Решение по дело №290/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2111
Дата: 29 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Искрена Димитрова
Дело: 20247050700290
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2111

Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
Членове: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА кнахд № 20247050700290 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл.експерт В. К., против Решение № 1830/20.12.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 2814/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 23-0001590/31.03.2023г., с което за нарушение на чл.33, § 1, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.105, ал.1 ЗАвП, на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция, в размер на 200,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 440,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Не споделя изводите на ВРС, че в тежест на АНО е било да защити обвинението си, като твърди, че процесното нарушение представлява отрицателен факт - „не е провеждало редовни проверки“, а отрицателните факти не подлежат на доказване. В тази връзка твърди, че в тежест на санкционираното дружество е било да представи доказателства за осъществен контрол спрямо работата на водачите и извършването на редовни проверки. Твърди също, че Регламент (ЕС) № 165/2014 е въвел отговорност спрямо водача, касаещи нарушения от категорията на процесното, но същата не изключва отговорност и на дружествата - превозвачи. Отделно сочи, че съгласно чл.17 и чл.18 от Наредба Н-3/07.09.2009г. освен карта на водача, контролна карта - карта за дигитални тахографи се издава и на превозвача, като същата му позволява достъп до данните на дигиталния тахограф, вкл. и до функциите по чл.5 от Регламента, а именно проследяване на дейностите на водача относно начина на управление, проследяване на поставянето и изваждането на картите, регистриране на ръчно въведените данни от водача. Твърди че функционирането на дигиталния тахограф става посредством използването на глобална навигационна спътникова система (ГНСС) за регистрирането на данните за местоположение (чл.7 от Регламент № 165/2014), а това предполага и своевременно получаване от транспортното предприятие на данни чрез спътников сигнал за точките по автоматичното регистриране на мястото на започване на дневното време на водача, управлението му, преминаването на държавните граници, управление в конкретна географска територия на всеки три часа от общото време на управление на водача. Непрекъснатият достъп на превозвача до тази информация осигурява ефективни и редовни проверки на водачите по спазване на периодите на управление и времето за почивки. По изложените съображения твърди, че превозвачът по никакъв начин обективно и безвиновно не би могъл да бъде възпрепятстван да извърши цялостна и комплексна проверка на работата на водача, като не е представил и доказателства, които да оборят събраните в административнонаказателното производство доказателства. Не са налице данни дали водачът е санкциониран, предупреден или дали е извършено друго действие, обуславящо осъществен контрол по проверка от страна на дружеството. Относно представената в момента на проверката книга за инструктаж сочи, че същата може да е доказателство единствено за взети от превозвача мерки по организация на дейността, която винаги предхожда извършването на превоза, докато дейността по контрол и проверка е винаги последваща. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх. № 10210/06.02.2024г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, свързани с описанието на относимите към нарушението факти. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е установил, че след извършване на комплексна проверка, съгласно чл.33, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, св.К. - ст.инсп. в РД „Автомобилна администрация“ Варна, приел, че на 01.08.2022г., в обл.Варна, с.Бенковски, ул.Места № 6, „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари № 4548, не е провеждало редовни проверки, за да се увери, че водачът И. Г. Р., при започване на ежедневния си работен период за извършване на обществен международен превоз на товари с влекач, марка „ДАФ“ от кат.N 3 с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г., е използвал правилно записващото оборудване, поради което същият в нарушение на чл.33, § 7 от Регламент (ЕС) 165/2014г. не е въвел в монтирания в МПС дигитален тахограф марка „Continental тип 1381 № 004FD287, символа на държавата, в която е започнал ежедневната си работа. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.33, § 1, изр. 1 от Регламент (ЕС) 165/2014г., за което му бил съставен АУАН № 330221/07.03.2023г. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.105, ал.1 ЗАвП, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 200,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, т.5 ЗАНН. Съобразено е, че с разпоредбата на чл.33, § 3, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. е предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, но изр. 2 от същата разпоредба уточнява, че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на §1, ал.1 от с.р. и на чл.10, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г. В този смисъл е прието, че отговорността на транспортното предприятие може да бъде обусловена от неизпълнението на задълженията по §1, ал.1 на чл.33 от Регламент (ЕС) № 165/2014, за осигуряване на подходящо обучение и инструктаж на водачите относно правилното функциониране на дигиталните и аналоговите тахографи, провеждане на редовни проверки за правилното ползване на тахографите, забрана за предоставяне на преки и непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи и т.н. Прието е, че такива данни не са посочени в АУАН и НП, поради което е неясно защо при соченото нарушение е ангажирана отговорността на превозвача. Според ВРС описанието на нарушението в АУАН и НП води до извод за нарушение на Регламент (ЕС) № 165/2014, извършено от водача, т.к. изрично в Регламента посоченото задължение е въведено като отговорност именно на водача - чл.34, § 7. Според ВРС за да се приеме, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи само неизпълнение на разпоредбите за работа с тахографа от страна на водача на МПС, а следва да се установи, че това неизпълнение е в пряка причинно-следствена връзка от определено действие или бездействие на превозвача, т.е. че резултат от неизпълнение на вменени му с нормативен акт задължения. Единственото обяснение за ангажиране отговорността на дружеството се намира в показанията на св.К., който посочва, че е съставил АУАН на дружеството, т.к. извършил комплексна проверка. В заключение ВРС е приел, че приемайки, че „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД следва да носи отговорност за деяние по чл.33, § 1, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, но при липса на фактически твърдения от обективна страна, аргументиращи нарушението именно от страна на превозвача, АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

Настоящият състав не споделя извода на ВРС, че в АУАН и НП липсват данни, от които да се изведе безспорен извод защо при извършено от водача нарушение по чл.34, § 7 от Регламент (ЕС) № 165/2014, е ангажирана отговорността на дружеството.

От обстоятелствената част на АУАН и НП следва, че отговорността на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД е ангажирана за нарушение на чл.33, § 1 изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, за това, че не е провеждало редовни проверки за да се увери, че водачът И. Г. Р., при започване на ежедневния си работен ден за извършване на обществен превоз на товари, е използвал правилно записващото оборудване, вследствие на което, в нарушение на чл.33, § 7, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, не е въвел в монтирания дигитален тахограф символа на държавата, в която е започнал ежедневната си работа.

В контекста на така описаното и вменено нарушение, и на събраните доказателства, правилно като краен резултат ВРС е приел, че от страна на АНО не е доказано, че „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД е осъществило състав на нарушение по чл.33, § 1, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., като на основание чл.218, ал.2 АПК е необходимо прецизиране на мотивите на ВРС за отмяна на наказателното постановление.

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на съюзно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Съгласно чл.2, § 2, буква з) от Регламент № 165/2014, „дигитален тахограф“ означава тахограф, който използва карта за тахограф в съответствие с настоящия регламент. Според чл.2, § 2, буква г), „карта за тахограф“ означава карта с чип, предназначена за употреба с тахографа, която позволява идентифицирането от тахографа на титуляря на картата, както и прехвърлянето и съхраняването на данни.

Съгласно чл.3, § 4 от Регламента, превозните средства, които се експлоатират в държава членка, различна от държавата членка на регистрация, трябва да се оборудват с тахограф най-късно след изтичане на петнадесет години след датата, към която се изисква всички новорегистрирани превозни средства да имат тахограф съгласно членове 8, 9 и 10.

Съгласно чл.8, § 1 от Регламента, за да се улесни проверката на спазването на съответното законодателство, местоположението на превозното средство се регистрира автоматично на следните точки или на най-близката до тях точка, където има спътников сигнал: мястото на започване на дневното работно време; на всеки три часа от общото време на управление; мястото на приключване на дневното работно време. Според ал.2 от с.р., за тази цел превозните средства, които се регистрират за първи път 36 месеца след влизането в сила на подробните разпоредби, посочени в чл.11, се оборудват с тахограф, свързан към услуга за позициониране, функционираща чрез спътникова навигационна система.

Правилното използване на тахографите е регламентирано в чл.32 от Регламент №165/2014г. Според § 1, изр.1 от с.р., транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача.

Разпоредбата на чл.33 от Регламент № 165/2014, озаглавена „Отговорност на транспортните предприятия“, регламентира задълженията на транспортните предприятия във връзка с правилното използването на тахографите и тахографските листове. Според § 1 от с.р., транспортните предприятия са длъжни да осигурят на техните водачи подходящо обучение и инструктаж относно правилното функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите тахографи; те провеждат редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи използват правилно тахографите и не предоставят на техните водачи никакви преки или непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.

От друга страна задълженията на водачите при използване на картите на водача и на тахографските листове, са регламентирани в чл.34 от Регламент № 165/2014г., сред които и това по § 7 - водачът да въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния си работен период.

Съгласно чл.33, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на настоящия регламент, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение. Държавите членки обаче могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от настоящия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Съгласно чл.41, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, държавите членки, в съответствие с националните конституционни механизми, установяват система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Тези санкции трябва да са ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни и да са в съответствие с категориите нарушения, предвидени в Директива 2006/22/ЕО.

Видно от приложената по преписката справка „Лицензи“, товарен автомобил рег.№ [рег. номер], кат. N 3, е регистриран на 27.01.2017г. и е включен в лиценза № 4548 на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД. При проверката е установено и че превозното средство е било оборудвано с дигитален тахограф Continental, тип 1381, сер.№ 004FD287. От приложените по преписката CMR/01.08.2022г., справка „Дейност на водача“ за м.08.2022г. и справка „Данни за водач относно нарушенията 01.08.2022 - 31.08.2022 - генерирана от картата на водача и дигиталния тахограф, с който е било оборудвано процесното превозно средство, безспорно се установява и че на посочената в АУАН и НП дата - 01.08.2022г., водачът И. Р. не е изпълнил изискването на чл.34, § 7 от Регламента - да въведе символа на държавата, в която започва работа.

