РЕШЕНИЕ
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
петнадесети състав
На единадесети
февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар :
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 291 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ В.Т.”ЕООД, представлявано и управлявано от И.
К. И., против Наказателно постановление № 23-0000670, издадено на 29.11.2019г.
от Началник Областен отдел „АА" в ГД „АИ“ - гр. Варна, с което на
дружеството е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона
за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно, , оспорва се изводът на АНО, че дружеството е
„допуснало” извършването на процесното нарушение, сочи се, че посоченият в АУАН
и НП водач е психологически годна да управлява МПС от съответната категория, за
което в последствие е било издадено и съответното удостоверение за
психологическа годност, като се излагат аргументи в подкрепа на становището, че
липсата на процесното удостоверение не прави конкретният водач психологически
негоден, приема се, че са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, и че нарушителят се е поправил още
преди установяване на нарушението и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.Х., надлежно
упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като се
акцентира върху факта, че дружеството не е наказано за това, че е допуснало
водач да управлява таксиметров автомобил без удостоверение за психологическа
годност, а за това, че процесният водач не отговаря
на изискванията за психологическа годност.Излагат се аргументи и в подкрепа на
становището, че целта на наказанието е била постигната още преди да бъде
съставен АУАН и да бъде издадено НП и че случаят е маловажен и отново се моли
НП да бъде отменено.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да
бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна, като излага аргументи
в подкрепа на становището си, че нарушението е безспорно установено и доказано,
правилно е квалифицирано и че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, като се
иска и присъждане на възнаграждение в полза на Агенцията.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.09.2019г., служители на ОО „АА“
Варна, сред които св. К., на бул.”Антим І”, на 50 м. преди кръстовището с
бул.”Съборни”, спрели за проверка лек автомобил „Ситроен” кат. М1, с рег.№В
0527 ВХ, оборудван и обозначен като таксиметров, като в хода на проверката било
установено, че автомобилът се управлява от М. М. и в автомобила пътува клиент.
Безспорно било установено, че в момента на проверката М. е извършвала
таксиметров превоз на пътници за „В.Т.” ЕООД, притежаващо удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №9222/19.12.2007г.,
въз основа на изведения фискален бон и проверка на пътната книжка на
водача.Направена била справка в регистъра за психологическите изследвания и
било установено, че въпросният водач-М. не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, тъй като къщата е имала издадено УПГ, но със срок на
валидност до 09.07.2019г., като било установено, че същата е извършвала и други
таксиметрови превози без да притежава валидно УПГ.М. била освободена за
изпълнение на поръчката, като била поканена да се върне на место и след като
изпълнила поръчката срещу нея бил съставен АУАН за нарушение на чл.8 ал.1пр.2
вр.ал.2 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.
След като съставил АУАН срещу М., св.К.
посетил офиса на горепосоченото дружество, за което е бил извършен
таксиметровия превоз и на 05.02.2019г. съставил АУАН и срещу „В.Т.” ЕООД за
нарушение на чл.96г, ал.1, пр.2 от
Закона за автомобилните превози, за това, че
на процесната дата дружеството е допуснало М.
да извършва таксиметров превоз на пътници, без водача да отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.7а ал.2 пр.последно от ЗАвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено
от представляващия дружеството лице,
което го подписало и в съответната графа вписало възражения, че водачът не се е
явявал при превозвача от 05.2019.В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили
допълнителни писмени възражения срещу АУАН, поради което въз основа на
материалите по преписката на 29.11.2019год., АНО издал НП , предмет на
настоящата въззивна провека, като възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2
от ЗАвП
наложил на „ В.Т.“ ЕООД адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, а и по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги
оборват.
Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно приетата по делото
заповед , като АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
В
конкретния случай съдът намира, че при провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и съдържат от формална страна всички изискуеми реквизити,
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение
е индивидуализирано по начин, даващ
възможност на жалбоподателя да разбере в
извършването на точно какво нарушение е
обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено извършеното от дружеството
нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени
конкретни факти, относно статута на наказаното дружество, посочени са и данни
за издаденото му удостоверение. Ясно и категорично са посочени времето и
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай АНО и актосъставителят
са индивидуализирали неправомерното
поведение – допускането до управление на таксиметров автомобил, на водач, който
не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава
валидно удостоверение за такава годност/ посочена е изрично срокът на валидност
на последното издадено удостоверение и е ясно, че към датата на нарушението
валидно удостоверение не е било издадено/, поради което възраженията, че не е
ясно точно в какво нарушение е обвинено дружеството не се споделят от съда..
Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението, включително на кои изисквания съгласно
нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП не отговаря водачът
/за психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа
годност/, по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което фактите, касаещи съставомерните признаци
на нарушението за което е ангажирана
отговорността на въз. дружество, фигурират недвусмислено.Отговорността на
дружеството е ангажирана за това, че е допуснало до управление на горепосочения
автомобил, извършваш таксиметрова дейност,
на 02.09.2019г. водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност и в този смисъл същият не е отговаря на изискванията за
психологическа годност. Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
НП.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че правилно е
приложен материалния закон по следните съображения:
Не е спорно между страните, че „В.Т.”ЕООД-гр.Варна
притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз.
Съгласно чл. 7а, ал.2, от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния,
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
С Наредба № 36/10.05.2006 година,
която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се
определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари. Според чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и
извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане
на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението
на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста
от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", е посочено, че след приключване на психологическото изследване
дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен
продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни
на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност.
Видно от представената справка от
регистър на психологическите изследвания на водачите, водачът М., към датата,
визирана в АУАН и НП, не е притежавала валидно удостоверение за психорогическа годност, тъй като предходно издаденото
такова е било със срок на вадиност до 09.07.2019г. и
ново такова е издадено на 04.09.2019г. след проверката. Същевременно събраните
по делото доказателства установяват, че същото лице е осъществило таксиметров
превоз на пътници за дружеството- въззивник на 02.09.2019г., като възраженията в АУАН, че
М. не е извършвала превози за дружеството не се подкрепят от никакви други
доказателства.Безспорно от доказателствата по делото е видно, че М. е извършвала таксиметров превоз на пътници
за процесното дружество, поради което твърденията за липса на „допустителство” са ирелевантни,
още повече, че е ангажирана обективната отговорност на ЮЛ. При тези данни
безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на
таксиметров превоз на пътници от страна на В.Т.”ЕООД-гр.Варна на посочената
дата, с водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл. последно от Закона за
автомобилните превози.
За съставомерността на процесното
деяние от значение е, че именно дружеството, което се явява работодател на процесния водач, е допуснало извършването на превоза, като
е нарушило задължението си да извършва
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП.В този смисъл приетото за
установено нарушение, допуснато от възивното дружество, се явява доказано от обективна страна.
Въпросът за субективната страна е ирелевантен,
доколкото е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на дружеството превозвач.
Предвид горното съдът намира, че
дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в абсолютен
размер от 3000 лв. за превозвач, който допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Наложеното административно
наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, поради което
съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
В конкретния случай съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от „В.Т.”ЕООД-гр.Варна административно нарушение не
се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид нарушение.Ирелевантен е въпросът, дали
от нарушението са настъпили вредни
последици, тъй като нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения и наличието на вреди не е съставомерно.
Ирелевантен е въпросът, дали валидното УПХ е издадено
преди или след съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП,
тъй като това валидно удостоверение не е издадено по инициатива на дружеството
или на водача, а е било издадено след констатиране на нарушение от страна на
св.К. и след съставянето на АУАН срещу водача.Не са ангажирани никакви
доказателства, които да оспорват отразеното в НП, че извършеният превоз не е
инцидентен, М. не е притежавала УПХ в в продължение
на два месеца преди проверката и не е ясно кога такова удостоверение би било
издадено, ако не бе била извършена проверка, ирелеватни
са и възраженията, дали М. е била
психологически годна да извършва таксиметров превоз към процесната
дата, тъй като законът изисква наличие на документ, който да удостовери тази
годност и законодателят не напразно е предвидил и съответните гаранции, предвид
риска за останалите членове на обществото.С оглед на изложеното и отчитайки
засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на здравето и
живота на пътниците в таксиметровия автомобил и на останалите участници в
движението, се налага извод, че процесният случай не
следва да бъде квалифициран като маловажен, поради което съдът споделя
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна.
С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
процесуално представителство по ЗАНН за
една инстанция в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде
присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални
процесуални усИ. по поддържане на обвинителната теза на АНО в
с.з..Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000670, издадено на 29.11.2019г. от Началник Областен отдел „АА" -
в ГД „АИ“ - гр. Варна, с което на „ В.Т.”ЕООД,
представлявано и управлявано от И. К. И. е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение
и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от
Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА „ В.Т.”ЕООД Булстат *********, представлявано
и управлявано от И. К. И. да заплати на Областен отдел „АА" в ГД „АИ“ -
гр. Варна сумата от 80 лв. /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: