РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 134146
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110154016 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
20.09.2024г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
20.09.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №54016 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило по подсъдност заявление относно издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на цесионера *** срещу Д. С. В., за парични суми,
произтичащи от договор за паричен заем, сключен с цедента *** и заемополучателя-
длъжник, в които се включва задължение за главница, възнаградителна лихва,
възнаграждение за поръчителстване от ЮЛ и мораторни лихви. Претендират се сторени
1
съдебни разноски.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено частично на осн. чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК. Съображенията за това са следните:
На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането със закона или
добрите нрави представлява основание за неиздаване на заповед за изпълнение. Съгласно ТР
№1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите
нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и
критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка.
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка
в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в
разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора.
В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на
възнаграждение за поръчителство от ЮЛ по кредитно правоотношение с потребител и
мораторна лихва противоречи както на изискванията на закона и на добрите нрави, така и на
изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Подобно
възнаграждение представлява прикрита неустойка по кредита за липсата на обезпечение от
кредитополучателя. Така уговорените условия по кредитното правоотношение водят на
първо място до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора. На
следващо място поръчителстването от ЮЛ срещу възнаграждение по неограничен брой
кредитни правоотношения на кредитор- ЮЛ с физически лица разкрива белезите на
застрахователно покритие на риска от неизпълнение от кредитополучателите- ФЛ, което е
дейност, извършвана само под лицензионен режим. Поръчителството, като лично
обезпечение, по дефиниция не се извършва срещу възнаграждение от лицето, в полза на
което се поръчителства. С оглед на горното искането за издаване на заповед за изпълнение
се явява частично основателно и заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за
сумите, представляващи главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по
цедирания кредит.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх.
№282610/05.09.2024г. подадено от ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***,
2
срещу Д. С. В., ЕГН:**********, в частта за следните суми: сума от 1 688,68 лв.,
представляваща начислено възнаграждение по Договор за поръчителство от 01.04.2019г.,
сключен между **** и кредитополучателя и сума от 779,25 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 01.04.2019г.- 28.08.2024г., като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3