№ 78
гр. Кюстендил, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез юрисконсулт И.М., срещу
определение №1145/13.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№
2304/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал исковата молба на ищеца
„***“ ЕАД и е прекратил производството по образуваното дело поради констатирано
неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в съответствие с
разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК и в частност на т.4 и т.5 от цитираната правна норма.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното
определение. Уточнява, че с разпореждане от 22.11.2021 г. съдът е оставил исковата молба
без движение, като в диспозитива на същото не било посочено на кои от изискванията на
чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК не отговаряла исковата молба, а се препращало към
обстоятелствената част на определението. Въпреки това в срок били изпълнени дадените от
съда указания. Последвало повторно обездвижване на исковата молба с разпореждане от
29.11.2021 г., приемайки от съда, че не били изложени обстоятелства относно претенцията за
лихва за забава. С допълнителна молба била представена таблица относно лихвата,
начислена върху част от фактурите за главница. При това за жалбоподателя останало неясно
защо съдът е прекратил производството при положение, че акуратно и в срок е изпълнил
всички дадени указания.
Изложеното обусловило интереса му да обжалва прекратителното определение,
поддържайки искане за неговата отмяна и връщане делото на районния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство препис от
исковата молба не се връчван на ответника, респ. на същият не е връчен и препис от
частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
1
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба,
подадена от „***“ ЕАД срещу М. Н. КЬ., по силата на която е предявена установителна
претенция с правно основание чл.422 ГПК с искане да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1298.01 лева, от които 970.36 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.07.2018 г. до м.04.2020 г.; 320.82 лева – законна лихва за забава от 31.08.2018 г. до
18.08.2021 г., лихва върху изплатени вземания с №*********/31.07.2019 г. за периода
31.08.2019 г. до 31.07.2020 г.; №*********/30.11.2019 г. за периода 31.12.2019 г. до
31.07.2020 г.; №*********/31.12.2019 г. за периода 31.01.2020 г. до 31.07.2020 г.;
№*********/31.01.2020 г. за периода 03.03.2020 г. до 31.07.2020 г.; №*********/29.02.2020
г. за периода 31.03.2020 г. до 31.07.2020 г., 34.03. лева, представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2018 г. до м.04.2020 г. и 6.83 лева –
законна лихва за забава за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г., ведно със законната
лихва от 26.08.2021 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумите.
Преценявайки редовността на исковата молба, районният съд е констатирал
несъответствие на последната с изискванията на закона. С разпореждане №993/22.11.2021 г.
е указал на ищеца да бъде довнесена дължимата държавна такса, да се уточни основанието,
на което се претендират описаните в исковата молба вземания – наличие на неоснователно
обогатяване от ответника или сключен договор с последния при Общи условия, като ако се
поддържа неоснователно обогатяване да бъдат изложени обстоятелства относно претенцията
за лихва за забава, която с оглед изложените в и.м. твърдения, се основава на Общите
условия за продажба на топлинна енергия и посочения в тях срок за плащане на сумата за
доставена топлинна енергия. Да бъде също така прецезирано искането, като се уточни каква
лихва върху изплатени вземания се претендира, респ. в какъв размер и на какво основание.
Указано е също така да бъде уточнено и името на ответника.
В изпълнение на указанията ищцовото дружество депозира уточнителна молба с
приложена към същата квитанция за заплатена по сметка на районния съд държавна такса,
уточнява, че претендира заплащане на процесните суми на основание неоснователно
обогатяване, доколкото ответната страна на е изпълнила своето задължение да сключи
договор за продажба на топлинна енергия. Относно лихвата върху главницата за ТЕ е
посочено, че се претендира сума в размер на 320.82 лева, претендирала се и лихва върху
главница за дялово разпределение в размер на 6.83 лева. Уточнено е и името на ответника.
С разпореждане №1042/29.11.2021 г. районният съд повторно оставя без движение
исковата молба, давайки указания за прецезиране на искането относно „лихва върху
изплатени вземания“, като бъде посочен вида на претендираната лихва, в какъв размер и на
какво основание се търси.
Към последваща уточнителна молба е приложена справка – извлечение за дължими
суми на абонатен №424514 на името на ответника М. Н. КЬ..
Приемайки, че повторно не е отстранена констатираната нередовност, доколкото не
са изложени обстоятелства относно основанието, на което се претендират тези „лихви
върху изплатени вземания“ и че изпратената справка не е равнозначна на указаното
2
прецезиране на искането, районният съд е постановил обжалваното в настоящото
производство определение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
В настоящия случая на първо място следва да бъде отчетено, че производството се
развива в хипотезата на предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, при което
процесуално задължение на сезирания съд е да прецени допустимостта на исковата
претенция.
Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е
недопустим и отстраняването на констатирани по исковата молба нередовности се
обезсмисля при един изначално недопустим иск.
Затова районният съд е следвало да провери на първо място допустимостта на
производството по чл. 422 ГПК, а именно наличието на правен интерес от предявяване на
иска. Специални положителни предпоставки за допустимост, обосноваващи правния
интерес от предявяване на този установителен иск, са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Едва след това съдът следва да провери редовността на исковата молба. Следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК оправомощава съда при констатирани
нередовности на исковата молба да остави същата без движение, като даде указания на
подателя относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им и
съответно да върне молбата, респективно да прекрати производството по делото в случай,
че нередовностите не са били отстранени. Преценката на законосъобразността на
процесуалното действие на съда по връщане не нередовна молба, респективно прекратяване
на производството по делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респективно за
прекратяване на производството по делото процесуални действия.
За да е законосъобразно връщането на искова молба, за която е установено от съда, че
не отговаря на изискванията за редовност, поради неотстраняване в срок на нередовността
й, съобразно дадените указания, е необходимо едновременно да са налице следните
предпоставки: да е налице нередовност на исковата молба; съдът да е дал на ищеца
правилни и ясни указания в какво се състоят нередовностите и как да бъдат отстранени.
Наред с това, същият следва надлежно да е уведомен за дадените указания, които той следва
да изпълни в указания срок и да му са разяснят последиците от неизпълнение.
Безспорно наличието на установена неяснота или съмнение относно точния смисъл
на твърдяните от ищеца обстоятелства задължава съда, с оглед разпоредбата на чл. 101 ГПК,
следейки служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, при
констатирана нередовност на исковата молба, да даде на страната ясни и точни указания за
нейното отстраняване.
В случая районният съд правилно е отчел съществуващите нередовности на исковата
молба, но според въззивният състав не е дал ясни и изчерпателни указания как именно
същите следва да бъдат отстранени. Изложено е само, че не е уточнено каква лихва върху
изплатени вземания се претендира. Съдът е следвало по-ясно да посочи на страната, че
следва да конкретизира исковата сума като сбор от кои суми се претендира, доколкото
сборът на претендираната сума за главница – 970.36 лева, законна лихва – 320.82 лева; 34.03
лева – сума за разпределение на топлинна енергия и сумата от 6.83 лева законна лихва за
забава върху главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.08.2018 г. до 18.08.2021 г.,
3
не съответства на исковата сума от 1298.01 лева, като сумарно се получава сума в размер на
1332.04 лева. Отделно е следвало да бъде посочена стойност на всяка една претендирана
лихва върху изплатени вземания с №*********/31.07.2019 г. за периода 31.08.2019 г. до
31.07.2020 г.; №*********/30.11.2019 г. за периода 31.12.2019 г. до 31.07.2020 г.;
№*********/31.12.2019 г. за периода 31.01.2020 г. до 31.07.2020 г.; №*********/31.01.2020
г. за периода 03.03.2020 г. до 31.07.2020 г.; №*********/29.02.2020 г. за периода 31.03.2020
г. до 31.07.2020 г., като бъде указано да се конкретизира и основанието, от което произтича
всяка една от тези лихва върху изплатени вземания и да бъде посочено дали същите като
стойност са включени в общата искова сума, отчитайки обстоятелството, че сбора на
останалите вземания, конкретизирани по размер, надхвърля същата. Доколкото е уточнено
от ищцовото дружество, че сумата се претендира на основание неоснователно обогатяване,
да се посочи как са определени периодите за претендираната лихва за забава, като се отчете,
че в исковата молба основанието за дължимостта й е посочено като заложено в Общите
условия, които при претендирано неоснователно обогатяване, не следва да намерят
приложение. При установяване на несъответствие между обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция и заявения петитум, да се укаже, същите да бъдат акуратно
посочени, съобразявайки основание, размер на претенция и период на дължимост. Ищецът
следва да посочи обстоятелства относно определяне началния момент, от който претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като се изясни и различието между
твърдението, че длъжникът изпада в забава от съответното 20 число на съответния месец, а
исковият период е с начален момент последният ден от месеца. ОСтава неясно и за какви
платени и кога вземания са посочени съответните номера/ вероятно на документи/ и дата.
Предявени са кумулативно съединени специални искове по реда на чл. 422 от ГПК и
от съществено значение за допустимост на същите е пълна идентичност на претендираните с
исковете вземания и тези по оспорената заповед за изпълнение – размер, основание, период.
Настоящият съдебен състав приема, че действително ищцовото дружество не е
отстранило изложените по-горе нередовности на исковата молба, но отчита
обстоятелството, че това може да се дължи на не съвсем точно и изчерпателно дадени от
съда указания, при което обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1145/13.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д.№ 2304/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5