Решение по дело №1931/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Й. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4, чрез адв. Б. Г. Л. от САК срещу Заповед № 3177/27.09.2023 год., издадена от инж. Ч. К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: Сграда № 2 (по работна схема) и Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване.

Жалбоподателят Г. Й. Л. оспорва заповедта като незаконна и сочи, че същата е неясна в описателната си част за Сграда №2, като в имота на Л. никога не е била изграждана масивна сграда, а видно от съставените констативни протоколи и заснетото от длъжностните лица, е изградена основа и една стена. Предвид факта, че Л. притежава сградата, описана в нотариалния му акт, която представлява постройка за сезонно ползване - бунгало, която не е предмет на заповедта, но в заповедта е посочено, че трябва да бъде премахната сграда, при положение, че такава не е изградена, жалбоподателят счита, че това може да доведе до събаряне на законно построената и притежавана от Л. постройка за сезонно ползване. Относно „Постройка“ №3 жалбоподателя твърди, че строежът е узаконен с акт за узаконяване № 58 от 17.02.1994г. на ръководител „ТРЕОС“ при община Созопол, като видно от скица № 319/24.01.1994г., съставена по повод изготвянето и преди акта за узаконяване, имотът е обрисуван заедно с процесната „Постройка“ №3 - дървения навес. На следващо място, жалбоподателят сочи и че в заповедта погрешно е посочено, че не са налице хипотезите на параграф 16 от ПР на ЗУТ, тъй като строежът на дървения навес е приключил до 7 април 1987 год. и въпреки, че за него няма строителни книжа, същият е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето на извършването му, както и по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Предвид изложеното се прави извод, че дървеният навес е търпим строеж и не подлежи на премахване. Правят се доказателствени искания, моли се за отмяна на заповедта и присъждане на справедлив размер на адвокатското възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по настоящото производство на Г. Л., на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Сочи, че по отношение на постройка 3, която представлява дървен навес, се касае за търпим строеж, който отговаря на условията по параграф 16, ал.1 от ЗУТ, а по отношение на сграда 2, то същата никога не е изграждана. Счита, че е налице неяснота на заповедта, тъй като на мястото има изградена масивна стоманобетонна основа, която е била там повече от 50 години, като същата също отговаря на разпоредбите на параграф 16, ал.1 от ЗУТ, но не е предмет на заповедта и се получава разминаване между посочената несъществуваща сграда 2 по работна схема и реално извършеното строителство. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски: Моли се и за присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение за осъщественото адвокатско представителство по чл.38 от Закона от адвокатурата.

Ответникът - зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед и допълнителни писмени доказателства. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в границите на неговата компетентност, като същата е мотивирана с посочване на констативните актове, послужили за издаването й. Твърди се, че строителството на постройки 2 и 3 е изпълнено без издадено разрешение за строеж и възпрепятства упражняването на сервитутни права на въздушна и електроводопроводна линия, от което следва, че строежите са изградени в противоречие и в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. тези, приложени по адм. дело № 1954/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, присъединено към настоящото дело в първото по делото открито съдебно заседание и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с постъпило в Община Бургас писмо с вх.№70-00-4444/05.06.2019г. от „Енергиен Системен Оператор“ ЕАД, относно упражняване на сервитутни права на въздушна електропроводна линия, /ВЛ/ 110 kV, „Юнга“, както и извършено строителство в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], находящ се в с.о. „Черниците - Училищното“, [населено място], през който преминава въздушна електропроводна линия ВЛ 110 kV, „Юнга“, на 25.02.2022 год. е извършена проверка по документи и на място. За извършената проверка е съставен К. П. № З-11/25.02.2022 год., в който е посочено, че при проверката по документи за строежите, находящи се в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], находящ се в с.о. „Черниците - Училищното“, [населено място] със заявление с вх.№70-00-4444/37/29.11.2021г. са предоставени следните документи: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. №1705, дело №139 от 13.09.2012г., вписан в Служба по вписвания - [населено място], Акт №21, том 32, дело №5225, вх. рег. №9783/13.09.2012г., видно от който Г. Й. Л. е закупил Поземлен [имот номер] в кадастрален район 501, по плана на селищно образование „Черниците -Училищното“ в землището на [населено място], ведно с построена в имота сграда за сезонно ползване с разгъната застроена площ от 35 кв.м. Към датата на извършване на проверката - 25.02.2022 г. за новостроящата се сграда от Г. Й. Л. не са предоставени никакви строителни книжа. При проверка в техническия архив на Дирекция „ЦАУ Зора“, Община Бургас е установено, че за строеж Сграда №1 /по работна схема/ се съхраняват следните строителни книжа и документи: Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г., [населено място] , за сграда за сезонно ползване от дървена конструкция и бетонна основа. При проверката на място в ПИ, в присъствието на собственика на имота Г. Й. Л., е констатирано започнато от него строителство на едноетажна масивна сграда №2 /по работна схема/, излети са основи и стоманобетонна плоча, частично са изградени тухлени външни /фасадни/ и вътрешни /преградни/ стени. Констатираното започнато строителство на едноетажна масивна сграда е с външни размери 4,50 м. на 7,70м. и с обща площ от 34,65 кв.м. Към момента на проверката се констатира съществуваща едноетажна сграда №1 /по работна схема/, състояща се от дървена конструкция с двускатен покрив, покрит с ламаринени листове, външни размери 9.30 м. на 3.40 м. и приблизителна обща площ от 31.26 [жк], че в имот е изграден навес – постройка от допълващо застрояване №3 /по работна схема/, долепен до източната фасада на съществуващата едноетажна сграда, състоящ се от дървена конструкция с едноскатен покрив, покрит с ламаринени листове и с размери 3.70м./1.90м. и площ от 7 [жк], че Сграда № 2 (по работна схема) и Постройка №3 (по работна схема) са изпълнени без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 ЗУТ, налице са незаконни строежи по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като строежите са изградени без разрешение за строеж и е налице основание за започване на административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Посочено е също така, че в сервитутната зона на въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 kV, „Юнга“ попадат всички строежи в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], което е в нарушение на чл.14, ал.1, т.1 от Наредба № 16 за Сервитутите на енергийните обекти и възпрепятства упражняването на сервитутни права. К. К. П. № З-11/25.02.2022 год. са приложени цитираните в него писмени доказателства.

