№ 78
гр. Пазарджик, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20225200500054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. АНГ. ИЛЧ. от гр.Пещера против Решение № 260336
постановено на 01.10.2021г. по гр.дело № 1328 по описа на Пещерския районен съд за
2020г.,с което е осъден Н. АНГ. ИЛЧ. да заплати на „Спарта Транс Лоджистик“ЕООД, със
седалище и адрес на управление на дейността : гр.Пловдив, ул.“Йоаким Груев“№ 15А, ЕИК
********* сумата в размер на 1530 / хиляда петстотин и тридесет/ лева- представляваща
обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до
окончателното й изплащане. Присъдени са сторените в производството съдебни разноски в
размер на 212,70 лева.
В жалбата се излагат съображения,че решението е неправилно,тъй като е постановено в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Въззивникът твърди,че в
сключения между страните трудов договор липсва каквато и да било уговорка за заплащане
на обезщетение по смисъла на чл.221,ал.2 от КТ. Искането е решението като неправилно да
бъде отменено, а предявения иск като неоснователен да се отхвърли.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор на въззивната
жалба.
При извършената по реда на чл. 269, изр. първо от ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд Пещера е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ –за
осъждане на работника Н. АНГ. ИЛЧ. да заплати на работодателя „Спарта Транс
Лоджистик“ЕООД сумата в размер на 1530 лева ,представляваща обезщетение в размер на
основното месечно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от три
месеца,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба
до окончателното й изплащане,обезщетение-дължимо на основание прекратен трудов
договор.
Между страните не се спори ,а и от приложените по делото писмени доказателства се
установява,че са се намирали в трудовоправни отношения ,въз основа на трудов договор
№7/ 02.10.2018г.,по силата на които ответникът е приел да изпълнява длъжността „
ш.,тежкотоварен автомобил“,със срок на договора : 6 месеца изпитване ,в полза на
работодателя,и при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510,00
лева.
Няма спор,че с чл.6 от Договора страните са уговорили срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор да е три месеца за двете страни.
В мотивите на обжалвания съдебен акт ,първоинстанционният съд е констатирал,че със
Заповед № 05 от 08.03.2019 година на Н. АНГ. ИЛЧ. заемащ длъжността „ш.- тежкотоварен
автомобил“ в „Спарта Транс Лоджистик“ ЕООД е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ като в мотивационната част на същата е записано „че за периода от 21.01.2019
година до 28.01.2019 година Н.И. на длъжност -ш. е отсъствал от работа ,без да е представил
извинителни доказателства за това“. С посочената заповед работникът е уведомен,че на
основание чл.221,ал.2 от КТ дължи обезщетение в размер на три брутни възнаграждения за
срока на неспазено предизвестие от три месеца.Заповедта е връчена на ответника на
14.02.2019 година чрез куриерска фирма лично срещу подпис.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза,неоспорено от страните се
установява,че последното брутно трудово възнаграждение получено от Н.И. преди
уволнението му е в размер на 510 лева .Обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ за неспазено
предизвестие от три месеца е в размер на 1530 лева. От така ангажираните в процеса
доказателства първоинстанционният съд е приел,че предвид дисциплинарното уволнение на
работника,последния дължи уговореното по чл.221,ал.2 от КТ обезщетение в размер на
1530,00 лева.
Правните изводи на първоинстанционният съд са изведени на основание събраните по
делото доказателства,обсъдени в тяхната съвкупност. Изводите на съда са правилни,
обосновани- в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон,за това и на
основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция мотивира решението си като препраща към
2
изводите на първоинстанционният съд.
Възражението въведено във въззивната жалба,че липсва уговорка в трудовия договор за
заплащане на обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ е изцяло несъстоятелно и се опровергава от
приложения по делото трудов договор сключен между страните в процеса на 02.10.2018г.
Видно от чл. 6 от Договора :при прекратяване на трудовия договор предизвестието е три
месеца за двете страни.
Няма спор, а и този въпрос не е предмет на настоящия правен спор, е че уволнението на
въззивника е законно. Същото не е обжалвано и заповедта,с която е наложено
дисциплинарното наказание е влязла в законна сила.След като на въззивника е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" на 08.02.2019 г., то към датата на предявяване на
иска вземането за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ вече е било изискуемо. При
дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.В конкретният казус, действителните вреди съобразно хипотезата на
посочената правна норма, са уговорени,че са в размер на тримесечното възнаграждение на
въззивника,или в размер на 1530,00 лева, в който смисъл е и заключението на съдебно-
икономическата експертиза. По изложените съображения искът по чл. 221, ал. 2 от КТ е
основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не се претендират.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260336 постановено на 01.10.2021г. по гр.дело № 1328 по
описа на Пещерския районен съд за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.
3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3