Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Снежана
Данчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 523 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 127 от 12.08.2020 г. на Директора на Б.д. „И.р.“
/БДИБР/, на „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.И.И. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.155 ал.2 и чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС /Закона за
опазване на околната среда/.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да
отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се твърдят
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
наказателното постановление, изразяващи се несъответствие между обстоятелства
по нарушението и посочената правна квалификация.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и наведените с нея основания
за отмяна на обжалваното наказателното постановление. Оспорва се извършване на
нарушението, като се излагат доводи, основани на чл.3 т.3 от Закона за мерките
и действията по време на извънредно положение. Иска се отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Претендират се разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Г.- упълномощена, която иска от съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Атакуваното
наказателното постановление е връчено на дружеството- жалбоподател на 18.08.2020
г. Жалбата, въз основа на която се инициира настоящото производство има
поставен входящ номер в БДИБР от 27.08.2020 г. От изисканата от наказващия
орган справка относно начина на постъпване на процесната жалба в БДИБР се
установява, че в деловодната система на БДИБР фигурира входящия номер на
жалбата срещу процесното наказателно постановление без да е посочен начина на
пристигане- по пощата, с куриер или донесени на ръка. При посочената липса на
доказателства относно срочността на подадената жалба, същата следва да се счете
за подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаната
в качеството на свидетел М.К.- служител на БДИБР, както и приобщените по делото
писмени доказателства- наказателно постановление № 127 от 12.08.2020 г., акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 87/19.05.2020 г., известие
за доставяне на наказателно постановление, покана за явяване във връзка със
съставяне на АУАН, известие за доставянето, писмо във връзка с връчване на
АУАН, известие за доставянето му, констативен протокол № ПВ1-21/30.04.2020 г., протокол
за извършена проверка в деловодство на БДИБР от 30.04.2020 г., възражения срещу
АУАН, заповед № РД-03-248/11.07.2019 г., писмо с предписание, известие за
доставянето му, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Експерти
на БДИБР извършили проверка на дружеството- жалбоподател във връзка със
стопанисван от него обект в с. В., при която било установено водовземане на
подземни води- тръбен кладенец, както и че дружеството, осъществяващо дейността
по водовземане няма издадено разрешително за водовземане от Директора на БДИБР.
Във връзка с констатираното на дружеството- жалбоподател били дадени от ИФ
Директор на БДИБР предписания да представи в БДИБР документ, удостоверяващ
годината на изграждане на тръбния кладенец, както и че същият е вписан в регистъра
на БДИБР, съгласно чл.118г ал.3 т.1 от ЗВ. Бил определен седмодневен срок от получаване на предписанието за изпълнение на
така даденото предписание. Бил определен и отговорник за изпълнението му-
управителят на дружеството. Предписанието било връчено на управителя на
дружеството на 03.04.2020 г.
От
извършена проверка в деловодството на БДИБР било установено, че към 30.04.2020
г. така даденото предписание не било изпълнено, тъй като не постъпили
документи, удостоверяващи неговото изпълнение, за което бил съставен
констативен протокол ПВ1-21/30.04.2020 г.
Във
връзка с констатираното била изпратена покана на дружеството чрез неговия
управител за явяване на 19.05.2020 г. от 13,00 до 15,00 часа в БДИБР във връзка
със съставяне на АУАН. Поканата била връчена на 08.05.2020 г.
На
19.05.2020 г. в присъствие на управителя на дружеството- жалбоподател бил
съставен от оправомощено длъжностно лице процесния АУАН, с който било прието,
че констатираната на 30.04.2020 г. липса на представени документи в БДИБР, съгласно
издадените и надлежно получени от дружеството предписания представлявало
извършено на 13.04.2020 г. нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 и във вр. с
чл.166 т.3 от ЗООС, а именно неизпълнение на задължително предписание, издадено
от компетентно длъжностно лице.
Съставеният
АУАН бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал и не направил
възражения срещу констатациите в него.
На 12.08.2020 г. Директора на БДИБР
издал атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на констатирането му и
индивидуализация на нарушителя, на дружеството- жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.155 ал.2 и
чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна:
При
извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, поради което се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо се изследва
въпроса дали санкционираното лице е извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН,
регламентираща изискването за посочване в него на мястото на извършване
на административното нарушение, което нарушение е пренесено и в атакуваното
наказателно постановление. В текстовото описание на последното е посочено, че
деянието е установено при проверка по документи за обект, находящ се в землището
на с. В., стопанисвано от юридическото лице „Агроник“ със седалище ***.
Извършено е препращане към констативен протокол за извършена проверка от
30.04.2020 г., в който е отразено, че същата е извършена на място в БДИБР.
Описано по
този начин мястото на извършване на нарушението е неясно. За да е налице яснота
относно този задължителен реквизит на акта и на наказателното постановление
следва освен индивидуализирано по начина, посочен от актосъставителя, да е
посочено кое е населеното място, в което се приема, че е извършено нарушението.
Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо съответното действие,
което е следвало да предприеме жалбоподателят в изпълнение на даденото му
предписание, е в гр. Пловдив, където се намира компетентната БДИБР и където
изрично му е било предписано да представи документацията, Прието е от контролния и наказващия орган жалбоподателят
да е осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което се осъществява на
мястото на дължимото действие, а именно в гр. Пловдив, а същевременно неправилно е обвързано с
адреса на обекта, намиращ се в с. В.. Мястото на извършване на нарушението е
задължителен реквизит за съставения акт за установяване на нарушението и за
издаденото въз основа на него наказателно постановление, и неясното му и
неточно посочване, е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл.42
т.3 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на
защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере къде точно
е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. На следващо място посочването на мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл
условие за тяхната редовност и законосъобразност.
Съдът
намира, че неправилно е била определена и датата на извършване на нарушението.
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. са спрени сроковете по
редица производства от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, като
в чл.3 т.3 от същия изрично е уточнено, че не текат такива и за изпълнение на
указания, дадени от административен орган на страни или участници в
производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Доколкото процесното не е
свързано с посоченото изключение, а към приетата за дата на нарушението
13.04.2020г. извънредното положение е в сила, то и няма как дружеството
жалбоподател да е осъществило нарушението в посочения момент. Основателно е и
възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на нормативния акт, на
основание, на който му е наложена санкцията. В случая неясна е волята на
наказващия орган кой е относимият закон, предвид, че поведението на
жалбоподателя по ползването на тръбен кладенец без разрешително и регистрация
се свързва със Закона за водите и във връзка с него му е издадено
предписанието, а се санкционира за неизпълнение на такова по ЗООС, като
същевременно е направено и своеобразно смесване в наименованията на двата
закона в наказателното постановление, като е прието, че е извършил нарушение на
Закона за опазване на околната среда и водите, какъвто няма.
Посочените
нарушения са достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя в полза на последния следва да бъдат присъдени
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 127 от 12.08.2020 г. на Директора на Б.д. „И.р.“, с което на „А.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.И.И.
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.155 ал.2
и чл.156 т.2 вр. чл.166 т.3 от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