Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.11.2019 г. гр.А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа
докладваното от съдия Спасова наказателно административен характер дело
№ 226 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба,
подадена от „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.П.Д. в качеството на управител, против наказателно
постановление № 02-0002362/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Б., с което наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от
процесуален представител, който оспорва наказателното постановление.
Административно наказващият орган се представлява,
като оспорва жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства.
След
преценка на събраните доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
С обжалваното наказателно постановление, издадено от
директора на Дирекция „ИТ“ гр.Б. на жалбоподателя на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева,
за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява безспорно, че работодателят е допуснал до работа лицето К.М.Б. в
експлоатирания от него обект в гр. А., преди на същото лице да бъде
предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Установява се, че К.Б. е престирал труд като „общ работник“,
преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това
се установява от ангажираните свидетелски показания чрез разпит на служителите,
извършили проверката на място и по документи – А.Г. и Н.К., които са
категорични, че при проверката на място в обекта на жалбоподателя установили
няколко лица, между които лицето К.Б., да нарежда върху палети дървен материал
- греди. Видно от справката на приети/отхвърлени уведомления, уведомлението за
сключеното трудово правоотношение с К.Б.
е подадено от търговеца на 11.03.2019 г., в 18:07 часа, а лицето е започнало
работа преди това – проверката е извършена на 11.03.2019 г., в 13:15 часа. В
тази връзка видно от съставения протокол за извършена проверка на 11.03.2019 г.
в 13:15 часа, към този момент лицето вече е изпълнявало ефективното трудовите
си функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
което е подадено в 18:07 часа.
Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Анализът на цитираните разпоредби показва, че работодателят няма право да
допуска работника/служителя преди да му е връчил и двата документа по чл.63,
ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на
ефективното полагане на труд по трудовото правоотношение. Събраните гласни и
писмени доказателства са категорични, че лицето се е намирало в търговския
обект, полагайки труд в качеството на общ работник, като непосредствено по
време на проверката е констатирано да изпълнява конкретни елементи от трудовата
си функция.
Неоснователни съдът намира възраженията относно
несъставомерността на деянието, в която връзка съобрази, че изнесените в
съдебно заседание данни, че лицето без разрешение на работодателя се е намирало
в обекта по време на проверката, противоречат на събраните гласни и писмени
доказателства. Налице е трудов договор за лицето с предхождаща проверката дата
и същевременно същото това лице е заварено да полага труд в обекта по време на
проверката, което като фактически данни обосновава извод, че по време на
проверката лицето е полагало труд без да му е връчено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ. Нелогично и без никаква житейска достоверност са твърденията
в насока, че лицето само се запознавало с естеството на работа в обекта и само
поради факта, че било неграмотно, се получило недоразумение при попълване на
справката. Ако лицето действително е следвало да постъпи на работа на
12.03.2019 г., както е посочено по трудовия договор, то тогава не би следвало
да присъства в обекта на 11.03.2019 г., а още по-малко да извършва работа,
свързана с трудовата му функция. Още повече, че фактическото осъществяване на
работата не може да бъде дефинирано като „запознаване с естеството на работа“, тъй
като с такова понятие КТ не си служи. Самият К.Б. в показанията си не отрича,
че е отишъл на обекта именно за да
работи и е започнал да прави това, което са му наредили на място в
обекта, поради което и с оглед останалите писмени и гласни доказателства се
обосновава категоричен извод, че към момента на проверката той реално е полагал
труд в обекта. Касае се очевидно до изпълнение на трудовата функция на лицето
по сключения трудов договор, но преди да му бъде връчено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ.
При съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е
допуснал до работа лицето К.М.Б.,
преди на същото да бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Ето защо правилно търговецът, в
качеството му на работодател на лицето, е санкциониран за неизпълнение на
задължението си по чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени кои
случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма следва да
бъде разгледана, доколкото тя се явява специална по отношение на общата норма
на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са
маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. В
случая, нарушението за което е санкциониран жалбоподателя попада сред
изключенията посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е
приел, че не са маловажни, поради което направеното няма основание за
приложение на този правен институт.
От друга страна, деянието, за което е санкциониран
работодателят, не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения и законът не предвижда
настъпването на определени резултатни последици, като нарушението е довършено в
момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си
задължения, без да разполага с който и да е от документите, визирани в чл.63,
ал.1 от КТ, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на
административно нарушение. Относно размера на наложената имуществена санкция поради
липсата на данни за други влезли в сила наказателни постановления за нарушения
по КТ съдът намира, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден
от законодателя размер – 1 500 лева. В крайна сметка не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-високия размер, наложен от административно
наказващия орган, доколкото вредните последици са отстранени в съвсем кратък
срок след проверката. Санкция в минималния размер от 1 500 лева също ще осигури
и обезпечи необходимото превантивно, предупредително и поправително
въздействие.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно издадено, като следва да се измени
относно наложената санкция, която следва да бъде определена в законоустановения
минимум от 1 500 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
02-0002362/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б., с което на
„ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П.Д.
в качеството на управител, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ)
за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3 000 лева на 1 500 (хиляда
и петстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Б.кия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Районен съдия: