М О Т И В И
НОХД 1277/2017 год.
По описа на БОС
Производството е образувано по
обвинителен акт на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, против А.З.И. затова, че на
22 септември 2014 година в кк Слънчев бряг, област Бургас,
при управление на МПС – автобус „Мерцедес ОС500 RF Touring“ с рег.№
СА 4079 КХ, на кръстовище нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.2 т.1, чл. 20 ал.2 и чл. 119 ал.4 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.С.Ж., ЕГН ********** – престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ предложение първо НК
вр. чл. 5 ал.2, т.1, чл. 20
ал.2 и чл. 119 ал.4 ЗДвП.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира
за признаване на И. за виновен. В съдебно следствие бе доказана изложената в обвинителен
акт фактическа обстановка. Като водач нарушил правила за движение и причинил
смъртта на пешеходец Ж.. Заключението от петорната
автотехническа експертиза е най пълно, точно и изготвено въз основа на събрания
доказателствен материал и няма съмнение относно неговата правилност. От изследването
е установено, че водачът имал обективна възможност да вижда намиращата се на
тротоара пешеходка през стъклото на дясна врата и техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Позова се на ТР 28/84 год.
според което, момента на възникване на опасността за движението е не формален, а
фактически, в по ранен момент от поведението на пешеходеца на тротоара и
показвал, че ще навлезе в платното за движение. От експертното заключение е
установено, че водачът И. имал обективна възможност да възприеме във всеки един
момент пострадалата. В близост до пътното платно е следвало да оцени, че тя е
препятствие за движението и е следвало да вземе мерки за предпазването ѝ или пропускането ѝ
да пресече платното за движение. Няма доказателства при извършване на десен
завой подсъдимият да е реагирал с намаляване на скоростта или спиране преди или
към момента на възприетата опасност. Наличието на пешеходна пътека изисквало от
него засилено внимание и допълнително съобразяване с възможността да се появят
пешеходци. Бил длъжен да пропусне преминаващата пешеходка от правилото по чл.
119 ал.4 ЗДвП. И. не проявил
достатъчно внимание и предпазливост и сам се поставил в невъзможност да
предотврати удара с пострадалата, макар обективно да е имал възможност.
Според
обвинителя, принос в настъпването на произшествието има пострадалата, която
нарушила чл. 113 ал.1 т.1 и
чл. 114 т.1 ЗДвП.
Наследниците
на пострадалата – съпруг В.Х.Ж., и деца М.Й.К. и Х.В.Ж., бяха
конституирани като частни обвинители.
Повереникът
на частните обвинители подкрепи частично прокурора. Произшествието е настъпило
на кръстовище с пешеходна пътека и светофар и пътна маркировка М 82 по ЗДвП. Изрази несъгласието
си, че пешеходката пресичала на 1,60м. извън
очертанията на пешеходната пътека. Тя е пресичала на кръстовище и място, което
е продължение на тротоара и следва да се приеме за пешеходна пътека, поради
което точната правна квалификация е чл. 343 ал.3 НК. И.
имал обективна възможност при управление на автобуса да възприеме пешеходката,
която с поведение показвала намерение да пресече кръстовището. Той нарушил чл.
119 ал.4 ЗДвП и не изпълнил
задължението да пропусне пешеходката. Оспориха позицията на прокурора за съпричинителско поведение у пострадалата. Дори тя да е пресичала
на пешеходна пътека, отново би настъпил удар между двамата участници в движението,
само на друго място.
Частните
обвинители подкрепиха изложеното от процесуалния им представител. Като водач на
автобус И. е следвало да внимава повече.
Защитата на подсъдимия оспори обвинението
и поиска И. да бъде оправдан. По делото са изготвени няколко експертизи и
прокурорът не обоснова коя от тях приема, а други отхвърля и защо. Те градят
позицията си само върху заключението на тройната авто-техническа
експертиза на вещите лица от гр. Варна. В процеса нито за миг не е имало
оспорване на това заключение или несъгласие с изводите или компетентността на
авторите. Изцяло оспориха заключението по петорната експертиза. При определяне
скоростта на движение на автобуса на стр.7, посочената
величина е необоснована, няма формули и изчисления за скоростта на движение на
автобуса, пешеходеца и опасната зона, не е приложена утвърдена за това методика.
