№ 45
гр. Раднево, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100532 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на СТ. Д. ИВ. срещу
Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че е работил по трудов договор №
20/23.06.2017 г. с ответното дружество, като последната заемана от него
длъжност била „инженер електрообзавеждане – ел.ремонт“ съгласно
допълнително споразумение от 25.06.2019 г. към трудовия договор. Твърди,
че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 48 от
21.06.2021 г. на управителя на ответното дружество, връчена му на 01.07.2021
г., чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че
работодателят не спазил разпоредбата на чл. 193 КТ, което било
самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението. Твърди, че
му било връчена на 01.03.2021 г. писмо с рапорт вх. № 2048 от 16.02.2021 г. и
му бил даден 3-дневен срок за представяне на обяснения по изложени в
рапорта факти, който следвало да изтече на 04.03.2021 г., на която дата
депозирал писмени обяснения в рудника и в централното управление.
Твърди, че работодателят игнорирал тези негови обяснения, като в
1
уволнителната заповед било записано, че такива не били представени, с което
били нарушени правата му и съответно разпоредбата на чл. 193 КТ. Твърди,
че изложените факти във въпросния рапорт били неверни. Не оспорва, че на
16.02.2021 г. му била взета проба за алкохол от издишвания въздух, но не му
била дадена възможност да види резултата от апарата преди и след
измерването, нито е подписвал съставени протоколи за това, съответно да
направи възражения по тях. Твърди, че оспорва твърденията да е отказал да
подпише протокол за извършени проверки, като такива не му били предявени.
Твърди, че стойностите на пробите сами опровергават истинността и
достоверността на заповедта, в която се твърдяло, че в 12,45 часа била
отчетена проба от 0,23 промила, в 13,05 часа от 0,26 промила и в 14,15 часа
от 0,10 промила, тъй като по-късната проба не можело да бъде с по-висока
стойност от предходната. Твърди, че оспорва на дата 13.02.2021 г. някой да е
правил опити да се свърже с него, нито от отдел ЗБУТ, нито от СТМ, нито от
ръководния състав. Твърди, че около 15 часа на 13.02.2021 г. след състоялите
се проби, се почувствал не добре, уведомил ръководния състав и отишъл на
преглед в МЦ „Дар“ – Стара Загора. Твърди, че оспорва на вземането на
пробите да са присъствали 2-ма свидетели, които в заповедта за уволнение не
били въобще посочени. Твърди, че предходното му наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“ от 20.03.2019 г. било заличено на 20.03.2020 г., като
неправилно се позовала уволнителната заповед на това предходно заличено
дисциплинарно наказание. Поради това иска от съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно уволнението му и да се отмени заповедта, с
която е прекратено трудовото му правоотношение, както и да бъде
възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник
„Трояново-1“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема
становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва
обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за
изпълнение на длъжността „инженер електрообзавеждане – ел.ремонт“.
Твърди, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не било взето
предвид негово становище от 04.03.2021 г., тъй като същото било посочено в
уволнителната заповед. Твърди, че дори била съставена комисия, която да
изясни фактите от становището на ищеца, която комисия дори направила
2
среща с ищеца, за да може той да изложи обясненията си. С оглед на това
счита, че разпоредбата на чл. 193 КТ не е нарушена. Твърди, че била
направена проверка за употреба на алкохол на 12 служители от рудник-1,
които били в едно помещение, като след всяка проба били показвани
резултатите на служителя. Тези проби били вземани от д-р К.Ч. и инж. Д.П..
Твърди, че между първа и втора проба на ищеца била взета втора проба от
служителя ИВ. Г. М., която отчела отрицателно. Твърди, че всички проби и
протоколи са били доведени до знанието на ищеца, но той отказал да
подпише протоколите, поради което били подписани от свидетелите Димитър
Пенев П. и ИВ. Г. М.. Твърди, че на 13.02.2021 г. служители на отдел ЗБУТ
отново отишли към 15,30 часа в участък „Ел.ремонт“ за извършване на
поредна четвърта проба за наличие на алкохол на ищеца, но той не бил открит
в участъка и след допитване до негови колеги разбрали, че той им казал, че не
се чувствал добре и щял да отиде до рудничната „Здравна служба“. Твърди,
че съгласно заповед № ЗБУТ-05-26 от 18.05.2016 г. всички работници и
служители под контрола на ръководител отдел „ЗБУТ“ ако по време на работа
възникнат оплаквания и влошаване на здравословното им състояние, следва
да уведомят своевременно за това прекия си ръководител или дежурния
минен диспечер, поради което ищецът е следвало да уведоми за влошаване на
здравословното му състояние минен диспечер Д.П.Д, който в рапорт посочил,
че до него нямало информация или сигнал за възникнала необходимост от
оказване на лекарска помощ, нито ищецът ходил до здравната служба в
рудника. Твърди, че след направена проверка се установило, че в 15,05 часа
ищецът напуснал рудника със собствения си автомобил Мазда по свое
собствено желание. Твърди, че след напускане на рудника ищецът не се
върнал на работа до края на работното време, с което нарушил разпоредби на
КТ. Твърди, че ищецът напуснал работното място за да осуети направата на
четвърта проба за алкохол. Твърди, че ищецът нарушил заповед № ЗБУТ-05-
49 от 13.12.2018 г., с която било забранено внасянето и консумацията на
алкохол и упойващи вещества в рудника, който бил обект от национално
значение и в който било абсолютно забранена употребата на алкохол преди,
непосредствено и по време на работа. Твърди, че с употребата на алкохол
ищецът е нарушил множество вътрешни актове на работодателя,
задълженията си по длъжностна характеристика, което представлявало тежко
нарушение на трудовата дисциплина и обосновавало налагане на най-тежкото
3
дисциплинарно наказание. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 05.10.2021 г. е обявен за окончателен
доклада, обективиран в определението от 10.09.2021 г., с което на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от
доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор №
20/23.06.2017 г., като последната заемана от ищеца длъжност е „инженер
електрообзавеждане – ел.ремонт“; прекратяване на трудовото
правоотношение със заповед № 48 от 21.06.2021 г. на управителя на
ответното дружество, връчена на ищеца на 01.07.2021 г., чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Принципно, за да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган,
носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е обаче съдебната практика, постановена в решения по чл.
4
290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г.
III г.о. и множество други решения/, че в рамките на общия фактически
състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на
въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява
предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса
като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което съдът
ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-
условно биха могли да се групират както следва: неспазена процедура за
изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказание /чл.
193 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина /чл.
186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на наложеното наказание с
тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
I. По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
неспазена процедура за изслушване на работника преди налагане на
дисциплинарното наказание /чл. 193 КТ/:
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество /ал. 2/.
По делото са приети като писмени доказателства писмо изх. № ЧР-01-56
от 17.02.2021 г. на управителя на ответното дружество /л.20, л.93/ с приложен
към него рапорт вътр. № 2048/16.02.2021 г. /л.21-22/, с което писмо
управителят на ответното дружество е поискал на ищеца писмени обяснения
по реда на чл. 193 КТ във връзка с описаното в рапорта на инж. И.И.. Във
въпросния рапорт е описано подробно вземането на три проби за алкохол от
ищеца на дата 13.02.2021 г., които били отчели положителен резултат, както и
напускането на работното място в работно време преди извършване на
четвърта проба за алкохол и без ищецът да уведоми дежурния минен
диспечер за това. Писмото е връчено на ищеца на 01.03.2021 г. срещу подпис.
С оглед на това е безспорно установено, че работодателят на 17.02.2021 г. е
поискал незабавно след получаване на рапорта обяснения по реда на чл. 193
5
КТ от ищеца, който ги е получил на 01.03.2021 г. С така установеното съдът
намира, че работодателят е изпълнил разпоредбата на чл. 193 КТ и е поискал
писмени обяснения от ищеца, с което процедурата по чл. 193 КТ не е
нарушена в случая, а това води до извод за неоснователност на възраженията
на ищеца в тази насока.
За пълнота ще се отбележи, че ищецът е дал становище по исканите му
писмени обяснения вх. № 2598/09.03.2021 г. /л.94-95/, с които е изложил
обстоятелства за оборване на изложеното в рапорта и изразени съмнения за
отстраняването му. В този смисъл е налице и изразено становище от ищеца по
исканите му от работодателя обяснения по реда на чл. 193 КТ. Какво е
съдържанието на обясненията е без значение за спазване на процедурата по
чл. 193 КТ.
Още повече в самата заповед за налагане на дисциплинарното
наказание /л.13.19/ е видно, че работодателят при преценка за предпоставките
за налагане на дисциплинарно наказание е взел предвид и разгледал
представеното от ищеца становище вх. № 2598/09.03.2021 г., независимо дали
същото е представено в 3-дневен срок или след изтичане на 3-дневния срок.
С оглед на изложеното съдът намира, че е спазена процедурата по чл.
193 КТ от страна на работодателя и това възражение на ищеца е
неоснователно.
II. По отношение на другите две въведени с исковата молба твърдения
за незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения
на трудовата дисциплина и несъответствие на наложеното наказание с
тежестта на нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
В оспорената заповед са изложени изключително подробно
обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата
дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми
и правила, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е.
заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Видно
е, че заповедта е общо 7 страници, което я прави изключително подробна в
изложението. В заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които
6
е наложено същото. Не само е посочено конкретното действие, но то дори е
описано хронологично в изключително голям времеви период, поради което
няма никакво съмнение за наличието на предостатъчно обстоятелства в
заповедта относно обективните черти на вмененото на ищеца дисциплинарно
нарушение.
Ясно и точно е посочено в заповедта нарушението на трудовата
дисциплина, което е вменено във вина на ищеца /с удебелен шрифт/ относно
това, че на 13.02.2021 г. през работно време ищецът е дал три проби за
алкохол, които са отчели положителен резултат, след което и преди вземане
на четвърта контролна проба за алкохол, самоволно и без да уведоми
дежурния минен диспечер ищецът е напуснал работното си място и до края на
работното време не се е върнал на работа. Посочени са дата и час на
извършване на нарушението, в какво се състои то. А дали това представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено в заповедта, е
въпрос по същество.
Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за
осъществяване на защита от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от
съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от
07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от
07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от
26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от
12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Прието е по делото като писмено доказателство и амбулаторен лист от
13.02.2021 г. /л.27/, съставен в 16,00 ч., от лекаря Т. И. от Медицински център
в Стара Загора, който потвърждава обстоятелството, че ищецът към
посочения час на дата 13.02.2021 г. е бил на преглед при лекар в гр. Стара
Загора, а не на работното си място. По делото са разпитани множество
свидетели, чиито показания са абсолютно идентични, последователни и без
противоречия, поради което съдът ги кредитира изцяло. От разпита на
свидетелите се установи, че ищецът след вземане на трета проба за алкохол,
която е отчела положителен резултат, се е оплакал на св. И.М., че му е зле,
след което си е тръгнал без да уведоми никой от ръководството и дежурния
минен диспечер. Дори св. М. посочва, че го питала дали е добре да се обади
7
по телефон на минния диспечер и след това да отидат до здравната служба,
включително да му измери кръвното налягане с находящ се при тях апарат, но
ищецът и отвърнал, че нямало „да умира като куче там“ и „след малко
изчезнал“. Св. М. си мислила, че ищецът е отишъл до здравната служба, но
по-късно разбрала, че ищецът не е ходил там. Тук ще се отбележи също, че
при зададен към св. М. контролен и объркващ свидетелката въпрос за датата
на дадените от нея обяснения, тя искрено и откровено посочи, че не може да е
дала обяснения на другия ден, тъй като ги е дала в същия ден, което е
допълнителен аргумент за обективността на показанията на св. М..
Също така от писмените доказателства и гласните доказателства е
видно, че ищецът е бил наясно, че при влошено здравословно състояние и в
съботен работен ден задължително трябва да уведоми дежурния минен
диспечер, че му е зле, а не да напуска работното място без да уведоми никой,
както впрочем е сторил той. Дори св. М. му е предложила да звънне на
минния диспечер и да го закарат до здравната служба, но той е отказал. С това
си деяние ищецът очевидно и с умисъл е нарушил трудовата дисциплина,
установена в ответното дружество със заповед № ЗБУТ-05-26/18.05.2016 г.
/л.67-68/. Обстоятелството, че ищецът сам е напуснал работното място през
КПП на ответното дружество със собствения си личен автомобил и го е
шофирал до гр. Стара Загора, където му е направен преглед от лекар, води на
извод, че ищецът е бил в пълно съзнание и не е имал обективни пречки да
уведоми дежурния минен диспечер за здравословното си състояние.
Също така от многобройните писмени доказателства /протоколи за
проби на алкохол, документите от извършена специална проверка по случая и
писмени обяснения от служители/ и събраните гласни доказателства се
установи, че малко след обед в мястото за хранене са дошли служители от
отдел ЗБУТ да направят проверка за алкохол на служителите, като на двама
служители е отчела положителна проба, един от тях е бил ищецът. Ищецът е
отказал да подпише протокола за пробата, отричал е достоверността на
дрегера, поради което му е правена проба с друг дрегер, който също е дал
положителна проба, а също контролно е направена и отрицателна проба на св.
И.М.. От показанията на всички свидетели е видно, че показанията на дрегера
се показва на всички присъстващи на мястото лица и се записва в протокол
веднага. Първата проба е взета на ищеца в 12,45 часа и е отчела 0,23 промила,
8
втората проба е взета в 13,05 часа и е отчела 0,26 промила, третата проба е
взета в 14,15 часа и е отчела 0,10 промила, като е следвало да се вземе
четвърта проба в 15,15 часа, но ищецът вече е бил напуснал работното си
място.
От всички писмени и гласни доказателства е видно, че дрегерите в
ответното дружество са сертифицирани и минават проверки на всеки 6
месеца, а в случая дори на ищеца е направена контролна проба с втори дрегер
и втора контролна проба със същия дрегер на св. И.М., за да се убеди ищецът,
че дрегерът работи правилно. Освен това в него ден на същото място са
тествани около 10 човека и нито един от тях не е оспорил показанията на
дрегера, включително и другия работник с положителна проба, който
първоначално е отказвал да подпише протоколите заедно с ищеца, но след
тръгване на ищеца от работа и вземане на четвърта проба на другия работник,
той е подписал всички протоколи и е изказал съжаление за стореното /в този
смисъл са изцяло показанията на св. И.М./. Затова и не остана съмнение, че
след толкова контролни измервания, да е имало проблем при отчитането на
пробите от дрегера. Независимо, че никой свидетел не посочи да е видял
ищецът да консумира алкохол, това не е и нужно, доколкото установените
правила в ответното дружество са посочени в заповед № ЗБУТ-05-49 от
13.12.2018 г. /л.64-66/, в която е посочено как се извършват проверките за
наличие на алкохол и каква е процедурата при положителен резултат. Видно е
от свидетелските показания и съставените писмени доказателства, че тази
процедура е била стриктно спазена от извършващите проверката служители,
свидетелите К.Ч. и Д.П..
За пълнота ще се отбележи, че е напълно технически възможно да е
налице въпросната разлика от 0,03 промила между първа и втора проба, с
разлика от 20 минути, тъй като при приемане на алкохол малко преди вземане
на пробите и последващото разграждане на алкохола в стомаха е напълно
възможно да се повишават показанията в последващ времеви период. А в
случая разликата е толкова минимална, че дори е в рамките и около
допустимата грешка на уредите, което дори не води да абсолютен извод за
повишаване на промилите алкохол в издишвания въздух. Обаче със сигурност
се установява, че ищецът е имал в алкохол в издишвания от него въздух на
13.02.2021 г. при вземане на пробите за алкохол.
9
Видно е от всички съставени писмени документи и гласните
доказателства, че всички присъстващи на място свидетели е било очевидно и
ясно, че дрегерът е отчел положителни проби на ищеца, като единствено
ищецът е оспорващия резултатите.
Тук ще се отбележи и функционалната връзка между напускането на
работното място от страна на ищеца, без да уведоми дежурния минен
диспечер, и отчетените 3 положителни проби за алкохол.
От амбулаторния лист от 13.02.2021 г. /л.27/, съставен в 16,00 ч., от
лекаря Т. И. от Медицински център в Стара Загора, е видно, че е поставена
анамнеза „Главоболие, неспокойство“, което е напълно логично и
закономерно с оглед дадените 3 положителни проби за алкохол от ищеца,
последващото напускане на работното място без уведомяване на дежурния
минен диспечер, както и цялостното поведение на ищеца по оспорване на
пробите, отказът да подпише протоколите, отказ на молбите за съдействие от
св. И.М.. Макар и предходното подобно налагане на наказание на ищеца
отново за наличие на алкохол в издишвания въздух да е заличено съгласно чл.
197 КТ /виж заповед № 17 от 21.03.2019 г. на л.131-132/, същото е дало на
ищеца опит и знание при наличие на тези обстоятелства какво ще следва да се
случи и логично е довело до притеснение у него. Видно е от издадения
болничен лист от 13.02.2021 г. /л.129/, че ищецът е излезнал в отпуск по
болест за 7 дни с диагноза „есенциална /първична/ хипертонична криза“,
която е логична последица от притеснението. Това притеснение на ищеца
обаче е прераснало в последващо нарушаване и на заповедта за напускане на
работното място по време на работа, тъй като не е уведомил дежурния минен
диспечер. Съвкупността на всички тези обстоятелства водят на извод, че
ищецът с бунтарски маниер и съзнателно е нарушил няколко установени в
ответното дружество вътрешни правила. Подобно поведение е недопустимо
по принцип, не е и отговорно предвид заеманата от ищеца длъжност, а на
фона на осъществяваната в ответното дружество работа с висок интензитет от
възможност за трудови злополуки, това поведение е несъвместимо с
установените там правила за работа.
Съдът намира за напълно неподкрепена с никакви доказателства и
изцяло защитна тезата на ищеца, че с извършваните проби се целяло да бъде
10
отстранен от заеманата длъжност. Точно обратното, от всички доказателства
е видно, че проверката по никакъв начин не е била насочена към него
конкретно, а е била рутинна на целия отдел и на всички служители там. Освен
това според свидетелските показания на К.Ч. и Д.П. в същия ден са правили
проби за алкохол и в други звена на ответното дружество. Всичко това
изключва тезата на ищеца, че проверката за алкохол е направена да бъде
специално ищецът отстранен от длъжност.
Съгласно чл. 186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. В случая от
доказателствата по делото се установява, че умишлено, съзнателно, ищецът
СТ. Д. ИВ. е нарушил установената в ответното дружество трудова
дисциплина, най-напред чрез поставянето си в положение в издишвания
въздух да има алкохол /независимо кога е приет алкохола/ и на второ място
чрез нарушаване на пропускателния и уведомителния режим като не е
съобщил на дежурния минен диспечер за здравословен проблем и съответно
напускане на работното място в работно време. Всички тези обстоятелства
налагат извод, че ищецът е действал умишлено в случая.
С посочените деяния ищецът СТ. Д. ИВ. е нарушил заповед № ЗБУТ-05-
26 от 18.05.2016 г. /л.67-68/ на управителя на ответния рудник, посочваща, че
в случай по време на работа, при работещите възникнат оплаквания и
влошаване на здравословното състояние, същите уведомяват своевременно за
това прекия си ръководител или дежурния инженер минен диспечер. Ищецът
не е уведомил никой за напускането на работното си място малко след 15 часа
на 13.02.2021 г., дори и св. И.М., която му е оказвала съдействие за
здравословното му състояние. Нарушил е също и заповед № ЗБУТ-05-49 от
13.12.2018 г. /л.64-66/ на управителя на ответния рудник, в която е посочено
как се извършват проверките за наличие на алкохол и каква е процедурата
при положителен резултат. Нарушението на тези вътрешни правила е
нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
Принципно самото деяние в случая представлява нарушение на
трудовата дисциплина и без дори да е предвидено като такова в изрична
заповед или друг документ на работодателя /чл. 187, ал 1, т. 2 КТ/. Анализът
на нарушените законови разпоредби от ищеца налага извода, че
законодателят приема самото явяване на работника след употреба на алкохол
11
или упойващо вещество за нарушение, без да е необходимо установяване на
някаква конкретна невъзможност за изпълнение на трудовите функции. С
оглед на обстоятелството, че техническото средство, с което е извършена
проверката отчита количествено измерение и доколкото в Кодекса на труда
явяването на работа след употребата на алкохол е дисциплинарно нарушение,
без да се взема предвид концентрацията на алкохол в кръвта на работника,
съдът счита, че законодателят приема всяка употреба на алкохол за
невъзможност да се изпълняват трудовите функции, независимо от
концентрацията. В този смисъл, работодателят, не е длъжен да изследва
способността на работника, употребил алкохол, да изпълнява трудовите си
функции. В този смисъл решение № 96 от 08.04.2020 г. на ОС-Стара Загора по
в.гр.д. № 1686/2019 г.
Съдът намира, че самото явяване на работа след употреба на алкохол е
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд.
Нарушенията, визирани в законовата разпоредба на чл. 187, т. 5 КТ са налице
тогава, когато са нарушени правила за безопасните и здравословни условия
на труда, свързани и намиращи проявление конкретно в работния процес и
съответстващите му технически и технологични правила, гарантиращи
едновременно безопасност на работника или служителя и определено
качествено равнище на продуктите на труда. Правилата за безопасни и
здравословни условия на труда са установени не само в интерес на
работниците и служителите, но и в публичен интерес. Респективно
фактическият състав на това нарушение се характеризира, както с последици
по отношение на самия субект на нарушението, така и с последици, имащи
обществен характер. Наличието на алкохол в организма на работника винаги
представлява опасност, както за него, така и за хората, с които работи и
съответно за нанасяне на материални щети на съоръженията, с които работи.
Задължение на работодателя е да следи за спазването на здравословните и
безопасни условия на труд, с оглед недопускане на трудови злополуки и
унищожаване и повреждане на имущество, както и да санкционира
работници, които нарушават задълженията си за здравословни и безопасни
условия на труд.
С явяването си на работа след употреба на алкохол, ищецът е нарушил
редица разпоредби, цитирани от работодателя в обжалваната заповед, с което
12
е изпълнена и хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 2 - явяване на работника или
служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи, т. 5 - неспазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труда, и т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение.
Константна е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения
на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за
налагане на дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват
тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че
следва да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал.
1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от
1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК) тежестта на конкретното
нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали работникът
спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка е
комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното
нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения,
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение
на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този
смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
В разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези
нарушения на трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В случая цялостното
поведение на ищеца, извършените нарушения на трудовата дисциплина,
несъвместими с работния процес и наложили временно отстраняване на
ищеца от работа до установяване на отрицателна проба, до която не се е
стигнало отново заради поведението на ищеца, водят на извод за особена
дързост при извършване на функционално свързаните дисциплинарни
нарушения, които неминуемо са тежки по смисъла на чл. 190 КТ.
13
III. По отношение на възраженията за несъответствие на наложеното
наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/:
Относно тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността
на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ,
съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на ищеца. Съдът намира, че правилно работодателят е счел осъщественото от
ищеца деяние като представляващо тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ във вр. чл. 187, ал. 1, т. 2, т. 7
и т. 10 КТ във вр. чл. 126, т. 2 КТ, което подлежи на дисциплинарно
наказване.
При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид
формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли
неправомероността на същото и неговите последици, съжалява ли за
стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (в
този смисъл разясненията в решение № 109/13.08.2018 г. по гр.дело №
3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието в случая е извършено умишлено, а
ищецът не само не признава пред работодателя тази своя вина и не проявява
самокритичност, но дори е извършил функционално свързани няколко
нарушения на трудовата дисциплина, като е напуснал работното си място в
работно време без да уведи и дежурния минен диспечер. В тази връзка от
гласните и писмените доказателства се установява, че ищецът е отричал
всичко, свързано с отчетените му три положителни проби, отказал е помощ от
св. И.М..
Имуществени последици от дисциплинарното нарушение няма, но
същото е тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу
установените ред и дисциплина в ответното дружество. Вредните последици,
които квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата
дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива, които
са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този
смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на
ВКС и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Липсата на наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от
14
страна на работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо
работниците, но и носи като пряка последица отрицателно въздействие върху
трудовия колектив и цялостния трудов процес. Ответното дружество има
дейност, която е пряко свързана с употребата тежка техника, предпоставка за
възникване на трудови злополуки.
От изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразно е
упражненото от работодателя правото му по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Заличеното предходно дисциплинарно наказание по реда на чл. 197 КТ
не се взема предвид при определяне тежестта на нарушението.
Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което
също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното дружество в размер на 150 лв.,
платени възнаграждения за разпитани свидетели. Следва на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. общо за двата иска /по 100 лв. за исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ с оглед правната и фактическа сложност по
делото/.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
15
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от СТ. Д. ИВ., ЕГН
**********, от гр. Стара Загора, ул. *****, срещу Рудник „Трояново-1“, клон
на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
8330175520023, с адрес на управление с. Трояново, община Раднево,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед № 48 от
21.06.2021 г. на управителя на рудника дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца СТ. Д. ИВ. и отмяна на заповедта, и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „инженер електрообзавеждане –
ел. ремонт“ в участък „Ел. ремонт“ при ответното дружество.
ОСЪЖДА СТ. Д. ИВ., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. *****,
да заплати на Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520023, с адрес на управление
с. Трояново, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 150 лв.
/сто и петдесет лева/ платени възнаграждения за свидетели и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 19.10.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
16