О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831 24.10.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети
въззивен състав
на …………втори
октомври……………..… две хиляди и деветнадесета
година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА И.
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……Д** Х**.…………………………….
И прокурора …………………………………………..…..…………………………
като разгледа докладваното от съдия Петкова…..…..…..………………………..
Въззивно частно гражданско дело …….№ 506 по описа за 2019 година………,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение от Д.Г.И. ***, подадено на 10.07.2019
година чрез упълномощен адвокат И.И. ***. Възражението е основано на твърденията,
че заповед за изпълнение на парично задължение № 63/26.01.2017 година, издадена
по ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС-Димитровград, не е била връчена на
длъжника надлежно. На първо място жалбоподателката счита, че е спазена
процедурата по чл. 47 ГПК. На второ място, залепването на уведомлението било
извършено на вратата на жилище, различно от нейното. Възразява срещу вземането
и по същество.
Релевантните към производството по чл. 423 ГПК правни
доводи в писменото възражение се свеждат до това, че длъжницата не е имала
възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 от ГПК, като са налице
основанията на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което моли съда да приеме
възражението ѝ срещу заповедта като основателно и да постанови спиране на
изпълнението й.
Извън срока за отговор, „Булпойнт 2015“ ЕООД–град
Варна - заявител в заповедното производство по ч.гр.д. № 81/2017 година на ДРС,
подава писмен отговор на възражението. Оспорва същото и акцентува върху това,
че в заявлението по чл. 410 ГПК правилно е посочил адреса на длъжника. Счита,
че процедурата по чл. 47 ГПК е спазена стриктно и моли съда да не приема
възражението по чл. 423 ГПК.
Хасковският окръжен съд,
като съобрази доводите във възражението и данните по приложеното ч.гр.д. № 81/2017
година по описа на РС – Димитровград, намира следното:
От данните по делото е видно, че заповедния съд е бил
сезиран от „Булпойнт 2015“ - Варна със заявление вх. № 743/24.01.2017 година за
издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д.Г.И.,
за посочените в заявлението суми, както следва: главница по договор за
телекомуникационни услуги в размер на 60 лева, ведно със законната лихва;
мораторни лихви в общ размер 74,74 лева, както и разноските, сторени от
заявителя в заповедното производство. В заявлението е посочен адрес на длъжницата,
както следва: град Д**, ул. „П*Б*“ бл. * вх. * ет. * ап. 1*.
Съдът, въз основа на изложените в заявлението
основания е уважил искането, като е издал Заповед № 63 от 26.01.2017 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по образуваното въз
основа на депозираното заявление ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на РС-Димитровград.
От приложеното по делото съобщение (л. 16 от ч.гр.д. №
81/2017 година на ДРС) е видно, че на длъжницата Д.Г.И. е било изпратено
съобщение за издадената заповед, но не на адрес, указан както от заявителя,
така и установен чрез извършената от съда служебна справка. Така, вместо на
адрес град Димитровград, ул. „Петър Берон“ № 6 вх. Е ап. 16, в призовката е бил
вписан погрешно ап. 6. Впоследствие, без да забележи този пропуск и
установявайки, че адресатът не е намерен на адреса, РС-Димитровград е наредил
връчването да бъде извършено чрез залепване – отново върху входната врата на
ап. 6, вместо на ап. 16, където е жилището на длъжницата. След като никой не се
е явил в указания срок в канцеларията на съда да получи съдебните книжа,
заповедният съд на 13.03.2017 година е приел, че заповедта е редовно връчена и
е наредил книжата да се приложат по делото. А на 26.01.2018 година, по искане
на дружеството-заявител, е издал изпълнителния лист.
По делото се представя съобщение
за образувано изпълнително дело, изпратено до Д.Г.И. от ЧСИ Кавакова по
изп.дело № 20189290401257 на 20.02.2019 година и връчено на адресата на 21.06.2019
година. Видно от съдържанието на съобщението, същото се отнася именно за
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 81/2017 година на ДРС.
При така изложеното от фактическа страна, съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 423 ал. 1 ГПК,
в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато: 1) заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно; 2)
заповедта за изпълнение не му е връчена лично и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3)
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства и 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Съгласно
чл. 423 ал. 3 изр. първо ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са
налице предпоставките по ал. 1 от същия законов текст. По аргумент от обратното
от цитираната законова норма, въззивният съд не следва да приеме възражението,
ако установи, че предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК не са налице. Те са две:
първата е обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок. Втората предпоставка
е допълнителна и касае осъществяване основанията по чл. 423 ал. 1 т.т. 1-4 ГПК.
В константната съдебна практика по тези въпроси (н.п. Определение №
533/02.12.2015 година на ВКС по ч.гр.д. № 5723/2015 година, І г.о., ГК) се
приема, че за наличието на тези две предпоставки въззивният съд се произнася с
крайния си акт и по съществото на искането на длъжника.
С възражението си по чл.
423 ГПК Д.Г.И. е заявила, че е узнала за издадената срещу нея заповед за
изпълнение на 21.06.2019 година и това фактическо твърдение намира опора в
представените по делото доказателства. На първо място това е обсъдената по-горе
разписка за връчване на съобщение за образувано изпълнително дело. На второ
място - няма убедителни данни за по-ранно узнаване за заповедта. Не може да се
приеме, че връчването на заповедта е станало по реда на чл. 47 ГПК, тъй като писмените
доказателства установяват, че процесната заповед за изпълнение е била изпратена
на грешен адрес. Поради това съдът приема единствената достоверна дата – 21.06.2019
година, като моментът от който тече едномесечният срок за подаване на
възражение по чл. 423 ГПК за Д.И..
Поради това съдът приема че
е осъществена първата (обща) предпоставка, при която съдът приема възражението
по чл. 423 ГПК – длъжникът да е спазил едномесечния срок за подаване на
възражението.
Налице е и втората
предпоставка за приемане на възражението, в хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Безспорно, заповедта не е била връчена лично на длъжницата Д.Г.И. (преди 21.06.2019
година) и поради това именно РС е пристъпил към връчване чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Но както изпращането на съдебните книжа,
така и връчването чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК е било опорочено поради
факта, че съдът е допуснал грешка при изписването на адреса на длъжницата.
Вместо ап. 16, в съобщението е бил посочен ап. 6. От там и връчването е било
предприето на грешен адрес. При това положение, каквито и данни и информация е
събирал връчителят на призовки за местонахождението на длъжницата, те са
ирелевантни и не могат да санират нарушението. Безспорно е установено по
делото, че на адреса, действително правилно посочен от заявителя още със
заявлението по чл. 410 ГПК, а след това и служебно установен от съда чрез
адресната справка, длъжницата не е била търсена, нито е било залепено
уведомлението по чл. 47 ГПК. Поради това следва да се приеме, че е налице
хипотезата по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение не е била
връчена на длъжницата И. надлежно.
Поради гореизложеното, ХОС
стига до извода за основателност на възражението и същото следва да бъде
прието. Съобразно разпоредбата на чл. 423 ал. 3 ГПК, изпълнението на издадената
по реда на чл. 410 от ГПК заповед се спира, ако съдът приеме възражението. Т.е.
с оглед изложените съображения за основателност на главното искане, искането за
спиране, което съдът квалифицира като такова по чл. 423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК, също се явява основателно
и следва да бъде уважено.
О п р е д е л и :
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ
по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК от Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
, адв. И.И., в качеството ѝ на длъжник, срещу Заповед № 63/26.01.2017
година по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 81/2017 година по описа на
РС-Димитровград, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20189290401257
по описа на ЧСИ Кавакова, като СПИРА изпълнението на същата заповед на
основание чл. 423 ал. 3 изр. 2-ро ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.