Решение по дело №7168/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...................../.....................2021 г.

 

гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 7168 по описа на РС-Варна за 2020 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявен от Г. ф., със седалище и адрес на управление:*** срещу Ж. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 806.00 лева, представляваща изплатено на 03.11.2016 г. застрахователно обезщетение по щета № *** г. за настъпило застрахователно събитие на 07.05.2016 г., в резултат на което са нанесени щети на л.а. „О. К.” с рег. № ***, при ПТП в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

            В исковата молба ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2 б. „а“ от КЗ /отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ ищецът изплатил по щета № *** обезщетение за имуществени вреди в размер на процесната сума на Д. М. Д. – собственик на л.а. „О. К.“ с рег. № ***, увреден на 07.05.2016 г. при ПТП в ***. Сочи се, че виновен за настъпване на вредите е ответникът, който управлявайки с несъобразена скорост л.а. „Б.“ с рег. № *** и движейки се по ул. „В.“ е загубил контрол над управляваното МПС и е ударил паркирания л.а. „О. К.“, рег. № ***. Поддържа се, че увредените автодетайли са облицовка задна броня, капак заден, престилка задна, калник заден ляв, основа стоп ляв, подбагажник, основа заден ляв калник, задна врата лява, таван, джанта стоман. Задна лява, рамка врати лява и стоп ляв. В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./ ответникът управлявал лек автомобил „Б.“ без да има за него действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Сочи се, че процесната сума е изплатена от ищеца на увреденото лице на 03.11.2016 г. по банков път след изготвяне на заключителна техническа експертиза, в резултат на която е установено, че е налице „тотал щета“. Твърди се, че размерът на изплатеното обезщетение е определен в съответствие с Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане. Излага се, че с регресна покана, получена на 15.10.2016 г. от ответника, последният бил поканен да възстанови платеното, но и до днес лицето не е погасило дори част от задължението си.

            По същество се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ж. Р. Я. не е вземал становище и не е депозирал писмен отговор.

            В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно от представения протокол № 1644139 от 07.05.2016 г., ответникът на същата дата е участвал в ПТП като водач на лек автомобил марка „Б.“, модел „*“, рег. № ***, за който към датата на застрахователното събитие не е сключен валиден договор за застраховка на гражданската отговорност на автомобилистите. Протоколът не е оспорен от ответника и същия е в унисон с описаният от ищеца механизъм на ПТП.

            От представеното писмо от МВР /л. 7/ се установява, че срещу отвтеника са издадени НП № 16-0819-001954/21.06.2016 г. с наложена санкция на основание чл. 179, ал. 2; чл. 177, ал. 1, т. 2; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и НП № 16-0819-0061955/21.06.2016 г. с наложена санкция на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, които са влезли в сила на 09.07.2016 г.

            По делото е представена и справка от базата данни на Информационен център към ГФ, от която е видно, че договорът за застраховка на ГО на втомобилистите относно процесния лек автомибл с ДНК № *** е прекратен на 13.09.2015 г.

            Видно от представеното уведомление за имуществени вреди на 09.05.2016 г. увреденото лице Д. М. Д. е завел пред ищеца щета по повод на настъпилото на 07.05.2016 г. в *** № * застрахователно събитие.

            От доклада по щета № *** г. се установява, че размерът на дължимото обезщетение, изчислен по методиката, възлиза на 806.00 лева.

            От представеното преводно нареждане за кредитен превод по несъмнен начин се констатира, че на 03.11.2016 г. ищецът е заплатил в полза на увреденото лице Д. М. Д. сумата в размер на 806.00 лева.

            По делото се установи още, че с регресна покана изх. № 354/03.10.2019 г. ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок от получаване на поканата да му заплати процесната сума. Поканата е редовно връчена лично на ответника на 15.10.2019 г.  

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            Предпоставките за възникване на задължение на Г. ф. /ГФ/ за плащане на обезщетения по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на ПТП, МПС-то причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в  чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ отм. /чл. 519, т.1 КЗ

 /, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

            След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 558, ал. 7 от КЗ.

            За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдения размер, плащане от Г. фонд на обезщетение към увреденото лице. Ищецът следва да установи и претенцията си по размер.

            Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

            По делото от ангажираните и неопровергани писмени доказателства, се установи по несъмнен начин наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 07.05.2016 г. по вина на ответника, като ползвател /водач/ на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка "ГО на автомобилистите“, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

            За пълнота следва да се посочи, че макар да не е елемент от фактическия състав на предявения иск, доколкото вземането на ищеца възниква от момента на удовлетворяване интереса на кредитора, налице и редовно уведомяване на ответника с регресна покана да погаси предявените граждански притезания.

            С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по размер. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

            С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 50.00 лева, представляваща заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Ж. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ф., със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от 806.00 лева, представляваща изплатено на 03.11.2016 г. застрахователно обезщетение от ищеца на Д. М. Д. по щета № *** г. за настъпило застрахователно събитие на 07.05.2016 г. в *** № *, в резултат на което са нанесени щети на л. а. „О. К.” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ж. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ф., със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер от 50.00 лева, представляваща сторени по настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

 

            Присъдените суми следва да се преведат по следната банкова сметка: *** ***; BIC ***, титуляр Г. ф.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: