Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 5
юни 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 30.04.2018г. /Тридесети април две хиляди и осемнадесета
година/ в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско
дело № 1553 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по искова молба на Н.И.Б., ЕГН ********** чрез пълномощник адвокат Г.Б.
***, с която е предявила против Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес ***, два
обективно съединени иска, първия за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие нанесена лека
телесна повреда на 25.03.2017г. в размер на 10 000 лева и втория, за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и стрес, преживени вследствие заплаха
с убийство, отправена чрез съобщение по телефона на нейната сестра 25.03.2017г. в размер на 5 000 лева, за
които ответника е признат за виновен и е осъден от наказателния съд по НОХД №
402/2017г. на Районен съд - Козлодуй с влязла в сила присъда /определение, с
което е одобрено споразумение за решаване на делото/, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на причинените увреждания до окончателното
изплащане. Претендира и съдебни разноски.
В
съдебни заседание ищецът участва лично и с пълномощника адвокат Б. и поддържа двата
иска.
В срока за писмен отговор по
чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Счита,
че претенциите за обезщетение са завишени.
В хода на съдебното дирене са
събрани писмени доказателства – приложено е НОХД № 402/2017г. по описа на
РС-Козлодуй, медицинско свидетелство, медицинско удостоверение и уверение, че
ищеца е студент по медицина в 3-ти курс към датата на извършване на деянията.
Изслушани са показанията на
свидетели на ищеца и са приети заключение на комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза и заключение на съдебно-медицинска
експертиза.
Съдът като съобрази заедно и поотделно събраните поделото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно и
страните не спорят, че ищеца и ответника се познават и са били в близки
отношения. Безспорно се установява твърдението на ищеца, видно и от приложеното
НОХД № 402/2017г. по описа на РС-Козлодуй, че по същото дело наказателния съд е
признал ответника Л.Т.К. за виновен и го е осъдил за извършено от него умишлено
престъпление по чл. 325, ал.3, вр. ал.2, пр.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – че на
25.03.2017г., в условията на продължавано престъпление за времето от 20.00 часа
до 22.40 часа е извършил две деяния против реда и общественото спокойствие,
които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна продължение на предходното както следва: на 25.03.2017г. , около
20.00ч. на път II-11 в района на КПП-24 АЕЦ Козлодуй, землището на гр. Козлодуй
при управление на МПС – л.а. Марка „Мерцедес” с рег. № ВР 2592 ВТ е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред изразяващи се в действия с които принудително е
спрял л.а. марка „Тойота”, модел „Аиго” с рег. № СА 4260 ТТ, управляван и
собственост на Н.И.Б. от гр. Козлодуй, като е причинил щети на
автомобила посредством ритници и удари с юмрук, а именно деформация на предна
лява врата, счупване на страничното ляво огледало и счупване на предно
панорамно стъкло, с което е нанесъл щети на обща стойност от 659,60лв. и е нанесъл удари с ръка в областта на
лицето и тялото на Н.Б., като й е причинил лека телесна повреда изразяваща се в
кръвоизлив под външната обвивка на дясна очна ябълка, оток и кръвонасядане на
двата десни клепача, кръвонасядане на дясна лицева половина, оток на устните с
разкъсване на лигавицата на горна устна, кръвонасядане на дясна мишница,
представляващи временно разстройство на здравето не опасно за живота - лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, като по своето
съдържание действията се отличават с изключителна дързост и на 25.03.2017г., около 22.40ч.
в гр. Козлодуй в Ж.К. 1, бл. 8, вх. А е извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред като е счупил стъклото на входната врата с размери
110/40 см. на стойност 17.00лв., собственост на живущите в ж.к. 1 ,
бл.8, вх.А и е преследвал с нож по стълбището Петя И.Б. и Диана Руменова
Калчева и двете от гр. Козлодуй, като деянието се отличава с изключителна
дързост и цинизъм, а също и за извършено умишлено престъпление по чл. 144, ал.
