Определение по дело №919/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 1361                                            28.05.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                     втори граждански въззивен състав

На:    двадесет и осми май                                                         две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                     

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора  Кралева

частно гражданско дело №  919  по описа за  2020  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.279, вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М.И.Д. ***, п.к.24, против определение № 2005/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 9/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на М.И.Д. е върната като нередовна и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение, като същото се счита за нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излагат се съображения, че с исковата молба се търсят вреди от нарушение на чл.4, § 3 от ДЕС и като ответници по иска са посочени Детска градина „Иглика“, представлявана от директора С.Н.А., и Прокуратурата на Република България, а с уточняващата си молба от 07.02.2020 г. е поискано да се отправи преюдициално запитване до СЕС, както и привличането на трети ответник – Районен съд Бургас. Според жалбоподателя, районният съд неоснователно е дал правна квалификация на претенцията по чл.45 ЗЗД, вместо по ЗОДОВ, като счита, че в случая се прилага процесуалния ред за предявяване на исковете по чл.2в ЗОДОВ, поради което БРС не е имал право да се произнася по правилността на исковата молба, тъй като е страна по нея, а е следвало да приложи чл.7, ал.2, изр.1 ЗОДОВ. Счита се също, че районният съд е прекратил делото без да се произнесе по молбите на ищеца за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, не се е произнесъл и по въпроса дали следва да се приложи ЗОДОВ, а вместо това е отказал правосъдие и достъп до съд.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БРС от стадия на определяне на правната квалификация, като моли въззивния съд да даде правна квалификация на иска по ЗОДОВ. Претендират се разноските по делото.  

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3, изр.второ ГПК.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частна жалба за неоснователна.

Районният съд е сезиран с искова молба от М.И.Д. против С.Н.А. и Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.05.2018 г. до окончателното плащане. Ищецът е посочил, че вредите се изразяват в претърпени срам, унижение, тежко оскърбление и дискомфорт, засягане на чувството му за чест и достойнство, уронване на авторитета и личността му, загуба на доверие в образователната и правосъдната система и в прокуратурата. Изложени са твърдения, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са причинени в резултат на изявленията на ответницата А. (описани в исковата молба), направени от нея като свидетел в открито съдебно заседание на 29.05.2018 г. по АНД № 525/2018 г. по описа на БРС, в които същата публично е отправила към ищеца и в присъствието на прокурор от БРП, позорящи и клеветнически твърдения, обидни думи и неверни обстоятелства. Твърди се също, че вредите са претърпени и в резултат на бездействието на Прокуратурата на РБ в лицето на БРП, която въпреки отправените от ищеца сигнали за лъжливите и клеветящи показания на свидетелите, в т.ч. и на ответницата А., дадени по посоченото наказателно дело, не е извършила адекватно разследване за отговорност на ответницата по чл.290 НК и не е предприела никакви мерки за възстановяване на достойнството на ищеца от отправените от нея неверни и клеветнически твърдения, с което той загубил доверие в съда и прокуратурата, чувствал се оклеветен и неправилно осъден за това, че е изразил личното си мнение по едно мероприятие, организирано и проведено изцяло по политически причини, без знанието на родителите и децата. В тази връзка се твърди, че вследствие лъжливите и клеветнически показания на ответницата А. като свидетел, с влязла в сила присъда по АНД № 525/2018 г. на БРС, потвърдена с решение по ВАНД № 857/2018 г. на БОС, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, като на основание чл.78А НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. След влизане в сила на присъдата ищецът отправял многократни искания за възобновяване на производството и отмяна на решението по посочено наказателно дело, като е поставил и въпроса с лъжливите свидетелски показания, в т.ч. и на ответницата, а доколкото изявленията на последната били направени пред прокурор от БРП, ищецът правил справки и питания дали се извършва разследване за отговорност по чл.290 КН на този свидетел, но до момента нямал отговор. Ищецът е посочил в исковата молба, че правното основание на претенцията му е по чл.4, § 3 от Договора за европейски съюз, вр. чл.7 от Конституцията на РБ за нарушено право на ЕС, а именно чл.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз – „Човешко достойнство. Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава“.

С разпореждане № 405/06.01.2020 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира цената на иска срещу всеки от ответниците поотделно, както и да представи доказателства за внесена по сметка на БРС държавна такса в размер на 4 % от цената на всеки един от предявените искове, като са указани и последиците при неизпълнение в срок на дадените указания – прекратяване на делото. Съобщението с указанията е връчено на ищеца на 07.02.2020 г.

Във връзка с дадените му указания, с молба от 07.02.2020 г. ищецът е заявил, че съдът не е дал правна квалификация на исковата молба и поради това не става ясно защо се иска заплащане на държавна такса от 4 %. Заявил е, че исковата молба е подадена с правно основание чл.4, § 3 от ДЕС, вр. чл.7 от Конституцията на РБ, като за нарушено право на ЕС се сочи чл.1 от Хартата на основните права на ЕС. Ищецът е посочил, че предвид измененията на ЗОДОВ с ДВ-бр.94/2019 г. и нормите на чл.2в и чл.9а от същия закон, счита разпореждането на БРС за необосновано и моли съда да го отмени, като даде правна квалификация на иска по ЗОДОВ, а при несъгласие на съда с това становище е направено искане да се отправи преюдициално запитване до СЕС по въпроса „Част от правото на Съюза ли е човешкото достойнство?“. Посочил е също, че при иск, подаден по ЗОДОВ, отговорността се носи солидарно от ответниците – чл.4, ал.2, поради което няма как да се раздели иска на отделни части, както и че искът е подаден срещу надлежни страни – Прокуратурата на РБ и Детска градина (за изявленията на нейния директор), която е общинска собственост, а предмета е НАХД № 525/2018 г. на БРС, като според него е налице причиняване на тежки, сериозни неимуществени вреди, които са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и изявленията са оказали въздействие върху крайното решение на съдилищата, понеже са неверни и са изказани в открито съдебно заседание по наказателно дело пред изключително податлив на лъжи съдия, който ги е допуснал. Поради тази причина, според ищеца, като трети ответник по делото следва да е РС-Бургас, който да отговаря солидарно наред с другите двама ответници по иска, като в тази връзка е направил искане за привличане на РС-Бургас, като исковата молба да се счита подадена и срещу този ответник.

С разпореждане № 3335/10.02.2020 г. районният съд отново е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира цената на иска срещу всеки един от ответниците поотделно, като по отношение на РС-Бургас да посочи и обстоятелствата, на които основа иска и представи препис от исковата молба и уточняващите молби, ведно с приложенията, както и да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 4 % върху цената на всеки един от предявените искове, поради липса на предпоставки за приложение на ЗОДОВ. Ищецът е предупреден и за последиците при неизпълнение в срок – прекратяване на производството. Събщението за дадените указания е връчено на Д. на 20.02.2020 г.

С молба от 20.02.2020 г. ищецът е възразил против становището на съда в горното разпореждане за липса на предпоставки за приложение на ЗОДОВ. Посочил е, че с предходната молба е поискано да се отправи преюдициално запитване до СЕС, както и искане за привличане на РС-Бургас като ответник, по които БРС не се е произнесъл, което е в пряка връзка със заявената от него защита пред съда, с оглед чл.7, ал.2 ЗОДОВ.  

С обжалваното определение № 2005/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 9/2020 г. на БРС, съдът е приел, че указаните нередовности на исковата молба не са отстранени, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал като нередовна исковата молба на М.И.Д. и е прекратил производството по делото.

Така постановеното от БРС определение е правилно и законосъобразно.

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено от ищеца и затова в закона е поставено изискване за редовност на исковата молба – чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК.

Съгласно изискването на чл.128, т.2 ГПК, към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса, когато такава се дължи. В тази връзка, правната квалификация на предявения иск – дали той е по ЗОДОВ или по ЗЗД е определяща за това дали държавна такса не се дължи предварително или се дължи такава такса с предявяването на исковата молба в размер на 4 % от цената на иска.

Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че предявеният иск е по реда на ЗОДОВ и не се дължи заплащане на държавна такса при подаване на исковата молба, като намира за правилни изводите на БРС за липса на предпоставки за приложение на специалния закон. Тук следва да се има предвид, че съдът не е задължен да възприема дадената от ищеца правна квалификация на иска, а е задължен да квалифицира претенцията съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното искане за защита. Предвид това и с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, настоящата инстанция намира, че с исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД – против С.А. и с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на РБ – против Прокуратурата на РБ.

По отношение правната квалификация на иска против С.Н.А.: Противно на твърденията на жалбоподателя, искът за обезвреда не е насочен против Детска градина „Иглика“ гр.Бургас за изявленията на нейния директор, а е предявен против С.А. в лично качество. Този извод се налага от изложените в обстоятелствата част на исковата молба твърдения, че ищецът е претърпял вреди в резултат на дадените от А. свидетелски показания по АНД № 525/2018 г. на БРС, в които се съдържали позорящи и неверни обстоятелства, с които било засегнато чувството му за чест и човешко достойнство, накърнено било и доброто му име в обществото. Следователно, ищецът претендира обезщетяване на така причинените му вреди от ответницата А., заради нейните лични изявления, поради което не може да се приеме, че искът е насочен против детската градина, чийто директор тя се явява, още повече, че в исковата молба не се съдържат каквито и да било твърдения в тази връзка. При това положение, предявеният иск против С.А. е с правно основание чл.45 ЗЗД и при подаването на исковата молба се дължи държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска. Ето защо, районният съд е дал на ищеца правилни указания за заплащане на държавна такса, които същият не е изпълнил в указания му едноседмичен срок.

По отношение правната квалификация на иска против Прокуратурата на РБ: Съгласно нормата на чл.7 КРБ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като в т.1 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, по тълкувателен път е изведено разбирането, че разпоредбата на чл.7 КРБ не е пряк път за защита, а основен принцип, осъществяването на който се основава на закона. Отговорността на държавата принципно се реализира по специалния ред на ЗОДОВ, приложим само в конкретно уредените случаи в чл.1, чл.2, чл.2а и чл.2б ЗОДОВ, а ако не се обхваща от този закон – отговорността на държавата за вреди се реализира по общия ред на чл.49 ЗЗД. Освен това, практиката на Съда на ЕС допуска реализиране на отговорността на държавата за неизпълнено задължение по чл.4, § 3 ДЕС, като нейните основания са – нарушена норма на правото на ЕС, която предпоставя права на частноправен субект; нарушението да е „достатъчно съществено“ и да е в пряка причинно-следствена връзка с твърдяните вреди. Тази отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие нарушения на правото на Съюза може да възникне независимо от вида на нарушението – било то неправилно транспонирана директива, поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС (Решения по делата С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48/93, С-5/94, С-224/01, С-160/14, С-173/03). За да бъде реализирана обаче тази обективна отговорност на държавата, ищецът трябва да изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които тя възниква, като посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС. Бланкетното изявление, че е нарушено правото на ЕС не съставлява основание на предявения иск, тъй като такова основание са фактите и обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираното право.

В конкретния случай, исковата претенция против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е обоснована със следните твърдения: вследствие лъжливите и клеветнически показания на ответницата А., дадени от нея като свидетел по АНД № 525/2018 г. на БРС, с присъдата по същото дело, потвърдена с решение по ВАНД № 857/2018 г. на БОС, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.326, ал.1 НК, като на основание чл.78А НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба; след влизане в сила на присъдата ищецът отправял многократни искания за възобновяване на производството и отмяна на решението по посочено наказателно дело, като е поставял и въпроса с лъжливите свидетелски показания, в т.ч. и на ответницата А., а доколкото изявленията на последната били направени пред прокурор от БРП, ищецът правил справки и питания дали се извършва разследване за отговорност по чл.290 КН на този свидетел, но до момента нямало отговор. Поради това, се твърди, че вредите са претърпени в резултат на бездействието на Прокуратурата на РБ в лицето на БРП, която въпреки отправените от ищеца сигнали за лъжливите и клеветящи показания на свидетелите, в т.ч. и на А., дадени по посоченото наказателно дело, не е извършила адекватно разследване за отговорността й по чл.290 НК и не е предприела никакви мерки за възстановяване на достойнството на ищеца от отправените от ответницата неверни и клеветнически твърдения, с което той загубил доверие в съда и прокуратурата, чувствал се оклеветен и неправилно осъден. Видно е, че така изложените от ищеца твърдения не са свързани с какъвто и да било довод за нарушаване на правото на ЕС, не са изложени никакви факти, които да могат да се подведат като твърдения за неизпълнение на задълженията на държавата по чл.4, § 3 ДЕС. Бланкетното посочване на тази норма в титулната част на исковата молба като правно основание не обвързва съда да приеме, че това е правната квалификация на иска, а само твърдението, че е налице нарушение на чл.1 от Хартата на основните права на ЕС, без същото да кореспондира на фактическите основания (фактите, от които се твърди, че са претърпени вреди), не е достатъчно да обоснове правна квалификация по някой от съставите на ЗОДОВ, вкл. и приложение на чл.2в ЗОДОВ. Видно от изчерпателно изброените в чл.2 ЗОДОВ хипотези, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, възниква само по отношение на лице, спрямо което са били насочени действията на съответния правозащитен орган или е бил обект на такива. В исковата молба обаче не са изложени подобни твърдения, а Д. твърди, че претендираните вреди са причинени от бездействието на прокуратурата да образува наказателно преследване против ответницата А. по чл.290 НК, с което не било защитено неговото достойнство, които твърдения изключват приложението на чл.2 ЗОДОВ, поради което не може да се приеме, че предявеният иск е по този ред. Ето защо, поради липса на твърдения от страна на ищеца относно факти и обстоятелства, които да попадат в хипотезите на чл.2, чл.2б или чл.2в ЗОДОВ, въззивният съд намира, че правната квалификация на предявения против Прокуратурата на РБ осъдителен иск е по чл.49 ЗЗД, вр. чл.7 от Конституцията на РБ. Районният съд е дал на ищеца правилни указания за заплащане на държавна такса, които същият не е изпълнил в указания срок.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че квалификацията на исковете по чл.45 и чл.49 ЗЗД и разглеждането им по общия исков ред налагат заплащането на дължимата държавна такса, което не е сторено от ищеца Д., въпреки надлежно дадените му указания от районния съд, поради което обжалваното определение, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото е прекратено в тази част, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд намира за правилни указанията на първата инстанция и по отношение на направеното с допълнителната молба от ищеца искане за привличане на РС-Бургас като трети ответник по иска за вреди. В случая, в молбата не са изложени твърдения, обосноваващи иска за вреди против БРС, поради което правилно исковата молба е оставена без движение за уточнение на обстоятелствата, на които се основава иска, което е от значение и за определяне на правната му квалификация. Безспорно, ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания, поради което са настъпили последиците на чл.129, ал.3 ГПК. Ето защо, обжалваното определение, с което на това основание производството по делото е прекратено в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2005/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 9/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на М.И.Д. е върната като нередовна и производството по делото е прекратено.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                            2.