№. 260202 / 17.5.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Т. граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2578 по описа на РС-Монтана за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът ,,К. Б. Е. 8., със седалище и адрес на управление: г. у. П., представляван от управителя Р. В. е предявил срещу П.Т.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Т. м. №. 8. в. а. установителен иск, със следния петитум: да бъде признато за установено, че ,,К. Б.‘‘ЕООД има изискуемо и ликвидно вземане към П.Т.М. в размер на 600,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №. **********, ведно със законната лихва върху главницата, с читано от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
На осн. чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка, xxx, в случай, че съдът уважи иска: IBAN: xxx, BIC: xxx, при ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 19.12.2015 г. между ,,Ч Ф.‘‘ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка ,,ВИВУС‘‘ и П.Т.М. е сключен Договор за кредит №. **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът се явява четвърти по ред между страните. В заявката си ответницата заявява желание да й бъде отпусната сума от 350,00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 18.01.2016 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата е отпусната по банкова сметка xxx ,,ОББ‘‘АД на 21.12.2015 г.
На 29.12.2015 г. П.М. заявява искане за отпускане на допълнителен кредит в размер от 250,00 лв., като отново заявява и услугата ,,експресно разглеждане на заявката‘‘.
С настъпването на падежа по договора-22.04.2016 г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Започва да се начислява наказателна лихва, съгласно клаузите на договора.
На 23.11.2018 г. вземането към ответницата е прехвърлено/цедирано/ в полза на дружеството-ищец. Съгласно пълномощно и по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, ,,К. Б.‘‘ЕООД подава, чрез писмовна пратка посредством ,. П. до длъжника уведомление за цесията, което е получено лично на 27.12.2018 г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да се приемат.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо ответницата са настъпили законовите последици/преклузии/ по чл. 133 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
По заявление на ,,К. Б.‘‘ЕООД МРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №. 1056/19.08.2020 г. за исковата сума от 600,00 лв., като е присъдил и деловодни разноски в полза на заявителя. На ответницата е връчен препис от заповедта, която в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подала писмено възражение срещу нея. Посоченото е породило правния интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск.
Видно е от приложени по реда на чл. 184, ал.1, изр. първо от ГПК по делото на хартиен носител в заверени преписи на първоначален договор за кредит от 19.12.2015 г. и допълнителен от 29.12.2015 г./ под №. **********/ сключени между ,,4 Ф./ВИВУС/ и П.Т.М. е, че: с договора от 19.12.2015 г., съгласно заявката на ответницата й е отпусната сума от 350,00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 18.01.2016 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата е отпусната по банкова сметка xxx ,,ОББ‘‘АД на 21.12.2015 г., за чието превеждане в полза на ответницата е приложено по делото платежно нареждане; на 29.12.2015 г. по заявление на отв. М. й е отпуснат допълнителен кредит в размер на 250,00 лв. Договорът е изменен на същата дата-29.12.2015 г. На същата дата й е отпусната допълнителната сума от 250,00 лв., за което също към исковата молба има приложено платежно нареждане. С изменението на договора П.М. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер от 731,71 лв., от които 600,00 лв. главница и 131,71 лв. договорна лихва.
С настъпване на падежа на договора- 22.04.2016 г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Видно от приложен към исковата молба договор за прехвърляне на вземания/цесия/ №. BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение №. 1 към него/извлечение/- на 23.11.2018 г. ,,4ФИНАНС‘‘ЕООД в качеството си на цедент, сключва с ,,К. Б.‘‘ЕООД като цесионер посочения цесионен договор, с който вземания към ответницата са прехвърлени в полза на дружеството-ищец. Ответницата е уведомена за станалата цесия.
При така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Облигационното правоотношение между страните безспорно бе установено от представените по делото доказателства.
За да е налице валиден договор, сключен от разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му нито пък сочи за липсата на такъв. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. от ГПК ел. документ се представя по делото върху хартиен носител, като препис, заверен от страната. В законния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответната страна не направи оспорване на ел. документ, приложен на хартиен носител, нито пък е изискан документа в оригинал. Съдебната практика е категорична, че ако другата страна не поиска представянето на документа на електронен носител, преписът годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и неговото съдържание/Решение №. 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№.868/2012 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. На следващо място като доказателство за сключване на процесния договор за кредит и едновременно с това за усвояването на кредита от ответницата са приложените към исковата молба 2 бр. платежни нареждания, с които по банковата сметка на П.Т.М. са преведени 350,00 лв. и после още 250,00 лв.
На следващо място при скючването на договора са спазени разпоредбите на относимото законодателство: чл. 6 от ЗПФУР; чл.3, вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ; чл.8 от ЗПФУР; чл. 184, ал.1, изр. първо от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като ответницата е надлежно уведомена за станалата цесия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че безспорно се касае за договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответницата. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, в нейна доказателствена тежест е да установи евентуалното изпълнение по договорните си задължения, каквито доказателства в процеса не се представиха. От друга страна дружеството-ищец безспорно е изправна страна по процесния договор, чиито праводател/кредитодател/ е изпълнил надлежно своето основно задължение да предаде заемната сума във фактическата власт на отв.М., респективно и дружеството-ищец като негов правоприемник по договора. Договорът за кредит, разновидност на договорът за заем за потребление е реален договор, за възникването на който не е достатъчно страните по между си да постигнат съглашение за това, а заемната сума следва да е предадене във фактическата власт на кредитополучателя. От доказателствата по делото безспорно се установи, че това условие е изпълнено.
Водим от горното, съдът намира, че така предявеният установителен иск, като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи в пълен размер.
При този изход на делото, ответницата М. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец, съобразно чл. 78, ал.1 от ГПК, направените деловодни разноски, реализирани както в исковото, така и в заповедното производство, съгласно приложен по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,,К. Б. Е. 8., със седалище и адрес на управление: г. у. П., представляван от управителя Р. В. КЪМ П.Т.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Т. м. №. 8. в. а. в размер на 600,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №. ********** сключен между ,,4 Ф./ВИВУС/‘‘ЕООД, Е. ********* като кредитодател и П.Т.М., ЕГН xxxxxxxxxx-като кредитополучател, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П.Т.М., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Т. м. №. 8. в. а. ДА ЗАПЛАТИ на ,,К. Б. Е. 8., със седалище и адрес на управление: г. у. П., представляван от управителя Р. В. сумата от общо 125,00 лв. разноски по гр. д. №. 2578/2020 г. по описа на РС-Монтана/25,00 лв. внесена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/ и общо 75,00 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№. 1755/2020 г. по описа на РС-Монтана/ 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК на П.Т.М., че присъдените по-горе суми в полза на ,,К. Б.‘‘ЕООД могат да бъдат заплатени от нея по следната банкова сметка: xxx: xxx, BIC: xxx, при ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: