№ 12254
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110153748 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу П. П. Д. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да се признае за установено, че П. П. Д. дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1683.70 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******,
ведно със законна лихва от 28.08.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 218.21 лв.
за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2020 г., сумата от 23.32 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
28.08.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение в размер на 4.80 лв. за периода от 31.08.2017 г. до
20.08.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
41211/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. П. Д., чрез назначения му
1
особен представител адв. Т. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
наличието на договор за услуга дялово разпределение. Счита исковата
претенция за недоказана, като оспорва и исковете за мораторна лихва като
неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда особеният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415
ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от протокол от 18.10.2012 г. на ЕО на ЕС с адрес
г/административен адрес/, съгласно който е избрана фирма Фирма за
извършване на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен препис акт за нотариално завещание от
21.02.1983 г., съгласно което Л.Н.Х. е завещал на внук си П. П. Д. собствения
си недвижим имот, а именно апартамент № 14, /административен адрес/.
Представен е и препис-извлечение от акт за смърт № 734 от 02.06.1987 г., от
който е видно, че Л.Н.Х. е починал на 02.06.1987 г. По делото е представено и
молба-декларация от 05.10.2001 г. подадена от П. П. Д., в която е посочила, че
2
желае да бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес
/административен адрес/. В случая по делото от представено молба-
декларация от 05.10.2001 г., се установява, че именно П. П. Д. е била титуляр
на партидата по отношение на процесния недвижим имот. В настоящият
случай въпреки, че по делото от представените доказателства за право на
собственост не се установи в условията на пълно и главно доказаване, че
ответникът е собственик на целия процесен имот през процесния период, това
обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от П. П. Д. воля
е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество
по отношение на целия имот. Следователно между П. П. Д. и ищцовото
дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, поради което страна по това учредено
продажбено правоотношение през релевантния период е била П. П. Д. и той е
носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна
енергия. Още повече, че по делото е представен протокол от 15.09.2002 от
проведено ОС, в който ответникът е положил подпис като потребител, като
така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание
на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е П. П. Д. по
силата сключения договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното възраженията на ответника за липсата на облигационна
връзка се явява неоснователно.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период не бил осигурен достъп, въпреки това нямало изчислена ТЕ за
отопление. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната
инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 102 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В
процесния имот поради неосигурения достъп до имота била начислена ТЕ за
БГВ на база един на брой потребители на топла вода при служебно определен
разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че изчисленията
извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми
възлиза на 1683.70 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия
била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е
преминал през метрологична проверка през две годишен период и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и
в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово
разпределение възлиза на 23.32 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
3
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не
са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание
да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от
представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита,
че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1683.70 лв.,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Неоснователен е доводът за липса на действащ договор между ЕС и
третото лице- помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през
2002 г. договор. Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според
приложимата до м.09.2006 г. норма на чл. 147, ал. 4 /отм./ ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост са били длъжни да сключат нов договор за
извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като никой
не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения,
и предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по
предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ са били изпълнявани от
топлинния счетоводител- страна по сключения с етажната собственост през
2002 г. договор, не може да бъде обоснован в случая извод за освобождаване
на ответникa от договорното задължение да заплати цената на доставената в
имота и потребена от нея топлинна енергия, чиято стойност според приетата
по делото по съдебно- техническата, е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 218.27 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, като с оглед на диспозитовното начало, доколкото ищецът
4
претендира сума в по-малък размер, а именни 218.21 лв., то именно в този
размер следва да се уважи исковата претенция.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 23.32 лв., поради което
претенцията се явява основателна, и предявения иск следва да бъдат уважен.
5
Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 4.80 лв. се явява
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита за
предявен на 28.08.2020 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2017 г. до
м.06.2017 г. на стойност 73.63 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
1610.07 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват
вземания за лихва за забава на стойност 10.92 лв., /изчислени по реда на чл.
6
162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност задължения за лихва
дължими от ответника възлиза на 207.29 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение по отношение на ответника за периода от 01.07.2017 г. до
31.07.2017 г. на стойност 1 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като
размерът на непогасените по давност суми по отношение на този ответник
възлиза на 22.32 лв., за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 38.60 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв., депозити
за вещи лица, 250 лв. депозит за особен представител, 38.60 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 1026.77 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу П. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. П. Д. дължи на Фирма сумата от 1610.07 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ******, ведно със законна лихва от 28.08.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 207.29 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.08.2020 г.,
както и сумата от 22.32 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 28.08.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 41211/2020 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 1610.07 лв., до пълния претендиран размер от 1683.70 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2017 г. до
30.06.2017 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 207.29
лв., до пълния претендиран размер от 218.21 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 22.32 лв., до пълния
претендиран размер от 23.32 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.08.2020 г., до окончателното изплащане,
7
както и за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., както и иска за сумата от
4.80 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020г.
ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София,
/административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл.
78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 1026.77 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8