Решение по дело №1141/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1590
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20223110201141
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1590
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. КараН.
при участието на секретаря Петранка Н. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно
наказателно дело № 20223110201141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:




Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.

Подадена е жалба от Н. М. Н., ЕГН ********** от гр.Варна, чрез
адвокат А. А., ВАК, срещу Наказателно постановление № 004/09.02.2022 г. на
Заместник- кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева, на
основание чл.178е. от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и
процесуални правни норми, както и за необосновано. Твърди, че мястото на
нарушението не представлява градина, а паркинг, поради което изразява
становище за несъставомерност на деянието. Намира, че е налице колизия
между описанията на нарушението в акта и в наказателното постановление.
В условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
1
постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. А., който поддържа жалбата. Привежда
допълнителни аргументи за наличие на процесуални нарушения при
съставянето на акта. Претендира разноски.


Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител по
делото.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:


На 29.12.2021 г. около 09. 40 ч. св. С. К. – служител при "Общинска
полиция" към ОД МВР - Варна, при обход в района зад бл. 97 на бул.
"Чаталджа", установил паркиран л. а. "Шкода", рег. № В 32-15 КВ,
собственост на въззивника Н. М. Н., в градинка, намираща се зад бл. № 97 на
бул. "Чаталджа", при което съставил срещу въззивника фиш за глоба №
********** от 29.12.2021 г., в който отразил, че съответния автомобил е
паркиран в градинка зад бл. № 97, на бул. "Чаталджа", в гр.Варна с което е
осъществено нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

Срещу съставения фиш за глоба въззивникът подал заявление рег. №
ЗК21002151ВН от 31.12.2021 г, в което категорично оспорва да е извършвал
посоченото нарушение и отправил претенция за отмяна на издадения фиш за
глоба.

С рег. № ЗК21002151ВН-001ВН от 05.01.2022 г. въззивникът бил
уведомен, че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на
наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл. 188 ЗДвП посочва лице, на
което е предоставено управлението на превозното средство от собственика и
бил поканен да се яви за съставяне на акт.


2
На 07.01.2022 г., въз основа на издадения фиш № ********** от
29.12.2021 г., спрямо въззивника Н. Н. бил съставен АУАН № 00001585 за
нарушение по чл. 15, ал. 7 ЗДвП за това, че на 29.12.2021 г. около 09. 40 ч. в
гр. Варна, на бул. "Чаталджа", зад бл. № 97, паркирал в градина собствения
си л. а. "Шкода", рег. № В 32-15 КВ.

На 09.02.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и
наложил на въззивника предвиденото в чл. 178е. ЗДвП наказание глоба в
размер 50. 00 лв.

НП било връчено лично на въззивника на 16.03.2022 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Н. К., С.
П., С. К., В. А.а, така и от приобщените документи – НП № 004 от 09.02.2022
г., АУАН № 00001585 от 07.01.2022 г., глоба с фиш № ********** от
29.12.2021 г., уведомление на снование чл. 186, ал. 3 ЗДвП, докладна записка,
Приложен отговор от Район "Приморски" – Община Варна - по отправено
заявление касаещо друга преписка рег. №РД22005270 от 11.03.2022 г. до
кмет на Район "Приморски", с рег. № РД22005270ПР от 16.03.2022 г. По
която е бил получен отговор, че площта между бул. "Чаталджа", ул.
"Селиолу", ул. "Ген. Колев" и ул. "Илинден" представлява ПИ 10135.2557.22
по КК, собственост на Община – Варна с Акт за общинска собственост от
2015 г. и по кадастралния план в посочения участък има нанесени градинки,
алеи, игрища и др.


При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам.
кмет на Община Варна, съобразно Заповед № 0506 от 07.02.2020 год. на Кмет
3
на Община - Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения
административен акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН и не
страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. Действително, конкретното място,
на което е установен паркирания автомобил на въззивника е посочено само
като градинка зад бл. 97 на бул. "Чаталджа", без да други, конкретизиращи
нейното местоположение описания. Но, макар да е общо и недостатъчно
прецизно, това описание, сочещо паркиране в градинка зад конкретна сграда
в съответно населено място на конкретна дата и час, не ограничава
възможността за санкционираното лице да разбере, в какво се състои
вмененото му нарушение и при какви обстоятелства същото е счетено за
осъществено, поради което реализирането на правото на защита за въззивника
не е затруднено и не е налице съществено процесуално нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:

Не е спорно между страните и приобщените доказателства сочат
категорично, твърдяното нарушение да е установено в отсъствие на
нарушител като фиш за глоба е съставен спрямо собственика на превозното
средство съобразно чл. 186, ал. 3 ЗДвП. В тази хипотеза е приложимо
правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП за наказване собственика на автомобила за
извършеното с него нарушение, ако същият не посочи, на кого е предоставил
моторното превозно средство. По делото липсват данни, въззивникът да е
посочил конкретно друго лице, на което да е предоставил автомобила, поради
което следва да се приеме, че субекта на твърдяното нарушение е правилно
определен.

Доколкото свидетелите Н. К. и С. П. не са присъствали при
установяване на нарушението, а само са участвали при издаване на процесния
АУАН въз основа съставен фиш за глоба от свид. С. К., който всъщност
лично е констатирал отразените във фиша обстоятелства, единствено
неговите възприятия съдържат конкретна информация за мястото, на което е
установен паркиран автомобила на въззивника. В своите показания свид. С.
К. категорично и конкретно-описателно посочва: "Градинката е в страни от
блока, перпендикулярно разположен на бл. 97 и е отделена от градинката
непосредствено зад бл. 97 с асфалтирана алея. Там, върху тази тревна площ,
до перпендикулярния блок спрямо бл. 97, беше паркиран автомобила. " И при
4
съпоставяне на тези разяснения от свид. С. К. с приобщеното извлечение от
КП и публично достъпната КК на гр. Варна става ясно, че съответното място
действително се намира зад бл. № 97 на бул. "Чаталджа". На това място
свид. С. К. посочва, че е възприел да има трева и пръст, както и че там е
имало паркирани и други автомобили.

На тези твърдения от свид. С. К. противоречат показанията на св. В.
А.а, която изтъква, че паркирането на автомобила в конкретния случай е
било на съответния асфалтиран участък до съседния блок с административен
адрес № 12 на ул. "Селиолу", а не върху градинка. Съдът не кредитира
заявеното от нея и счита за достоверни показанията на незаинтересования св.
С. К..

При така кредитираните от съда показания на свид. С. К. се налага
извод, че автомобилът на въззивника действително е бил установен паркиран
върху затревената и покрита с пръст площ, намираща се пред бл. № 97 на
бул. "Чаталджа", гр.Варна.

Независимо от обстоятелството, че от приложеното от Район
"Приморски" гр.Варна, справки включват само общи формулировки в
множествено число и не съдържат изрично посочване на съответния обект
като градинка, даденото от св. С. К. описание за площ, покрита с трева и
пръст в съответното междублоково пространство, сочи недвусмислено, че
същото представлява градина, попадаща сред обектите по чл. 15, ал. 7 ЗДвП,
на които паркирането е забранено.

При тези констатации посоченото в АУАН и в НП нарушение се явява
правилно установено и квалифицирано. Доколкото наложената на въззивника
санкция е в установения минимален размер, същата не подлежи на преценка
за справедливост.

Изтъкнатите съображения сочат правилност и законосъобразност на
оспореното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.


Водим от гореизложеното, съдът



5
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 004 от 09.02.2022
г., издадено от Зам. кмет на Община - Варна, с което за нарушение по чл.
15, ал. 7 ЗДвП, на Н. М. Н., ЕГН **********, е наложено административно
наказания "глоба" в размер 50.00 лв. (петдесет лева), на основание чл. 63,
ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 ЗАНН.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от съобщаването на страните.





Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6