РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от ЕК. Вл. Мандалиева Въззивно гражданско
дело № 20225300503253 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№33603/16.12.2022г депозирана
от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Решение
№3220/06.10.2022г. постановено по гр.д.№8763/2021г. по описа на ПРС,
деветнадесети гр.с., в частта с която се осъжда „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Н. И., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„*** сумата от 149,72 лева (сто четиридесет и девет лева и 72 ст.),
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и в
частта с която дружеството е осъдено да заплати на заплати на Адвокатско
дружество „Г****“ с ЕИК *** с адрес гр. П., ул. **** представлявано от
управителя С. Г. сумата от 1080 (хиляда и осемдесет) лв. за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА. Решението на първата
инстанция, в посочената част, се обжалва като незаконосъобразно,
необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания
1
доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо
това отхвърли претенцията като неоснователна. Претендират се разноски,
прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна, в случай че е уговорено над минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004г.
Въззиваемата страна М. Н. И., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв. К. К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и
законосъобразен. Претендира адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ЗА в минималния размер от 480лв с ДДС по Наредба №1/09.07.2004г
.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за сумата от
149,72 лв, недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор
за паричен заем № **********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
като е приел, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК,
поради което договорът за паричен заем е недействителен. Доколкото
съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи, каквото се явява възнаградителната
лихва, съдът е приел, че платената от ищцата на ответника сума по клаузата
за възнаградителна лихва, се явява недължимо платена, поради което
предявеният иск като основателен е уважен.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа оплакванията, че договорът за кредит
2
отговаря на всички законови императивни изисквания и не съдържа
неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите нрави,
поради което същият не е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което на
основание чл.272 ГПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на
районния съд..
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя
3
като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за
потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение.
В конкретният случай съдът констатира, че не са упоменати
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен
лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора”
/възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната
погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв
начин е формирана възнаградителната лихва, поради което не би могло да се
направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 41,17 %. Ето защо, съдът
намира че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, поради което договорът се явява недействителен, на основание чл.
22 ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви
или други разходи. Доколкото по делото е установено, че потребителят е
платил над получената главница, сума за договорна лихва в размер от 149,72
лв., то същата се явява платена при начална липса на основание и подлежи
на връщане на потребителя, ведно със законна последица върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. .
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е
постановил законосъобразен акт, който в обжалваната част следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата по реда на чл.38 ЗА, за
осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция, а
именно в размер на 480лв с ДДС, която сума е съобразена с минималните
размери на адвокатските възнаграждения на Наредба №1/2004г.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3220/06.10.2022г. постановено по гр.д.
4
№8763/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
Седалище и адрес на управление: град С**, бул. „***, представлявано от
Управителите С. Н. Н. и Ц. Г. С. да заплати на Адвокатско дружество „Г***“
с ЕИК *** с адрес гр. П., ул. *** представлявано от управителя С. Г.
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на М. Н. И.,
ЕГН ********** пред въззивната инстанция в размер на 480.00лв/
четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС.
В необжалваната част, Решение №3220/06.10.2022г. постановено по
гр.д.№8763/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с, е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5