О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №260100/18.2.2021 г.
18.02.2021 г. гр.Ямбол
Ямболският
окръжен съд,……..втори въззивен граждански състав
На осемнадесети февруари…...две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Г.Вълчанова
възз.гр.д. № 47 по описа на 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на СУ „Дом за стари хора и социален
патронаж“ гр.Ямбол чрез пълномощника адв.М.А.,***
против решението, постановено по гр.д.№ 1628/2020 г. по описа на РС Ямбол, с
което съдът:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението
извършено със заповед № 07 от 10.07.2020 г. на Директор на СУ „Дом на стари
хора и домашен социален патронаж“, с която считано от 13.07.2020 г. е
прекратено трудовото правоотношение с И.К.К., ЕГН ********** на заеманата
длъжност "трудотерапевт" в СУ“ДСХ и ДПС“ на основание чл.325,ал.1,т.9 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1
т.2 КТ И.К.К. на заеманата от нея до
уволнението й длъжност "трудотерапевт" в СУ“ДСХ и ДПС“ и ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225,
ал.1 КТ СУ „Дом на стари хора и домашен
социален патронаж“ да заплати на И.К.К.
сумата от 1767,72 лв., съставляваща обезщетение за оставането и без работа
вследствие на незаконното й уволнението за периода 13.07.2020 г. - 17.12.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 17.07.2020
г. до окончателното и изплащане. Присъдени са и разноски в полза на К..
Иска се отмяна на този акт и постановяване на ново
решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани с присъждане на разноските пред двете инстанции. Счита се, че съдът е
направил неправилен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства и
поради това е постановил неправилно и необосновано решение. Фактическата
обстановка е възприета правилно, но съдът се е позовал само на едно решение на
ВКС и това е единствения аргумент за уважаване на иска, а казуса от решението
на ВКС е различен от настоящия и касае други факти. Неправилно съдът е приел,
че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е единствено
мнението на ТЕЛК, а не са обсъдени аргументите на въззивника изложени още с
отговора на исковата молба. В случая К. е уволнена в първата хипотеза на чл.325
ал.1 т.9 от КТ – невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност. Самата
въззиваема е декларирала, че не е могла да свърши
поставените й задължения, защото е сляпа и няма брайлови
табели на стаите, което е заявявала и устно пред останалите служители. Въпреки
слепотата си в предходен период е успявала да осъществи част от задълженията си
в същото състояние и липсата на брайлови табели не
може да е пречка след като вече 5 години работи без такива. Няма друга
длъжност, която би могла да осъществява К. при наличието на слепотата й, а
работодателят без да е бил длъжен е изискал мнението на ТЕЛК относно
възможностите й да работи като „трудотерапевт“,
откъдето е дадено мнение, че не може да изпълнява длъжността „санитар“
/единствената свободна/. Тези обстоятелства са довели до уволнение на въззиваемата, което е извършено правилно и законосъобразно.
В законоустановения срок ищцата по делото И.К.К. е
депозирала отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна
жалба. В отговора се сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното
от районния съд решение е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата
молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт. Правилни са изводите на ЯРС, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение не е доказана първата от двете
кумулативно дадени предпоставки на чл.325 ал.1 т.9 от КТ - невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания въз
основа заключение на ТЕЛК. Тази предпоставка се доказва само и единствено с
експертно решение на ТЕЛК, влязло в сила към момента на уволнението. Направен е
анализ на съдебна практика на ВКС в тази връзка с цитирани съдебни решения.
Насрещната въззивна жаба на К.
е насочена срещу съдебното решение в частта на определения от съда размер на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. Счита се, че с оглед изминалото време към
настоящия момент, на въззивницата следва да бъде
присъдено обезщетение за пълния шестмесечен период за оставане без работа
вследствие на уволнението в размер 2040 лв. В тази връзка е направено искане да
бъде дадена възможност за представяне на доказателства за оставането на К. без
работа към момента на приключване на делото, което съдът намира за основателно.
От СУ „Дом за стари хора и социален патронаж“ гр.Ямбол
е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба, в
който се излагат още аргументи за неправилност на постановеното от ЯРС решение.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК,
въззивният съд в закрито заседание извърши проверка на допустимостта на жалбата
при съответното прилагане на чл.262 от ГПК и я намира за допустима като
подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалване, поради което делото
следва да се насрочи и да се призоват страните.
На основание изложеното и на основание чл.267 от ГПК,
ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 9.03.2021 г. от 10.30 ч., да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от отговора на въззиваемата
страна да се връчи на въззивника.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.