Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 11 067 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка
Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №273201/14.10.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление от 10.08.2020г.
по изпълнително дело №20209190400277, в частта, в която е оставено без уважение
направеното възражение от длъжника „Т.С.” ЕАД относно определените разноски от 200
лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят -
„Т.С.” ЕАД поддържа, че към момента на
образуване на изпълнителното дело в сила е била редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която е предвидено
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за образуване на изпълнително
дело. Поддържа, че в срока на доброволно изпълнение са заплатени дължимите от
него суми. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да намали
определения адвокатски хонорар до посочения минимум от 100 лв. и съответно
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – Д.С.С.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се поддържа, че въпросът относно съдените разноски е разрешен и в срок
длъжникът не е подал жалба срещу тях. Посочва, че жалбата е недопустима, тъй
като е подадена след приключване на изпълнителното производство на 15.09.2020г.
На следващо място посочва, че освен подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, от процесуалният представител на взискателя са извършвани
и други действия по защита в изпълнителното производство.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба. В него е посочено, че на 06.08.2020г. е постъпило от
длъжника доброволно плащане на дълга.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20209190400277 е образувано на 21.07.2020г. по молба с
вх. №4375 на Д.С.С.в качеството му на взискател, чрез пълномощника му адв. Р.Ш.срещу
„Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
08.07.2020г. съгласно решение постановено по гр.д. №1803/2020г. по описа на СГС,
II Б въззивен
състав, във връзка с решение по гр. д. №6924/2019г. на Софийски районен съд, 128
състав.
Към молбата е приложен договор за правна помощ и адвокатско пълномощно
от 21.07.2020г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лева., което е платено в брой.
На страница 2 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 200 лв.
На 23.07.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която са вписани като разноски 200 лв. адвокатско възнаграждение и сумата
86, 55 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 29.07.2020г. е връчена поканата на длъжника.
На 03.08.2020г. е подадено възражение от длъжника с вх. №4681
относно определените разноски от 200 лв. за адвокатско възнаграждение и по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
На 06.08.2020г.
/страница 24 от изпълнителното дело/ е наредено плащане на цялото посочено
задължение в поканата за доброволно изпълнение от длъжника на ЧСИ.
На 17.08.2020г. е връчен препис от обжалвания акт на длъжника.
На 15.09.2020г. е издадено
постановление от ЧСИ, с което на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК е приключено
изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Относно
направените възражение от взискателя за недопустимост на жалбата, съдът не
споделя същите по следните аргументи.
В срока за
подаване на жалба длъжникът е подал възражение до частния съдебен изпълнител
относно размера на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение.
Адресата на този документ е приел, че е компетентен и го е разгледал по същество.
Дори и да се приеме тезата на взискателя за липса на правна възможност съдебния
изпълнител да измени определените от него в поканата за доброволно изпълнение
разноски, то следва да се приеме, че тогава същият е следвало да администрира
така подаденото възражение и да го изпрати на компетентния съд.
Относно второто
възражение на взискателя, че е недопустимо да бъдат обжалвани разноските, след
като е приключило изпълнителното производство, следва да се отбележи, че
жалбата на длъжника е подадена преди издаване на постановление на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, а подаването й не спира
развитието на изпълнителния процес. Това обаче не означава, че ако в периода от
подаване на жалбата до нейното изпращане пред съда, длъжникът извърши заплащане
на вземането доброволно или не, това следва да се тълкува в негова вреда.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се
отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на изготвяне на
поканата за доброволно изпълнение/, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – при материален интерес до 500 лв. – 1/10
от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба.
В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело няма извършено друго действие, във връзка с
удовлетворяване на паричното вземане. И от представеното платежно нареждане на
страница 24 от изпълнителното дело е видно, че в срока за доброволно изпълнение
е извършено плащане на задължението. При тези факти, настоящият съдебен състав счита, че
на взискателя не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от
посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер.
Относно второто
възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно поканата за доброволно
изпълнение е: 5 лв. – неолихвяеми вземания, 200 лв. – съгласно представения
изпълнителен лист и 200 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 405 лв. В
поканата за доброволно изпълнение не е вписана по кои точки от ТТРЗЧСИ какви
такси са начислени, а общо е определена сумата от 86, 55 лв. за такси и
разноски по ТТРЗЧСИ. При посочения размер на задължението в поканата за
доброволно изпълнение таксата съгласно т. 26, б. „б” от ТТРЗЧСИ таксата е 40,
50 лв., а при съобразяване на намаляването на адвокатското възнаграждение на
100 лв. – таксата е 30, 50 лв. С оглед на така направените изчисления
настоящият съдебен състав приема, че и в тази част жалбата е основателна и
следва да бъде намален първоначално определения размер на таксите от ТТРЗЧСИ от
86, 55 лв. на 76, 55 лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 10.08.2020г. по изпълнително дело №20209190400277, в частта, в която е
оставено без уважение направеното възражение от длъжника „Т.С.” ЕАД относно
определените разноски от 200 лв. за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от
ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №4576/23.07.2020г. по изпълнително дело
№20209190400277 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 200 лв.
на 100 лв. и таксите по ТТРЗЧСИ от 86, 55 лв. на 76, 55 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.