Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2286 30.09.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета
година
в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Ж. С.,
като разгледа докладваното
от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №3226 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ВиК”
ЕАД, ЕИК ...................., седалище и адрес на
управление в ............................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., искова молба, против К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***,
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 107,90 лева по издадени фактури в периода 23.12.2015 г. – 24.03.2017 г. за
потребена, отведена и пречистена вода през отчетен период 13.11.2015 г. –
14.03.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер общо на 41,33
лева за периода от 24.01.2016 г. до 17.01.2019 г., както и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №254/23.01.2019 г. по ч.гр.д.№532/2019 г. по описа
на РС-Бургас.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на валидно
възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
поради което и има качеството на потребител в отношенията си с
експлоатационното дружество относно водоснабден имот, находящ се в ........................ Твърди се още, че на името на
ответника има открита и заведена при ответника партида с абонатен
№................, както и че по издадени в периода 23.12.2015 г. –
24.03.2017 г. фактури е налице неизпълнено задължение за плащане на главница в
общ размер на 107,90 лева, която произтича от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 13.11.2015 г. – 14.03.2017 г.
Главницата се претендира ведно с лихва за забава в общ размер на 41,33 лева от
момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция. Твърди се, че
за процесните суми ищцовото дружество се е снабдило със Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д.№532/2019 г. по описа на РС-Бургас и същите
се претендират ведно с законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл410 от ГПК.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от исковото и
заповедно производство.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител, представя молба,
вх.№41944/26.09.2019 г., в която е обективирано искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Така предявения
иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК
ответната страна-редовно уведомена, не се възползва от правото си да депозира
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание, ответницата редовно уведомена по реда на чл.41
от ГПК, не се явява и представлява.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска.
Съгласно чл.239,
ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В
случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като
с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, на
ответницата са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването й в съдебно заседание. Ответницата е редовно уведомена
и не е представила в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирала доказателства и не се
представлява в първото по делото съдебно заседание, за което същата е редовно
уведомена, като не е направила искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие при изрично указани им последици от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Наред
с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239,
ал.1, т.2 от ГПК – вероятна основателност на иска.
С
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства – справка извлечение от отчет с мобилно устройство за
водомер в ......................................, фактури
с №№**********/24.02.2017 г., №**********/25.01.2017 г., №**********/23.12.2016
г., №**********/25.11.2016 г., №**********/25.10.2016 г., №**********/26.09.2016
г., №**********/25.08.2016 г., №**********/25.07.2016 г.,
№**********/27.06.2016 г., №**********/25.05.2016 г., №**********/25.04.2016
г., №**********/25.03.2016 г., №**********/25.02.2016 г.,
№**********/25.01.2016 г., №**********/23.12.2015 г., неоспорени от насрещната
страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита,
че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване
на предявения иск за сумата от 107,90 лева,
представляваща сборна главница по издадени фактури в периода 23.12.2015 г. –
24.03.2017 г. за потребена, отведена и пречистена вода през отчетен период
13.11.2015 г. – 14.03.2017 г. и за сумата от 41,33 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 24.01.2016 г. до 17.01.2019 г., както и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№254/23.01.2019 г. по ч.гр.д.№532/2019 г. по описа на РС-Бургас.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на
предявените искове и постановяване на неприсъствено решение, без съдебният акт
да се мотивира по същество, съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр.чл.238, ал.1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да приеме за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 107,90 лева
по издадени фактури в периода 23.12.2015 г. – 24.03.2017 г. за потребена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 13.11.2015 г. – 14.03.2017 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер общо на 41,33 лева за периода
от 24.01.2016 г. до 17.01.2019 г., както и законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №254/23.01.2019 г. по ч.гр.д.№532/2019 г. по описа на РС-Бургас, още
повече че няма данни да са погасени от ответната страна.
Основателността на иска налага
уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78,
ал.1 от ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 175,00 лева,
от които 75,00 лева е платената държавна такса и 100,00 лева е юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът съобразява и
тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските
по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл.422 от ГПК по отношение на ответника К.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, че дължи на ищеца „ВиК” ЕАД, ЕИК ......................, седалище и адрес на
управление в ........................................, представлявано от
Изпълнителния директор инж.Г.Т., сумата от 107,90 лева
по издадени фактури в периода 23.12.2015 г. – 24.03.2017 г. за потребена,
отведена и пречистена вода през отчетен период 13.11.2015 г. – 14.03.2017 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер общо на 41,33 лева за периода
от 24.01.2016 г. до 17.01.2019 г., както и законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №254/23.01.2019 г. по ч.гр.д.№532/2019 г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ..................., седалище и адрес на
управление в ..........................., представлявано от Изпълнителния
директор инж.Г.Т., сума в размер на 175,00 лева (сто седемдесет и пет
лева), представляваща направени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА
К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ..................,
седалище и адрес на управление в ...............................,
представлявано от Изпълнителния директор инж.Г.Т.,
сума
в размер на 75,00 лева (седемдесет и
пет лева), представляваща направени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по
чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С. .................................