С оглед извършеното от водача нарушение е прието, че дружеството - превозвач е извършило нарушение на чл.33, § 1, изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., което обаче не кореспондира с описанието на нарушението в АУАН и НП - че не е провеждало редовни проверки, като така описано изпълнителното деяние кореспондира със задължението по чл.33, § 1, изр.2 от Регламента. Доколкото обаче правото на защита се реализира спрямо изложените в АУАН и НП факти, това несъответствие между фактическото описаниe и правната квалификация, не е съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Както правилно обаче е приел ВРС, за да се приеме, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи само неизпълнение на разпоредбите за работа с тахографа от страна на водача на МПС, а че това неизпълнение е в пряка причинно-следствена връзка от определено действие или бездействие на превозвача, т.е. че е резултат от неизпълнение на вменени му с нормативен акт задължения - в случая на това по чл.33, § 1, изр.2 от Регламента за извършването на редовни проверки.

Нито в АУАН, нито в НП е посочено в какво конкретно е следвало да се изразяват тези проверки, респ. как да бъдат документирани (в контекста на твърденията на касатора за тежестта за доказване) за да е било възможно да се избегне извършване на нарушението от страна на водача.

Доводите на касатора относно използването на ГНСС не могат да бъдат споделени. От една страна такива констатации липсват в АУАН и НП. Липсват констатации и доказателства относно техническите характеристики и функционалните възможности на дигиталния тахограф, с който е било оборудвано процесното превозно средство. От друга страна доводите на касатора са относими към тахографите по чл.8 от Регламент (ЕС) № 164/2014, които регистрират автоматично местоположението на превозното средство, в който случай би се стигнало до приложение на изключението по чл.34, § 7, ал.2 от Регламента, респ. до отпадане на задължението на водача да въвежда ръчно в дигиталния тахограф символите на държавата, в която започва работния период - за каквото извършено от водача нарушение, е ангажирана отговорността на превозвача на основание чл.33, § 3 от Регламента.

Отделно от това, според разпоредбата на чл.33, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, като предвижда, че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от същия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Така в разпоредбата на чл.104 от ЗАвП са предвидени различни състави на административни нарушения, извършени от превозвачи, сред които и такива във връзка с неизпълнение на задължения по Регламент № 165/2014г.: чл.104, ал.3 ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа; чл.104, ал.6 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листове и/или такива от неодобрен тип; чл.104, ал.7 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не съхраняват тахографските листове или отказват да ги предоставят за проверка на контролните органи.

Законът за автомобилните превози обаче не предвижда отговорност за превозвач, в случаите, когато негов водач не изпълни задълженията си по чл.34, § 7 от Регламент № 165/2014г., поради което и в контекста на дефиницията за „административно нарушение“ по чл.6 ЗАНН, транспортното предприятие не може да бъде субект на вмененото нарушение.

Приложената в случая санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 ЗАвП се отнася само за нарушенията по този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, и по арг. от чл.41, вр. чл.33, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, не може да се прилага по аналогия по отношение на нарушения по Регламента.

Регламент (ЕС) № 165/2014 е вторичен акт от съюзното право и по арг. от чл.288 ДФЕС е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и с пряко приложение във всички държави членки. Ето защо въведеното в чл.78, ал.1, т.2 ЗАвП задължение за превозвачите да спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 не обосновава извод за приложението на чл.105, ал.1 ЗАвП към нарушения по регламента. Разпоредбата на чл.78 ЗАвП въвежда задължение за спазване на изискванията на правото на ЕС, но не трансформира разпоредбите на Регламента в част от вътрешното право.

Както следва от чл.41, вр. чл.33, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, за да е допустимо и възможно ангажиране на отговорността на превозвачите за извършени от техни водачи нарушения на чл.34, § 7 от Регламента, следва в националното право да е предвидена изрична санкционна разпоредба, а в случая такава липсва. Законодателният пропуск не може да обоснове тълкуване и прилагане на санкционни разпоредби по аналогия, поради което издаденото НП е незаконосъобразно и правилно е отменено от ВРС.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2024г. и списък по чл.80 ГПК, а именно 400 (четиристотин) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1830/20.12.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 2814/2023г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Варна да заплати на „ФОРТИС ТРЕЙД“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с.Бенковски, п.к.9133, ул.Места № 6, представлявано от управителя Ф. Р. К., разноски за касационното производство в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно!

 

Председател:  
Членове: