РЕШЕНИЕ
№ …………………/19.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 16173 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „А.з.к.н.п.з.“ * срещу С.О.И. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено
в Заповед № */25.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 9778/2018 г. по описа на Районен съд – *, 11 с-в, за следните парични
вземания: сумата от 527,91 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № * от
24.01.2017 г., сключен между С.О.И. и *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 44,80 лв. – договорна лихва за периода от
03.02.2017 г. до 04.08.2017 г., сумата от 323,61 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и сумата от 56,45 лв. – обезщетение за
забава за периода от 05.08.2017 г. до 16.06.2018 г., които вземания са
прехвърлени на ищеца, съгласно Приложение № 1 от 01.12.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.
Ищецът твърди, че по силата на
Договор за паричен заем № */24.01.2017 г. „Изи * е предоставило на ответницата в
заем сумата от 650 лв., която следвало да бъде върната, ведно с уговорената
лихва в размер на 72,25 лв., на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 26,75 лв. Поддържа се, че съгласно чл. 4 от договора ответницата се
задължила в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави на кредитора
обезпечение – поръчителство чрез две физически лица, отговарящи на конкретно
посочени в договора изисквания или банкова гаранция. В случай на неизпълнение
на това задължение, заемателят дължал неустойка в
размер на 416,07 лв., която се начислявала еднократно след изтичане на
3-дневния срок за предоставяне на обезпечение и се прибавяла към размера на
погасителната вноска (по 15,41 лв. към всяка вноска). Посочва се, че
ответницата извършила плащания по кредита в общ размер от 269 лв., които били
разпределени за погасяването на задължения за разходи и такси за извънсъдебно погасяване
в размер на 27 лв., неустойка в размер на 92,46 лв., договорна лихва в размер
на 27,45 лв. и главница в размер на 122,09 лв. Излага се, че срокът на договора
е изтекъл на 04.08.2017 г. – датата на последната падежна вноска, но въпреки
това ответницата не е погасила задълженията си по договора, поради което дължи
и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер
на 56,45 лв. за периода от 05.08.2017 г. до 16.06.2018 г. Сочи се, че с
Приложение № 1 от 01.12.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. „*“ цедирало
вземанията си към ответницата н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД. Ищецът се позовава на
възможността ответницата да бъде уведомена за извършената цесия с исковата
молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй
като ответницата не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал
заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение срещу ответницата, връчена
й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо
ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с
която се поддържат предявените искове и се моли за уважаването им.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения особен представител, с който се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Като аргумент за
недопустимост на исковите претенции се излага доводът, че не са налице
договорни отношения между страните в процеса. Твърди се, че ответникът не е
уведомяван нито от цедента, нито от цесионера за прехвърлянето на вземането. Счита се, че
прехвърлянето няма действие спрямо ответника, съгласно чл. 26 ЗПК, тъй като цедентът не е разполагал с правото да прехвърли вземане в
полза на ищеца, доколкото в договора няма клауза, според която длъжникът да се
е съгласил с такова действие. Не ставало ясно и кога кредитната институция е
обявила паричния заем за изискуем и е начислила лихви. Твърди се, че
кредиторът, респ. правоприемникът му, са в забава, тъй като неоправдано, без да
предприеме действия по уведомяването на длъжника и поканване за уреждане на
отношенията, не е приел предложеното от длъжника изпълнение на договора, чрез
усвояване на обезпечението и не е предприел никакви действия цяла година за
това. Оспорва се ответникът да е подписал „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити“, твърди се, че не е
получил погасителен план, както и общите условия. Оспорва се и твърдението, че
„*“ АД е извършило превод на сумата по процесния
договор в размер на 650 лв. Оспорва се и вземането за лихва, като счита
размерът й за неясно формиран. Навежда се довод, че изявлението на ищеца за
изискуемост на вземането е непротивопоставимо на
ответника, тъй като не било достигнало до него уведомление за това. Релевират се възражения за недействителност на процесния договор, тъй като разпоредбите му противоречат на
ЗПК, за нищожност на същия на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие
с добрите нрави. Поддържа се, че договорните разпоредби за възнаградителна
лихва и неустойка са неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП. При тези съображения моли за
отхвърляне на исковите претенции.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез особен представител поддържа депозирания
отговор и моли за отхвърляне на исковете. Представя писмена защита, в която
излага подробни съображения по същество на спора.
С
определение №*-03.12.2018
г. постановено по делото е прекратено
производството по гр.д. № 16713/2018 г. по описа на Районен съд – *, 50 с-в, в ЧАСТТА, в която е предявен от „А.з.к.н.п.з.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.О.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК да бъде признато в
отношенията между страните, че ответницата дължи заплащане на сумата от 18 лв.,
представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение
и е обезсилена Заповед №
4876/25.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 9778/2018 г. по описа на Районен съд – *, 11 състав, в ЧАСТТА за сумата от
18 лв. (осемнадесет лева), представляваща разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
С протоколно
определение от 13.09.2019 г. е конституиран като трето лице помагач на страната
на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Третото лице помагач не изпраща представител и не
изразява становище по исковете.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д №
9778/2018 г. по описа на ВРС със заповед № 4876/25.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, *, 11 състав, е разпоредено С.О.И. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 527,91 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № * от 24.01.2017г. между С.О.И. (заемател) и „*" АД (заемодател), като вземането по
договора е прехвърлено по силата Приложение № 1 от 01.12.2017 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна
на „*" * ЕИК * в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 44,80 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 04.08.2017
г., сумата от 323,61 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението, сумата от 18,00 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 56,45 лева, представляваща
законна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.06.2018 г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения по делото договор за
предоставяне на паричен заем № 2733029 от 24.01.2017г., че на ответника е предоставен от страна на *0 кредит в размер на 650лева,при задължение от
ответника да върне заетата му сума на 27 броя едноседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 26,75 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в
размер на 722,25 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 40.00%.
Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 47,25%. Договорът е
двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване
на договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя сума, като договорът има сила на разписка.
Съобразно чл. 4 от договора, страните са
уговорили, че заемателят се задължава в тридневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на две физически лица, които да
отговарят на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов договор и да
има минимален осигурителен доход от 1000 лева, да не е поръчител по други
кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател или ако има кредитна история една година назад да
е статут не по-лош от „редовен“, да няма неплатени осигуровки през последните
две години или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора
е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят начислява неустойка за неизпълнение в размер на 416,07
лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на
съответната падежна дата и в този случай се добава
сумата от 15,41 лева. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е, че при забава на
плащане на задълженията на заемателя, последният
дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 16,ал.2 от договора
е посочено, че заемателят заявява, че е запознат и
съгласен с Тарифата на „*” ООД, актуална към датата на сключване на договора,
която се намира на видно място във всеки търговски обект и на интернет
страницата на заемодателя.
Видно от представената по делото е Тарифата
на „„*” ООД, относима към договора за паричен заем е
предвидено, че се събират разходи за събиране на вземането при забава плащането
на вноската повече от 30 дни в размер на 9 лева и такса за издаване на
документи за липса на задължения в размер на 12лв. Разходите за събиране се изразяват в
изпращане на напомнителни писма, електрони съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, като общитя размер не може да надвишава 45 лв.
От представения рамков договор за прехвърляне
на вземания от 30.01.2017г., се установява, че „*” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение
№ *
срещу определена покупна цена.
Представено е изходящо от „*” ООД потвърждение
на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното приложение №
1. Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка
писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил купувача
с правата за уведомяване на длъжниците. Представено е
и приложение № *.,
като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на
номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и
непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от
таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 592 е посочен номера на
договора за кредит, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора –
24.01.2017г., отпуснат размер на кредита и остатъка от дълга към 01.12.2017г.
Представено по делото е уведомление, по силата на
което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо
приложение към исковата молба.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че извършените от ответника плащания
възлизат на сумата в общ размер на 242 лева, от които са погасени три вноски за
главница в общ размер на 110,45лв., 27,50лева лихви по вноски с падеж
03.02.2017 г до 10.03.2017 г., 77,05лв. неустойка с падеж 03.02.2017-03.03.2017
г. и 27лв. разходи за събиране за периода 27.03.2017-26.05.2017г. Съобразно
заключението остатъкът от задълженията възлизат на сумата от 539,55лв.,
главница падежирала изцяло на 04.08.2017г., 44,75лева
лихва за периода 17.03-04.08.2017г. , 339,02лева за периода 10.03-04.08.2017 г.
и 18 лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр. д. № 9778/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по
силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем
или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; наличието на валидна договорна
клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение
на кредитора, отговарящо на конкретни изисквания, както и уговорка, че при
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи еднократна неустойка;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила
за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на
размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични
разходи на кредитора и обичайна печалба и наличие на валидно сключен договор за
цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
От анализа
на представените по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца
в качеството му на цесионер и „*” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., приложение № *, с който е прехвърлено вземането на
цедента от ответника по договор за заем № */24.01.2017г. Така сключеният
договор от 30.01.2017г. има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е
достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото
рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с
подписване на образец по приложение № *. Именно с последното се довършва и фактическия състав
по прехвърляне на конкретния пакет от вземания, в който смисъл е страните са
уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1 „Дата на прехвърляне“. В случая фактическия
състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1 от
01.12.2017г., към която дата вземанията по заемното правоотношение между „*“ АД и ответника са били изискуеми
/с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен
начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към И., като
заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да
разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за
кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора
с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са
налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът И. е
надлежно уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
съобразено от съда.
От съвкупния
анализ на представените по делото доказателства се установи, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „*“ АД договор за предоставяне на
паричен заем № № */24.01.2017г.,
по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в размер на 650 лева.
Относно
изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника по
делото не е налице спор, а и горното е установено чрез удостоверяване на този
факт от И. с подписване на договора, на който страните съобразно предвиденото в
чл. 2, ал. 2 са предали характер на разписка. Ето защо съдът намира, че за
ответника е възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното
договорно възнаграждение, на посочените в погасителния план дати.
С изтичане
на крайния срок на договора цялата непогасена главница е станала изискуема в
пълен размер.
Срещу
договорената възнаградителна лихва ответникът е релевирал възражение за нищожност, което съдът намира за
неоснователно.
Съобразно постигнатите
с договора за потребителски кредит от 24.01.2017 г. уговорки между страните,
ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените
парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от
23.07.2014 г. годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За страните няма
пречка да уговарят възнаградителна лихва или
неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на
законната лихва.
В случая, уговореният лихвен
процент и годишен процент на разходите от 40,00 %, респ. 47,25 %, са в
съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този размер
(петкратния размер на законната лихва от 10%), поради което и релевираните доводи за нищожност на претендираната
възнаградителна лихва са неоснователни. При
потребителски заем за сума от 650лв., със сравнително кратък срок на ползване
от 27 седмици, уговарянето на възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер от 47,25 % е съизмеримо с разходите, които
прави заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на
очакваната от сделката печалба.
По
изложените съображения основанието за дължимостта на възнаградителна лихва съдът приема за доказано.
По отношение
обаче на претенцията за заплащане на неустойка съдът, въз основа на
задължението на съда следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори и като съобрази въведеното от ответника за нищожност,
намира същата за неоснователна.
Съгласно чл.
4, ал. 2 от договора, при неизпълнение задължение на заемателя
да осигури обезпечение по договора за заем (банкова гаранция или
поръчителство), на същия се начислява неустойка в размер от 416,07 лева, която се
разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата
и в този случай се добава сумата от 15,41 лева.
Съгласно чл.
143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен
на неговите задълженя да запати
необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия
случай в чл. 1 и 2 от договора е обективирано
изявление, че заемателят е запознат предварително от
заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен Стандартен
европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Това обаче
не е от естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по
договора, възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер. Посочената
неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит.
Начисляването ѝ не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на
главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По
съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Освен това, съдът
намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия,
на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита,
като във всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до
оскъпяване на кредита.
По изложените
съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от договора
противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка
излиза извън присъщите ѝ по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка и
плащането от 77,05лв., установено съобразно експертното заключение, не може да
се съотнесе за погасяване на това задължение.
На следващо място, макар претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането да е оттеглена предвид събраните
доказателства за извършени плащания и погашения за сумата от 27 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на сумите, налага да се
изследва и въпросът за действителността на клаузата предвиждаща задължение за заплащане
на разходи и такси за извънсъдебно събиране на сумите по договора.
Съобразно
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорките
в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения и такса разходи за дейност на служител имат за цел заобикаляне на
посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено
от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до
начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл.
33, ал. 2 ЗПК размер. В този смисъл разглежданите уговорки са нищожни поради
противоречие с посочената разпоредба на ЗПК. Поради което плащането на
посочената от вещото лице сума от 27 лв. не може да се съотнесе
за погасяване на задължението за заплащане за такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземането.
От
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
ответникът е заплатил сумата в общ размер на 242 лева, от която кредиторът е
отнесъл в счетоводството си за погасяване на задължението по следния ред: три вноски за главница в общ
размер на 110,45лв., 27,50лева лихви по вноски с падеж 03.02.2017 г до
10.03.2017 г., 77,05лв. неустойка с падеж 03.02.2017-03.03.2017 г. и 27лв.
разходи за събиране за периода 27.03.2017-26.05.2017г. Фактът на извършени
частични плащания не се оспорва от ищеца, освен това изрично се признава
наличието на такива.
В контекста
на изложеното съдът намира, че със сумата в общ размер на 104,05 лева, платена
от ответника въз основа на неравноправни клаузи от договора (27лв такси
разходи+77,05лв неустойка), следва да се погасят задълженията за мораторна и
договорна лихва, претендирани от ответника в общ
размер на 101,25лв. (44,80 лв. договорна лихва+56,45 лева мораторна лихва), а 2,80
лв. да се приспаднат от главницата в общ размер на 539,55 лв.
По тези съображения
съдът намира иска за заплащане на главница за основателен и доказан в пълния
предявен с исковата молба размер от 527,91
лева – представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
до окончателното му погасяване, поради което следва да бъде уважен.
Претенциите
за заплащане на сумата от 44,80 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2017
г. до 04.08.2017 г., и сумата от 56,45 лв. – обезщетение за забава за периода
от 05.08.2017 г. до 16.06.2018 г. следва да бъдат отхвърлени, поради установено
погасяване на задълженията от ответницата чрез плащане, а за сумата от 323,61
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да бъде
отхвърлена, поради недействителност на клаузата за дължимостта й.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от
исковете възлизат общо на 40,78 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса, депозит за особен представител, адвокатско
възнаграждение и депозит за ССчЕ, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат в размер на 476,51
лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** срещу С.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, сумата от 527,91 лева (петстотин двадесет и седем
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за
паричен заем № * от
24.01.2017г. между С.О.И. (заемател) и „*" АД
(заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение № * от 01.12.2017 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „* ЕИК * в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
№ 4876/25.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.г.д. № 9778/2018г., по описа на *, 11 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 44,80
лева (четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 03.02.2017 г. до 04.08.2017 г., сумата от
323,61 лева (триста двадесет и
три лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението и сумата от 56,45
лева (петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
законна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.06.2018 г., на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 40,78 лева /четиридесет
лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, както и сумата от 476,51 лева /четиристотин седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: