П Р О
Т О К О Л
Град София, 15 октомври 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание
на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ:
|
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
|
Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 3181 по
описа за 2020 година.
На именното повикване /поради
изчакване на зала, делото започва в 12.10 часа/, се явиха:
/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна
инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на
СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн
аудио и видео връзка, чрез програма „Skype“, в 7–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С.
– присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з.
– чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител Т.Г. – ИСДВР
в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстваща в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С.:
Чувам и виждам добре всичко.
Във връзка с направено искане от осъденото лице за назначаването му на
служебен защитник по настоящото производство, СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило уведомително писмо от САК № 49341/20 г.,
съгласно което за служебен защитник на осъдения С., е определен адв.М.Н. – от
САК, който се явява в съдебна зала.
Адв.Н.: Запознах се с материалите по делото, организирал съм защитата на
осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С.:
Поддържам искането, нямам възможност да заплатя адвокатско възнаграждение,
желая служебен защитник, нямам против адв. Н. да ме защитава.
ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи адв.Н. за служебен
защитник.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София Т.Г.: Да се
назначи адв.Н..
СЪДЪТ, като съобрази основателността на направеното искане от осъдения А.Б.С. за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, който да осъществи правна помощ по
отношение на осъденото лице по това производство, доколкото осъденият С. заяви,
че няма финансова възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а интересите
на правосъдието изискват той да бъде защитаван, НАМИРА, че са налице
предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения А.Б.С. –
адв. М.Н. – от САК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ, като
съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения С. и с процесуалния
представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това
с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото досие.
А.Б.С. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен /по негови данни – живущ на семейна
начала/, осъждан, с начално образование, безработен преди задържането, жител и
живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения С. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С.: Наясно
съм с правата си като осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав,
секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба
от осъдения А.Б.С., с
правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него
наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С.:
Поддържам молбата.Нямам доказателствени искания.
Адв.Н.: Няма да сочим доказателства, нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София Т.Г.: Изпратила
съм актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на
осъденото лице, която моля да приемете.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата от Затвора–гр.София актуална справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“, която ПРЕДЯВИ на присъстващите в залата страни – за
запознаване и становище, а съдържанието на същата – РАЗЯСНИ на осъдения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на така постъпилата от Затвора – гр. София актуална
справка – относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъденият
А.Б.С. наказание „Лишаване от свобода – към предмета на делото, СЧИТА, че същата
следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство
постъпилата актуална справка от
Затвора–гр.София, рег. № 265 от 09.10.2020 г., относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения А.Б.С. наказание „Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате молбата на осъденото лице, тъй като
към момента молителят не се е поправил, а даването на достатъчно доказателства,
че се е поправил, е задължително условие за УПО.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София Т.Г.: Становището на
Началника за Затвора също е отрицателно. Налице е само първата предпоставка за
УПО, визирана в чл.70 НК, но не е налице втората предпоставка, а именно – данни
за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение. Такива доказателства
не са налице, като целите на наложеното наказание не са изпълнени в своята
цялост. Целите и задачите, които са заложени в плана на присъдата, не са
изпълнени в своята цялост; има актуални проблемни зони, по които работата
продължава; не са променени стойностите на риск от рецидив и вреди към
обществото, и прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.
Адв.Н.: Моля да уважите молбата на осъдения и постановите УПО. Считам, че са
налице изискуемите предпоставки за това – осъденият е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание, като освен това, съобразно изискването на чл.439а,
ал.3 НПК, при вземане на решение за УПО, следва да се изследва цялостното
поведение на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, а не
отделни негови елементи. Моля да вземете предвид, че съобразно изготвения доклад
на ИСДВР, осъденият не е наказван, назначен е на работа по собствена
инициатива, като от началото на изтърпяване на наказанието до този момент,
показва добро поведение и отношение към другите лишени от свобода, и към затворническата
администрация. Същият няма зависимости, в трудоспособна възраст е, има семейни
връзки навън, лесно адаптивен е, което е гаранция за успешната му
ресоциализация в обществото, в случай, че бъде освободен предсрочно. Следва
съдът да вземе предвид и влошеното здравословно състояние на осъдения – същият
страда от „Хепатит С“, както и високо артериално налягане. В този смисъл,
изтърпяване докрай на присъдата, вместо да послужи за целите на специалната
превенция, се явява необосновано наказателна репресия, доколкото може да се
заключи, че досегашният срок на наказанието е изпълнило целите на генералната
такава, още повече, че критериите, по които се определя оценката на риска и се
прави личностната характеристика на осъдения, се базира на хипотези, т.е. – по
своята същност са предположения относно бъдещето на лишения от свобода, и сами
по себе си не могат да дадат сигурна информация, че същият не се е поправил
напълно, а следва още да се поправя.