3 от НК - че на 25.03. 2017г. в гр. Козлодуй, в 22,40 часа се е заканил с
убийство спрямо лицата Петя И.Б. и Диана Руменова Калчева и двете от
гр.Козлодуй, като ги е гонил с нож по стълбището на бл.8, вх.А, на ж.к.1 и чрез съобщение по мобилно приложение
„Месинджър“, изпратено на мобилния телефон на Петя И.Б. в
22.50 часа със съдържание „ooo ludata kaji na onaq da si vkl tela I
da mi zvamne shto sha vlezna u vaze I sha umrete ka spite“ е
заплашвал лицата Петя И.Б., Диана Руменова Калчева и Н.И.Б. и
трите от гр.Козлодуй, че ще ги убие, като заканата е възбудила
основателен страх у тях за осъществяването й.
Ищеца
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
причинената й от ответника лека телесна повреда в размер на 10 000 лева,
както и обезщетение за неимуществени вреди, преживян страх и стрес от
отправената от ответника към нея заплаха с убийство в размер на 5 000
лева.
Изслушана
от съда по реда на чл.176 ГПК ищеца сочи, че познава ответника Л.К. отдавна и са били близки приятели. Че
инцидента се случил на околовръстния път между град Козлодуй и село Хърлец,
като тя пътувала от град София за град Козлодуй с личния си автомобил. С нея
били още три деца. Било тъмно, около 19-20 часа вечерта. Ответника Л.К.
управлявал лек автомобил в посока от град Козлодуй към село Хърлец, и се
разминал с нея. Тогава видяла в огледалото, че ответника К. обърнал автомобила,
който управлява и я последвал. Месец преди тази случка той я спрял на паркинг и
казал, че не иска да я види с момче на една маса. Преди това й писал как трябва
да спре да говори с определени хора. Предвид на това, когато видяла, че обърнал
колата и я последвал, тя се притеснила и увеличила скоростта. Настигнал я,
спрял автомобила, който той управлява на пътя и й препречил нейния път, което
наложило тя да спре. Сочи, че ответника излязъл от автомобила си и много бързо
дошъл до нейния спрян автомобил и започнал бързо и яростно да удря по
автомобила. Тя отворила вратата, за да му каже да спре и да го попита какъв е
проблема, но не успяла да говори с него. Той я хванал за косата и с юмрук я ударил
от дясната страна по лицето. След това я хванал с ръка и започнал да я удря във
волана на автомобила. Детето до нея пищяло и се опитало да го бутне, а
ответника К. се опитал да удари и нея. Не успял, тъй като ищеца го избута и продължил
да я удря с юмруци в областта на дясното око. Стискал я с едната ръка за косата
и продължил да я блъска в колата. Ударил я много пъти. След това спрели на пътя
автомобили и от тях излезли непознати хора. Тогава ответника К. я пуснал,
върнал се в своя автомобил и го отместил от пътното платно. Хората и казали да
тръгва, понеже ще го държат. В това време тя успяла да позвъни по телефона на
сестра си Петя Б., но тя не и отговорила на позвъняването. Потеглила с
автомобила си и успяла да стигне до полицейското управление в град Козлодуй,
където подала жалба срещу ответника. През това време ответника К. започнал да й
звъни на мобилния телефон. Заплашвал я, че няма да може стигне до София и ще я
„довърши”. После сменил тона и казал, че майка му щяла да плати да не казва за
случилото се. Уговарял я да не съобщава в полицията. След нейния отказ, започнал
да говори, че ако не излезе от полицията ще я убие, ще я причака и други неща.
В полицията вече не можела да отваря дясното си око, тъй като то бързо се
подуло и затворило. Не успяла дори да напише сама обяснения по жалбата си.
Усещала силна болка в лявата ръка, но не обърнала внимание, тъй като болката в
окото станала непоносима. Дошла в полицейското управление и нейната сестра Петя
Б. и я прибрала в нейния дом в град Козлодуй, тъй като родителите й били извън
града. Докато била в дома на сестра си ответника К. продължавал да й звъни по
телефона, да й пише съобщения със заплашителен текст. По молба на сестра си
изключила телефона. Ответника К. продължил да звъни на телефона на сестра й. На
нейния телефон изпратил съобщения по мобилно приложение „Месинджър“ в
22.50 часа със съдържание „ooo ludata kaji na onaq da si vkl tela I
da mi zvamne shto sha vlezna u vaze I sha umrete ka spite“. Ищеца
била много уплашена. Останала в дома на сестра си и цяла нощ не могли да заспят
от страх и преживяния стрес.
Следващия
ден бащата на ищеца Иван Башлиев се прибрал в града, след като бил уведомен за
случилото се и я завел в болницата в град Козлодуй. Два дни след това се
прибрала в град София, където живее и е студентка по медицина /тогава била в
3-ти курс/. С приятелка посетила съдебната медицина в град София, където била
прегледана, за което прилага съдебномедицинско удостоверение съдържащо подробна
анамнеза. Посетила и очен лекар, тъй като дясното й око било подуто. Предписали
и били лекарства, за да резорбира по-бързо кръвоизлива в окото. За около един
месец синините й отминали. Кръвоизлива в окото отминал за около два месеца.
Напълно се възстановила физически. През това време изпитвала страх, гняв към
себе си, че е допуснала да и се случи това и срам от децата, които били с нея в
автомобила и станали свидетели на случилото се и от състудентите си, които я
виждали всеки ден на лекциите и упражнения
докато сините и отока на окото й минат. Упреквала себе си, че е общувала
с ответника К..
От
показанията на сестрата на ищеца свидетелката Петя Б. се установява, че тя отчасти е била
очевидец на случилото се. На 25.03.2017г., около 20.00 часа получила обаждане
от телефона на сестра си Н.Б., но не успели да осъществят добра връзка и тя се
притеснила. Тогава се обадила по телефона на съпруга си, който е полицейски
служител и същата вечер бил дежурен на смяна. При разговора с него разбрала, че
нещо се е случило със сестра й Н.. Тридесет минути по-късно съпруга на
свидетелката отново й се обадил и я помолил да дойде в полицейското управление,
за да прибере сестра си, тъй като била набита, уплашена и не била в състояние
сама до шофира. Когато отишла я заварила да говори по телефона с ответника К..
Чула, че той я заплашва по телефона. От сестра си и полициите разбрала, че
ответника К. я бил настигнал по околовръстния път след КПП Хърлец и й бил
пресякъл пътя. Спрял автомобила и я набил пред децата пътували с нея.
Автомобила на сестра й бил повреден и останал на паркинга на полицейското
управление.
Видяла, че дясното око на Н. е подуто и
със синина, и вече било затворено, а в
полицията й дали лед за отока. Устната й била спукана. Имала синини по ръцете и
лицето. Била много уплашена и не искала да остава в града, а да се маха.
Прибрала я в дома си и след като отока на окото спаднал видяла, че в него има
кръвоизлив. Била много уплашена и цяла нощ не могли да заспят. Докато били у
дома ответника К. продължавал да й звъни на телефона и да я заплашва, поради
което тя поискала да изключи телефона. Около 22.50 часа тя получила съобщение
на своя телефон от ответника със съдържание „оо лудата кажи на оная да си
включи телефона и да излезне щото ша влезна у вазе и ше умрете как спите”. Били
много уплашени.
На следващия ден Н. си тръгнала с баща им,
а на 26 март се прибрала в град София, където посетила лекар. Сочи, че след
това Н. отказвала да се прибира в град Козлодуй от страх. Чували се често по
телефона. Знае, че физическите й увреждания са отминали за около два месеца, но
тя продължавала да отказва да се прибира от страх и била видимо притеснена.
Разговаряла с Н. и от нея знае, че през двата месеца въпреки физическите травми,
синините и кръвоизлива в дясното око, тя ходела на лекции и упражнения в
медицинския университет и била много притеснена от това, как я гледат нейните колеги, и се срамувала от
случилото се. Била уплашена за живота и здравето си и в град София и продължавала
да се страхува да излиза сама. Страхува се и за автомобила си. Живота й се
променил от страха и притеснението след боя и заплахите на ответника Л.К..
От
показанията на свидетелката Росица И. се установява, че тя е колежка /състудентка/ на ищеца Н.Б. и
нейна приятелка. Учат заедно в медицинския университет и са в една група. Всеки
ден са заедно. Тя сочи, че в деня, когато я видяла /два дни след боя/
първоначално се изплашила от вида й. От Н. разбрала за боя и заплахите от
ответника К.. Първоначално Н. не искала да ходи на лекции и било много
уплашена. Искала постоянно някой да бъде с нея. Имала огромна синина под дясното
око. Устата й била ударена. Имала синина и по дясната ръка. Тези увреждания й останали
около два месеца. В окото имала кръвоизлив, който престол повече от два месеца.
