Решение по дело №2036/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1028
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 22 август 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120202036
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1028                                               31.07.2019 година                    град Бургас

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                   XX-ти наказателен състав

На седемнадесети юли                                                                 2019 година

В публично съдебно заседание в следния състав:   

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 2036 по описа на БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “Р” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Г. Р., против НП № 3238/13.08.2018 г, издадено от Заместник Директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на  чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2, изречение първо, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лева.

В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува наказателното постановление, съдържа необходимите реквизити, като е спазен и законовия срок за подаването й.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Актосъставителят С.М., заемащ длъжността старши инспектор в ТД на НАП Бургас, извършил насрещна проверка на “Р” ЕООД, ЕИК: *****. В хода на проверката били изискани и представени документи, като била направена и проверка чрез програмен продукт на ТД на НАП, гр.Бургас. В резултат на проверката, свидетелят М. констатирал, че в търговския обект, находящ се на адрес ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, са се извършвали продажба на счетоводни услуги. Въпреки това, обаче, на адреса не е имало монтиран и въведен в експлоатация регистриран в НАП чрез изграждане на дистанционна връзка електронен касов апарат с фискална памет. С оглед на своите констатации, св.М. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН сер.№373923/21.02.2018 г., който предявил на представляващия дружеството законен представител, който го е разписал и вписал възражения. В АУАН е записано, че при извършена на 21.02.2018 г. проверка във връзка с резолюция за това и представени документи от задълженото лице /ЗЛ/, се установило, че в търговски обект, находящ се на адрес ****, стопанисван от дружеството-жалбоподател, се е извършвала продажба на счетоводни услуги. Въпреки това, обаче, на адреса не е имало монтиран и въведен в експлоатация регистриран в НАП чрез изграждане на дистанционна връзка електронен касов апарат с фискална памет.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което изложил идентична с тази в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на  чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2, изречение първо, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лева.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, правилност и обоснованост, прави следните изводи:

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление, констатира следното: актът и издаденото въз основа на него НП са съставени при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на задължителни според чл. 42 - чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нормата на чл. 57 ЗАНН е императивна и липсата на който и да било от изброените реквизити обуславя отмяна на НП без да се разглежда спора по същество. В конкретния случай, съдът в резултат на вмененото му задължение за служебна проверка, констатира липса на дата на извършване на нарушението - чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 21.02.2018 г. От доказателствата явства, че услугите, които са продадени и по повод на които е извършена проверката и е констатирана липсата на ЕКАПФ, са осъществени през 2016 г. Следователно соченото административно нарушение е осъществено още към 2016 година, но това не е отразено нито в АУАН, нито в НП. Това, като твърдения, е въведено едва в пледоарията на процесуалния представител на АНО. Освен това, видно от представените от процесуалния представител на АНО писмени доказателства, които са били налични към момента на проверката /л.25 гръб/, на 19.02.2018 г., т.е. два дни преди проверката, е въведенo в експлоатация фискално устройство за „Р“ ЕООД за адрес ***. Не става ясно и как са установили, че фискалното устройство следва да се намира на адреса, посочен в актовете. Видно от обявения адрес в търговския регистър, седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател се намират на съвсем друг адрес – ***. Следва да се има предвид, че при липса на яснота относно датата на извършване на деянието, обективно е нарушено и правото на защита на нарушителя (доколкото НП очертава рамките на „обвинението”), т.к. същият е поставен в невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършил нарушението, респективно - да организира адекватно защитата си.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3238/13.08.2018 г, издадено от Заместник Директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на  чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал.2, изречение първо, на “Р” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Г. Р. е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.