РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. гр. Хасково, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200445 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
Хасково срещу Наказателно постановление № РД-05-20 от 26.04.2022 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково, с което на основание
чл. 200, ал. 1, т. 35 от Закона за водите, на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 48,
ал. 2, т. 2 от Закона за водите, вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/2001 г. за
качествата на водата, предназначена за питейно – битови цели. В подадената
жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се
от дружеството – жалбоподател, че при провеждането на процедурата по
налагане на административното наказание били нарушени законово -
уредените процесуални правила, като се излагат подробни и конкретни
съображения в подкрепа на наведените доводи. Така също процесното
1
нарушение не било извършено. Неправилна била преценката и по чл. 27, ал. 2
от ЗАНН на наказващия орган, както и тази относно наличието на основание
за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН относно възможната
квалификация на случая като маловажен по смисъла на Пар. 1, т. 4 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Хасково, редовно призовани, се представляват от адв.
П.П., който заявява, че поддържа жалбата и изразява становище по
доказателствата. В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, с
депозирана писмена молба, упълномощеният по делото представител – адв.
П.П. заявява, че няма възражения за разглеждане на делото в негово
отсъствие и моли за предоставяне на възможност за писмени бележки. Не
представя такива в предоставения срок.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална
здравна инспекция - Хасково, редовно призован, се представлява от юриск.
И.Я., който заявява, че оспорва подадената жалба. В съдебно заседание, в
което е даден ход по същество, не се явява, но с депозирана писмена молба
развива конкретни съображения в подкрепа доводите за нейната
неоснователност. Моли съда същата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление - потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно отбелязването
на връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 31.03.2022 г. свидетелят Д.И. В. – главен инспектор в РЗИ –
Хасково, Дирекция „Обществено здраве”, Отдел „Държавен здравен контрол”
извършила проверка във връзка с провеждан мониторинг на качеството на
водата за питейно-битови цели, подавана от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Хасково за град Хасково и на база представени данни от
2
извършения през 2021 г. мониторинг по тримесечия, относно качеството на
подаваната вода в системата на „ВиК“ ЕООД гр. Хасково по радиологични
показатели с Писмо, изх. №154/28.01.2022 г., заведено с вх. № 25-06-
7/28.01.2022 г. в РЗИ-Хасково. Въз основа на тях било възприето от нея, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Хасково не били провели или
възложили извършването на мониторинг по показателите по Приложение №
1, група Б, съгласно приложение № 2, с цел да се провери дали водите,
предлагани на потребителите, отговарят на изискванията на наредбата, и по -
специално, че не превишават максималните и параметричните стойности,
определени в съответствие с изискванията на Приложение № 1 - видно от
приложените данни в табличен вид към Писмо с изх. №154/28.01.2022 г. на
„ВиК“ ЕООД, град Хасково. Прието било от контролните органи, че за
периода на календарната 2021 г. водоснабдителната организация не била
изпълнила в пълен обем и обхват програмата за мониторинг на качествата на
питейната вода /изготвена от „ВиК“ ЕООД гр. Хасково/, подавана от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Хасково за град Хасково - не
били извършени лабораторни анализи и не били представени данни за
резултатите на РЗИ-Хасково от четирите зони на водоснабдяване (ЗВ 1
„Хасково-Север“ /ПС Ябълково (16 ТК+18 ШК) + ПС Ханчето (ЗТК) + ПС
Северна зона (8ТК) + ПС Извора/(1К)/, ЗВ № 2А Хасково Юг - ПС Узунджово
II-ри етап /6 тръбни кладенеца/ + ПС Източна зона /15 тръбни кладенеца/, ЗВ
№ 2Б Хасково Изток - ПС Източна зона /15 тръбни кладенеца/ и ЗВ №3
Хасково ниска зона - ПС Хасково 1 /10 тръбни кладенеца/ + ПС Хасково-
Болярово 1 /1 тръбен кладенец/ + ПС Ябълково /15 тръбни кладенеца +13
шахтови кладенеца + 6 шахтово тръбни кладенеца/), захранващи с питейна
вода град Хасково по показатели заложени в Таблица Г „Радиологични
показатели“ от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/2001 г.
за качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели, респективно
Таблица Г.1. „Параметрични стойности за радон, тритий и индикативна доза
на водата“, предназначена за питейно-битови цели и Таблица Г.2.
„Контролни нива за обща алфа и бета-активност“, във връзка с Таблица Б.1.
Минимална честота за пробовземане и анализ за целите на мониторинга на
съответствието на питейна вода по смисъла на чл.6, ал.1, т.1, 2 и 4 от
Приложение №2 към чл. 7 ал.1 от горецитираната наредба.
С оглед на това, и след като преценили, че e допуснато нарушение по
3
чл. 48, ал. 2, т. 2 от Закона за водите, вр. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9/2001 г. за
качествата на водата, предназначена за питейно – битови цели, срещу
дружеството – жалбоподател бил съставен на 31.03.2022 г., от свид. Д. ИВ. Д.
Акт за установяване на административно нарушение, изх. № АН-01-
20/31.03.2022 г. Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен в присъствие на лице – А.А., юрисконсулт във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Хасково, упълномощено от законния представител на
дружеството, сочено в него като нарушител, чрез което лице актът бил
предявен, подписан, а в съответната предвидена за това графа, било вписано,
че възражения ще бъдат изложени в предвидения срок. Препис от АУАН е
връчен на лицето на 31.03.2022 г., чрез упълномощеното лице срещу подпис,
според отбелязването в съдържащата се разписка.
Възражения срещу съставения АУАН са депозирани допълнително в
рамките на законоустановения срок от връчване с вх. № 97-00-131 от
06.04.2022 г., в които се сочи, че констатациите в акта не съответствали на
действителността, тъй като дружеството провеждало периодичен мониторинг
на качеството на водата за питейно – битови цели, като излага конкретни и
подробни съображения, включително позовавайки се на документи, от които
извежда извод, че всички задължения на дружеството били изпълнени в срок.
При издаване на наказателното постановление, административно -
наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в
акта за установяване на административно нарушение, и след като преценил
подаденото възражение за неоснователно, на основание чл. 200, ал. 1, т. 35
ЗЗдр наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. ИВ. Д. и Н. ИВ.
ДР. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката
и констатациите, до които са достигнали в хода на същата, както и тези,
свързани с неговото съставяне. Показанията на тези свидетели са
еднопосочни помежду си, логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, поради което ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Дали преценката им за допуснато
4
нарушение е правилна е въпрос не на интерпретация на достоверността на
гласните доказателства, а по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 от Закона за водите,
водоползвателите, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни,
които са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата
водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да провеждат мониторинг
на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от
извършения мониторинг на органите по чл. 155а и 189 по ред, определен в
наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от
16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, обн.,
ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г., с изм. и доп. водоснабдителните организации
провеждат или възлагат извършването на мониторинг по показателите по
приложение № 1, разпределени в група А и група Б съгласно приложение №
2, с цел да се провери дали водите, предлагани на потребителите, отговарят на
изискванията на наредбата, и по специално, че не превишават максималните и
параметричните стойности, определени в съответствие с изискванията на
приложение № 1, както и да се проследи ефективността на провежданата
обработка и дезинфекция. Лабораторните изпитвания за целите на
мониторинга се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по
БДС EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на
лабораториите за изпитване и калибриране“ или други еквивалентни
международно признати стандарти. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 35 от Закона
за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
не провежда мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели
и/или не предоставя данните от извършения мониторинг на органите по чл.
155а и 189 - от 1000 до 5000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена
административна санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона
за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
5
съдът намира, че са налице процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. В този смисъл може
да се отбележи най – напред, че действително не са допуснати такива
нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на изрично
упълномощено от законния представител на дружеството – жалбоподател
лице, което било запознато със съдържанието му, тоест актът е бил предявен
чрез това лице и е осигурена възможността то да впише възражения или
обяснения по него в съответната графа, предвидена за това. Изпълнено е и
изричното изискване за връчване на екземпляр от акта, срещу подпис на
упълномощеното лице, който факт е надлежно удостоверен в приложената
разписка, като е била обезпечена възможността в законоустановения срок да
бъдат депозирани писмени възражения срещу него, която е и реализирана в
конкретната хипотеза. Съставеният акт за установяване на административни
нарушение обаче не отговаря на изискванията за неговата редовност съгласно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща необходимите реквизити.
Съображенията в тази насока са следните:
Най – напред логически предшестващ, този за правната квалификация,
се явява въпросът за начина на описание на визираното от актосъставителя
деяние и съответствието му с изискванията на закона от гледна точка
гарантиране правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност и обезпечаване възможността за
съдебен контрол. Според въведените в съставения акт за установяване на
административно нарушение фактически твърдения, дружеството –
жалбоподател е санкционирано за това, че „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, град Хасково не били провели или възложили извършването на
мониторинг по показателите по Приложение № 1, група Б, съгласно
приложение № 2, с цел да се провери дали водите, предлагани на
потребителите, отговарят на изискванията на наредбата, и по - специално, че
не превишават максималните и параметричните стойности, определени в
съответствие с изискванията на Приложение № 1 - видно от приложените
данни в табличен вид към Писмо с изх. №154/28.01.2022 г. на „ВиК“ ЕООД,
град Хасково, което действително би съставлявало нарушение по чл. 48, ал. 1,
т. 2 от Закона за водите, в случай, че са налице твърдения, че това дружество
попада в категорията по чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
6
и канализационните услуги и предоставя услугата водоснабдяване за
питейно-битови цели, каквито обаче не се съдържат в акта и в наказателното
постановление. Едва тогава деянието би било наказуемо по чл. 200, ал. 1, т. 35
от същия закон, в случай че бъде доказано. Същевременно обаче, в
следващото изречение се сочи от контролните органи, че за периода на
календарната 2021 г. водоснабдителната организация не била изпълнила в
пълен обем и обхват програмата за мониторинг на качествата на питейната
вода /изготвена от „ВиК“ ЕООД гр. Хасково/, подавана от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр. Хасково за град Хасково - не били извършени
лабораторни анализи и не били представени данни за резултатите на РЗИ-
Хасково от четирите зони на водоснабдяване, което деяние от своя страна се
санкционира по друг законов текст – този на чл. 200, ал. 1, т. 25 от Закона за
водите като нарушение по чл. 156м и следващите от Закона за водите, които
програми по чл. 156о от ЗВ включват и мониторинг. Освен това, макар да е
ясно записано, че не били извършени от дружеството лабораторни анализи и
не били представени данни за резултатите на РЗИ-Хасково от четирите зони
на водоснабдяване, които са две отделни и самостоятелни форми на
изпълнително деяние на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 35 от Закона за
водите не е посочена дата на извършването им, а единствено такава на
тяхното установяване /към датата на установяване – 31.03.2022 г., всъщност
данни за извършения през 2021 г. мониторинг са били и представени с Писмо
от 28.01.2022 г., което поставя въпроса за обосноваността на тези твърдения.
Или, преди да се постави въпроса за релативната правна квалификация на
деянието, стои този за неговото ясно, конкретно и безпротиворечиво
описание, което може да бъде такова, само ако е пълно и включва дата, място
и начин на осъществяване. Необходимо е да бъде отбелязано, в тази връзка,
че вписана е единствено датата на установяване на твърдяното нарушение –
31.03.2022 г., когато е извършена проверката - мониторинг, но на това място
следва, както в редица случаи, да бъде отбелязано, че макар да е възможно
датата на извършване на нарушението да съвпада с тази на неговото
установяване, двете по своя характер се различават иманентно една от друга и
твърдения за всяка от тях следва да се съдържа в акта за установяване на
административно нарушение. Изключение от този принцип, според
утвърденото в съдебната практика, съставлява единствено хипотезата, в която
от твърденията в акта би могло да стане ясно, че деянието продължава и към
7
момента на извършване на проверката и твърденията на актосъставителя в
тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на
деянието. Настоящата хипотеза обаче не е такава, тъй като дейността по
мониторинг и по представяне на данните от него, каквито задължения се
твърди, че не са изпълнени сочат, че нарушението би се осъществявало чрез
бездействие – тоест чрез непредприемане на съответното правно – дължимо
действие от задължения субект в предвидените срокове и при това положение
деянието се счита довършено в деня, следващ датата, до която най – късно е
можело да бъде изпълнено в съответствие със закона. Самата периодичност
също следва да се вписва, като елемент от фактическия състав,
характеризиращ момента на извършване на деянието, особено в контекста на
издаденото Предписание, изх. № 647/15.09.2020 г. на Държавен здравен
инспектор за учестен мониторинг по химичен показател „естествен уран“ –
минимум четири пъти годишно, или, всяко тримесечие. Оттук следва извод,
че липсва необходимата конкретика при фактическото изложение относно
обективната страна на описаното деяние, както относно датата, така и
относно механизма и дадената правна квалификация, в което се изразяват и
визираните нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Това води правно -
логически и до допускане на следващото констатирано от съда – по чл. 42, т.
5 от ЗАНН. Изискването по този закон от текста се отнася до задължението
на контролните органи и конкретно на актосъставителя за посочване на
законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а нарушените. В този
смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и само
възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо,
което в случая не е изпълнено. Изложеното обосновава извода за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, всяко от което следва да се квалифицира като
съществено, съобразно относимия критерий за това, тъй като е довело до
накърняване правото на защита на субекта, привлечен към отговорност да
узнае за какви факти и в какво качество се цели да бъде ангажирана
отговорността му, а така също препятства се упражняването на контрол за
законосъобразност. Следователно, то се явява основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, доколкото с издаването му не само
не е било отстранено, а е възпроизведено изцяло.
С оглед тези съображения, предвид извода за допуснати съществени
8
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а
атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено, без да се обсъждат останалите въпроси по същество за наличие на
деяние, авторство и вина, препятствано дори, извън вече повдигнатия за
необоснованост на част от твърденията, поради самото естество на
процесуалните пропуски в дейността на актосъставителя и наказващия орган.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-20 от 26.04.2022 г. на
Директора на Регионална здравна инспекция - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
9