С оглед гореизложеното,
моля да уважите молбата на осъдения и да допуснете неговото УПО.
Моля да ми бъде издаден и
препис от протокола от днес проведеното с.з.
ОСЪДЕНИЯТ А.Б.С. /в своя защита/: Вече 1 година и 8 месеца лежа в затвора, не се полагат достатъчно грижи
за моето здраве, бях 2 пъти в болница. Освен това, в телефонен разговор с жена
ми разбрах, че детето ми отсъства от училище, тя работи на 2 места като
чистачка и няма достатъчно време да се грижи за него. Моля
да одобрите молбата ми за УПО, защото няма по-важно от здравето.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
А.Б.С.: Моля да бъда освободен.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като
съобрази доводите на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.2 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения А.Б.С., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з.,
представителите на СГП и СЦЗ изтъкват тъждествени съображения относно
отсъствието на втората изискуема предпоставка за постановяване на УПО, доколкото
не са налице категорични доказателства за поправяне на осъденото лице.
Прокурорът счита, че даването
на достатъчно доказателства за трайно поправяне на осъдения, е задължителна
предпоставка за постановяване на УПО, която в конкретният случай не е налице,
поради което моли молбата на осъдения да бъде отхвърлена.
Напълно сходно е и
становището на представителя на СЦЗ, който конкретизира, че не са налице
доказателства за цялостно изпълнение целите и задачите на наложеното по
отношение на осъдения наказание. Посочва, че по отношение на осъдения са налице
още проблемни зони, по отношение на които следва да продължи корекционната
работа, както и, че към настоящият момент стойностите на риск от рецидив и от
вреди остават непроменени, в който смисъл моли молбата на осъдения да не бъде
уважена.
В обратен синтез е
становището на адв.Н., който моли молбата на осъдения да бъде уважена, отчитайки,
че са налице и двете изискуеми от закона предпоставки за постановяване на УПО
по отношения на осъд. С. – първата, с оглед изтърпяното повече от 2/3 наказание
от същия, и втората – с оглед достатъчно доказателства, съобразно нормата на
чл.439а, ал.3 НПК, за устойчиво положително цялостно поведение на осъденото
лице и за поправянето му, с оглед проведената спрямо него корекционна работа. В
тази връзка акцентира, че по инициатива на осъдения, същият е назначен на
работа, като от самото начало на изтърпяване на наказанието до този момент,
показва добро поведение и отношение към другите лишени от свобода, както и към
затворническата администрация. Изтъква, че осъдения С. няма зависимости, в
трудоспособна възраст е, с дете и жена, лесно адаптивен е, което е гаранция за
успешната му ресоциализация в обществото, в случай, че бъде освободен
предсрочно. Излага данни за недобро здравословно състояние на С., като страдащ
от „Хепатит С“, по отношение на което няма положително повлияване в затвора, като
изтърпяване докрай на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, се явява
необоснована наказателна репресия, тъй като досегашният срок на това наказание,
с оглед положителни промени в поведението на осъдения, е изпълнило целите на
генералната превенция, въз основа на което моли молбата на С. за УПО да бъде
уважена.
В своя защита и в
последната си дума, осъденото лице моли да бъде условно предсрочно освободен,
като изтъква данни за влошено здравословно състояние и въпреки, че два пъти е
бил в болнично заведение, състоянието му не е променено, тъй като в затвора не
се полагат достатъчно грижи за здравето му. Изтъква и факта, че има малолетно
дете, за което майка му не може да полага необходимите грижи, тъй като работи
на 2 места, поради което и детето отсъства от училище.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият С. *** на 04.05.2019 г., когато по отношение на същия,
е приведено в изпълнение наложеното му общо
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, определено въз основа на акт
на СГС от 28.01.2020 г., влязъл в сила на 09.03.2020 г., по НЧД № 171/20 г. по
описа на СРС, НО, 18 състав, с който спрямо осъдения са групирани наложените му
по НОХД № 5246/19 г. по описа на СГС, НО, 18 състав и по НОХД № 4178/18 г. по
описа на СГС, НО, 34 състав наказания, като общо определеното измежду тях
наказания в размер на 2 години „Лишаване от свобода“, на основание чл.24 НК, е
увеличено с ½ и така определеното наказание 3 години „Лишаване от
свобода“ е постановено да бъде търпяно при „Строг“ режим.
Съгласно приложените по
делото материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като
писмено доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява,
че от така определеното на С. наказание в размер на 3 години „Лишаване от
свобода“, същия е изтърпял към момента фактически 2 години, 3 месеца и 3 дни;
от работа 20 дни, или всичко – в размер на 2 години, 3 месеца и 23 дни, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 8 месец и 7 дни. Въз
основа на отразените данни и посоченият период на фактически изтърпяно
наказание, съотнесен към
разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК, приложима в конкретния случай, доколкото в
определеното общо наказание по отношение на С., е групирано това, наложено му
по НОХД № 4178/18 г. по описа на СГС, което е за престъпление по чл.354а, ал.2,
т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ НК – квалификация,
свързана с извършване на престъпление при условията на „опасен рецидив“, СЪДЪТ обосновава
извод за наличието на първата формална предпоставка за УПО на конкретното осъдено
лице, доколкото С. е изтърпял много повече от 2/3 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години.
От доказателствените материали
по делото и най–вече въз основа на приложения доклад на ИСДВР от 20.08.2020 г.,
с оглед преценката за наличието на останалата предпоставка за постановяване на
УПО, а именно – дали фактически изтърпяната част от определеното наказание в
размер на 3 години „лишаване от свобода“, е оказала необходимото за изпълнение
целите на това наказание поправително въздействие по отношение на конкретното
осъдено лице, СЪДЪТ ЧЕРПИ информация
за наличието на известна положителна промяна в поведението на осъдения С.. Така
в цитирания доклад се отита, че осъденото лице е адаптивен, на емоционално ниво
е спокоен и сдържан, с наличие на адекватна самооценка, като декларира
готовност за търпение и спокойствие за периода на изтърпяване на наказанието. При
С. се наблюдават добри адаптационни възможности в затворническата среда, което
обаче е предвид предишните му престои в местата за лишаване от свобода; с желание
е да избягва открити конфликти, агресивни ситуации и прояви. СЪДЪТ отчита положителна
характеристика по отношение поведенческото проявление на С. в пенитенциарното
заведение и въз основа на факта, че същият е назначен на работа като „чистач
кухненски блок“ на 5 група, на основание Заповед № 452 от 18.08.2020 г., с
която работа осъденият се справя добре, като е налице и проявена самоинициатива
от същия, предвид това, се е заел да
чисти кухненския блок, тъй като предишният лишен от свобода е бил освободен от
тази длъжност. Отчита се също, че С. спазва трудовата дисциплина и е отговорен;
адаптира се безпроблемно и не е проявявал претенции; страни от конфликтни
ситуации; не се наблюдават пряко изявени дискриминационни прояви; налице е и добро
отношение към пенитенциарния персонал. Действително СЪДЪТ отчита, че С. няма наложени
дисциплинарни наказания до момента, но съществен е и факта, че същият не е
награждаван през целия му престой в затвора.
Освен изложените
положителни данни за личностната и поведенческа характеристика на С., обаче, в
доклада на ИСДВР се отчитат предимно отрицателни данни касателно същия, с оглед
дефинираните при него проблемни зони, очертани още от момента на постъпването
му в затвора. Оценката на затворническата администрация като цяло за С..е негативна,
като се посочва, че е констатиран среден към висок риск от рецидив – 78 точки,
и висок такъв за обществото. Проблемните зони, по отношение на които следва да
продължи работата на пенитенциарните служители се явяват тези, касателно
отношението на С. към настоящото правонарушение, като в тази зона се отчита, че
същият е користен извършител и утвърден модел на поведение. В зона „отношение
към правонарушение“ се отчита, че С. не приема отговорността за деянието и не
разбира мотивите за криминалното си поведение; не приема присъдата за
справедлива; не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на
престъплението; не зачита и признава правата на другите в обществото. В зона „трудова
заетост“ се отчита, че С. няма създадени постоянни трудови навици и разчита на
средства придобити чрез кражби, като през последните 2 години въобще не е
работил, който факт бе отчетен от съда и при снемане самоличността на С. в
днешното с.з. В зона „начин на живот и обкръжение“ се отчита, че С. е приобщен
към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково
поведение. По отношение зависимостите към наркотици, се отчита, че е налице
системна употреба на хероин, кокаин и марихуана в миналото, който факт се
потвърждава и от приложеното по делото свидетелство за съдимост, видно от което,
освен присъдите, за които С. търпи към момента определеното му общо наказание в
размер на 3 години „Лишаване от свобода“, същият е осъждан и друг път за
престъпление, свързано с притежаване на наркотични вещества, което определено
сочи на налична зависимост на С. към наркотици. В зона „умения за мислене“ се
отчита, че осъденият не разпознава проблемите си, което води до липса на
способност за тяхното правилно разрешаване; не осъзнава последствията от
собствените си действия; налице е и липса на целеполагане.
В този смисъл,
заключението на затворническата администрация е, че въпреки проведената
корекционна и възпитателна работа по отношение на С., към настоящият момент продължават
да са налице дефицитните зони при него, за които следва да продължи
поправителното въздействие спрямо него.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че от приложения план за присъдата, целите и задачите заложени в
него, са свързани с преоценка на миналото поведение на С., подкрепа и мобилизиране
на нагласите за законосъобразен начин на живот, формиране на умения и навици за
предвиждане на резултатите и последствията от собствените си действия, който
план е от дата 10.01.2020 г., с определена времева продължителност 1 година,
която не е изтекла към момента и следва да продължи. Според настоящият съдебен
състав, в хода на корекционния процес спрямо осъдения С. следва да бъде
проявена една по–сериозна възпитателна и поправителна дейност, в насока умения
за разпознаване на проблемите, което да рефлектира върху съзнанието на осъдения
за тяхното адекватно разрешаване, за да бъдат осигурени възможности за това, С.
да разпознава последствията от поведението си и да предприеме целеполагане към
бъдещ законосъобразен начин на живот, с цел отсъствието на рискови фактори за
извършване на рецидив от страна на С..
Доколкото в днешното с.з.
се изтъкват съображения за недобро здравословно състояние на С., настоящият
съдебен състав ОТЧИТА, че действително такива данни за заболяване от „Хепатит С“
са налице по делото, но с оглед предвидените разпоредби в ЗИНЗС по отношение на
лицата, пребиваващи в пенитенциарните заведения, са създадени достатъчно добри
условия, в специализираното болнично заведение да се оказва необходимата
медицинска помощ за провеждане на един добър оздравителен процес и лечение, в
който смисъл здравословното състояние на осъденото лице, никога не може да бъде
поставено като фактор за това, С. да бъде УПО, доколкото то не рефлектира върху
поведенческото проявление на конкретния осъден.
В този смисъл, въз основа
на приложените документи от затворническата администрация, СЪДЪТ ПРИЕ, че с цялостното си поведение, С. не е доказал към
момента своето реално поправяне. СЪДЪТ
НАМИРА, че с оглед изпълнение целите на наказанието, генералната и специална
превенция по отношение на това наказание, които следва да окажат необходимото
поправително и възпитателно въздействие спрямо същия, следва да бъде продължена
корекционната дейност по отношение на осъдения, за да бъде стабилизирана
неговата личностна и поведенческа характеристика, с цел проява на съзнание и
нагласи за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаването му от
затвора. Доколкото и самата прогноза за развитието на осъдения е негативна, СЪДЪТ ПРИЕМА, че в следващите 8 месеца
тази корекционна работа следва да бъде продължена с по–сериозен интензитет, с
оглед необходимостта С. да съобрази и осъзнае необходимата поука за бъдещо
непротивоправно поведение и за това – същият да преодолее всички дефицитни
зони, установени при него, за водене на един правомерен начин на живот.
В този смисъл, независимо
от изтъкнатото от С., че има малолетно дете по отношение на което следва да се
грижи, СЪДЪТ ОТЧИТАЙКИ все пак, че
това дете има майка и, че този факт не е такъв, който да бъде поставен в
основите на извода на съда за поправяне на осъденото лице, СЧИТА, че молбата на
осъдения следва да бъде оставена без уважение, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
А.Б.С. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен – живущ на семейна начала, осъждан, с
начално образование, безработен преди задържането, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 3 години, определено
му но НЧД № 171/20 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, който остатък се равнява на 8 месец и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 НПК.
Препис от протокола да се
издаде на служебния защитник, за послужване пред НБПП.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
12.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: