Р Е Ш
Е Н И
Е № 132
гр. Шумен, 27.06.2018 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. Станчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. Й. Димов
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 120 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано
по въззивни
жалби на „ Кариера Д. „ АД, с. Л., обл. Ш., ЕИК ...,
представлявано от П.Д.А., чрез пълномощника адв. Ив. Т.
от ШАК и на В.Й.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
Н. Д. от ШАК, и двете срещу решение № 887/04.12.2017 г. по гр.д. № 2032/2017 г.
по описа на ШРС, допълнено в частта за разноските с определение №
151/16.01.2018 г..
І. Жалбата на „ Кариера Д.
„ АД е срещу визираното първоинстанционно решение в частта, в която дружеството
е осъдено да заплати на В.Й.Д. сумата от 15 000.00 лева – обезщетение за
претърпени вреди вследствие трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и 800.00 лева –
деловодни разноски.
Жалбоподателят намира
решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
нарушение на процесуалния и материалния закон, по съображения подробно изложени
в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд
да го отмени в обжалваната част и
постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция и му присъди
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата В.Й.Д. не е депозирал
отговор.
В предоставения му срок за
отговор третото лице помагач „ ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, гр. С., ЕИК ... не
е изразило становище.
ІІ. Жалбата на В.Й.Д. е
срещу решението на ШРС по гр.д. № 2032/2017 г. в частта, в която предявеният от
него иск по чл.200 от КТ е отхвърлен за разликата над 15 000.00 лева до
предявения размер от 30 000.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за
неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, по
съображения подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и вместо
него постанови друго, с което да увеличи определеното му обезщетение за
неимуществени вреди, търпени следствие трудова злополука, настъпила на
08.11.2016 г., като му присъди още сумата от 15 000 лева, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното й плащане, и адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият „ Кариера Д. „ АД, с. Л., обл. Ш., депозира отговор по жалбата, в който я оспорва
като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане
на направените във въззивното производство разноски.
От третото лице помагач „
ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, гр. С., ЕИК ... не е постъпил отговор.
Визираните въззивни жалби са подадени в срок,
от и срещу надлежно легитимирани лица, редовни и допустими, поради което следва
да бъдат приети за разглеждане.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 2032/2017 г. по
описа на ШРС е образувано по искова молба на В.Й.Д. срещу „ Кариера Д. „ АД, с.
Л., обл. Ш., имаща за предмет претенция на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие трудова злополука, претърпяна на 08.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на
настъпване на злополуката – 08.11.2016 г. до окончателното й плащане, и извършените по делото
разноски.
Ответникът
е оспорил иска като неоснователен,
излагайки съображения, че не се установява механизма на причиняване на
увреждането на ищеца и, че са налице предпоставки по чл.201 от КТ за
освобождаване на работодателя от отговорност или намаляване на размера й, тъй
като към датата на инцидента ищецът е бил с отнето свидетелство за управление
на МПС, за който факт не е уведомил. Предвид това и доколкото инцидентът не би станал,
ако ищецът не беше управлявал камиона, следва, че е изцяло виновен за
настъпилия вредоносен резултат. Наред с това е заявил, че работодателят е
изпълнил всички свои задължения във връзка с провеждане на инструктажи за
правилата за безопасност на труда, както и, че в работата си работникът нееднократно
е допускал нарушаването им.
С определение №
1983/01.09.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответника е било
конституирано „ ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, гр. С., ЕИК ....
В предоставения му срок за
отговор третото лице помагач е заявило, че не са налице материално правните
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетение за неимуществени
вреди.
Първоинстанционният
съд е квалифицирал иска по чл.200, ал.1 от КТ, като,
с решението си го е уважил за сумата от 15 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие трудова злополука, претърпяна от
ищеца на 08.11.2016 г., по време на изпълнение на служебните си задължения в ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на
злополуката – 08.11.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, отхвърлил е иска
за разликата от 15 000.00 лева до пълния предявен размер от
60 000.00
лева и е осъдил ответника да заплати по сметка бюджета
на съда
държавна такса, в размер на 600.00 лева и разноски за възнаграждение на вещо
лице, в размер на 200.00 лева. С определение № 151/16.01.2018 г. съдът е
допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на
ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на
1 884.00 лева. Решението се обжалва от ответника – в осъдителната му част
и от ищеца – в отхвърлителната част за разликата над
15 000.00 лева до 30 000.00 лева.
След извършена проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд прецени, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че, на основание трудов договор
№ 3/15.04.2016 г. и допълнително споразумение № 4/31.08.2016 г., В.Й.Д. е
работел в „ Кариера Д. „ АД, с. Л., обл. Ш., на
длъжност „ шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона”. На 16.11.2016 г. от
работодателя е била подадена декларация за трудова злополука до ТП на НОИ –
Шумен, в която е описан инцидент с участието на работника, станал на 08.11.2016
г.. С разпореждане № 74/17.11.2016 г. на съответното длъжностно лице при ТП на
НОИ – Ш. заявената в декларацията злополука е призната за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО. Ответникът по иска не оспорва наличието на трудово правоотношение
между него и ищеца към датата на инцидента и обстоятелството, че разпореждане №
74/17.11.2016 г. на ТП на НОИ – Ш. е влязло в сила. В декларацията за трудова
злополука на работодателя е посочено, че на 08.11.2016 г., в 11.00 часа, в
работно време, по път в добивен участък на „ Кариера Д. „, при управление на
тежкотоварен автомобил, работникът В.Й.Д.
забелязал изтичане на масло, след което спрял автомобила да провери. При
слизането се хванал за дръжката на кабината, при което тя се извадила и
пострадалият паднал. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Ш., К.К.и П.П. се установява, че на
08.11.2016 г. ищецът осъществявал възложените му трудови функции по
транспортиране на каменна фракция от мястото на добиването й до трошачката, с
предоставения му служебен товарен автомобил „ Белас №
3 „. Същия ден, на път към участъка, където се товарят камионите, свид. Ш. и П. видели управлявания от ищеца камион спрян и
отбит отдясно на пътя, както и Д., който стоял до него. Свидетелите попитали
ищеца какво прави, а той им отговорил, че паднал от кабината и го боли ръката.
Свидетелите веднага го откарали в болницата в гр. В.П., където бил прегледан и
изпратен за оперативно лечение в МБАЛ – Ш.. На следващия ден свид. К. прибрал камиона на ищеца в базата и след преглед
на същия се установило, че дръжката на вратата на кабината е счупена, като
вероятната причина е корозия, която не била видима нито отвътре, нито отвън,
тъй като ръждата била покрита с боя. Свидетелите твърдят, че относно инцидента
ищецът обяснил, че, управлявайки автомобила забелязал, че по капака избива
масло, при което спрял и, за да установи причината, се опитал да мине от
другата страна на автомобила като се прекачи през кабината, при, което,
хващайки се за дръжката на вратата, тя се счупила, той загубил равновесие,
паднал на земята и си ударил ръката. Между страните не се спори, че към датата
на инцидента ищецът не е имал свидетелство за управление на МПС, като той
твърди, че е уведомил работодателя си за това обстоятелство при последното му
постъпване на работа, а последният отрича. Не е спорно и обстоятелството, че
работникът не е претендирал и не му е било изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с конкретната трудова злополука. От приложената
медицинска документация и показанията на свид. В.Д.
се установява, че, тъй като ищецът не бил в състояние да заплати за
предписаното му лечение в МБАЛ – Ш., се насочил към МБАЛ “Еврохоспитал“
ООД, гр. В..,
Отделение по ортопедия и травматология, където бил лекуван в
периода 16.11. – 18.11.2016 г.. При прегледа му била поставена диагноза
фрактура на ляв олекранон, вследствие падане от
високо – счупване на горния край на лакътната кост, след което, под обща
анестезия и щателно почистване на оперативното поле му били извършени кръвна репозиция с последваща фиксация amodo Weber Лаваж,
дренаж, щателна хемостаза, шев, стерилна превръзка и гипсова имобилизация.
Болният бил изписан с препоръки за превръзки през три дни, сваляне на конците
на 15-я ден, а на гипса – по преценка на оператора и за 2 контролни прегледа до
16.12.2016 г.. През периода 23.08.2017 г. – 25.08.2017 г. ищецът отново
постъпил в същото лечебно заведение, където под местна анестезия бил отстранен поставения
в лакътната му става метал и били извършени лаваж, дренаж, шев и поставяне на стерилна превръзка.
В
епикризата е било отбелязано, че оперативната рана е спокойна, като на болния е била дадена препоръка за смяна на превръзките
през три дни и сваляне
на конците на 15-я
ден, както и контролни прегледи на 01.09.2017 г. и 15.09.2017 г.. Видно от представените болнични листи и експертни решения, през периода от
22.11.2016 г. до 02.11.2017 г. ищецът
е бил нетрудоспособен, като е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Според заключението на вещото лице по СМЕ, възприето като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, вследствие падането от камиона след
откъсване дръжката на вратата на кабината, ищецът е получил счупване на горния край
на лява лакетна
кост, довело до трайно затруднение
на функцията на левия горен
крайник за повече от 30 дни.
Лечението е било оперативно, като костите са били
съединени с метал и е последвала гипсова имобилизация. По делото няма медицински документи за проведена
рехабилитация след свалянето й. Осъществена е и втора операция за отстраняване на метала, фиксиращ
счупената кост. При прегледа
на пострадалия, извършен на 06.11.2017 г., експертът е установил, че съществува оперативен белег на задната
страна в областта на лявата му лакетна
става,
с дължина около 15 см..
Движенията са в обем от 15 гр.
до 120 гр. /норма 0-145 гр./. Ограничението от 25 гр. не пречи на нормалното функциониране
на левия горен крайник. Има лека хипотрофия
на мускулатурата на крайника поради
обездвижването. Останалият дефицит в разгъването и в свиването, може да се преодолее
с провеждане на рехабилитация, целяща възстановяване силата на мускулатурата. От показанията на свид. В.Д., майка на ищеца, се установява, че
след
инцидента и операцията, ищецът не можел да се обслужва сам и имал нужда от чужда помощ при осъществяване на
ежедневните си нужди и занимания, включая, за да се изкъпе, за което тя му
помагала, въпреки, че той изпитвал срам. Бил неспокоен, било му трудно да спи, будел се
през нощта и крещял насън. Чувствал се безпомощен,
което го изнервяло и ставал агресивен. Започнал да се кара с майка си, а
понякога и да я обижда. Отношенията им се обтегнали особено, когато и тя си
счупила китката на ръката и двамата започвали да се опитват да се справят с
личните си нужди и домакинството с по една ръка. Тогава нямало кой да им нацепи
дърва и не били в състояние да поддържат пълноценно дори хигиената си, като
свидетелката заявява, че били принудени да се почистват, обтривайки
се само с кърпички. Ищецът се чувствал травмиран и от факта, че не може да ходи
на работа и да е сред хора, както и поради затрудненото финансово положение на
семейството, което допълнително го довеждало до отчаяние и го предизвиквало да
прави изявления, че иска да сложи край на живота си.
Въз основа на така
установените факти, съдът достига до следните изводи:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият,
негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането.
Чл.201, ал.1 от КТ предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а ал.2 на същата разпоредба –
че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Според
практиката на ВКС, работодателят, възвел възражение по чл.201, ал.2 от КТ,
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение
на работата, т.е. не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на
безопасност на труда, но и, че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат от работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен, ако от
обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на
правилата за безопасност. Намаляване отговорността на работодателя може да има
само при съпричиняване при допусната груба
небрежност. Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие
на груба небрежност не може да се основава на предположение, а, при липсата на
доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за
безопасност на труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Небрежността ще
е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати. На обезвреда
по реда на чл.200 от КТ подлежат всички вреди, намиращи се в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с увреждането. Размерът на
неимуществените вреди се определя съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението
следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, като размерът на обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. От дължимото от работодателя обезщетение следва да
се приспадне заплатеното на пострадалия работник застрахователно обезщетение по
застраховка „ Трудова злополука „, сключена от работодателя, ако такова е било
изплатено.
В конкретната хипотеза се
установи по категоричен начин, че към 08.11.2016 г. страните са били във
валидни трудови правоотношения, че на посочената дата, по време на работа, при
изпълнение на служебните си задължения ищецът е претърпял злополука, която е
квалифицирана от компетентните органи като трудова и, че, в резултат на нея му
е било причинено увреждане, изразяващо се в
счупване на горния край на лакътната кост на лява ръка, вследствие на
което, като пряка и непосредствена последица е търпял болки и страдания през
известен период от време. Въз основа на горното, въззивният
съд намира за правилни и обосновани изводите
на първоинстанционния съд, че са налице изискуемите, кумулативно предвидени
предпоставки за възникване отговорността
на ответното дружество по чл.200, ал.1 от КТ, а именно: трудово правно
отношение между ищеца и ответника, настъпило
увреждане на последния при инцидент, станал при изпълнение на възложената му
работа, определяне на инцидента като трудова злополука и пряка
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди.
Що се касае до възведените
от ответника възражения, че травматичните увреждания на ищеца може и да не са
били причинени по описания по-горе начин, счита, че следва да се отхвърлят
изцяло, тъй като механизмът на осъществяване на трудовата злополука се
потвърждава, както от заявеното от самия работодател в подадената от него
декларация пред ТП на НОИ – Ш., така и от показанията на разпитаните свидетели,
приложените медицински документи и заключението на вещото лице по СМЕ, които са
непротиворечиви и не се опровергават от останалите доказателства по делото.
Относно квалифицирането на злополуката като трудова, това обстоятелство се
установява по несъмнен начин посредством разпореждането на ТП на НОИ – Шумен,
което се ползва с обвързваща съда и страните доказателствена сила.
Настоящата инстанция споделя и доводите на
първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за допуснато от страна
на ищеца съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като, обстоятелството, че е бил лишен от свидетелство за управление на МПС няма
пряка връзка с настъпилия инцидент. Установи се, че злополуката е станала след
спиране на камиона, поради което фактът дали ищецът е могъл да го управлява или
не и дали е имал право на това или не няма касателство
към механизма на осъществяването й, нито към субективното отношение на работника
към евентуалните й последици, което е единствено релевантно при определяне
наличието на съпричиняване от негова страна. От
показанията на свидетелите се изясни, че опитвайки се да се прикачи през
кабината, за да премине от другата страна на камиона, вместо да слезе от него и
да го заобиколи, ищецът е действал в нарушение на правилата за безопасност, но
също така се установи, че корозията на дръжката на вратата на кабината, за
която се е хванал, за да се прекачи е била невидима, както от външната, така и
от вътрешната страна, от което следва, че, дори и да е искал, ищецът не е могъл
да предвиди откъсването й и вредоносните последици след това, което да
предполага възникване на съзнание, у същия, че, независимо от всичко би могъл
да ги предотврати. Предвид изложеното, следва да се отхвърли и възражението, че
работникът е бил длъжен да съобщи на работодателя за повредата, за да бъде
своевременно отстранена. Ето защо, съдът приема за недоказано, че при
настъпване на злополуката от ищеца са били проявени умисъл или груба небрежност
по смисъла на чл.201 от КТ, които да обосновават изключване или намаляване
отговорността на ответника по чл.200 от КТ.
Що се касае до възражението
на ответника, че работникът е могъл да получи обезщетение от застраховател, при
липсата на доказателства за изплащане на такова, счита, че е ирелевантно, тъй
като право на работника е да избере дали да претендира обезщетение за трудова
злополука от работодателя или от застраховател, като имуществената отговорност
на първия би могла да бъде намалена само при изплатено застрахователно
обезщетение от втория, до размера на същото.
Относно дължимото
обезщетение, като съобрази вида на причиненото на жалбоподателя травматично
увреждане и, че, в резултат от него, той е претърпял 2 операции в рамките на
около година, бил е обездвижен за срок по-дълъг от един месец, бил е временно
нетрудоспособен и е търпял физически болки и дискомфорт, с постепенно стихващ
интензитет, в продължение на година, през който период не е можел да поддържа
пълноценен ритъм на живот и физическа активност, присъща за човек на неговата
възраст – 42-43 г., изпитал е психически стрес и чувство за безпомощност и безполезност,
заради невъзможността да полага труд и е влошил емоционалното си състояние,
поради липсата на нормални социални контакти и съзнанието, че е в тежест на
майка си, както и обстоятелството, че и към момента продължава да изпитва,
макар и минимални ограничения в движението на лявата си ръка, съдът намери, че,
в съответствие с принципа за справедливост и възприетата съдебна практика,
размерът на обезщетението следва да бъде определен на 15 000.00 лева, за
която сума искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Присъдената сума се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на увреждането – 08.11.2016 г. до окончателното й плащане.
В останалата част, до
претендирания размер от 30 000.00 лева претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
В съответствие с изложените
фактически и правни доводи, настоящата инстанция приема, че първоинстанционното
решение следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от правния
спор, извършените във въззивното производство
разноски следва да бъдат възложени на страните, така както са били направени от
всяка от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
887/04.12.2017 г. по гр.д. № 2032/2017 г. по описа на ШРС, допълнено в частта
за разноските с определение № 151/16.01.2018 г., В ЧАСТТА, в която „ Кариера Д. ” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление
- с. Л., обл. Ш., ул. ..., представлявано
от П.Д.А. е осъдено да заплати на В.Й.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
настъпили вследствие на трудова злополука,
възникнала на 08.11.2016
г., ведно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата,
считано от 08.11.2016 г. до окончателното й изплащане, В ЧАСТТА, в която предявеният иск по чл.200 от КТ е отхвърлен в останалата му част, за разликата от 15 000.00 лева до
30 000.00 лева, като неоснователен и недоказан, В ЧАСТТА, в която „ Кариера Д. ” АД, ЕИК: ... е осъдена да заплати по
сметка бюджета на съдебната власт сумата от 800.00 лева – държавна такса и
деловодни разноски и В ЧАСТТА, в която В.Й.Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на „ Кариера Д. ” АД, ЕИК: ... деловодни разноски в
размер на 1 884.00 лева.
В
останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ВЪЗЛАГА извършените във въззивното производство разноски в тежест на страните, така
както са били направени от всяка от тях.
Делото е разгледано и
решението постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника „ ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ..,
ул. ....
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд - София, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.