МОТИВИ :
ЯРП е предявила
обвинение срещу С.Б.А. *** за
престъпление по чл.195,ал.1,т.7 ,вр. чл.194,ал.1 ,вр. чл.28,ал.1 от НК.
В с.з. участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, като счита, че същото
е доказано от обективна и субективна страна. Държавният обвинител пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се определи наказание лишаване от свобода при
условията на чл.58а,ал.4 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода ,
което да изтърпи при първоначален общ
режим.Иска се съдът да преведе в изпълнение и наложеното на подсъдимия условно
наказание по ЧНД №***. на ЯОС,което да изтърпи при първоначален общ режим
Подсъдимият участва в с.з. и на основание чл.371,т.2 от НПК изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.Защитата на подс.А. лледира при
определяне на наказанието да се отчетат
наличните смекчаващи отговорността му
обстоятелства и същото да бъде определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
Съдът, след като
установи, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27, чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :
През деня на 01.06.2020
г. подс. С.Б.А. *** се намирал в гр. Ямбол и се разхождал. В един момент
стигнал до дома на свид. И.Х. ***, находящ се на **** в града. Подсъдимият
решил да влезе в къщата и да извърши кражба на вещи, каквито намери. В
изпълнение на така взетото решение подс. А. се приближил до входната врата на
дома на свид. Х., натиснал дръжката й и вратата, която не била заключена, се
отворила. Така подсъдимият проникнал във вътрешността на дома на свид. Х.. От
там подс. А. взел 1 бр. аудио буфер и 2 бр. тонколони, които били собственост
на свид. Х.. По обратния път, през незаключената входна врата, подсъдимият
напуснал къщата, заедно с отнетите от него вещи. По-късно подс. А. отишъл в
дома на свид. И.Н.Н.и му предложил да закупи аудио буфер, като го уверил, че
вещта била на баща му и той му я бил дал. Свид. Н. се съгласил и дал на
подсъдимия 20 лв. за буфера. С двете тонколони подсъдимият се разпоредил по
установен по делото начин.
Когато свид. И.Х. се
прибрал от работа - около 18.00 часа на 01.06.2020 г., установил, че буферът и
тонколоните му липсвали. За случилото се подал сигнал в РУ-Ямбол.
Във връзка с проведени
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на деянието
е подс. С.А.. При проведена беседа с него пред свид. М. Д. Д. - служител на
РУ-Ямбол, подсъдимият признал за извършената кражба от дома на свид. Х..С
протокол за доброволно предаване от 02.06.2020 г. свид. Ников предал 1 бр.
буфер. Последният срещу разписка от 10.06.2020 г. бил върнат на собственика му
свид. Х..
От заключението на
изготвената оценителна експертиза и допълнителна такава е видно, че общата
стойност на отнетите от подс. А. вещи, собственост на свид. Х., възлиза на 55
лв., като стойността на 1 бр. аудио буфер е 31 лв. и 2 бр. тонколони са на обща
стойност 24 лв. /12 лв. за 1 бр. тонколона/.
От приложената по делото
справка за съдимост се установява ,че подс.А. е осъждан с Присъда № **от /****
г. по НОХД № **** г. на Районен съд гр. Ямбол, влязла в сила на 01.05.2019 г.,
с която бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и му е
наложено наказание „Пробация“.С
Определение № ***. по ЧНД№ ****. по описа на ЯОС ,вл. в сила на
22.10.2019г.неизтърпяната част хот
наказанието „Пробация „ наложено на подс.А. било заменено с лишаване от
свобода в размер на четири месеца и двадесет и пет дни.
Съдебното следствие
се проведе по правилата на чл.27 от НПК. След анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
по делото свидетели,заключението на вещото лице по стоково-оценъчната
експертиза ,както и от всички приобщени по делото писмени доказателства-
протокол за доброволно предаване , разписка и справка за съдимост.. Всички
доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и
напълно подкрепят направените самопризнания.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,ал.1,т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.
чл.28,ал.1 от НК , тъй
като през деня на 01.06.2020 г. в гр. Ямбол, от дом, находящ се на *** е отнета
чужди движими вещи - 1 бр. аудио буфер на стойност 31 лв. и 2 бр. тонколони на
стойност 12 лв. броя, на обща стойност 24 лв., всички вещи на обща стойност 55
лв. от владението на собственика им И.Х. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението кражба,
визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая е
налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика им
,липсата на съгласие, обективирано е намерение и цел- противозаконно
присвояване ,установена е промяна и трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление..
Подс.Д.е действал
при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК, тъй като преди
осъществяване на процесното деяние е бил осъждан с Присъда НОХД № *** г. на Районен съд
гр. Ямбол за извършено престъпление по чл.195,ал.1 от НК,преди да са изтекли
сроковете по чл.30 от НК.
С оглед на
възприетата квалификация на извършеното от подсъдимия , следва да се отбележи
още, че обективно, деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на
обществена опасност на деянието се обуславя
и от високата динамика на този вид престъпления в страната и региона.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл.Той е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик,
предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял именно това.
Действал е и с намерението
противозаконно да я присвои,като е
разбирал противоправния характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимите наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание от една до
десет години лишаване от свобода.Съдебното следствие се проведе по реда на чл.373,ал.2 от НПК, при което
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета, а
когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по
благоприятен за дееца.
В тази рамка съдът наложи и на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.За да определи този
размер на наказание при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът отчете
многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: направените
самопризнания , предхождащи образуваното наказателно производство, които в значителна степен са допринесли за разкриване авторството на деянието и да
установяване на фактическата обстановка ,такава каквато е описана в
обвинителния акт , пренебрежително ниската стойност на инкриминирана вещ , която е в пъти
под минималната работна заплата за страната и социалното и материално
положение му положение.
Съдът счете ,че по
отношение на подс.Д. са налице законови пречки за приложение на института на
условното осъждане предвид предходното му осъждане на лишаване от свобода,
поради което определи наказанието да бъде изтърпяно ефективно при общ режим режим .
Съдът уважи искането на
представителя на ЯРП за превеждане в изпълнение
на наложеното условно наказание на подс.А. по ЧНД № ***. по описа на ЯОС, тъй като в
определения му от съда изпитателен срок е извършил настоящото деяние, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода.Поради това и на основание чл.68
,ал.1 от НК съдът постанови подс.А. да изтърпи наказанието лишаване от свобода
в размер на четири месеца и двадесет и пет дни
при първоначален общ режим.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 109,80
лв.по сметката на ОД на МВР-Ямбол .
По тези
съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: