№ 121
гр. Варна, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 28572/02.12.2022г. по регистъра на ВОС, депозирана от М. С. Б., чрез адв. А. С.,
срещу Решение № 3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по описа на ВРС,
XXI с-в, в следните части:
в частта, с която е прогласена нищожността на договор за покупко – продажба от
02.09.2019г., оформен в нотариален акт № 145, том 3, рег. № 6539, дело № 449/2019г .
по описа на нотариус П П с район на действие ВРС, в частта му, с която Д. Б. С. и А.
И. С., двамата действащи чрез пълномощникът си М. С. Б., продават на М. С. Б. 68 кв.
м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *************.1050 по КККР на гр.
Варна, целия с площ от 252 кв. м., с административен адрес по кадастрална скица: гр.
Варна, район Одесос, ул. *********** №13, с предходен номер по план: 11, 13,
квартал 339, парцел VІІ, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при общи граници по скица имоти с
идентификатори: *************.1051, *************.1275, *************.1047,
*************.1070, ведно със съответните идеални части от всички подобрения и
приращения в описания имот, поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3-то ЗЗД;
в частта, с която е прието за установено по отношение на М. С. Б., че ищците Д. Б.
С. и А. И. С. са собственици на Второстепенна сграда със самостоятелен характер с
идентификатор *************.1050.5 намираща се в гр. Варна, ул. Поп Харитон № 12,
на един етаж, със застроена площ от 25 кв. м., предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня-тоалет, при
граници на сградата: от три страни имот с идентификатор *************.1050 и имот
с идентификатор *************.1047 от запад, ведно с припадащите й се идеални
части от общите части на сградата и дворното място, върху което е изградена същата,
която собственост е придобита на основание изтекла придобивна давност за периода
1983г. – 2019г. и М. С. Б. е осъден, да предаде на Д. Б. С., и А. И. С. владението върху
процесния имот,
в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на Д. Б. С. и А. И. С., сумата от 5 700лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба
в съда – 02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
1
обезщетение за причинени имуществени вреди, за периода от 01.11.2019г. –
01.07.2021г., под формата на заплатен от Д. Б. С. и А. И. С. наем след отстраняването
им от собственият им имот, на осн. чл. 45 ЗЗД;
в частта, с която М. С. Б. е осъден да заплати на Д. Б. С., сумата от 2000лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият му имот;
в частта, с която М. С. Б., е осъден да заплати на А. И. С. сумата от 2000лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
след отстраняване от собственият й имот.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че изводите на съда за нееквивалентност на престациите са неправилни. Видно от
събраните по делото доказателства се установява, че ищците не страдат от приписаните в
исковата молба заболявания, които да доведат до извода, че същите не разбирали значението
на извършените от тях действия. Същите са изявили воля за осъществяване на сделката на
цена не по-ниска от данъчната оценка на имота, като при желание са могли да посочат други
параметри. По отношение на ревандикационния иск счита, че съдът е постановил решението
си само на база свидетелските показания на дъщерите на ищците, като допуснатите
свидетели за оборване на техните твърдения неправилно са заличени в първото о. с. з., без да
му е предоставена възможност да представи доказателства за обективната невъзможност на
свидетелите да се явят в съдебно заседание. По отношение на исковете за присъждане на
имуществени и неимуществени вреди излага, че ищците са можели да ползват
прехвърлените чрез дарение свои имоти, след като са запазили правото на ползване върху
същите, а не да ползват такъв под наем, както и че не се установява от доказателствата по
делото, че са изпитвали болки и страдания. Моли за отмяна на решението в обжалваните му
части и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите
страни Д. и А. С.и, чрез адв. И. В. в който изразяват становище за нейната
неоснователност. Оспорват искането на въззивника да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане.
Относно направеното доказателствено искане от въззивника да бъдат допуснати до
разпит в съдебно заседание двама свидетели, с показанията на които ще се установят
твърдения за действия, с които ответникът е въвел в заблуждение ищците, както и за
установяване на твърденията за придобиване по давност на процесната второстепенна
сграда, намираща се в имота, съдът намира следното:
Досежно искането за опровергаване на обстоятелството, че с действията си ответникът е
въвел ищците в заблуждение, същото следва да бъде оставено без уважение. Решението е
влязло в сила в частта, с която са отхвърлени предявените искове за унищожаване на
атакуваните от ищците сделки на основание умишлено въвеждане в заблуждение на ищците
за сключването им. Затова и доказателства по тези искове не следва да бъдат събирани.
Досежно искането за опровергаване на твърдението на ищците, че са упражнявали
фактическа власт върху процесната второстепенна постройка с намерение да я придобият по
давност през периода от 1983г. до 2019г. същото е допустимо. С доклада по чл.140 ГПК ВРС
2
е допуснал двама свидетели на ответника за опровергаване на обстоятелствата, които
ищците са се домогвали да установят. В първото по делото съдебно заседание ответникът не
е водел допуснатите му свидетели, като е твърдял, че са налице обективни пречки за
воденето на единия свидетел, тъй като същият е извън страната. Направено е искане от
процесуалния представител на ищците за едновременен разпит. Съдът е поискал
доказателства за наличие на обективни пречки за водене на свидетелите от ответника, но тъй
като процесуалният представител е заявил, че понастоящем не носи такива, но може да
представи, ВРС преценил, че допуснатите в полза на ответника свидетели следва да бъдат
заличени. Горното представлява процесуално нарушение, доколкото съдът е следвало да
укаже на страната за следващо съдебно заседание да представи доказателства за наличие на
обективни пречки за водене на допуснатия свидетел, като отложи изслушването на всички
свидетели за едновременен разпит. Независимо че са проведени още две съдебни заседания,
такава възможност не е дадена на ответника. Респективно и същият не е ангажирал
доказателства за наличието на обективни пречки за неявяване на свидетеля, тъй като такава
възможност не му е била дадена. Предвид горното и съставът приема, че е нарушен
принципът за равенство на страните. Направеното искане във въззивната жалба за допускане
до разпит на двама свидетели на въззивника за опровергаване на сочените от ищците факти
следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 28572/02.12.2022г. по
регистъра на ВОС, депозирана от М. С. Б., чрез адв. А. С., срещу Решение №
3072/13.10.2022г., постановено по гр. д. № 9774/2021г. по описа на ВРС, XXI с-в,
ДОПУСКА при условията на водене двама свидетели на въззивника М. Б. за
опровергаване твърденията на ищците за упражнявана от тях фактическа власт върху
процесната второстепенна сграда, намираща се в имота за период от 1983г. до 2019г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2522/2022 г. на ОС-Варна за 08.02.2023г.
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3