Р Е Ш Е Н
И Е № 297
гр. Пловдив, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на шести февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 643 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Ж.Г.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. Т.И., е предявил срещу ответника И.М.И.,
ЕГН **********, иск в размер на 26 000 лв. за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди, ведно със законните последици.
Твърди, че на ** в ** ответникът И.М.И. му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с наличие на оток и охлузване в теменно-тилната област, което
продължава към черепната основа; кръвоизлив между черепните кости под
счупването и твърдата мозъчна обвивка (епидурален
хематом вляво темпоро-базално); проникване на въздух
в черепната кухина – пневмоцефалия; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, двустранно, дифузно; мозъчна контузия, довела до
разстройство на здравето временно опасно за живота. С тези свои действия
ответникът е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като
със споразумение от 26.04.2016 г. по н.о.х.д.№ **, РС – Асеновград, 2 н.с.,
ответникът е признат за виновен в извършване на посоченото престъпление. С
деянието си ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на претърпяната от ищеца травма, последвалата
животоспасяваща интервенция и продължаващото лечение. Ищецът изпитвал страх,
стрес и ужас, психически дискомфорт, притеснение,
тревожност, унижение. Не можел да мисли трезво, станал плах и нерешителен,
затворил се в себе си, станал необщителен, страхувал се, когато оставал сам
дори и в дома си. Чувствал се безпомощен и непълноценен, не можел да работи и
останал без доходи. На моменти изпитвал лека замаяност и трудна концентрация,
придружени с гадене и световъртеж.
Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените неимуществени вреди от деликт,
за който има влязло в сила споразумение на наказателния съд, в размер на общо
26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
– ** до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и съдено-медицинска експертиза.
Ответникът И.М.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез адв. И.В., е подал отговор, в който заявява, че
предявеният иск е допустим, но е изцяло недоказан и неоснователен.
Оспорва всички изложени в ИМ фактически обстоятелства и твърди, че не са
налице претърпени от ищеца неимуществени вреди от посочените видове и в
посочения размер, както и че липсва причинно-следствена връзка между тях и
описаното деяние. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение
е прекомерно по размер, както и и че ищецът с поведението си е съпричинил в голяма степен настъпването на вредоносния
резултат, тъй като е бил във видимо нетрезво и неадекватно състояние и е
започнал да нанася удари по трети лица, както и по ответника.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на твърденията
си не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото
няма спор, че с одобрено от съда споразумение от 26.04.2016 г.
по н.о.х.д.№ **, РС – Асеновград, 2 н.с., ответникът И.М.И., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че
на ** в ** е причинил на Ж.Г.М., ЕГН **********, средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с наличие на оток и охлузване в теменно-тилната област (парието–окципитално); линеарно
счупване на черепните кости в лявата теменна област, което продължава към
черепната основа; кръвоизлив между черепните кости под счупването и твърдата
мозъчна обвивка (епидурален хематом вляво темпоро-базално); проникване на въздух в черепната кухина –
пневмоцефалия; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
двустранно, дифузно; мозъчна контузия, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание 1 г.
„Лишаване от свобода“, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3
г.
Видно от цит.
н.о.х.д., в хода на наказателното производство няма предявен граждански иск от
пострадалия Ж.М..
От представените мед. документи – етапна
епикриза ИЗ № ** на Клиника по неврохирургия при
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – **; епикриза ИЗ № ** на
Отделение УНГ при МБАЛ „Пълмед“ ООД – **;
психологично изследване от 14.07.2016 г. от ЦПК „**“ – **, се установява, че след
процесния инцидент на ** ищецът е пролежал в
Клиниката по неврохирургия, като му е поставена диагноза „Контузио
капитис. Фрактура базеос крании. Пневмоцефалия. Хеморагия субарахноидалис травматика. Контузио церебри“. През периода ** ищецът е лекуван в Отделението
УНГ с диагноза „Остро гнойно възпаление на средното ухо“, а при извършеното
психологично изследване е установено „Тревожно разстройство с елементи на
депресивен епизод (МКБ 10. Невротични разстройства, свързани със стрес).
По делото е
прието заключението на съдебно-психологична експертиза с вещо лице А.Я.Д. – **,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните. От него се установява, че психологичното и емоционалното състояние на
ищеца Ж.М. след процесния деликт
е нарушено. Отраженията са свързани с невъзможност за професионална
ангажираност за период от време, с финансовото му неразположение като
по-продължителен период от време, с емоционалното му състояние, като се
проявяват и задълбочават нежелателни белези на социалното функциониране. След
случилото се са налице по-ограничени от обичайното социални контакти,
предпочитания за затваряне в себе си, поради наличието на изпитван страх и
несигурност; разсеяност в концентрацията на вниманието; засилен вегетативен
дисбаланс; системна мисловна ангажираност със случилото се и понастоящем с
процеса; нарушено ежедневие за период от време; усилване на усещането му за
несигурност. Всички тези индикации имат негативен облик върху цялостното му
функциониране. Поради спецификите на личностовите му
особености, емоционалните индикатори, свързани с инцидента, биха могли да имат
постоянен характер и проявление.
По делото
е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице доц. д-р С.С.С. – ****, което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че в
резултат на получената средна телесна повреда интензивността на болката до
приемането на ищеца в болничното заведение е била умерена. Състоянието му в
острия следтравматичен период е било тежко, като
болният е бил седиран и обезболен.
В този период ищецът е бил със степен на разстройство на съзнанието, поради
което не може да се приеме, че е изпитвал продължителни и свръхмерни
болки. В последващите периоди черепно-мозъчната
травма е била овладяна сравнително бързо, като пациентът е изписан в ясно
съзнание. Последващите периоди са свързани с изпитване
на умерено главоболие. Естеството на травматичното увреждане не предполага
изпитване на телесна болка в по-късния период след травмата.
Травматичните
увреждания на ищеца са лекувани консервативно с медикаменти в болницата, като
след 12-дневна хоспитализация той е бил изписан в компенсирано състояние. Няма
документи за последващо лечение, като такова не е
наложително. Не са регистрирани късни прояви и усложнения на ЧМТ.
Лечението в Клиника УНГ 1 месец след
травмата не може да бъде категорично причинно свързано с нея.
По делото
е разпитана **С.Г.Р.– **на ищеца, показанията на която съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, по при условията на чл. 172 от ГПК,
предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на спора.
От кредитираните гласни доказателства
се установява, че след нанесените му травми на главата състоянието на ищеца в
болницата било тежко – „Той ни приемаше,
ни предаваше. Не му разрешиха да става от леглото. Позна ме, но не искаше да
вижда никой и не искаше да контактува с никой. Зави се с одеялото през глава и
не искаше да говори. …Говорих и с лекарката, която е приела **. Тя ми каза, че
състоянието на Ж. е критично и че ако се наложи, може да му се отваря главата.
Две седмици стоях при него в болницата като придружител. Ж. беше разсеян, не
говореше, не се интересуваше от нищо. …Той известно време е бил в безсъзнание и
има период, в който не помни нищо. …След като изписаха Ж. от болницата той ходи
на психиатър. Не искаше никакви контакти с други хора, не искаше нито да
излиза, нито да се вижда с някой. Приемаше медикаменти, които му изписаха от **.
…По цял ден Ж. стои в къщи, не му се излиза, разсеян е, не работи. Ако го
викнат приятели някъде нещо да помогне, той отива някой път за някаква лека
работа, защото трябва да си пази главата. Преди това работеше като **. Преди
инцидента Ж. имаше приятели, излизаше с тях, веселеше се. След инцидента той се
затвори. Когато се прибрахме с Ж. от болницата, имаше негови приятели, които
искаха да го видят, но той отказа. Не искаше да вижда никой. Страхуваше се и
още го е страх, а от време на време също изпитва страхови
пристъпи, плаче, …и се налага да му давам успокоителни лекарства. Животът му се
промени коренно. Едно е да си нормален човек, да излизаш, да работиш …Сега е
много потиснат.“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Искът с правно основание чл. 45 и сл.
от ЗЗД е предявен пред компетентния съд, от надлежна страна и е процесуално
допустим, а по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413 от НПК и чл. 383, ал. 1 от НПК,
одобреното от съда споразумение, което има силата на влязла в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. От
приложеното споразумение от 26.04.2016 г. по н.о.х.д.№ **, РС – Асеновград, 2
н.с., се установяват три от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД – налице е деяние /действие/, изразяващо се в причинена на ищеца Ж.М. на ** средна телесна повреда -
контузия
на главата с наличие на оток и охлузване
в теменно-тилната област (парието–окципитално); линеарно счупване на черепните кости в лявата теменна
област, което продължава към черепната основа; кръвоизлив между черепните кости
под счупването и твърдата мозъчна обвивка (епидурален
хематом вляво темпоро-базално); проникване на въздух
в черепната кухина – пневмоцефалия; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, двустранно, дифузно; мозъчна контузия, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което деяние е противоправно и е
извършено виновно от ответника И.М.И..
От заключенията на изслушаните съдебно–психологична
и съдебно-медицинска експертизи се установява, че средната телесна повреда и последвалото лечение и възстановяване на ищеца са му причинили значителни душевни и физически болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с деянието
на ответника, поради което нанесените
неимуществени вреди следва да бъдат репарирани.
По отношение на
претендираните неимуществени
вреди, изразяващи се
в страх, стрес и ужас, психически дискомфорт,
притеснение, тревожност, плахост и нерешителност, затваряне в себе си, необщителност,
безпомощност, замаяност и трудна концентрация, съдът намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи същите се доказват достатъчно категорично.
След като прецени характера
на увреждането, степента и продължителността на причинените душевни и физически страдания и техния интензитет, младата възраст на пострадалия
(**г.), сравнително бързото физическо възстановяване и липсата на регистрирани късни прояви и усложнения
на ЧМТ, както и нарушеното психологично и емоционално състояние на ищеца след деликта, изразяващо се в по-ограничени от обичайното социални
контакти, предпочитания за затваряне в себе си, изпитван страх и несигурност;
разсеяност в концентрацията на вниманието; засилен вегетативен дисбаланс;
системна мисловна ангажираност със случилото се и с процеса; нарушено ежедневие
за период от време и усилване на усещането за несигурност, които емоционални
индикатори, свързани с инцидента, биха могли да имат постоянен характер и
проявление, съгласно СПЕ, и съобразявайки се с разпоредбите
на чл. 51,
ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва
да се оценяват
към момента на настъпването им, а не към
момента на решаване на спора,
съдът намира,
че сумата 18 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени
вреди.
Предвид гореизложеното искът по чл. 45,
вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се уважи в размер на общо 18 000 лв.,
като до пълния предявен размер от 26 000 лв. същият се явява недоказан и неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Сумата на дължимото обезщетение следва
да се присъди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на деликта
– ** до окончателното плащане, съгласно чл. 86, и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Няма данни за направени от ищеца
разноски по съдебното производство, поради което такива не се присъждат.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК по сметка на ОС - Пловдив общо сумата 1 181,14 лв., от които 720 лв. -
държавна такса и 461,14 лв. – разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. И.В., да заплати на Ж.Г.М., ЕГН **********,***, със
съд. адрес:***, чрез адв. Т.И., на основание чл. 45, вр. чл. 51, ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД общо сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесена на ** средна телесна повреда – контузия на главата с наличие на оток и охлузване в теменно-тилната област (парието–окципитално); линеарно
счупване на черепните кости в лявата теменна област, което продължава към
черепната основа; кръвоизлив между черепните кости под счупването и твърдата
мозъчна обвивка (епидурален хематом вляво темпоро-базално); проникване на въздух в черепната кухина –
пневмоцефалия; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
двустранно, дифузно; мозъчна контузия, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, която средна телесна повреда е установена със споразумение от 26.04.2016 г. по н.о.х.д.№ **, РС – Асеновград, 2 н.с., и
които вреди се изразяват в претърпени страх, стрес и ужас, психически дискомфорт, притеснение, тревожност, плахост и
нерешителност, затваряне в себе си, необщителност, безпомощност, замаяност и
трудна концентрация, ведно със законната лихва, считано от ** до окончателното
плащане, като до пълния предявен размер от 26 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез адв. И.В., да заплати по
сметка на ОС – Пловдив общо сумата 1 181,14 лв. ( хиляда сто осемдесет и един
лв. и 14 ст.) - такси и разноски по съдебното производство, на основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………..
/М. Бедросян/