Изготвено е и становище от арх. Г. Д. - главен експерт отдел УПА, Община Бургас, в което са преповторени констатациите в протокола и е добавено, че сградите, изградени в ПИ не попада в хипотезата на §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост/л.32./

До жалбоподателя Г. Й. Л. е изпратено писмо изх. № 7000-4444/46/23.08.2022 год., изготвено от Директор на дирекция „Устройство на територията” Община Бургас, с което Л. е уведомен, че в Отдел „Устройствено планиране и архитектура“, Община Бургас са започнати административни производства по реда на чл.225а от Закон за устройство на територията ЗУТ/ за премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и му е предоставен 7 дневен срок за представяне на становище или документи. Поканен е да се яви в Дирекция „ЦАУ Зора” при Община Бургас за съставяне и връчване на констативни актове. /л.30/

На 20.09.2022 год. служителите в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас съставили два констативни акта № „З”-27/20.09.2022 год. и № „З”-28/20.09.2022 год. /страница стр. 26-гръб и на стр.29/, в присъствието на жалбоподателя Л., в които описали и обобщили резултатите от извършената от тях проверка на място и по документи.

В констативен акт № „З”-27/20.09.2022 год., съставен за Сграда № 2 (по работна схема) служителите посочили, че се касае за строеж V- та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.10, буква „а“ от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Като собственик на поземления имот и строител на строежа бил посочен жалбоподателя Л., като било отразено, че за строежът няма одобрен проект, няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж и няма протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Посочили, че в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] е констатирано започнато строителство на едноетажна масивна сграда №2 /по работна схема/, излети са основи и стоманобетонна плоча, частично са изградени тухлени външни /фасадни/ и вътрешни /преградни/ стени. Констатираното започнато строителство на едноетажна масивна сграда е с външни размери 4,50 м. на 7,70м. и с обща площ от 34,65 [жк], че съгласно изготвеното становище на главен експерт АС при отдел УПА, Община Бургас арх. Г. Д. сграда №2 /по работна схема/ не попада в хипотезата §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. В акта е посочено, че предвид установените нарушения на чл.148,ал.1 от ЗУТ и чл.14, ал.1, т.1 от Наредба № 16 за Сервитутите на енергийните обекти, строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съставения констативен акт е основание за откриване на административно производство по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на строежа. На жалбоподателя е указана възможността да подаде възражение в 7 /седем/ дневен срок, считан от датата на връчване.

В констативен акт № „З”-28/20.09.2022 год., съставен за Постройка от допълващо застрояване №3 (по работна схема), служителите посочили, че се касае за строеж VI- та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Като собственик на поземления имот и строител на строежа бил посочен жалбоподателя Л., като било отразено, че за строежът няма одобрен проект, няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж и няма протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Посочили, че в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], находящ се в с.о. „Черниците - Училищното“, [населено място] е изградена “Постройка от допълващо застрояване №3 /по работна схема/“, дървен навес с едноскатен покрив покрит с ламаринени листове, като навесът е с размери 3,70м./1,90м. и площ от 7 кв.м. Описано е също така, че съгласно изготвеното становище на главен експерт АС при отдел УПА, Община Бургас арх. Г. Д. “Постройка от допълващо застрояване №3 /по работна схема/“ не попада в хипотезата §16 от ПР на ЗУТ или §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. В акта е посочено, че предвид установените нарушения на чл.148,ал.1 от ЗУТ и чл.14, ал.1, т.1 от Наредба № 16 за Сервитутите на енергийните обекти, строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съставения констативен акт е основание за откриване на административно производство по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ, за премахване на строежа. На жалбоподателя е указана възможността да подаде възражение в 7 /седем/ дневен срок, считан от датата на връчване.

И двата констативни акта са връчени в деня на съставянето им, като по делото не са представени възражения, подадени в законоустановения срок.

Въз основа на документите в преписката, зам.-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас издал оспорената Заповед № 3177/27.09.2023 год., с която било наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: Сграда № 2 (по работна схема) и Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване.

В заповедта установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи в констативните актове били изцяло възприети, като относно Сграда № 2 (по работна схема) било посочено, че същата е с приблизителна обща застроена площ от 34,65 кв.м., като представлява едноетажна масивна сграда с излети основи и стоманобетонна плоча, частично изградени външни и вътрешни стени, а Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване е с размери 3,70м./1,90м. и приблизителна обща застроена площ от 7 кв.м., като представлява едноскатен дървен навес, покрит с ламаринени листове. Предвид така установеното от фактическа и правна страна, е било прието, че са налице незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за устройство на територията, изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ чл.137, ал.3 от ЗУТ във връзка с което и на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от Закона за устройство на територията и във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е издадена оспорената заповед.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.10.2023 год., а жалбата, адресирана до Административен съд – Бургас, чрез Община – Бургас, е подадена на 19.10.2023 год.

В хода на настоящото съдебно производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя като свидетел по делото е разпитана С. С. А..

Пред съда А. заявява, че родителите й са били първите собственици на мястото, находящо се в местността „Черниците - Училищното“, в землището на [населено място]. В имот има бунгало, построено от майка й и баща й преди 50 години, като към бунгалото имало и направен навес, който баща й първоначално е ползвал за варене на ракия, но след като са откраднали казана, е използвал навеса за съхранение на инвентар /мотики и др/. Бунгалото - „барака за временно ползване“, както и навеса били построени „на едно” преди около 50 години. Що се касае до т.н. „постройка № 3”, след предявяване на снимките от делото, съдържащи се в двата Констативни акта /страница стр. 26-гръб и на стр.29 от адм. дело № 1954/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, присъединено към настоящото дело в първото по делото открито съдебно заседание/, свид. А. е посочила, че това е плоча, върху която има наредени тухли, които не са трайно хванати върху плочата, а са строителни материали, като три – четири тухли са хванати, за да се направи навес. Имало е и асмалък, който са ползвали като лятна кухня с изкарана маса, но никога не е имало изградена постройка.

В хода на настоящото съдебно производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допусната съдебно-техническата експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото. Становището на вещото лице е, че относно обект 1 в заповедта, а именно: Сграда №2 по работна схема, след направените контролни замервания с ръчна ролетка от вещото лице, същото е установило размери: дължина ~7,80 и широчина ~4,30м, или ~ площ 33,54кв.м. Констатирано е и разминаване по местоположението на обекта - по констативния акт - югоизточна част на [ПИ], а на място е установено, че местоположението е в североизточна част на [ПИ]. Вещото лице е констатирало и разлика в описанието, като е посочило, че по заповедта обектът е строеж V-та категория, а по констативния акт е започнато строителство, като според вещото лице за обекта няма започнато строителство, няма изградена конструкция и фактически същият не представлява строеж. По отношение на постройка № 3 е посочено, че същата е разположена в североизточната част на ПИ с [идентификатор], като отново е установено разминаване по местоположението на обекта - по констативния акт и схема - североизточната част на ПИ с [идентификатор], а на място - североизточната част на ПИ с [идентификатор] /друг поземлен имот/. След направените контролни замервания с ръчна ролетка от вещото лице, същото е установило размери: дължина ~3,70 и широчина ~1,85м, или ~ площ 6,84кв.м. Вещото лице е коментирало приложения по административната преписка Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г. на ръководител „ТРЕОС” при Община Созопол, като е посочило, че с този акт, на основание чл.162 и чл.180 от ЗТСУ и чл.302 от ППЗТСУ е узаконена „Сграда за сезонно ползване от дървена конструкция на бетонова основа с размери 7,00м/3,50м в м.''Черниците" в землището на [населено място], [имот номер]". Приело е, че така начертаната „Г” - образна конфигурация към март 2024г., съответства на „Г” - образна конфигурация на обекта по Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г. - схема №3, План на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД-09-01/21.04.2007г. на Областен управител на област Бургас - схема №4 и План за улична регулация ПУП-ПУР от 2015г. - схема №5. Направен е извод, че процесният обект - Постройка от допълващо застрояване „Сграда №3” (по работна схема) съответства на част от „Сграда за сезонно ползване от дървена конструкция в м."Черниците" в землището на [населено място], [имот номер]", съгласно Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г. на ръководител „ТРЕОС' при Община Созопол. В заключението е посочено също така, че „Постройка №3" (по работна схема) е изградена през 1977-1978г. от С. Х. Т., като състоянието на обекта при огледа, с оглед „стареенето" на материалите, от които е изграден потвърждават този период, деклариран от жалбоподателя - декларация от Г. Й. Л., нотариално заверена от нотариус Б. К., с район на действие РС-Бургас. Към момента на изграждането през 1977-78г. процесната постройка е строеж в земеделска земя (извън строителните граници на населеното място), с предназначение - стопанска постройка с площ 35кв.м по [нотариален акт], том I, рег.№1705, дело №139 от 13.09.2012г., с водоснабдяване и електрозахранване, както и с транспортен достъп. Посочено е, че строежът е бил съобразен с правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, а по действащия ОУП, имотът попада в зона 07079/81 - територии за вилни зони с показатели: Плътност до 30%, Кинт. до 0,8, озеленяване мин. 50%., като е направен извод, че обектът не противоречи на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят Г. Й. Л. е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена и в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 3177/27.09.2023 год., издадена от инж. Ч. К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предоставени със Заповед № 3379/08.11.2019г. на Кмета на Община Бургас, цитирана в оспорения акт и служебно известна на настоящия състав от други съдебни производства.

Заповедта е издадена и при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ,

Съгласно чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ, заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. От приложените констативни актове № „З”-27/20.09.2022 год. и № „З”-28/20.09.2022 год., съставени от служители при Община Бургас, се установява, че така указания ред е спазен. Жалбоподателят е запознат както с извършваната проверка на място и по документи, така и със съставените впоследствие констативни актове, които са му връчени в деня на съставянето им.

Заповедта е в изискуемата от закона писмена форма, но е издадена в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК. Принципно, съгласно практиката на Върховния административен съд, незаконният строеж следва да е конкретизиран точно и ясно по вид, параметри, характеристики и местонахождение, така, че при влизане в сила на заповедта да не съществува съмнение по въпроса какво подлежи на премахване, тъй като при неяснота в предмета на принудителното изпълнение, съществува възможност да се засегнат законово настъпили права за адресата на заповедта и/или трети лица. Мотиви в подкрепа на изводите си, съдът ще изложи по надолу в изложението си.

Съдът намира също така и че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си да я издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая, както и след служебното събиране на релевантните за властническото волеизявление доказателства. Тези нарушения на административнопроизводствените правила се явяват съществени - отменително основание по чл.146, т.3 от АПК, тъй като са довели до неистинност на фактическите констатации на административния орган относно това къде се намират, какво представляват, кога, от кого са построени строежите и дали същите подлежат на премахване или са търпими на осн. § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ, което от своя страна в случая има съществено значение за правилното приложение на материалния закон.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на ЗУТ следва да се отбележи следното:

За да бъде издадена заповед по този ред е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл.161, ал.1 ЗУТ. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Липсата на строителни книжа, съгласно закона прави извършения строеж незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, и поставя въпроса за неговата търпимост.

Въпросът за търпимостта на строежа е свързан с решаване на два основни въпроса - за годината на извършване на строежа и за съответствието му със строителните правила към датата на строителството и към правилата на ЗУТ.

Вторият въпрос касае и незаконността на строежа в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1, от ЗУТ - извършването му в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

В случая, предмет на оспорената заповед са два незаконни строежа: Сграда № 2 (по работна схема), за която се твърди, че е с приблизителна обща застроена площ от 34,65 кв.м., като представлява едноетажна масивна сграда с излети основи и стоманобетонна плоча, частично изградени външни и вътрешни стени и Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване с размери 3,70м./1,90м. и приблизителна обща застроена площ от 7 кв.м., представляваща едноскатен дървен навес, покрит с ламаринени листове. И за двата строежа е посочено, че се намират в ПИ с [идентификатор] по КК м. „Черниците“, землището на [населено място]

Анализирайки събраните по делото доказателства, включително изготвената СТЕ съдът намира, че издадената заповед за премахване на незаконни строежи не съответства на релевантните фактически обстоятелства.

Административният орган не е индивидуализирал строежите, предмет на заповедта правилно, не е съобразил местонахождението им и не е извършил правилна оценка на фактите относно обстоятелството подлежат ли на премахване или са търпими на осн. § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ, описаните от него строежи.

От събрани по делото доказателства, вкл. изготвената СТЕ съдът намира за безспорно установено, че Сграда №2 не представлява строеж, а Постройка №3 е разположена в друг поземлен имот - ПИ с [идентификатор], като съответства на „Г” - образна конфигурация на обекта по Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г. - схема №3, План на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД-09-01/21.04.2007г. на Областен управител на област Бургас - схема №4 и План за улична регулация ПУП-ПУР от 2015г. - схема №5, като е изградена през 1977-1978г. от С. Х. Т..

Предвид посоченото от вещото лице, че Сграда №2 не представлява строеж, а постройка № 3 е била съобразена с правилата и нормативите, действали по време на изграждането й, а по действащия ОУП, имотът попада в зона 07079/81 - територии за вилни зони с показатели: Плътност до 30%, Кинт. до 0,8, озеленяване мин. 50%., се налага извод, че обектът - постройка № 3 не противоречи на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ.

В оспорената заповед не са въведени конкретни твърдения за несъответствие на строежа – Постройка № 3 с предвижданията на действащия подобрен устройствен план на населеното място по отношение на конкретната устройствена зона към датата на изграждането му и понастоящем, а с оглед заключението на вещото лице, съдът прави извод, че строежът е съобразен с правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, а и по действащия ОУП. С оглед и установената година на изграждането му, видно от показания на свид. С. С. А. – преди около 50 години, се налага извод, че строеж е търпим и не подлежи на премахване на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изпълнен преди 7 април 1987 г. и не е бил недопустим както по действалите до 07.04.1987 г. правила и нормативи, така и по сега действащите.

Всичко изложено до тук сочи, че процесният първи строеж – сграда № 2, не съответства на действително извършените строителни дейности, а освен това е и неправилно квалифициран като вид на строежа и като категория, а по отношение на втория незаконен строеж - Постройка № 3, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, съдът намира, че също е налице неправилно индивидуализиране и квалифициране, като Постройка №3 е разположена в друг поземлен имот, изграденото съответства на „Г” - образна конфигурация на обекта по Акт за узаконяване №58 от 17.02.1994г. и е търпима и не подлежащ на премахване на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Що се касае до твърдяното в оспорената заповед възпрепятстване на упражняването на сервитутни права на въздушна и електроводопроводна линия, то въпреки указаната на ответника доказателствена тежест, в хода на административното производство, а и в приложената към делото административна преписка, доказателства в тази посока не бяха представени и/или ангажирани, поради което твърденията на ответника съдът намира за недоказани, още повече, че както вече се посочи по-горе, местоположението на процесните строежи не е правилно индивидуализирано.

Като е приел противното административният орган е постановил административен акт в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл.146, т 4 от АПК.

По изложените съображения, оспорването на Г. Й. Л. срещу Заповед № 3177/27.09.2023 год., издадена от инж. Ч. К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е основателно и доказано и оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в общ размер на 510 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 500 лева възнаграждение за вещо лице.

По делото се претендира и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38 от Закона от адвокатурата, осъществено от адвокатско дружество „Милованови”, чрез адв. Б. Л. – син на жалбоподателя Г. Л., като по делото е представен и съответен Договор за правна защита и съдействие /л.5/. Предвид изложеното, на адвокатското дружество, регистрирано по ДДС с номер BG177253355, следва да бъде присъдено възнаграждение, което с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя на сумата от 1250 лева без ДДС или 1500 лева с ДДС, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗАдв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, XVIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3177/27.09.2023 год., издадена от инж. Ч. К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на Г. Й. Л. да премахне незаконен строеж: Сграда № 2 (по работна схема) и Постройка №3 (по работна схема) – допълващо застрояване.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Г. Й. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4, разноски по делото в общ размер на 510 лева /петстотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на адвокатско дружество „Милованови”, с Булстат *********, с адрес: [населено място], община Столична, [улица], ет.3, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗАдв, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Г. Й. Л. безплатна правна помощ в производството пред Административен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.