Когато се решила да отиде в университета на лекции постоянно се притеснявала
как ще я възприемат колегите и асистентите и се страхувала някои да не повдигне
въпроса от къде има травмите по тялото и лицето. Била в постоянен стрес. Това и
пречело в обучението, тъй като трябвало ежедневно да четат голям обем материали,
но с оглед физическото и психическото състояние на Н. и било много трудно.
Състоянието й се отразило негативно на общуването и в началото не общувала с
колеги и асистенти. Постепенно с времето се възстановила и го преодоляла. Знае,
че Н. изпитва страх и не желае да се връща в родния си град Козлодуй след
случилото се.
В
същия смисъл са и показанията на свидетелката Ния Берова, която е приятелка на Н.Б. ***. Тя видяла
ищеца Н.Б. няколко дни след инцидента. Била с отток на окото, разбита устна и
синини по тялото. Разказала и случката и за начина, по който е получила тези
травми от ответника К.. Свидетелства, че непосредствено след случая Н. не
искала да излиза сред хора. Молела я да извежда кучетата й на разходка, за да
не я виждат. Срам я било да ходи и на лекции в университета. Оздравителния
период за физическите травми бил около два месеца. Но след този случай Н. се
променила, станала по-затворена, не общувала дори и с най-близките си приятелки
и не искала да излиза. Сега се възстановила. Освен физическите белези, тя споделяла,
че се чувства унизена. Споделяла, че се страхува от К.. Страхувала се да излиза
от дома си след заплахата и побоя, за да не се случи отново.
От
показанията на бащата на ищеца свидетеля Иван Башлиев се установява състоянието на ищеца след
побоя и заплахите от ответника. Той и съпругата му на 25.03.2017г. отсъствали
от града. Следващия ден на 26.03.017г. сутринта му се обадил по телефона Жулиен
Маринов, който съжителства с по-голямата му дъщеря Петя Б. и му съобщил, че
предишната вечер ответника К. е нападнал дъщеря му Н. *** за град Козлодуй след
КПП на АЕЦ Козлодуй. Точните му думи били, че К. е „потрошил колата и е пребил Н.”.
Той и съпругата се върнали незабавно в град Козлодуй и намерили Н. в дома на
сестра си Петя. Н. била шокирана и нищо не говорела. Имала нараняванията по
дясната страна на лицето. Дясното й око било полузатворено с огромна синина и с
кръвоизлив. Имала и кръвонасядания в областта на бузите и устната. Н. била
много уплашена. Той я завел в болницата в гр.Козлодуй при хирург. Нямала
вътрешни наранявания, но ги посъветвали да се снабдят с медицински документ.
Хирурга в град Козлодуй също издал такъв. Снабдила се и с медицинско от съдебна
медицина в град София, съдържащи подробни описания на получените телесни увреждания.
Оздравителния период за телесните увреждания бил около два месеца. Психически Н.
била много уплашена. Когато пристигнала в София, той помолил познати да я
наглеждат и да не се прибира сама, защото очаквали още инциденти. Знае, че още
първия ден, когато била в град София ответника К. непрекъснато и звънял, за да
я заплашва. Свидетелства, че разговарял с Н. за случилото се една седмица след
това, когато бил при нея в град София. Тя била видимо много уплашена и очаквала
отново да я нападне. Отказвала да разговаря с него за случилото се и искала да
забрави, а той я посъветвал да разговаря с психолог. Около шест месеца тя била
отчуждена от родителите си и категорично отказвала да идва в град Козлодуй,
поради което те я посещавали в град София.
От
заключението на съдебно медицинската експертиза изготвено от съдебния лекар д-р
П.Г., което не е оспорено
от страните и съда изцяло кредитира като обективно и обосновано, се установява,
че на ищеца Н.Б. на 25.03.2017г. е причинена контузия на главата и горен
крайник, изразяващи се в отоци и кръвонасядания, субконюнктивален кръвоизлив и
контузна рана, представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК
със срок на оздравяване от две – три
седмици до месец, като не е изключено и след посочения период Н.Б. да има
различни по интензитет болкови усещания. Според заключението възстановяването
на ищеца е преминало окончателно и без последици, т.е. от физическите
увреждания тя напълно се е възстановила.
