера на присъденото
обезщетение, като счита, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи
изцяло. Според нея в процеса е доказано, че трудовата злополука, която е
претърпяла, й е причинила средна телесна повреда, вследствие на която има
официално призната трайно намалена работоспособност в размер на 50 %;
налице са две увреждания - а/ травматична ампутация на дистална фаланга на
втори пръст на лявата ръка и б /контрактури на I-III пръсти с нарушена
хватателна функция на лявата ръка. Твърди, че последиците от тази трудова
злополука ще я засегнат в дългосрочен план, а в някои отношения и за цял
живот. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която
предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен за разликата над 20 000 лева до пълния размер от 24 000 лева,
като вместо него да постанови решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от ответника, който я оспорва.
Излага съображения, че ищцата ще живее един нормален живот, като и към
настоящия момент има възможността да осъществява нормално трудова
дейност, както и да задоволява битовите си нужди. Според ответника, ищцата
е напълно работоспособна, има възможността да удовлетворява битовите си
нужди, както и да живее нормален живот, което се потвърждава и от приетата
по делото СМЕ. Отделно се излагат съображения, че на ищцата не се дължи
обезщетение, тъй като е налице съпричиняване от нейна страна.
2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника, подадена от пълномощника
адв. М.З. И., член на Софийската адвокатска колегия, личен номер на адвокат
1900753...., със служебен адрес за получаване на призовки и съобщения: бул.
„.....” № ....., ет. ...., ......... ......., Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“,
БУЛСТАТ *********. Решението се обжалва в осъдителната му част. Излагат
се следните основни съображения:
1. Съдът неправилно е отхвърлил направеното възражение от ответната
страна за съпричиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай,
2
безспорно по делото се установява, че чрез действията си ищцата е довела до
вредоносния резултат. Това обстоятелство се установява от Разпореждане №
5104-25-4 от 05.03.2021 г., на ТП НОИ Т., което, както съдът правилно
приема, е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
от ГПК относно констатираното, и се ползва с обвързваща за съда материална
доказателствена сила. Разпореждането е издадено на основание Протокол №
5103-25-3/05.02.2021 г., на ТП на НОИ-Т.. Твърди се, че съдът не е съобразил,
че превенцията на риска от трудова злополука при работа с автоматизирани
машини е отговорност и на двете страни (Решение № 45 от 08.04.2021 г., по
гр. д. № 1580/2020 г., Г.К, III, ГО на ВКС), като не е взел предвид
обстоятелството, че работодателят е направил всичко възможно да обезопаси
работните места, да осигури безопасни условия на труд и да предприеме
система от мерки за намаляване на риска. Според ответника, доказана е
липсата на елементарно старание и внимание от страна на ищцата по време на
работния процес. Доколкото за работа с процесната машина се изискват
специални знания, за които са проведени първоначален инструктаж и
множество периодични инструктажи, включително обучения къде
работниците могат да поставят ръцете си, с оглед движещата се лента,
ищцата е можела да предвиди, че при подобно действие могат да настъпят
вредоносни последици (като постави ръцете си след стоперите, които
ограничават подобен тип инциденти по време на работа).
Отделно се излагат подробни съображения, че определеното от съда
обезщетените е завишено, в противоречие с принципа за справедливост.
Твърди се още, че неправилно е и решението в частта, с която от присъденото
не е приспаднато изплатеното от работодателя обезщетение. Ответникът
оспорва като неправилно решението и в частта, с която е била уважена
претенцията по акцесорния иск за законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че меродавният момент за
определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а
не към момента на злополуката.
Предвид тези основни съображения ответникът моли за отмяна на
постановеното съдебно решение в обжалваната част като моли предявеният в
настоящото производство иск да бъде отхвърлен изцяло със съответните
последици.
3
Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от ищцата, с който тя оспорва
нейната основателност. Счита, че протоколът на НОИ не следва да се
абсолютизира като доказателство. Действително този документи е официален
по смисъла на чл. 179 от ГПК, но в настоящото производство било изяснено,
че тя наистина не е отрязвала връхчетата на ръкавиците си, противно на това,
което служителите на инспекцията по труда за записали. Излагат се и други
съображения по повод направените такива във въззивната жалба на
ответника.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание всяка от
страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва ответната
такава.
Според процесуалния представител на ищцата адвокат Д. решението на
РСТ е незаконосъобразно единствено в частта, касаеща размера на
определеното обезщетение. При правилно изяснена фактическа обстановка,
РСТ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е определил
занижено обезщетение, което не е съобразено както с вида и характера на
телесното увреждане, така и с обема на претърпените болки и страдания и със
социално-икономическите критерии, които имат значение за определянето на
дължимата парична сума. Счита, че съдът не е съобразил фактите, че се касае
за едно сериозно увреждане и по същество - осакатяване на левия горен
крайник в крайната му част. Не е съобразил, че от такова осакатяване е
налице едно голямо загрозяване на увредения крайник. Оспорва се
твърдението на ответника, че ищцата е проявила груба небрежност. Моли за
цялостно уважаване на исковата претенция.
Ответникът чрез адвокат В. моли да се отмени решението в обжалваната
част по подробно наведени съображения във въззивната жалба. Моли за
оставяне без уважение на въззивната жалба на ищцата.
Третото лице-помагач ЗАД”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” не
изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен иск с правна квалификация в
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за сумата от 24 000 лева – обезщетение за
4
неимуществени вреди от трудова злополука.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните по делото, че между ищцата и ответника е
било налице валидно трудово правоотношение, като видно от трудов договор
№ 14390/01.10.2019 г., ищцата била назначена в ответното дружество на
длъжност „работник-обработка на стъкло” с месечно трудово възнаграждение
в размер на 738 лв., като от Допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.04.2020 г. се установява, че трудовото възнаграждение на
ищцата е увеличено на 820 лв.месечно. Не е спорно и обстоятелството, че на
процесната дата - 03.06.2020 г. по време на работа, ищцата е получила
травматично увреждане - ампутация на дистална фаланга на втори
пръст на лявата ръка, травмирани били и съседните два пръста на
лявата ръка. Видно от Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021 г. на ТП
НОИ Т., на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО, посочената злополука е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. От представения към посоченото
разпореждане Протокол № 5103-25-2/02.03.2021 г. на ТП НОИ Т. се
установява, че определената комисия е извършила разследване на процесната
злополука, като в т. VIII е посочено, че по писмени обяснения на
пострадалата, преди започване на работа, тя е изрязала връхчетата на
пръстите на ръкавиците, с които работи, които ръкавици са й били големи и
стърчали, поради което тя се страхувала да не се хлъзгат стъклата в ръцете й.
В т. IX и X са посочени допуснатите нарушения, сред които е посочено, че
тъй като на работничката са били предоставени ръкавици, които са й били
големи, работодателят е нарушил чл. 7, т. 1 от Наредба № 3 за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място, а в
представената инструкция за безопасност при работа с работна станция за
обработка на предни автомобилни стъкла-станция Голф, е посочено, че се
използват лични предпазни средства, но не е определено какъв вид са
изискващите се за работа лични предпазни средства и срещу какви опасности
защитават работещите, с което е нарушен чл. 166, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
От заключенията по назначената СТЕ и допълнителна СТЕ се установява,
5
че ръкавиците, които е носела ищцата по време на злополуката, не биха я
предпазили от увреждането при попадане на пръстите й между лентата и
ролките под нея, независимо дали са били с изрязани връхчета, като в случай,
че ръкавиците са били по-големи от нейния размер, това обстоятелство
увеличава риска от увреждане поради това, че при по-големи ръкавици,
връхчетата им стърчат, което създава риск от захващането им от машината, а
от допълнителното заключение се установява, че ръкавиците с размер 8 и 10
са големи за ръката на ищцата, а наличието на ластичен маншет на
ръкавиците в областта на китката, обуславя невъзможност на ищцата да
изтегли ръката си от ръкавицата, за да предотврати увреждането. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че ръкавиците с размер 8 и 10 са с 1 см,
респ. 1,5 см. по-големи от ръката на ищцата.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че на 03.06.2020 г. по
време на работа, след попадане на лявата ръка между движеща се лента и
въртящи се елементи под нея, ищцата е получила травматична ампутация на
втори пръст на лявата ръка на ниво дистална фаланга, контрактури
(деформация) на I-III пръст на лявата ръка със затруднена хватателна
функция. Травматичната ампутация на дисталната фаланга на втори пръст на
лявата ръка на ищцата с контрактурите на I-III пръст е довело до трайно
затрудняване движението (хватателната функция) на лявата ръка, които
контрактури и затруднена хватателна функция на лявата ръка изискват
продължителна рехабилитация и физиотерапия, установени при
освидетелстването на ищцата в ТЕЛК Р. на 05.11.2021 г. с призната причинна
връзка между трудовата злополука и получените увреждания. По време на
инцидента, след него и занапред, ищцата ще търпи силни болки и страдания.
Посочено е още, че доминантната ръка на ищцата е дясната ръка. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че ръката на ищцата вече е доста
възстановена, но хватателната функция на лявата ръка занапред ще бъде леко
увредена, като в рамките на средните телесни повреди, увреждането на
ищцата е от средна степен и ищцата ще има затруднения занапред при
ежедневни елементарни битови дейности-хранене, боравене с прибори , като
това състояние ще е до живот, а вследствие на травматичната ампутация на
фалангата, ищцата ще има болки в областта на чукана в продължение на 3-5
години, особено при студено и влажно време. От ЕР ТЕЛК №915... от 212 от
05.11.2021 г. изд. от МБАЛ Р. се установява, че на ищцата е определена
6
временна неработоспособност за три години с 50% трайно намалена
работоспособност, което обстоятелство се посочва и от вещото лице, и следва
да бъде съобразено от съда като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса.
От приетото заключение по назначената Съдебно-икономическа експертиза
се установява, че на ищцата са били издадени дванадесет болнични листове
за периода от 03.06.2020 г. до 05.04.2021 г., през който период същата е била в
непрекъснат отпуск, като работодателят е изплатил на ищцата за първите три
дни неработоспособност 71,96 лв., а ТП НОИ е изплатил на ищцата
обезщетение за временна неработоспособност в общ размер от 6 337,98 лв.
По делото са разпитани и свидетели, които установяват физическото и
емоционалното състояние на ищцата след инцидента и впоследствие.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи и обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3
КТ. От тази законова разпоредба следва, че фактическите състави за
възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника/служителя, имаща по същество обективен характер, кумулативно
включва следните предпоставки: 1. Наличие на трудово правоотношение
между работодател и пострадал работник/служител; 2. Професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в
периода на трудовото правоотношение; 3. Вреда, претърпяна от пострадалия
и 4. Причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
Съдът намира, че злополуката, която ищцата е претърпяла, има характер на
трудова злополука. Квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в представеното, прието
и неоспорено от страните по делото Разпореждане № 5104-25-4 от 05.03.2021
г., с приложен Протокол № 5103-25-2/02.03.2021 г. по описа на ТД на НОИ гр.
7
Т., съгласно което разпореждане злополуката е трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено
значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение – в този смисъл Решение № 410/29.06.2010 г., гр. дело №
599/2009 г. на ВКС. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
еднозначно се установява наличието на причинна връзка между трудовата
злополука и неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че причинените неимуществени вреди
на ищцата подлежат на обезщетяване, като определянето на размера на
обезщетението е предпоставено от произнасяне по възражението на ответника
за съпричиняване с правно основание в чл. 201, ал. 2 КТ. Съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите
от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Следователно при трудова злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата: 1. Без необходимото старание и
внимание и 2. В нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само
при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
8
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /Р. № 125/04.05.2016 г., ГД № 4417/2015 г. на IV г. о./.
Доказването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е
релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е допуснала груба
небрежност в хода на работата си в момента на настъпване на травматичното
увреждане, независимо дали същата е била с ръкавици с отрязани връхчета
или без връхчетата на ръкавиците да са били отрязани. По делото се
установява, че тези ръкавици не са подходящи, за да предпазят здравето на
работника. Ищцата е с кратък стаж в предприятието /около 9 месеца/. Ясно е,
че при такъв кратък стаж на работа с автоматизирани машини, ищцата все
още не е придобила необходимата рутина и опит да работи с машината и да се
пази от възможния риск от увреждане. Същата се е стараела да работи в
интерес на работодателя като недопуска счупване на стъклата, които се
обработват в процеса й на работа. Тя не се е поставила съзнателно в риск да
бъде увредена. В същото време работодателят е предоставил такива
предпазни средства – ръкавица, които даже се явяват опасни в даден момент.
Назначеното по делото вещо лице изрично заявява, че наличието на
ластичен маншет на ръкавиците в областта на китката, обуславя
невъзможност на ищцата да изтегли ръката си от ръкавицата, за да
предотврати увреждането. Според настоящия съдебен състав, в момента на
злополуката, ищцата е работила старателно и с внимание и не е проявила
небрежност, още повече под формата на груба небрежност, която да обуславя
съпричиняване на вредоносния резултат.
Предявеният от ищцата иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, се явява основателен
по същество. Що се отнася до неговия размер, съдът съобрази следното:
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките
и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със
стойност, което задоволява човешки потребности, следователно
обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на
потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на
увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и
продължителност. Съдебната практика установява средния размер на
9
дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и
обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност.
Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата,
които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението,
съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
Съгласно трайната съдебна практика, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е
абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени
факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при
които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото
лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще
болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука. Затова
съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими
към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и
тежест при определяне размера на обезщетението- Решение № 82 от
20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2020 г., III г. о., решение №
376/21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 514/2012 г. на IV г. о., решение №
832/10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 593/2010 г. на IV г. о., решение №
449/16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о., решение №
554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на IV г. о., решение № 263 от 21.03.2017 г.
по гр. д. № 627/2016 г. на IV г. о., решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. №
5257/2015 г. на IV г. о., решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на
III г. о. и др.) и др. В случая, предвид заключението на СМЕ, приложената
медицинска документация и свидетелските показания, получената травма е
със средна тежест в рамките на средните телесни повреди, като с оглед вида и
естеството на увреждането- травматична ампутация на втори пръст на лявата
ръка на ниво дистална фаланга, контрактури (деформация) на I-III пръст на
лявата ръка със затруднена хватателна функция, довело до трайно
затрудняване движението (хватателната функция) на лявата ръка, които
контрактури и затруднена хватателна функция на лявата ръка изискват
продължителна рехабилитация и физиотерапия, необходимата
10
продължителност на възстановяването- около 1 година, възрастта на ищцата-
43 години, затрудненията занапред при ежедневни елементарни битови
дейности-хранене, боравене с прибори, като това състояние ще е до
живот, обстоятелството, че вследствие на травматичната ампутация на
фалангата, ищцата ще има болки в областта на чукана в продължение на 3-5
години, особено при студено и влажно време, а също така и притесненията,
неудобството и накърненото самочувствие на ищцата от вида на осакатената
й ръка, които също ще я съпътстват до живот, са негативни изживявания за
ищцата, които на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат оценени по
справедливост за сумата от 24 000 лева, колкото е претендирала самата ищца.
Към момента на увреждането основното трудово възнаграждение на ищцата е
820 лева – т.е. обезщетение в размер на около 30 нейни месечни трудови
възнаграждения за неимуществените вреди на ищцата е в рамките на едно
справедливо обезщетение за това, което тя е преживявала
Относно въпроса следва ли да се намали определеното от съда справедливо
обезщетение за неимуществени вреди с получена от работника сума за
обезщетение за временна нетрудоспособност, налице е противоречива
практика на ВКС.
В решение № 208 от 12.05.2020 по гр. дело № 4494 по описа за 2018 г.
състав на ВКС е приел, че „дължимото се обезщетение за вреди от трудова
злополука/професионално заболяване е разликата между причинената вреда –
имуществена и неимуществена – и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Разпоредбата не предвижда приспадане само в
случай на предявени претенции само или и за имуществени вреди /в този
смисъл решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 1405/2016г./.“
По друг начин се възприема този въпрос в Решение № 54 от 23.04.2019
година по гр. дело № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., а именно: „Обезщетението
за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез
предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените
вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което
компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща
имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването
на двете обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 КТ и
обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
11
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените
видове вреди.“
Настоящият съдебен състав се обединява около практиката на ВКС по
обсъждания въпрос, възприета в Решение № 54 от 23.04.2019 година по гр.
дело № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., като излага и собствени съображения за
това:
Първоначалният текст на разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ /1986 г./ е със
следното съдържание: „Предприятието дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда и полученото обезщетение от социалното
осигуряване.“ С изменението, направено през 1992 година, разпоредбата на
чл. 200, ал. 3 от КТ вече гласи следното: „Работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване.“
Според настоящия състав, промяната в разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ
е извършена с цел да се подчертае, че причинените на работника вреди в
резултат на трудова злополука могат да бъдат от различен вид –
неимуществени и имуществени, вкл. пропуснати ползи. Макар да не е
посочено изрично, че полученото обезщетение за временна
неработоспособност се приспада само от претенцията за имуществени вреди,
такава е логиката на закона и на принципа за справедливост. Ако работникът
претендира, че в резултат на трудовата злополука е бил лишен за определен
период от трудово възнаграждение, с което да може да се издържа и да
задоволява своите ежедневни нужди, то логично и справедливо е дължимата
по такава претенция сума да бъде намалена с полученото от работника
обезщетение за временна нетрудоспособност.
Обичайна хипотеза е пострадал от трудова злополука да претендира както
обезщетение за неимуществени вреди, така и обезщетение за имуществени
вреди, изразяващо се в разликата между полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за даден период и трудовото възнаграждение, което би
получил, ако беше на работа. В една такава хипотеза, ако съдът определи
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и го намали с размера
на обезщетението за временна нетрудоспособност, и уважи иска за
12
имуществени вреди, предявяването на този последен иск, а именно- за
обезщетение за имуществени вреди, се обезсмисля, доколкото той се
предявява именно да се компенсира пострадалият работник за изгубения в
резултат на трудовата злополука приход, който осигурява неговите ежедневни
нужди.
Що се отнася до възражението на ответника, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали с получената от ищцата сума в
нетен размер от 462,98 лв. месечни бонуси за постигнати резултати,
регламентирани в КТД, то съдът не вижда основание за приспадане на тази
сума. Същата има съвсем различно основание и не е с цел да компенсира
претърпените от нея болки и страдания. Ако пък ответникът твърди, че тази
сума е била изплатена на ищцата без основание, в настоящия процес липсва
направено процесуално възражение за прихващане.
Предвид изложеното съдът приема, че законът не предвижда да бъде
намалявано обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука с
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, респ. – с други
суми, които не целят компенсиране на ищцата за претърпените от нея болки и
страдания.
Относно обусловената искова претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за
присъждане мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази следното: Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес като законна последица от уважаване на иска за неимуществени вреди
на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху сумата, считано от
датата на трудовата злополука – 03.06.2020 г., до окончателното изплащане.
Съображенията за това са следните: Когато задължението произтича от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той
дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането. Следователно
лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени
вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.
е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на
ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и
при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
13
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ /Р. №
217/25.07.2013 г. гр. дело № 1038/2012 г., IV г. о./. Съгласно разпоредбата на
чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на
предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник
се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за
обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /Решение №
5/02.02.1995 г. по гр. дело № 565/1994 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваното решение следва
да бъде отменено в отхвърлителната му част като бъде присъдено на ищцата
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в резултат на процесната
трудова злополука в размер на още 4 000 лева, ведно със законната лихва от
деня на увреждане до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора следва да се разпределят и разноските като в полза
на ищцата бъдат присъдени такива в пълен размер – за първоинстанционното
производство допълнително 489.31 лева при 1 000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за първа инстанция, а за втора инстанция – 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнително държавна такса
върху увеличения размер на обезщетението – 160 лева за първа инстанция и
80 лева за втора инстанция, или общо 240 лева, които следва да се присъдят в
негова тежест.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 87 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1151/2021 година по описа на Районен съд – Т., в частта му, в която съдът е
отхвърлил предявения от ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от гр. .........,
14
ж.к.“.......“, бл. ....., вх. ....., ет....., ап. ....9, срещу „Ш.А.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр........ кв. ............,
Индустриална зона, представлявано от Ах. К. и Г. Г., иск за разликата над 20
000 лева до 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука от 03.06.2020 г., ведно със законната лихва от
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Ш.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр..............., кв. ........., Индустриална зона, представлявано от
Ах.К. и Г. Г. заедно, да заплати на ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от
гр.........., ж.к.“............“, бл. ......, вх. ....., ет. ....., ап. ......., разликата над 20 000
лева до 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука от 03.06.2020 г., ведно със законната лихва от 03.06.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1151/2021 година по описа на Районен съд – Т. В ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Ш.А.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр..........., кв..........., Индустриална зона, представлявано от Ах. К.
и Г. Г. заедно, да заплати на ЮЛВ. ЕРД. ХЮС. с ЕГН ********** от
гр................., ж.к.“.........“, бл. ......, вх. ...., ет. ...., ап. 9, направените по делото
разноски в размер на 989.31 лева, от които 489.31 лева за първа инстанция и
500 лева за втора инстанция.
ОСЪЖДА „Ш.А.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр..........., кв............., Индустриална зона, представлявано от Ах.К.
и Г. Г. заедно, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Т. допълнителна държавна такса за двете инстанции в общ размер на 240
лева.
Решението е поставено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16