Определение по дело №3267/2018 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№419

гр. Пловдив, 28 февруари, 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3267 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на Директор на РЗОК Пловдив, вх. №3464/20.02.2020 г., депозирана чрез процесуалния представител юрисконсулт А., с искане за допълване на Решение № 429 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. 3267/2018 г. в частта му относно разноските.

Молителят желае присъждане на допълнителни разноски в полза на РЗОК- Пловдив в размер на 150 лева, съставляващи допълнително внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Позовава се на т.8 от ТР № 6/06.11.2013г.на ВКС, като сочи, че липсата на представен списък на разноските не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.    

Съдът е разпоредил съобщаване на другата страна за исканото изменение, като по делото, е постъпил писмен отговор от пълномощника на „Медицински център **“ ООД, в който е изложено становище за оставяне искането без разглеждане, съобразно с т.9 от ТР 6/2013г. на ОСГК на ВКС поради непредставяне от страна на молителя на списък с разноските в последното съдебно заседание по делото.

Съдът, на първо място, намира, че молбата е депозирана от надлежна страна и в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е процесуално допустима.

В хода на развилото се пред Административния съд производство по адм.д. № 3267/2018 г. като ответник по делото е участвал Директор на РЗОК Пловдив, като в последното по делото съдебно заседание от 28.10.2019 г., в което е даден ход по същество на производството, процесуалният представител на ответника Директор РЗОК Пловдив юрисконсулт А. е заявила устно искане за присъждане в полза на РЗОК - Пловдив на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, като не е представила списък на разноските.

Съдът с решението си от 14.02.2020 г., постановено по делото, е разгледал така направеното искане за присъждане на разноски, като се е произнесъл по него и е осъдил жалбоподателя по делото „Медицински център **“ ООД да заплати на РЗОК –Пловдив разноски, направени за вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, или общо 300 лева.

Предвид изложеното и доколкото е налице произнасяне по искането за разноски, съдът намира, че така депозираното искане по чл.248, ал.1 от ГПК е такова за изменение на решението в частта относно разноските, а не за допълването му. Разликата между двете хипотези, предвидени в чл.248, ал.1 от ГПК, е ясно посочена в т.8 на цитираното от молителя ТР № 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като от същото става ясно, че при първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, аналогично на предвиденото в чл.250 от ГПК, се обхващат случаите, при които съдът изобщо не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тогава именно ще е налице хипотеза на допълване на съдебния акт като процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда и тогава пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, както се сочи и в молбата, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, пак, съгласно т.8 от посоченото ТР, след като съдът вече е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане обаче, не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Както е посочил ВКС именно при тази хипотеза правната последица, установена с чл.80, изр.2 ГПК, настъпва, тоест само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.

Ето защо и предвид факта, че в случая съдебното решение съдържа произнасяне по искането за разноски, а искането им по същество е такова за определянето им в по-голям от присъдения размер, следва да се съобрази следващото разрешение, дадено в т.9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което именно е относимо в конкретния случай. Съгласно чл.144 от АПК, приложима в административното производство се явява нормата на чл.80 от ГПК, която сочи, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В случая се установява, че молителят не е представил списък на разноските, поради което и съгласно предл.2 на чл.80 от ГПК той няма право да иска изменение на решението в частта му относно разноските. Съгласно т.9 от посоченото ТР № 6/2013 г., чл.80, изр.2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските. Липсата на такъв води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо.

Представянето на списък е дължимо дори, когато страна е направила един разход в производството, за който е и представено доказателство /т. 2 от цитираното ТР/. В посочения смисъл е и трайната практика на ВАС /напр.Определение № 4736/12.04.2018 г. по адм.д. №6190/2017 г., както и Определение № 8044/14.06.2018 г. по адм.д.5809/2018 г. и др./

По изложените съображения и съдът счита, че следва да остави искането на Директор на РЗОК Пловдив, формулирано в молба от процесуалния представител юрисконсулт А. по чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК без разглеждане и затова

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането на Директор на РЗОК - Пловдив, формулирано в молба от процесуалния представител юрисконсулт А. вх. № 3464/20.02.2020 г. за изменение на Решение № 429/14.02.2020 г., постановено по адм.д.№ 3267/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав в частта му относно разноските. 

 

Определението подлежи на обжалване по реда на обжалване на решението пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.  

 

На основание чл.138 от АПК определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от определението.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: