Определение по дело №506/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 831
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Анна Петкова
Дело: 20195600500506
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№ 831                            24.10.2019 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  гражданско отделение,    трети  въззивен състав

на  …………втори октомври……………..…  две хиляди и деветнадесета година                                          

в публично съдебно  заседание   в следния   състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА И.

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА ПЕТКОВА

                                                                                       ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

 

С участието на секретаря……Д** Х**.…………………………….

И прокурора …………………………………………..…..…………………………

като разгледа докладваното  от съдия Петкова…..…..…..………………………..

Въззивно частно гражданско дело …….№  506 по описа за 2019 година………,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение от Д.Г.И. ***, подадено на 10.07.2019 година чрез упълномощен адвокат И.И. ***. Възражението е основано на твърденията, че заповед за изпълнение на парично задължение № 63/26.01.2017 година, издадена по ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС-Димитровград, не е била връчена на длъжника надлежно. На първо място жалбоподателката счита, че е спазена процедурата по чл. 47 ГПК. На второ място, залепването на уведомлението било извършено на вратата на жилище, различно от нейното. Възразява срещу вземането и по същество.

Релевантните към производството по чл. 423 ГПК правни доводи в писменото възражение се свеждат до това, че длъжницата не е имала възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 от ГПК, като са налице основанията на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което моли съда да приеме възражението ѝ срещу заповедта като основателно и да постанови спиране на изпълнението й.

Извън срока за отговор, „Булпойнт 2015“ ЕООД–град Варна - заявител в заповедното производство по ч.гр.д. № 81/2017 година на ДРС, подава писмен отговор на възражението. Оспорва същото и акцентува върху това, че в заявлението по чл. 410 ГПК правилно е посочил адреса на длъжника. Счита, че процедурата по чл. 47 ГПК е спазена стриктно и моли съда да не приема възражението по чл. 423 ГПК.

Хасковският окръжен съд, като съобрази доводите във възражението и данните по приложеното ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС – Димитровград, намира следното:

От данните по делото е видно, че заповедния съд е бил сезиран от „Булпойнт 2015“ - Варна със заявление вх. № 743/24.01.2017 година за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д.Г.И., за посочените в заявлението суми, както следва: главница по договор за телекомуникационни услуги в размер на 60 лева, ведно със законната лихва; мораторни лихви в общ размер 74,74 лева, както и разноските, сторени от заявителя в заповедното производство. В заявлението е посочен адрес на длъжницата, както следва: град Д**, ул. „П*Б*“ бл. * вх. * ет. * ап. 1*.

Съдът, въз основа на изложените в заявлението основания е уважил искането, като е издал Заповед № 63 от 26.01.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по образуваното въз основа на депозираното заявление ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС-Димитровград.

От приложеното по делото съобщение (л. 16 от ч.гр.д. № 81/2017 година на ДРС) е видно, че на длъжницата Д.Г.И. е било изпратено съобщение за издадената заповед, но не на адрес, указан както от заявителя, така и установен чрез извършената от съда служебна справка. Така, вместо на адрес град Димитровград, ул. „Петър Берон“ № 6 вх. Е ап. 16, в призовката е бил вписан погрешно ап. 6. Впоследствие, без да забележи този пропуск и установявайки, че адресатът не е намерен на адреса, РС-Димитровград е наредил връчването да бъде извършено чрез залепване – отново върху входната врата на ап. 6, вместо на ап. 16, където е жилището на длъжницата. След като никой не се е явил в указания срок в канцеларията на съда да получи съдебните книжа, заповедният съд на 13.03.2017 година е приел, че заповедта е редовно връчена и е наредил книжата да се приложат по делото. А на 26.01.2018 година, по искане на дружеството-заявител, е издал изпълнителния лист.

По делото се представя съобщение за образувано изпълнително дело, изпратено до Д.Г.И. от ЧСИ Кавакова по изп.дело № 20189290401257 на 20.02.2019 година и връчено на адресата на 21.06.2019 година. Видно от съдържанието на съобщението, същото се отнася именно за задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 81/2017 година на ДРС.

При така изложеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 423 ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2) заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно чл. 423 ал. 3 изр. първо ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1 от същия законов текст. По аргумент от обратното от цитираната законова норма, въззивният съд не следва да приеме възражението, ако установи, че предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК не са налице. Те са две: първата е обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок. Втората предпоставка е допълнителна и касае осъществяване основанията по чл. 423 ал. 1 т.т. 1-4 ГПК. В константната съдебна практика по тези въпроси (н.п. Определение № 533/02.12.2015 година на ВКС по ч.гр.д. № 5723/2015 година, І г.о., ГК) се приема, че за наличието на тези две предпоставки въззивният съд се произнася с крайния си акт и по съществото на искането на длъжника.

С възражението си по чл. 423 ГПК Д.Г.И. е заявила, че е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 21.06.2019 година и това фактическо твърдение намира опора в представените по делото доказателства. На първо място това е обсъдената по-горе разписка за връчване на съобщение за образувано изпълнително дело. На второ място - няма убедителни данни за по-ранно узнаване за заповедта. Не може да се приеме, че връчването на заповедта е станало по реда на чл. 47 ГПК, тъй като писмените доказателства установяват, че процесната заповед за изпълнение е била изпратена на грешен адрес. Поради това съдът приема единствената достоверна дата – 21.06.2019 година, като моментът от който тече едномесечният срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК за Д.И..

Поради това съдът приема че е осъществена първата (обща) предпоставка, при която съдът приема възражението по чл. 423 ГПК – длъжникът да е спазил едномесечния срок за подаване на възражението.

Налице е и втората предпоставка за приемане на възражението, в хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Безспорно, заповедта не е била връчена лично на длъжницата Д.Г.И. (преди 21.06.2019 година) и поради това именно РС е пристъпил към връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Но както изпращането на съдебните книжа, така и връчването чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК е било опорочено поради факта, че съдът е допуснал грешка при изписването на адреса на длъжницата. Вместо ап. 16, в съобщението е бил посочен ап. 6. От там и връчването е било предприето на грешен адрес. При това положение, каквито и данни и информация е събирал връчителят на призовки за местонахождението на длъжницата, те са ирелевантни и не могат да санират нарушението. Безспорно е установено по делото, че на адреса, действително правилно посочен от заявителя още със заявлението по чл. 410 ГПК, а след това и служебно установен от съда чрез адресната справка, длъжницата не е била търсена, нито е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това следва да се приеме, че е налице хипотезата по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжницата И. надлежно.

Поради гореизложеното, ХОС стига до извода за основателност на възражението и същото следва да бъде прието. Съобразно разпоредбата на чл. 423 ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед се спира, ако съдът приеме възражението. Т.е. с оглед изложените съображения за основателност на главното искане, искането за спиране, което съдът квалифицира като такова по чл.  423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК, също се явява основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран така, съдът

 

                                      О п р е д е л и :

 

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК от Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** , адв. И.И., в качеството ѝ на длъжник, срещу Заповед № 63/26.01.2017 година по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС-Димитровград, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20189290401257 по описа на ЧСИ Кавакова, като СПИРА изпълнението на същата заповед на основание чл. 423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                  2.