От
заключението на комплексната съдебно психолого-психиатрична експертиза изготвено от психиатъра д-р Б.К. и
психолога Г.С., което не
е оспорено от страните и съда изцяло кредитира като обективно и обосновано, се
установява, че нападението и заплахите отправени от ответника Л. Крещаков към
ищеца Н.Б. са довели у нея до психическо разстройство – остра стресова реакция,
което е преминало в разстройство на адаптацията. Това психично състояние е
довело до затруднение да изпълнява
обичайните си ежедневни занимания. Няма психично заболяване настъпило в
резултат на това, нито данни за друго депресивно състояние. Според заключението
на вещите лица психическия дискомфорт и психогенната реакция у ищеца са
преминали за оздравителния период на телесните увреждания - около два месеца.
След това и психичното й състояние напълно се е възстановило.
При
тази безспорно установена и доказана по делото от събраните писмени и гласни
доказателства, и от заключенията на съдебните експертизи фактическа обстановка,
съобразявайки и закона, съдът приема от правна страна следното:
Претенцията на ищеца към ответника е за
обезщетение за причинени и на 25.03.2017г. неимуществени вреди – болки и
страдания от лека телесна повреда в размер на 10 000 лева и неимуществени
вреди –страдание от заплаха с убийство в размер на 5 000 лева. Правното
основание и на двете претенции е по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД изведени от общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму
и от принципното положение в правото - всеки да обезщети другия за вредите,
който му е причинил.
За да бъде осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД следва
да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като
вината се предполага до доказване на противното. Пълна и главна доказателствена тежест носи ищеца. Правото за
обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на
гражданския деликт. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е
причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между
деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е
пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни, или изобщо
несвързани с деянието обстоятелства.
По делото е безспорно доказан факта че ответника е
признат за виновен и е осъден за двете описани по-горе престъпления с влязла в сила
присъда по НОХД № 402/2017г. на КРС. Безспорно е, че ответника е признат за
виновен и е осъден с влязла в сила присъда – определение за одобрено
споразумение, за това че на 25.03.2017г., около 20.00 ч. на път II-11 в района
на КПП-24 АЕЦ Козлодуй, землището на гр. Козлодуй при управление на МПС – л.а.
Марка „Мерцедес” с рег. № ВР 2592 ВТ е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред изразяващи се в действия, с които принудително е спрял л.а.
марка „Тойота”, модел „Аиго” с рег. № СА 4260 ТТ, управляван и собственост на ищеца
Н.Б., като е причинил щети на автомобила посредством ритници и удари с юмрук, а
именно деформация на предна лява врата, счупване на страничното ляво огледало и
счупване на предно панорамно стъкло, с което е нанесъл щети на обща стойност от
659,60лв. и нанесъл удари с ръка в
областта на лицето и тялото на ищеца Н.Б., като й е причинил лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в кръвоизлив под външната обвивка на
дясна очна ябълка, оток и кръвонасядане на двата десни клепача, кръвонасядане
на дясна лицева половина, оток на устните с разкъсване на лигавицата на горна
устна, кръвонасядане на дясна мишница –
временно разстройство на здравето не опасно за живота, както и че със
същото определение е осъден и за това, че на 25.03.2017г. в 22,50 часа чрез
съобщение по мобилно приложение „Месинджър“, изпратено на мобилния телефон на
Петя И.Б. със съдържание „ ooo ludata
kaji na onaq da si vkl tela I da mi zvamne shto
sha vlezna u vaze I sha umrete ka spite“ е заплашил ищеца Петя И.Б., Диана Руменова Калчева и Н.И.Б., че ще ги убие, като заканата е възбудила
основателен страх у същите за осъществяването й.
Нормата на чл. 383, ал. 1 НПК постановява, че
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Константна е практиката на
ВКС, че влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено
за изчерпателното посочените в чл.300 ГПК обстоятелства, т.е. тя е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да
бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело.
Както съда изложи по-горе, налице е доказано
противоправно деяние на ответника спрямо ищеца извършено на 25.03.2017 г. в
гр.Козлодуй, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 НК и отправена заплаха – закана с убийство чрез съобщение по телефона на
нейната сестра, което ищеца не е възприела лично. Доказана е и вината на ответника
и факта, че той е извършил двете противоправни деяния спрямо ищеца.
В тежест на ищеца остава да докаже причинените й неимуществени
вреди – болки и страдания преживени от леката телесна повреда и стреса и страха
преживени в резултат от заканата с убийство, и обстоятелството, че ги е получила именно в резултат на двете
противоправни деяния – леката телесна повреда и заплахата, причинени й от ответника
Крещаков от 25.03.2017г., т.е. че са пряка и причинна връзка с двете деяния.
Според нормата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г.
по т.д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ
т.о., решение № 59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ т.о.; решение №
25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ т.о., решение № 111/01.07.2011 г. по
т.д. № 676/2010 г., ІІ т.о., решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г.,
ІІ т.о., решение № 129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ т.о. и др.,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в
тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен
период от време.
Както вече се посочи, конкретните
противоправни деяния, осъществени от ответника по отношение на ищеца са две –
първото е лека телесна повреда представляваща временно разстройство на здравето
не опасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в кръвоизлив под външната
обвивка на дясна очна ябълка, оток и кръвонасядане на двата десни клепача,
кръвонасядане на дясна лицева половина, оток на устните с разкъсване на
лигавицата на горна устна, кръвонасядане
на дясна мишница, а второто е закана за убийство, възбудила основателен страх
от осъществяване – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
Характерът
на извършеното спрямо ищеца престъпление по чл.130, ал.1 НК – лека телесна
повреда е такова, че то представлява „леко увреждане анатомичната цялост на
организма или тъканите, или леки изменения във физиологичните функции, извън
болката и страданието” - т.15 на ППВС №3/1979г., чиито
указания са задължителни /докато тази по чл.130, ал.2 НК представлява „краткотрайни
телесни болки, предизвикани от посегателства върху различни части от тялото -
т.16/. Наряванията на ищеца - кръвоизлив
под външната обвивка на дясна очна ябълка, оток и кръвонасядане на двата десни
клепача, кръвонасядане на дясна лицева половина, оток на устните с разкъсване
на лигавицата на горна устна,
кръвонасядане на дясна мишница не съставляват увреждания с разстройство
на здравето. От гласните доказателства по делото, включително обясненията
на ищеца не се установи тя да е имала интензивни болки. Не се е наложил
болничен престой, нито медицински интервенции. Възстановителния период както се
установи от заключението на вещото лице е две-три седмици до един месец. Ищеца
се е възстановила напълно за два месеца както се установява от гласните
доказателства по делото. Възстановяването е напълно и няма настъпили
усложнения. Възстановителния период от два месеца е бил съпроводен с физически
дискомфорт от телесното увреждане, а също и с неудобство от причинените видими увреждания
на лицето на ищеца. Освен това ищеца е търпяла и неудобство от околните колеги
и преподаватели в университета. Както се установи по делото ищеца в периода на
оздравяване от два месеца е изпитвала затруднение да изпълнява обичайните си
задължения – да посещава лекции и упражнения в университета. Към момента на
изготвяне на заключението на вещото лице обаче е безспорно, че ищеца няма
трайни увреждания и усложнения, няма оплаквания и е била напълно възстановена.
Така настоящия състав, като съобрази
характера и тежестта на причинената вреда - нейния интензитет и продължителност
на проявление, характерът на засегнатите нематериални блага и всички конкретни
обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и за прилагане на
критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
включително като съобрази начина по който ответника е извършил деянието на
публично място и с особена дързост, което се е отразило изключително негативно
на психо-емоционалното състояние на ищеца, като от събраните гласни
доказателства се установи, че е бил необходим период около шест месеца
/показанията на св.Иван Башлиев/, за да може психическото състояние да ищеца да
се възстанови в състоянието, в което е било преди процесния иницидент спрямо
ищеца счита, че за причинената лека телесна повреда, справедливият размер
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди в резултат
на деликта е в размер на сумата от 3000 лева. Според съда, с обезщетение от 3000
лева ищеца ще бъде справедливо обезвъзмездена по смисъла на закона за
причинените й неимуществени вреди от леката телесна повреда. Този размер съдът
намира за справедлив като адекватно отговарящ на степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически
условия на живот. Претендирания от ищеца размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 10000 лв. се явява прекомерен над размера от 3000 лв.,
поради което над този размер предявения иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на
ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата
на увреждането – 25.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Характерът на второто извършено
престъпления по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК е такова, че то представлява форма на
неправомерно въздействие върху личността на пострадалия, свързано с
обективиране на намерение за извършване на непозволено от закона посегателство
спрямо телесния му интегритет. В конкретния случай от данните от наказателното
производство и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че това
престъпление е извършено от ответника на 25.03.2017г. след причинената лека
телесна повреда в 22,50 часа чрез съобщение по мобилно приложение „Месинджър“,
изпратено на мобилния телефон на Петя Б.
- сестрата на ищеца, а не лично на нея със съдържание „ ooo ludata kaji
na onaq da si vkl tela I da mi zvamne shto
sha vlezna u vaze I sha umrete ka spite“ е заплашил ищеца Петя И.Б.,
Диана Руменова Калчева и Н.И.Б., че ще ги убие, като заканата е възбудила
основателен страх за осъществяването й. Според съда това текстово съобщение не
съдържа директна по смисъл и съдържание заплаха за лишаването от живот на ищеца,
че ще бъде лишена от живот. Въпреки това, тази заплаха след вече
демонстрираното нападателно поведение е възбудила основателен страх у ищеца от
осъществяване на заканата спрямо нея. В този смисъл съвсем нормално и
естествено е заканата с убийство след нанесения побой да предизвика състояние
на притеснения и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт, които
негативни последици за душевния мир на ищеца несъмнено следва да бъдат
обезщетени, доколкото се намират в пряка и непосредствена последица от извършеното
спрямо нея престъпно деяние. Сама по себе си тази закана може да предизвика
притеснения за живота и здравето на пострадалото лице, а оттук да причини и
произтичащите от това психически и емоционален дискомфорт, както и
неудобствата, които ги съпътстват, зависещи обаче от различни обективни
/външни/ и субективни /личното отношение на потърпевшия към случилото се и
отражението върху психиката му/ фактори.
В тази връзка следва задължително да се
има предвид, че последиците от деянието трябва да бъдат преценени и от гледна
точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори
у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните /като затвореност,
нежелание за срещи, избягване на контакти, срам/, за това отговорност не може
да носи ответникът, доколкото самото лице избира начина си на държание и
общуване с околните. Така от една страна причинната връзка се явява опосредена
от свободния избор на поведение на пострадалия и макар за размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди действително да има значение
начинът, по който престъплението се е отразило върху живота на лицето
/семейство, приятели, обществен отзвук/, гласните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите, не установяват такава съществена промяна нито в
житейското поведение на ищеца, нито в служебната му дейност като студент, които
продължавали да бъдат обичайните и същите, както и по - рано. Действително
причиняването на горната травма е неминуемо свързано с претърпени страдания,
дискомфорт, негативни емоционални приживявания, но по делото не се установи
продължил дълго време страх от евентуалната опасност от реализиране на
заканата.
При преценката на гласните доказателства и
експертните заключения по делото досежно състоянието и държанието на ищеца, за
това че в началото е изпитвала страх да излиза сама, дори за да разходи
кучетата си. По делото обаче не се
установява по един категоричен и несъмнен начин, еднозначно и безпротиворечиво,
че със сигурност за нея е настъпила една негативна принудителна промяна, довела
до сериозно емоционално нарушение на установения й ритъм на живот, утвърдени
ежедневни навици и дейности, предизвикани изключително от деянието на
ответника. В този смисъл съда съобрази изключително заключението на
комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, че влошеното след
заплахата психично състояние е довело до затруднение у ищеца да изпълнява обичайните си ежедневни
занимания за срок около два месеца, като няма психично заболяване настъпило в
резултат на това, нито данни за друго депресивно състояние. След тези два
месеца експертите са категорични, че психичното състояние на ищеца напълно се е
възстановило.
Споделените от ищеца пред свидетелите и
вещите лица лични притеснения по повод случайни или предвидими срещи с ответника
и нежеланието в тази връзка за изпитване на негативни преживявания от такива
контакти, съдът намира, че представляват единствено нейни субективни усещания
за тези събития. Не са налице доказателства обаче те да са се сбъднали, за може
да се правят изводи за неблагоприятни последици от евентуалното настъпване на
тези несигурни бъдещи събития. При това положение няма как всички последици,
настъпили с личността на ищеца и негативната промяната в неговото ежедневие и дейности
за определен период от време, който също не се установи дори и с някаква
приблизителна точност, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е
ясно точно кои от тези последици са били предизвикани само от неговия деликт-закана
с уийство, за който е бил осъден. Отделно от това не се доказа по делото
наличието на такива последици в поведението на ищеца, които да са го откъснали
от нормалния му ритъм на живот и работа, влошено здраве и емоционален срив. Ищецът
е на двадесет и четири години, няма данни за влошаване на здравословното й
състояние, но е преживяла стрес и продължава да изпитва дискомфорт в ежедневния
си живот. Причиняването на горната травма е неминуемо свързано с
претърпени страдания, дискомфорт, негативни емоционални приживявания, и най -
вече продължилият дълго време страх от евентуалната опасност от реализиране на
заканата.
Съдът, като прецени релевантните
обстоятелства относно психичното страдание на ищеца, каквото е налице в
настоящия случай, а именно - възможността на адаптация, срока за връщане към
нормален живот, възможността лицето да изпълнява обичайната си дейност,
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/ и установеното противоправно
поведение на ответника, което в настоящия случай касае заплаха с най - тежкото
престъпление против личността - убийство/, начинът на извършване /следва да се
отчете умишлената форма на вина на ответника/, обстоятелствата, при които е извършено
намира, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди
от престъплението, следва да се определи на сумата от 2000 лева. Размерът на
посочената сума е достатъчен да обезщети претърпените от ищеца неимуществени
вреди, тъй като от една страна се касае за закана с убийство, която е възбудила
основателен страх от осъществяване, характера на извършеното престъпление,
което представлява особена форма на неправомерно въздействие върху свободното
протичане на психичните процеси у личността и обективиране на намерение за
извършване на непозволено от закона посегателство спрямо телесния интегритет
срещу млад човек, което е рефлектирало по неблагоприятен начин върху
психическия и емоционалния му стабилитет, както и претърпените страдания от
психическо естество, наличието на силен стрес и психична травма, а от друга не
са налице данни за трайни негативни промени в личния живот и ежедневието на
страната, не е налице отражение върху здравословното състояние, ищецът е бил
способен да упражнява обичайната си дейност включително факта, че е налице
продължителен страх от осъществяване на заканата. В останалата част до
претендирания размер на обезщетение от 5000 лева, съда намира иска за
неоснователен и недоказан, и следва да го отхвърли.
Неоснователен е доводът направен в устните
състезания от процесуалния представител на ищеца за необходимост от превенция,
за да не се повтаря този случай, тъй като от една страна се обезщетяват само
настъпили, действителни вреди, а не бъдещи и от друга защото репарирането на
претърпените неимуществени вреди има единствено обезщетителен характер, а не
наказателен. Превенцията е цел на наказанието, а не на обезщетението.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на
ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата
на увреждането – 25.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските.
При този изход на спора и съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Разноските на
ищеца са заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00 лева.
Претенцияна на ищеца е за 15000 лева, а уважената част е в размер на 5000 лева.
Така разноските на ищеца са в размер на 433.33 лева.
По правилото на чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с
отхвърлената част от иска. Разноските на ответника са заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 850 лева. Претенцията на ищеца, която съда отхвърля е в размер на
10000 лева при заявена претенция за 15000 лева. Така ищеца следва да заплати на
ответника разноски в размер на 566.66 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да внесе държавна такса по сметка на Районен съд град
Козлодуй върху уважената част от иска 4% в размер на 200 лева, както и
възнагражденията на вещите лица платени от бюджета на съда общо в размер на 300
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Т.К., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Н.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени вследствие
нанесена лека телесна повреда на 25.03.2017г. в размер на 3000 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието 25.03.2017г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за обезщетение до размер на 10000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Т.К., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Н.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в страх и стрес, преживени вследствие заплаха
с убийство, отправена чрез съобщение по телефона на нейната сестра на
25.03.2017г. в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието 25.03.2017г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
обезщетение до размер на 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 ГПК Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Н.И.Б., ЕГН **********
с адрес *** направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 433.33 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК Н.И.Б., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Л.Т.К., ЕГН **********
с адрес *** направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска
в размер на 566.66 лева.
Осъжда на основание
чл.78, ал.6 ГПК Л.Т.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати държавна такса по
сметка на Районен съд град Козлодуй в размер на 200 лева, както и
възнаграждението платено на вещите лица в размер на общо 300 лева.
Решението може да се обжалва
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен
съдия: