Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 17364 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ****по КК
и КР на СГКК- Варна, с площ от 785 кв.м., находящ се в землището на с. ****,
общ. ****, обл. Варна, при граници: имоти с
идентификатори № ****, на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата
на договор за покупко-продажба от 10.02.2000г., обективиран в нотариален акт №
48, том I, рег. № 668, дело № 41 майката на ищците ****,
починала на 29.11.2009г., е придобила от ****правото на собственост върху
следния недвижим имот: първи етаж от масивна сграда в с. **** със застроена
площ от 42 кв.м., стая на втория етаж със застроена площ от 11,66 кв.м., както
и 865 кв.м. ид.ч. от мястото, в което е построена
сградата, цялото с площ от 1791 кв.м., съставляващо имот с пл
№ 11, в масив 10 по плана за земеразделяне на с. ****. Праводателят
****придобил от ****по силата на договор за покупко-продажба от 20.09.1953г.,
обективиран в нотариален акт № 126, том III, дело № 630 собствеността върху къща, находяща се в с. **** с общо застроено и незастроено място
с площ от 865 кв.м., в кв.28, двор 202 от плана на с. ****. Впоследствие по
силата на съдебна спогодба по гр.д. № 1711/1992г. по описа на ВРС ****получил в
дял и изключителна собственост първи етаж от масивна сграда в с. **** със
застроена площ от 42 кв.м., стая на втория етаж със застроена площ от 11,66
кв.м., както и цялото дворно място. По плана на с. **** от 1929г. поземленият
имот съставлявал дворно място № 202. През 1962г. дворното място било изключено от
регулацията на с. ****, а в плана на селото от 1966г. било с нов № 287. Видно
от всички действащи планове и от материализираните на място граници поземленият
имот бил с площ от 1700кв.м. Трайно установените граници били изградени още от
първия собственик ****. След като купил имота през 1953г. **** продължил да
упражнява явна фактическа власт върху целия имот и не е променял границите му.
Имотът никога не бил отчуждаван или включван в ТКЗС. След като майката на
ищците ****закупила имота, тя заедно с баща им също владеели целия имот, отглеждали
плодни дръвчета и садели зеленчуци в същия. След смъртта на майка им заедно с
баща си ищците продължили владението върху целия имот. Когато баща им починал
на 08.08.2017г., наследниците декларирайки имота
установили, че със Заповед №
РД-18-57/05.07.2016г. на Изп. Директор на
АГКК, бивш имот с кад. № ****на ОСЗ-гр. **** по КВС
бил разделен на два самостоятелни имота: имот с кад.
№ ****с идентификатор №****с площ от 890 кв.м. на името на **** и имот с кад. № ****с идентификатор № ****с площ от 785 кв.м.,
записан като Общинска частна собственост – земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ищците
оспорват вписването на имота като общинска собственост. Твърдят, че са
придобили имота по давност по силата на гореописаните периоди на упражнявано от
тях и праводателите им владение. Твърдят, че
процесният имот никога не е отнеман, не е подлежал на възстановяване и не би
могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от
ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че
процесният имот представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и съставлява общинска
собственост ex lege. Сочи се, че имот
№ ****е попадал в територия с карта на възстановената собственост за землището
на с. **** до влизане в сила на КККР. Сочи се, че придобиването на имот, който
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до
приключването на административната процедура по възстановяване на
собствеността. Отделно от това се сочи, че не е изтекъл 10-годишен давностен срок, тъй като давността за придобиване на
държавни/общински имоти в различни периоди е спирала да тече. Също така се
оспорва ищците и праводателите им да са
демонстрирали, че владеят имота, като включително не са го декларирали в отдел
„МДТ” и не са заплащали данък.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 126, том III, дело № 630/1953г. ****е
придобил по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ****,
собствеността върху къща, находяща се в с. ****, Сталинско, с общо застроено и незастроено дворно място от 865
кв.м., в квартал 28, двор 202 по плана на с. ****.
По силата на съдебна спогодба, обективирана
в протокол от съдебно заседание от 19.07.1994г., проведено по гр.д. №
1711/1992г. по описа на ВРС ****е получил в дял и изключителна собственост
масивна сграда – първи етаж със застроена площ от 42 кв.м. и стя на втори етаж
със застроена площ от 11.60 кв.м. от процесния имот.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №
48, том I, рег. № 668, дело № 41/2000г. на нотариус Огнян Шарабански, ****е придобила от ****по силата на сключения
между тях договор за покупко-продажба от 10.02.2000г. собствеността върху
следния недвижим имот: първи етаж от масивна сграда в с. **** със застроена
площ от 42 кв.м., стая на втория етаж със застроена площ от 11,66 кв.м., както
и 865 кв.м. ид.ч. от мястото, в което е построена
сградата, цялото с площ от 1791 кв.м., съставляващо имот с пл
№ 11, в масив 10 по плана за земеразделяне на с. ****.
Видно от удостоверение за наследници на ****, същата е
починала на 29.11.2009г. и е оставила за наследници ****Г. (съпруг), П.Д.Б.
(дъщеря) и С.Д.Г. (син).
Видно от удостоверение за наследници на ****Г. същият
е починал на 09.08.2017г. и е оставил за наследници П.Д.Б. (дъщеря) и С.Д.Г.
(син).
От ответника по делото е представено Решение № 20-I на Поземлена комисия гр. **** от 01.09.1999г., с
което е възстановено правото на собственост на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в
съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на с. **** на
следните имоти: др. селищна територия от 0,785 дка, имот № ****по карата на
землището и др. селищна територия от 0,117 дка, имот № 010035 по карата на
землището.
От заключението на назначената по делото съдебно
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява следното: първият план на с. **** е от 1929г., по
който процесният имот попада в стар имот пл. № 202, за който е отреден парцел I-202, кв.28 по плана на селото. В разписния лист към
плана имот 202 е записан първоначално на Петър Жеков, а впоследствие на Марин
Ив. Панайотов. Планът, действащ и към настоящия момент е регулационният план от
1966г. По този план процесният имот се индивидуализира с пл. № 287, а в
разписния лист е записан първоначално на ****, а впоследствие на ****.
Регулационният план от 1966г. изключва имота от регулационните граници на
населеното място. По КВС на землището на с. **** имотът е представлявал имот №
11 в масив 10. Впоследствие е разделен и от същия са образувани три имота. В
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. **** от бивш имот №
11 в масив 10 са образувани три имота с идентификатори: ****с площ от 890 кв.м
– записан на ****, ****с площ от 785 кв.м – записано земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, ****
и 37099.10.35 с площ от 120 кв.м – път. След оглед на място в процесния имот
(представляващ бивш имот № 287 по плана на с. **** от 1966г.) вещото лице е
констатирало, че в имота съществува двуетажна сграда с две полумасивни
стопански постройки. Ползването на имота на място е по границите, съществували
към КП-1966г. – имот № 287 (тъй като съществуващите огради на терена се
препокриват по изготвената съвместна скица). Видно от снимковия материал в
северната част на имота, граничещ с дерето в селото,има съществуваща ограда,
телена мрежа, закрепена на бетонни колове. Също така целият имот е с
материализирана на място ограда. От южната страна на имота към съществуващия
път оградата на места е каменна с телена мрежа на метални колове, както и от
страна на къщата, зидана ограда (височина – към 1 м) и върху нея монтирани
ажурни метални пана. В югоизточната част на имота има двукрилна метална
9ажурна) врата. Западната и южната част на имота също са заградени с телена
мрежа. В имота има насаждения – овощни дръвчета, няколко реда лози и други
сезонни култури. Имотът е електрифициран. Няма водопроводна инсталация
(съответно водомерна шахта). От извършените устни справки в Община **** вещото
лице не е открило данни за проведени отчуждителни
мероприятия по отношение на процесния имот. От извършена устна справка в
Поземлена комисия – **** вещото лице е установило, че има подадено заявление от
наследници на ****с вх. № 535-М/18.05.1992г. С протокол № 6332/08.02.1993г. на комисията
към ПК-**** се признават и възстановява три имота с план за земеразделяне: 7
дка – м. Кавак кара, 5 дка – м. ****баир и 4 дка – м. ****. Няма издадено
решение. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че
имотът се намира в централната зона на с. ****, близо до чешмата и няма
характеристика на нива.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на
ищците – ****. От показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
еднопосочни, вътрешнонепротиворечиви и дадени от
безпристрастни лица, се установява, че имотът още откакто е живял в него дядо
Марин, който е прехвърлил имота на майката на ищците е ограден в цялост, т.е.
всичките декар и половин-два. Имотът стигал до река, където имало телена мрежа,
а в частта до къщата имало бетонна ограда. Същите огради не са местени във
времето. Имотът се намирал в центъра на селото, до чешмата, ограден от други
къщи и според свидетелите не е нива. Съгласно показанията на двамата свидетели
във времето след като е придобит от „баба Ванче“
(майката на ищците) имотът се е обработвал само от семейството на ищците – т.е.
от родителите им, а след смъртта им от самите ищци. Там те отглеждали овошки,
имало лозе, садели лук, чесън и други култури.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
За да бъде уважен искът, ищците следва да докажат
правото си на собственост на твърдяното в исковата молба основание, a именно да докажат осъществяване на фактическия на придобиване на правото на собственост по
давност и наследствено правоприемство.
Ответникът е направил възражение, че е собственик на
имота ex lege, тъй като същият представлявал имот по чл.19 от
ЗСПЗЗ, предвид което е налице и пречка за придобиване на имота по давност. В този смисъл в тежест на
ответника е да докаже твърденията си, че е собственик, както и пречките за
придобиване на имота по давност, а именно че имотът попада в приложното поле на
чл.19 от ЗСПЗЗ – в този смисъл Решение № 21/04.02.2011г. по гр.д. № 1327/2009г.
на ВКС, II г.о.
В настоящия случай ответникът не е доказал по
категоричен начин, че процесният имот съставлява земеделска земя, че е бил
включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ,
съответно че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил
своевременно заявен за възстановяване. Напротив, установи се от свидетелските
показания, че имотът е владян в установените граници от ****, а впоследствие от
наследодателите на ищците и от самите ищци. Вещото лице също не е открило данни
за внасяне на имота в ТКЗС или за отнемането му. Подобни конкретни
обстоятелства нито се твърдят от ответника, нито се доказват от него.
Включването на имота в карта за възстановената собственост или в регистрите на
ПК като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, не означава, че имотът задължително е
земеделски и подлежи на възстановяване. Действително имотът е изключен от регулацията
на селото, но това не го прави непременно земеделски – в този смисъл Решение №
249/04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г. на ВКС, I г.о. и др. Както свидетелите, така и вещото лице
категорично заявяват, че имотът се намира в центъра на селото и няма характеристиките
на нива.
На следващо място, съдът намира за неоснователно
възражението, че имотът е съставлявал държавна собственост, поради което не е
могъл да бъде придобит по давност. Съгласно чл.6, предл.2
от ЗС (в редакцията на към 1951г.) държавни стават имотите, които нямат друг
собственик. Задължителната и константна съдебна практика на ВКС приема, че ако
по време на отреждането на имотите със съответния план /кадастрален,
уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен
план/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В
такъв случай имотът преминава в патримониума на
държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик – в този
смисъл Решение № 541
от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г., на ВКС на Б, I г. о., Решение № 125 от
15.07.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г., на ВКС на Б, II г. о., Решение № 27 от 15.04.2016 г. по гр. д.
№ 3554/2015 г.,
на ВКС на Б, I г. о., постановени по чл. 290 ГПК.
Установи
се от заключението на СТЕ и от представените извадки от план и разписния лист
към него, че по КП от 1966г. имотът е нанесен с площ от 1600 кв.м. и е записан първоначално на ****, а впоследствие
на ****. Доколкото е налице вписване на собственик в плана, не може да се приеме,
че става въпрос за имот без собственик. Липсват и данни държавата да е
предприела действия по завземането на имота, като същият дори не е актуван като
държавна собственост. Освен това следва да се има предвид и смисълът на
разпоредбата на чл.6, предл.2 от ЗС (в редакцията на
към 1951г.), който е да се актуват за държавни безстопанствени имоти. Именно в
този контекст в Решение № 27 от 15.04.2016 г. по гр. д.
№ 3554/2015 г.,
на ВКС на Б, I г. о. се сочи, че не стават държавни имотите, които се
владеят от някого преди да е изтекъл законоустановения срок на придобивната давност. Настоящият съдебен състав намира
също, че за да е безстопанствен имотът, никой не следва да полага грижи за
него, да го владее, да го обработва. Именно за да не остават пустеещи имотите,
същите се актуват като държавни.
В настоящия случай се установи освен,
че имотът в плана от 1966г. е записан на ****, и че действително още преди този
план **** е владял целия имот в границите, които и към момента е заграден, а
именно включващи както имот 37099.10.33, така и процесния имот 37099.10.34.
Съгласно показанията на св. Стоянова те с ищцата П.Б. са ходели в имота на
„дядо Марин“ с наследодателката на ищцата, която му е
помагала и са си играели в него. Вземайки предвид възрастта на свидетелката и
ищцата може да се направи извод, че това се е случило преди 1966г. Тогава
имотът е бил ограден чак до реката и е бил обработван. От показанията на
двамата свидетели безспорно се установиха и действия на ищците и техните
наследодатели, включително и на ****, чрез които са показали, че владеят имота
за себе си. Имотът е обработван, в него са садени различни земеделски култури,
овошки, лозя. Данни за претенции от други лица, включително Общината/Държавата
не са налице. Общият период на владение, който се установи по делото е около
65-70 години.
По всички изложени съображения съдът
намира, че за ищците и техните праводатели не са били
налице пречки за придобиване на имота по давност. Същите са владяли
имота трайно, явно и необезпокоявано, като с действията си за демонстрирали, че
владеят имота за себе си. С оглед установения период на владение, се налага
извода, че имотът е собственост на ищците на основание наследствено
правоприемство и изтекла придобивна давност.
С оглед горното искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски.
Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в
размер на 1308 лева, като е представил доказателства за всички разноски. От
ответника е направено възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар в размер на 800 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният хонорар е в
размер на 582,56 лева, като с оглед конкретната фактическа и правна сложност,
съдът намира, че платеното от ищците адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ****, че
С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** са
собственици по силата на наследствено правоприемство и давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № ****по КК и КР на СГКК- Варна, с
площ от 785 кв.м., находящ се в землището на с. ****, общ. ****, обл. Варна, при граници: имоти с идентификатори № ****, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община **** да заплати на С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1308 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: