Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
…………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.съдия Адриана Атанасова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева
гр.дело № 15 923 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 56918 от 05.03.2019
г., постановено по гр.д. № 54341/2017
г. на СРС, II ГО,
66 състав, „Б.-**“ ЕООД е осъдено да
заплати на И.С.С., както следва: 1/ на
основание чл. 200 КТ - сумата от 20 000, 00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на трудова злополука настъпила на 19.11.2016г. на
територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от
08.08.2017г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 2 147,74лв.-
обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение, импланти и лекарства/ ,
претърпяни вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от
08.08.2017г.- до окончателното изплащане;
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 1 455,56 лв. – мораторна лихва, натрупана върху вземането за
обезщетение за неимуществени вреди за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г.
С решение е отхвърлен искът по чл.200 от КТ за разликата над уважения размер от 20 000,00лв.- до пълния предявен
размер от 35 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от трудовата злополука от 19.11.2016г., както и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 1 455,56лв.- до пълния предявен
размер от 2 552,00лв., претендирана като мораторна лихва върху вземането
за обезщетение за неимуществени вреди.
С решението „Б.-**“ ЕООД е осъдено да
заплати на адв.В.Т.П. в качеството му на пълномощник на ищеца И.С.С. - сумата
от 1 023,21лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
С решението „Б.-**“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата
от 944,13лв.- за държавна такса и сумата от 356,73лв.- разноски за вещо лице,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
С решението И.С.С. е осъден да заплати
на „Б.-**“ ЕООД сумата от 485,94лв.-разноски по делото на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
Решението на първата инстанция се
обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът по първоначалната въззивна жалба-
ответник по исковете „Б.2.“ ЕООД атакува първоинстанционното решение в частта
на уважените искове по чл.200 от КТ – за сумите, присъдени на ищеца като
обезщетения за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, в частта на
уважената претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД, както и в частта за разноските, които
е осъден да плати с оглед изхода на делото пред СРС.
Въззивникът-ответник поддържа доводи за
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че то
е постановено в нарушения на разясненията дадени с т.19 от ТР № 1/2001г.- на
ОСГК на ВКС, относно съдържанието на мотивите на съдебното решение. Твърди, че
обжалваното решение е постановено и в нарушение на процесуалното правило на
чл.236,ал.2 от ГПК, поради липса на
произнасяне по заявените от него възражения при определяне размера на
обезщетението , свързани с показанията на св.А.и допълнителната СМЕ. Намира за
неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че не е доказано
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази
връзка моли настоящата инстанция да съобрази факта, че по длъжностна
характеристика ищецът не е имал възложено
трудово задължение да извършва товоро-разтоварни дейности. Възразява, че не са
доказани и твърдяните от ищеца болки и страдания под формата на неописуема
болка, достигаща до степен на
умопомрачение, дезориентация, основателен
страх за инвалидизиране до края на живота. Твърди, че събраните доказателства,
/епикризата, показанията на св.А.и допълнителната СМЕ/, опровергават тези
твърдения на ищеца, както и твърдението
му, че след операцията е продължим да изпитва болки в крайника и ограничена
функция на ръката при сгъване и разгъване. Въззивникът-ответник поддържа , че
от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че след операцията и приключването на лечението
ищецът се е възстановил без дефицит нито при сгъването, нито при разгъването,
нито при ротацията на ръката, както и че е могъл да вдига тежести и да
управлява автомобил с тази ръка. Поддържа, че от определения размер на
обезщетението следва да бъде приспаднато обезщетението, което ищецът е получил
от държавното и обществено осигуряване, тъй като счита, че като работодател
дължи само разликата между пропуснатото по-високо трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Счита,
че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете,
че през времето, през което ищецът не е бил на работа, той е получавал социални
помощи или обезщетения от общественото осигуряване. Намира за неправилен извода
на първата инстанция, с който е прието, че стойността на импланта не се покрива
от здравното осигуряване на ищеца. На
последно място твърди, че при спазване на принципа за справедливост, установен
с чл.52 от ЗЗД , дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не
следва да бъде повече от 3 000,00лв. С изложените доводи
въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски за
настоящото производство. Счита , че на ищеца не се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като не му се следва
безплатна правна помощ, както и поради липса на доказателства за реално
направени разходи.
Въззивникът-
ищец И. С.С. атакува решението на първата инстанция с
подадена в срока по чл.263,ал.2 от ГПК насрещна въззивна жалба в частта на отхвърлената
претенция по чл.200 от КТ – за обезщетението за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 20 000,00лв. – до пълния заявен размер от 35 000,00лв.,
както и в частта на отхвърления иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над
сумата от 1 455,56лв.- до пълния предявен размер от 2 552,00лв.
Ищецът поддържа, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението
за претърпяните от него неимуществени вреди не съответства на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита, че
претендираната от него сума от 35 000,00лв. покрива в цялост всички
вреди, като в тази връзка се позовава на съдебна практика по дела , касаещи
увреждане на здравето, подобни на неговите. Ето защо, ищецът заявява искане за
отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо него-
постановяването на друго, с което
предявените искове за главницата -
обезщетение за неимуществени вреди и за мораторни лихви върху тази
главница да бъдат уважени в пълните им заявени размери. Претендира присъждане
на направените по делото разноски. Заявява при условията на евентуалност
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ответника за въззивното производство.
По подадената от ответника първоначална
въззивна жалба е постъпил в срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна по нея- ищеца по делото. С отговора жалбата е оспорена като
неоснователна. Ищецът твърди, че
доводите на ответника, с които се оспорват
тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията му , се опровергават от
събраните по делото доказателства, включително и от първоначалната СМЕ,
неоспорена от ответника относно констатациите й касаещи тези факти. Счита за преклудирано заявеното от ответника
възражение за проявена от него /ищеца/ груба небрежност.
По насрещната въззивна жалба на ищеца
не е подаден писмен отговор от ответника като насрещна страна по нея в срока по
чл.263,ал.3 от ГПК. В съдебно заседание ответникът оспорва жалбата като
неоснователна.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът, при извършената проверка по реда
на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата
на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с които се претендира обезщетение за претърпяни
от ищеца неимуществени като последица от
трудова злополука в размер на 35 000,00лв., както и обезщетение за
претърпяни от същата трудова злополука имуществени вреди в размер на
2 147, 74лв. , включваща цена на
заплатено от ищеца медицинско изделие /имплант/
в размер на 1 959,00лв., разходи за лекарство Fraxiparin от 137,94лв., разходи за превръзка от 45,00лв.
и потребителска такса в размер на 5,80лв. Претендира и с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди , натрупана за
периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 2 552,00лв.
По исковете с правно основание чл.200,ал.1 от КТ, с
които се претендират обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди,
настоящата инстанция приема следното:
Между страните по делото няма спор, а и от събраните
по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 1207 от
04.11.2016 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността
„заместник
управител“. Видно от разпореждане №
20057 от 07.12.2016г. на НОИ, при подреждане на зеленчуков щанд в търговски
обект на ответника ищецът се спънал и паднал, вследствие на което е получил
изкълчване на главичката на лъчевата кост на дясната ръка. Тази злополука е
призната за трудова с посоченото разпореждане, тъй като е настъпила през време
и по повод на извършваната от ищеца работа.
С обжалваното решение исковата претенция по
чл.200,ал.1 от КТ- за претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
уважена до размера от 20 000,00 лв., като е отхвърлена до пълния предявен
размер от 35 000,00 лв., съответно- уважена е до размер на сумата от
1 455,56лв. претенцията за мораторна лихва, натрупана върху главницата от
20 000,00лв. за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г. , ведно със законната
лихва върху тази главница от датата на предявяване на исковата молба
/08.08.2017г./ - до окончателното изплащане. С обжалваното решение е уважена в
пълния заявен размер претенцията по чл.200,ал.1 от КТ, касаеща обезщетението за
имуществени вреди – за сумата от 2 147,74лв. С обжалваното решение е прието за
неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване, основано на
твърдението, че при настъпване на злополуката ищецът е изпълнявал дейност ,
извън кръга на възложените му с длъжностната характеристика на заеманата от
него длъжност. С решението претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлена за разликата над сумата от 20 000,00лв.- до пълния предявен
размер от 35 000,00лв. и като последица от това е отхвърлена и претенцията
за мораторна лихва върху тази главница-
за разликата над уважения размер от 1 455,56лв.- до пълния предявен
от 2 552,00лв.
В настоящото въззивно производство, с оглед доводите,
заявени с въззивните жалби на страните, спорен е въпросът относно размера на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, въпросът относно наличието или липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и относно
дължимостта на претендираното обезщетение за имуществени вреди за сумата от
1 959,00лв., претендирана като цена на заплатена от ищеца стойност на
медицинско изделие /имплант/.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпяни от ищеца:
Съдът приема, че причинените на ищеца неимуществени
вреди, които са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука се
установяват от представените по делото медицински документи /епикризи и
болнични листове/ , както и от приетите по делото заключения на СМЕ и показанията на разпитаните
по делото свидетели. Те се изразяват в претъпряни от ищеца физически и
психически болки и страдания и неудобства в битов и социален план, Настоящият
съдебен състав приема, че дължимото на ищеца обезщетение за претърпяните неимуществени
вреди е в размер на 27 000, 00лв. При
определяне на този размер при спазване принципа за справедливост, установен от
нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат зачетени
следните правно-релевантни обстоятелства: характерът, видът и тежестта на
причинената травма, тежестта, интензитета и продължителността на търпяните от
ищеца болки и страдания в резултат на травмата, продължителността и резултата проведеното лечение и продължителността на възстановителния процес,
както и бъдещата прогноза за здравето на ищеца. Съдът намира, че следва да бъде съобразен също
така и моментът във времето , в който е настъпила травмата и социално-икономическата обстановка към този
момент, възрастта на ищеца и отражението на претърпяната травма върху неговия
битов и социален живот. Тези общи
правно-релевантни факти намират конкретно проявление по настоящото дело, с
оглед реализираното от ищеца доказване в съответствие с нормата на чл.154,ал.1
от ГПК , както следва: От писмените доказателства /медицинските документи -
епикризи/ и приетите по делото заключения на СМЕ се установява, че причинената
на ищеца в резултат на трудовата злополука травма е свързана с изкълчване на главичката
на лъчевата кост , изкълчване на дясна лакътна става с фрактура на главичката
на лъчевата кост. Установява се, че тази травма е наложила постъпване по спешност в УМБАЛСМ
„Пирогов“ в деня на настъпването на
травмата . Доказано е, че травмата е налагала извършване на оперативна намеса,
като при операцията е извършена дезимпакция на фрактурата /възстановяване на
смачканата главичка на радиуса чрез автопластика по съседство - с кост от
хумеруса. При операцията освен автопластика е била извършена и остеосинтеза с
плака и винтове. При операцията е установена пълна авулзия /отлепване/ на
радиалния колатерален лигамент и авлузия на
мускулите на екстензорната група от латералния епикондил. Тези увредени
структури са възстановени като са обшити с помощта на анкер /пластмасов винт/ ,
който не се изважда. При операцията на ищеца е
установена и нестабилност от
медиално поради увреда на медиалния колатерален лигамент, за която от лекарите
е взето решение да не се възстановява , тъй като не е било налице авулзия на
лигамента. Постоперативно е поставена гипсова шина за 30 дни. От представените по делото медицински документи
и първоначалната СМЕ се установява , че след около 6 месеца след първата операция, извършена на
25.11.2017г. - на датата 24.04.2017г. на ищеца е извършена втора
операция - за изваждане на поставената при първата операция метална
остеосинтеза, като при втората операция са отстранени и срастванията между
главата на радиуса и капитулума. От първоначалното заключение на СМЕ се
установява, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и страдания ,
наличен е бил отток и невъзможност за
движение на ръката. Вещото лице по
първоначалната СМЕ уточнява , че изпитваните от ищеца болки са били с особено силен интензитет до момента на
наместване на ставата чрез операция. От представените по делото медицински
документи, първоначалното заключение на СМЕ и представените фактури и касови
бонове /л.38-л.41 от делото на СРС/ се установява, че за възстановяването на
ищеца е била проведена рехабилитация в санаториуми в гр.Дупница и гр.Сапарева
баня, както и медикаментозно лечение с
Фраксепарин за 30 дни. От първоначалното заключение се установява, от операцията на ищеца е останал траен белег
с дължина около 12,5 см. по протежението на лакътната става на дясната ръка. С първоначалната СМЕ е дадено
заключение за непълно възстановяване на ищеца към датата на извършения от
експерта личен преглед на ищеца на дата
02.05.2018г. Вещото лице дава заключение, че към датата на прегледа ищецът е със задоволителни движения във флексия
и екстензия на ставата, като все още не може да достигне пълния обем на
движения в сравнение с лявата лакътна става , което налага провеждане на периодични
рехабилитации. По експертното мнение на вещото лице по първоначалната СМЕ , възстановяването на ищеца ще отнеме около 4-5
години, предвид спецификите на увредената лакътна става, която е от една от най-сложните стави в човешкото тяло. От допълнителното заключение на СМЕ от
25.09.2018г. е видно, че при извършено
от експерта специално изследване на датата 25.09.2018г. е установено, че при ищеца се наблюдава
дефицит от 5 градуса /ограничение/ при норма 0 градуса при изправяне на
лакътната става, а по отношение на свиването е констатирано също отклонение -
ищецът свива ръката до 130 градуса, при норма 140 градуса. От повторното допълнително
заключение на СМЕ от 26.11.2018г. се установява, че при извършен от експерта нов
личен преглед на ищеца на дата
23.11.2018г. и проведено изследване на функцията на
лакътната става на дясната ръка на ищеца е установено, че тя се сгъва до 0 гр.,
а при разгъване стига до 140 гр., което вещото лице отчита като много добър
резултат при претърпяното от ищеца увреждане . От същото заключение е видно, че
при ищеца лакътната става е възстановена функиционално- както откъм въртеливото
движение /ротация/, така и откъм сгъване и разгъване. Вещото лице по повторната допълнителна
експертиза уточнява, че установеното разгъване от 0 до 140 градуса е в пълния
обем, а констатираният дефицит от първоначалното допълнително заключение от 5
градуса в разгъването на дясната ръка е спрямо функцията на лявата ръка, за която
експертът, изготвил повторната допълнителна експертиза, установява наличие на
хипер екстензия /хипер разгъване/. Настоящият съдебен състав приема, че с повторното допълнително заключение на СМЕ не са опровергани
констатациите на първото допълнително
заключение на СМЕ от 25.09.2018г. , относно установения при ищеца
дефицит от 5 градуса /ограничение/ при норма 0 градуса при изправяне на
лакътната става. С повторното допълнително заключение е уточнено, че това
отклонение е в сравнение с функцията на лявата ръка на ищеца. В съдебно
заседание експертът по повторната допълнителна експертиза уточнява, че
т.нар.хипер екстензия /хипер разгъване/, което се наблюдава по отношение на
лявата ръка на ищеца, е генно обусловена при някои хора. От уточнението на вещото лице направено в
съдебно заседание към повторното
допълнително заключение на СМЕ се установява,
че много добрия резултат при възстановяване функциите на дясната ръка на
ищеца, констатирано от експерта към датата на новия личен преглед на ищеца-
23.11.2018г., се дължи на неговата млада възраст, резултат е от доброто
оперативно лечение, усилената рехабилитация , както и на съдействието на самия ищец, изразяващо се в
преодоляване болката при усилените рехабилитациите, довело до посочения много добър резултат от тези
рехабилитации. От повторното
допълнително заключение се установява още , че при извършения от вещото лице преглед
на ищеца е констатирано, обаче, наличие на развита посттравматична артроза,
която клинично се проявява с болка и придърпване при вдигане на тежести с
увредената ръка. В съдебно заседание вещото лице по повторната допълнителна експертиза пояснява,
че тази артроза подлежи на корекция с добра прогноза при ищеца /предвид младата
му възраст/ чрез артроскопска операция, от която очакваният резултат е да бъде
отстранена болката и придърпването при вдигане на тежести, които ищецът изпитва
в резултат на развитата посттравматична артроза.
От представените по делото болнични листове /л.21 - л.
31 от делото на СРС/ се установява, че в
периода от 19.11.2016г. до 21.07.2017г.
ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност в резултат на процесната
трудова злополука.
На следващо място, от показанията на разпитаните по
делото свидетели на ищеца : св.С./майка
на ищеца/ и св.Симеон С. /брат на ищеца, чиито показания са събрани във
въззивното производство при условията на чл.266,ал.3 от ГПК/ , се установява, че след операцията ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно. Бил е
подпомаган в битовото си обслужване - къпане, бръснене, хранене – от свидетелката
С./майка/ и баща му. Това е наложило ищецът да се прибере в родния си
гр.Дупница, където живеят родителите му.
Ищецът е пребивавал в гр.Дупница от изписването му след операцията – в началото
на декември 2016г.- до март 2017г.
/три месеца- декември, януари и февруари/, като в началото на март се е
завърнал в гр.София. От показанията на св. С.и св.С. се установя, че след
свалянето на гипса ръката на ищеца е била отслабнала, не е могъл да прави
движения с нея. Свидетелите на
ищеца установяват, че след свалянето на
гипса ръката му в първите дни буквално е
била под ъгъл 90 градуса- в положението , в което е била гипсирана, наличен е
бил и отток в лакъта. От показанията на
св.С.се установява още, че по време на рехабилитацията ищецът е изпитвал силни
болки , за да се „отвори“ ръката му. Наложило се е да направи два курса за рехабилитация
в гр.Дупница- по 10 дни , което не е било достатъчно , поради което е постъпил
на санаториално лечение в гр.Сапарева баня – за 10 дни. От показанията на св.С.се
установява още, че след травмата и операцията ищецът се е променил, чувствал се
е зависим от родителите си както за
физическото обслужване, така и финансово, налагало се е да се съобразява с това
дали те ще могат да му помогнат или не в някакво начинание, седял си е в къщи,
не е искал да излиза и е ограничил контактите с близки хора, тъй като не е могъл
сам да се обслужва навън. Св.С. потвърждава фактът на престой на ищеца 3 месеца
при родителите в гр.Дупница - декември /
с едно връщане до София за сваляне на конците
и второ за сваляне на гипса през преди Коледа/, янауари и февруари и установява, че се е
върнал гр.София в началото на м.март 2017г. Установява, че до извършване на втората
операция ищецът е бил подпомаган при
битовото и хигиенно обслужване първоначално от родителите му, а впоследствие –
след връщането на ищеца в гр.София в началото на м.март 2017г. - при битовото
обслужване - от свидетеля, тъй като поради срастванията и наличната планка в
ръката е имал ограничения в движенията. Св.С. потвърждава факта, установен с
показанията на св.Р.К./на ответника/, че след като е станало ясно, че
състоянието на ищеца не се подобрява значително и няма как да се завърне на
старата си работа в близките месеци, той
е ходил до офиса на ответника , за да предаде работата и да прехвърли
задълженията си на друг човек. Свидетелят заявява , че това е било през м.март
2017г. – за около седмица ищецът е посещавал всеки ден магазинът, в който е
работил преди инцидента. Извън този период свидетелят установява, че не знае след
завръщането си в София дали ищецът е посещавал магазина, тъй като самият той
през деня е ходил на работа. От показанията на св.С.и св.С. се установява, че
след втората операция ищецът отново се е прибрал при родителите си в гр.Дупница
за около 3 седмици.
Настоящият съдебен състав намира,че не са налице основания
да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите на ищеца относно
горепосочените факти. При съобразяване на нормата на чл.172 от ГПК , съдът намира
показанията им за достоверни, като отчита, че относно заявените от свидетелите
на ищеца факти за състоянието на ищеца, проведената рехабилитация и хода на
възстановителния процес, показанията им се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства /епикризи, включително и тази, издадена от СБР – Сапарева
баня“ АД касаеща балнеолечение в периода 22.02.2017г.-01.03.2017г./ и приетите експертни заключения на съдебно-медицинските
експертизи. Съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца като почиващи
на техни непосредствени и преки
впечатления. Настоящият съдебен състав приема, че показанията на свидетелите на
ищеца не се опровергават от показанията на ангажирания от ответника свидетел
във въззивното производство, допуснат при условията на чл.266,ал.3 от ГПК.
Съдът приема, че показанията на този свидетел - св.Р.К.относно установения от
нея факт, че ищецът е посещавал търговския обект на ответника докато е бил с гипс и е помагал на управителя
на магазина , са недостоверни и противоречат на факти, установени от същия този
свидетел, както и на обстоятелства, доказани с писмените доказателства и
първоначалното заключение на СМЕ. Така самият свидетел К.установява, че след
първата операция ищецът се е прибрал в гр.Дупница за около 3-4 седмици. От
друга страна, от писмените доказателства и първоначалното заключение на СМЕ се
установява, че именно в периода, през който свидетелят сочи, че ищецът е бил в
гр.Дупница, той е бил с гипс /30 дни
след операцията/. Ето защо, съдът
приема, че е изключена достоверността на
показанията на св.К.относно установения от нея факт, че ищецът е посещавал
търговския обект на ответника докато е бил с гипс и е помагал на управителя на обекта- вкарвал е
данни за стоки в компютъра, от които факти свидетелят К.прави заключението, че
ищецът се е чувствал добре в рамките на
посочения период от време. Съдът
приема, че показанията на св.К.са недостоверни относно соченото от нея времето
на посещение на ищеца в обекта на ответника, тъй като свидетелят на ищеца – св.С.,
установява, че действително ищецът е посещавал ежедневно търговския обект на
ответника в рамките на седмица , за да прехвърли работата и задълженията си ,
но това е станало през м.март 2017г. Съдът намира , че не следва да бъдат
кредитирани показанията на св.К.и относно установения от нея факт, че през
целия период между първата и втората операция ищецът е посещавал търговските обекти на ответника –
не за да работи, /а да пие кафе и да пуши цигари с колегите/, тъй като те се
опровергават за голяма част от този период от заявеното от същия свидетел,
/относно факта, че за месец след операцията ищецът е бил в гр.Дупница/, както и от СМЕ и епикризата от санаториума в
Сапарева баня, от които е видно, че до
началото на м.март 2017г. ищецът не е пребивавал поне в преобладаващата част от
времето в София, тъй като е бил на рехабилитации. Що се отнася до установените
от св.К.факти, че ищецът е заявявал при посещенията си в търговския обект на
ответника, /които съдът приема за доказани ,че са били през м.март 2017г./, че
се чувства добре и очаква всичко да се развие добре, както и че не е споделял
да изпитва болки и страдания, то тези му
изявления пред трети лица, които са извън кръга на близките му, съдът приема,
че не могат да бъдат ценени като доказателство за твърдяното от ответника добро
здравословно състояние на ищеца, доколкото са проява на нормална и обичайна
човешка реакция на очакване за добър изход от здравословен проблем и желание да
не бъдат натоварвани трети лица със здравословния проблем на ищеца. Конкретното здравословно състояние на ищеца
към този момент съдът приема, че се установява от представените и обсъдени
по-горе медицински документи и съдебно-медицински експертизи, които подкрепят
установените от свидетелите на ищеца факти относно това състояние.
На последно място, настоящият съдебен състав приема,
че не следва да бъдат ценени като доказателство по делото показанията на
ангажирания от ответника свидетел В.Й.А., тъй като с тях се доказват факти,
установени от свидетеля в нарушение на основния принцип за неприкосновеност на личния
живот на гражданите, регламентиран с
нормата на чл.32 от Конституцията, доколкото не се твърди и не се установява
наличието на нито едно от нормативно установените изключения. Доколкото
информацията за фактите е събирана от свидетеля по възлагане на ответника,
последният не би могъл да ползва това доказателствено средство, тъй като
забраната на чл.32 от Конституцията е адресирана и към ответника.
При така установените горепосочени правно-релевантни
обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че предвид характера и тежестта на увредата на
ищеца, наложила извършването на две операции, /от всяка от които са търпяни
физически болки и страдания/, фактът, че в продължение на почти две години ищецът се е възстановявал от травмата,
/ като в рамките на 8 месеца е бил в
болнични/, тъй като едва към датата на
последния личен преглед от вещото лице по СМЕ /23.11.2018г./ е дадено
заключение за възстановената функционалност на пострадалата ръка на ищеца; наличието на допълнително усложнение -
посттравматичната артроза и прогнозата за ново оперативно лечение, което налага
последното усложнение , като това последно усложнение в резултат на травмата,
не е взето предвид и зачетено от първата инстанция при определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение за претърпяните неимуществени вреди, както и
наличието на медицинско изделие, което не подлежи на премахване /пластмасов
винт/, размерът на дължимото на ищеца
обезщетение, който репарира претърпяните от него неимуществени вреди в цялост е
от 27 000,00лв. Съдът отчита при определяне на този размер и обстоятелството,
че през дните от настъпване на травмата 19.11.2016г.- до датата на първата
операция -25.11.2016г., ищецът е
изпитвал особено интензивни по тежест болки и страдания.. Зачита установения
със събраните гласни доказателства факт, че е продължил на търпи такива болки и
страдания и през времето на проведените рехабилитации за възстановяване
функциите на ръката. Отчита и факта, че от операцията за ищеца е останал траен видим белег от около 12 см. За определянето на този размер
съдът съобразява и установените със събраните гласни доказателства –
показанията на св.С. и св.С., преживени
негативни емоции от ищеца, свързани с обстоятелството, че като млад човек /на
33 години/ му се е налагало през времето след първата и втората операция в
продължение на месеци /най-малко
месеца-два/ да бъде обгрижван и
обслужван в битов и хигиенен план от други хора и да разчита на тяхната помощ,
тъй като увредената ръка е водещата - дясна. Отчита, че и към настоящия момент ищецът не
може да си служи в пълен обем откъм
натоварване /с тежест/ с ръката, поради развитата посттравматична артроза.
Съдът зачита и негативното отражение
върху психиката на ищеца, установено с показанията на св.Станчева, че в месеците след първата операция ищецът се е
затворил в себе си, ограничил е контактите с външни хора и срещите навън с тях,
тъй като не е могъл да се обслужва. От друга страна, за да приеме, че на ищеца
не се дължи разликата над сумата от 27 000,00лв.- до пълния предявен
размер от 35 000,00лв., съдът съобразява установения по делото факт, че
към края на 2018г. /м.ноември 2018г./ функционалността на увредената ръка е
възстановена напълно – откъм сгъване, разгъване и ротация, като е налице добра
и оптимистична прогноза относно
отстраняването на констатираната от повторното допълнително заключение на СМЕ
посттравматична артроза, свързана с пълното възстановяване на ръката откъм
натоварването й.
Съдът намира за неоснователно поддържаното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Възражението е основано на твърдението, че инцидентът, в резултат на
което е причинено увреждането на ищеца е
настъпило при изпълнение на дейност, която не му е била възложена по длъжностна
характеристика и не е от кръга на трудовите му задължения. Така заявеното от ответника възражение е ирелевантно за приложението на нормативното
правило на чл.201,ал.2 от КТ. Дори да се приеме, че трудовата злополука е
настъпила при изпълнение на дейност от ищеца, която не произтича от преките му
трудови задължения , възложени с представената по делото длъжностна
характеристика, доколкото ответникът не твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява при извършването на тази дейност ищецът да е
нарушил основни технологични правила за безопасност и да е е проявил липса на
най-елементарно внимание и грижа , които и най-небрежният би положил в случая в
конкретната фактическа обстановка, то не може да се приеме, че от страна на
ищеца е проявена груба небрежност. А само при наличие на доказана груба
небрежност законодателят допуска намаляване на носената от работодателя
отговорност за репариране на вредите от трудовата злополука – чл.201,ал.2 от КТ. В този смисъл са и разрешенията на
константната съдебна практика- Решение № 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г.
на ІV ГО на ВКС.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователно
заявеното от ответника възражение за съпричиняване, чиято липса правилно е
установена и от първата инстанция с обжалваното решение. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че на ищеца се дължи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди от
27 000,00лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба- до окончателното изплащане.
Съдът намира, че на ищеца се дължи и пълният размер на
претендираното обезщетение за имуществени вреди от 2 147,74лв., за които
от събраните по делото писмени доказателства: епикризи, фактури , фискални
бонове и СМЕ се доказва , че са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата
злополука. Неоснователно е възражението на ответника за недължима стойност на
медицинското изделие /имплант/ от 1959,00лв.
поставено при първата операция на ищеца, основано на твърдението, че цената му
се покрива от НЗОК. Безспорно е , че стойността на това изделие не се покрива
от НЗОК, което изрично е нормативно установено с КП /клинична пътека/ № 221, по
която на ищеца е предоставена медицинската помощ /операцията/.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат обсъждани като напълно
ирелевантни заявените с въззивната жалба
на ответника доводи , /включително и относно тези, свързани с позоваване
на посочената съдебна практика/, касаещи дейността на въззивната инстанция,
доколкото предмет на инстанционен контрол е първоинстанционното решение, а не
въззивно такова, с което приключва настоящото производство.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
Доказаната основателност на претенцията за главницата
по чл.200,ал.1 от КТ за обезщетението за неимуществени вреди за по-голямата
сума от 27 000,00лв. обуславя основателността и на акцесорното вземане за
мораторна лихва върху нея за периода на забавата 19.11.2016г.- 07.08.2016г. в
по-големия размер от 1 956,16лв.,
за който претенция следва да бъде уважена.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат
с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ за претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 20 000,00
лв. до размера на сумата от 27 000,00
лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД –
за мораторна лихва върху тази главница за разликата над уважения размер от
1 455,56лв.- до размера на сумата от 1 956,16лв. и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени за тези разлики. В останалата обжалвана част, с
която исковите претенции са уважени , както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията по чл.200,ал.1 от КТ- за обезщетението за неимуществени вреди за
разликата на 27 000,00лв.- до пълния предявен размер от 35 000,00лв.
и претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата на 1 956,16лв.- до
пълния предявен размер от 2 552,00лв., първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По разноските:
При горния изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 348,,38лв.,
поради което му се дължи допълнително сумата от 325,17лв. над присъдената с
обжалваното решение сума от 1023,21лв. Тази сума следва да бъде присъдена на
пълномощника на ищеца- адв.Т., на основание чл.38,ал.2 от ЗА. На ищеца се
дължат разноски за въззивното производство, съобразно с изхода на спора пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение, както във връзка със
защитата по подадената от ответника въззивна жалба, така и във връзка със
защитата чрез подадената от ищеца насрещна въззивна жалба. Правната помощ е
предоставена на ищеца за тези защити по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, поради
което за нея на пълномощника му- адв.В.Т.П. се дължи адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 1 463,11лв. Неоснователно е възражението
на въззивника-ответник за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, основано на твърдението липса на плащане на такова. В
хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, приложима в случая, адвокатското възнаграждение
се определя от съда и се заплаща от страната, загубила правния спор- в случая
ответникът.
Съответно, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски за първата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 259,82лв. /депозит за вещо лице и
адв.възнаграждение/, като за разликата над тази сума – до пълния присъден
размер от 485,94лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство на ответника се
следват разноски, / за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, съразмерно
с отхвърлената част от жалбата на ищеца от 427,86лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи
държавна такса по сметка на СРС съразмерно на уважената част от исковете за
държавна такса от 1 244,15лв., поради което следва да бъде осъден да
заплати допълнително сумата от 300,02лв. над определената с обжалваното решение
държавна такса от 944,13лв. Съответно - ответникът дължи и депозит за вещи лице по сметка на СРС от
470,00лв., като следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата от
113,27лв. над сумата от 356,73лв. определена с обжалваното решение. На
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса по сметка на СГС
съразмерно на уважената част от въззивната жалба на ищеца от 150,00лв.
Воден
от гореизложените мотиви Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 56918 от 05.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 54341/2017 г. на СРС, II
ГО,
66 състав в частта, с която са
отхвърлени предявените от И.С.С. срещу
„Б.-**“ ЕООД, искове както следва: 1/ с
правно основание чл. 200 КТ – за разликата над сумата от 20 000, 00 лв. -
до размера на сумата от 27 000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпяни в резултат на трудова злополука настъпила на 19.11.2016г. на
територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от
08.08.2017г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за
разликата над сумата от 1 455,56 лв. – до размера на сумата от
1 956,16лв.- мораторна лихва,
натрупана върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди от
27 000,00лв. за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г. , както и в частта, с която И.С.С.
е осъден да заплати на „Б.-**“ ЕООД разликата над дължимата сума от 259,82лв.-
до размера на сумата от 485,94лв. като разноски по делото на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Б.-**“
ЕООД да заплати на И.С.С. , както
следва: 1/ на основание чл. 200,ал.1 КТ
– разликата над сумата от 20 000,
00 лв.- до размера на сумата от 27 000,00лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на трудова злополука настъпила на 19.11.2016г. на
територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от
08.08.2017г.- до окончателното изплащане и 2/ на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата над сумата от 1 455,56 лв. –
до размера на сумата от 1 956,16лв.-
мораторна лихва, натрупана върху вземането за обезщетение за
неимуществени вреди от 27 000,00лв. за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г.
, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК – на адв.В.Т.П. в качеството на процесуален представител на ищеца И.С.С.-
допълнително сумата от 325,17лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от
ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 56918 от 05.03.2019 г., постановено
по гр.дело № 54341/2017 г. на СРС, II ГО, 66 състав в останалата част.
ОСЪЖДА „Б.-**“
ЕООД да заплати на адв.В.Т.П. в качеството на процесуален
представител на ищеца И.С.С., на основание чл.78,ал.1 от ГПК - сумата от
1 463,11лв. - адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА, дължимо за въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Б.-**“ ЕООД да заплати по сметка на СРС
- сумата от още 300,02лв.- допълнително дължима държавна такса, както и сумата
от още 113,27лв.- допълнително дължим депозит за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, а по сметка на СГС - сумата от 150,
00лв.- дължима държавна такса , съразмерно на уважената част от насрещната жалбата
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
И.С.С.
да
заплати на „Б.-**“ ЕООД , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 427,86лв. –
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал.
1 и, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.