Второ несъгласие с петорното заключение е, че не е взето под внимание мястото
на камерите, заснели ПТП. Изминатият път на автобуса между два кадъра не може
да се определи поради фронталността на камерата към местопроизшествието.
Некоректно по петорната експертиза е изчислението
за невидимата зона на водача на автобуса, за която е взето под внимание само
предната дясна колона от конструкцията на МПС. Вдясно от водача стоял пътник,
указателна табела в десен долен край на преден прозорец, декоративно растение
на тротоара. Само заключението по тройната експертиза е изчерпателно. Поради
това поискаха да не се взема под внимание заключението по петорната експертиза,
а това по тройната, което никой не е оспорил.
Според защитата основен спорен момент е
кога пешеходката станала опасност за движението. Момента на промяна скоростта ѝ на движение следва да се приеме като начален. До
него момент тя се движила по тротоара и не представлявала опасност и от това
поведение не може да се изведе извод за последваща траектория на движение.
Пешеходката имала обективна възможност през цялото време да възприема автобуса.
Изрази убеденост, че пострадалата видяла автобуса, но преценила, че може да
пресече пред него, поради което се втурнала да бяга. В момента на промяна
скоростта на движение от пешеходеца, водачът не е имал обективна възможност да
я възприеме.
От доказателствата по делото не може да
се изведе единствен извод за виновно поведение у И.. Той не е имал обективна
възможност да възприеме пешеходката като внезапно появила се опасност на пътя,
поради което и не е извършил нарушение на посочените правила за движение.
Налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и подкрепи позицията си с Р 53/15.03.2016 г. по к.д. 1356, 2 н.о. ВКС по сходен случай.
Няма процесуална възможност за
прекратяване на делото и връщането му на прокурора за по тежка квалификация по
чл. 343 ал.3 НК. Пресичането на платното за движение
на места, които са естествено продължение на тротоарите и банкетите, не може да
бъде споделено в настоящия случай. Безспорно пострадалата пресичала успоредно
на 1,60 м. на пешеходната пътека. При очертана пешеходна пътека, не следва да
се приеме продължението на тротоара като място, предназначено за преминаване
през платното за движение.
Алтернативно по приложението на
материалния закон изложиха позиция, че деянието следва да се квалифицира по чл.
343а ал.1 б.“б“ НК. И. направил всичко зависещо за оказване на помощ
на пострадалата.
Подсъдимият изрази съжалението си за
случилото се. Поиска да бъде оправдан.
Съдебното следствие бе проведено по
реда на глава 27 НПК, чл. 371 т.1. Защитата поиска да
бъдат призовани и разпитани само вещите лица от Бургас, Варна и София, а частното
обвинение всички свидетели по списъка на обвинителния акт. На основание чл. 373
ал.1 вр. чл. 283 НПК бяха прочетени заключенията на
вещите лица по другите експертизи – съдебно-медицинска и химически експертизи,
прочетени писмените доказателства и възпроизведени всички дигитални материали
по извършени на ДП процесуални действия.
В заседание бяха разпитани свидетели Ж., Г. и Б.
– л. 148 и сл. ОХ. Със съгласието на страните, показанията от ДП на свид. Р.
бяха приобщени към доказателствения материал – л. 228 ОХ, другите свидетели С.Ж. и В.Т., заличени – л. 305
гърба ОХ.
По делото бе назначена
съдебно-техническа експертиза – л. 163-182 ОХ, която визуализира
видеозапис на ПТП, изслушано вещо лице П. л. 189
гърба ОХ. С негово съдействие в с.з. бе възпроизведен
видеозаписа от ПТП, представен по делото.
Заключенията по две единични авто-технически експертизи на Т.И.
– л. 151-153 ОХ, по тройна авто-техническа експертиза
на Т.И., Ж.С. и Б.А. ***/– л. 153 ОХ, бяха защитени
в процеса. Бяха изслушани и вещи лица М.С., Е.И. *** / по представените на ДП
две заключения – л.154 ОХ.
В назначената на ДП петорна авто-техническа експертиза, едно от лицата до гледане
делото от съда, бе починал л. 59 ОХ. Съдът допусна нова петорна автотехническа
експертиза – л. 190, гърба ОХ, по поставени от страните въпроси. Заключението
на вещите лица – л. 202-224 ОХ, бе изслушано от съда – л. 299-303 ОХ.
След
поотделна и съвкупна оценка на доказателствения
материале съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
И. е правоспособен водач на МПС от 1997 година категории „С, В, DE, CE, D, AM, TKT, BE“. Постъпил на
работа в „Юнион Ивкони“ ООД
през 2011 година и в момента продължава да работи като водач на автобус.
На
основание сключен договор – л. 78-105, т.2 ДП, „Юнион
Ивкони“ извършвали превоз на пътници на територията
на страната. Заедно с други колеги, подсъдимият бил командирован в кк Слънчев бряг за летния сезон на 2014 година. Само той
управлявал автобус „Мерцедес“ СА 4079 КХ. В работата си ползвали указателни табели,
които обикновено поставяли върху друга „случаен превоз“ – свид. Г. л. 148 гърба ОХ.
На
процесната дата, И. се придвижил до Слънчев бряг с
личен автомобил от гр. Бургас. В база „Перчемлиев“
получил дневен инструктаж, попълнил пътен лист и следвало да вземе екскурзовод
свид. Р.. Нейната работа е свързана с туристите, а подсъдимият управлявал
автобуса по определен маршрут. По принцип екскурзовода сядал на специална
седалка до преден изход, която се сгъва, а при по дълги маршрути на първа
седалка. Когато при управлението на автобуса имал проблеми с видимостта
надясно, свързано със седящ на специалното място човек, И. искал помощ за
преценката на пътната обстановка и възможността да управлява безопасно. Този
ден Р. седнала на специалния стол и на кръстовището подсъдимият преценил, че
няма затруднение или ограничение на видимостта в тази посока и не е искал съдействието
на свидетеля - л. 304 ОХ.
На
22 септември 2014 год. около 7,55ч.
подсъдимият подходил към кръстовище и спрял на червен сигнал. Били само двамата
с Р. в автобуса. Кръстовище „Карлово“ до магазин „Зора“ в кк
Слънчев бряг, било регулирано със светофарна уредба
за автомобили и пешеходци, пътни знаци и маркировка. Светофар за МПС бил вдясно
на тротоара и секция над лентите за движение. На метални стълбове се намирали и
светофарите за пешеходци и поставен пътен знак Д17-
пешеходна пътека. Пътната настилка на кръстовището е асфалт, сухо и ясно време,
с добре очертана пътна маркировка. И. имал намерение да направи десен завой. През
процесното кръстовище минавал многократно са му
известни особеностите. Имало очертани ленти за движение, като дясната била за
движение направо и надясно, а лявата за завой в тази посока. Има и трета лента
за движение на МПС в срещуположна посока, влизащи в кръстовището. Пътят, по който
подсъдимият имал намерение да продължи, е със същото устройство – най дясната лента
за влизащите МПС, и две очертани ленти за излизащите – надясно и направо и
средната лента за ляв завой. И. се преустроил и спрял в лявата лента пред стоп
линията. Само по този начин може да премине през него без да навлезе в лентата
за срещуположно движение на платното, в което имал намерение да влезе,
съобразено с габаритите и възможностите на управлявания автобус. Когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по голям от радиуса на
завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, като
водачът е длъжен да пропусне другите превозни средства, преминаващи от дясната
му страна- чл. 35 . Попътно в съседната лента за
движение спрял лек автомобил Ситроен, светъл на цвят, неустановен по делото.
При подаване на зелен сигнал на светофара, И. изчакал преминаването на лекия
автомобил, завил надясно, след което потеглил.
На
кръстовището били очертани пешеходни пътеки, сигнализирани със светофар и
обозначени с пътен знак. Пострадалата Ж. се движела
попътно на автобуса по десния тротоар, към кръстовището. На метър от бордюра се
затичала и стъпила на платното за движение, предприела преминаване през
кръстовището и движела на 1,6-1,8м. успоредно на
пешеходната пътека, от дясно наляво за автобуса. Траекториите на двамата
участници в движението се пресекли и последвал удар между тях с предна дясна
част на автобуса и лявата част на тялото на пешеходеца. Ж.
попаднала под автобуса и увлечена от него, а И. реагирал на шума и предприел
спиране. Излязъл от автобуса, видял премазана и затисната жена. Качил се и
изместил назад автобуса, за да я освободи. Пострадалата изпълзява изпод
автобуса, И. я помолил да не се изправя. Сигнализирал на спешен телефон 112 за
бърза помощ и останал на място. Автобусът и последиците от ПТП са фиксирани в
протокол за оглед и снимки към него – л. 11-29 т.1
ДП. На 22.10.2014 год. е
проведен повторен оглед на кръстовището – л. 30-31 т.1
ДП. Пострадалата била откарана в болница, където същия ден починала.
Свид.
Б. – л. 150 ОХ, около 8ч.
сутринта на процесната дата, с личния си автомобил
отивал на работа. Преминал през кръстовището и видял спрелия автобус и под
предни гуми пострадалата жена, но не спрял. В изпълнение на служебните си
задължения, полицай Ж.- л.148
ОХ, посетил произшествието. Заварил спрения автобус и пострадала жена под него.
Разговарял с водача И., който споделил, че не видял пострадалата. Свид. Г. преминал през кръстовището, когато имало полицейска кола
- л. 148 гърба ОХ.
На
кръстовището има система за видеонаблюдение, запис от
която е приет като неразделна част от доказателствата по делото – л. 78 т.1 ДП.
От
удара К.
Ж. получила
огромен деколман, охлузвания по тялото, кръвонасядане на горен десен крайник, пукнатина на черепа
тилно и в тази област кръвонасядане на меки черепни
покривки, изразена анемия на вътрешните органи. Черепната травма отговаря да е
получена при падане на терен. Непосредствена причина за смъртта е тежкия
травматичен и хеморагичен шок, причинен от разкъсване
на кръвоносни съдове на долния крайник СМЕ л. 55-57 т.1
ДП.
От
изследване кръвта на водача И. – л. 46 т.1 ДП, и
пострадалата – л. 50 т.1 ДП, не е установена употреба
на алкохол.
На
20 октомври 2014 год. бил извършен следствен експеримент
с цел установяване видимостта на водача И. от дясната страна и отпред вдясно на
автобуса при завой надясно на кръстовището. В него участвал инж. Т.И., впоследствие вещо лице по автотехнически експертизи –
л. 32-43 т.1 ДП и подсъдимия. От изследването е
установено, че при изчакване смяната на сигналите на светофара, И. имал отлична
видимост вдясно към тротоара и пешеходка. С потегляне и изравняване на двамата
участници в движението при светофара, седналия на подвижната седалка, ограничава
с тялото си видимостта надясно. С последващо движение в завоя, видимостта
успоредно вдясно се ограничава още повече. Видимостта встрани вдясно се
ограничава освен от седналия вдясно човек, от колоната на автобуса и рекламна
табела, поставена вдясно на предно стъкло. На мястото на удара пешеходката не
се вижда от водача, за което пречи табелата. Разследващият направил извод- л.33 т.1 ДП, че „водачът на
автобуса при завиване надясно, няма видимост към пешеходец към момента на
пресичане на главната алея отдясно-наляво, поради пътника седящ на предна дясна
седалка и табелата“.
В
протокола са възпроизведени резултати, които не могат да бъдат приети
безкритично. Независимо от усилията на разследващите за пълното и точно
възстановяване на действителната обстановка по време на ПТП, са възпроизведени
личните възприятия на лицето, което управлявало автобуса. От снимките към
процесуалното действие е видно, че на тротоара няма саксии – кашпи, които е имало при ПТП и от значение за видимостта. Налице
е в голяма степен субективност, поради което и резултатите от този експеримент
не следва да се анализират в по голяма степен като част от доказателствената
маса. Провеждането на последващите експерименти, затвърждават такъв извод.
На
2 октомври 2015г. са извършени няколко следствени
експеримента с участието на вещи лица и ползване на видеокамера. Опитите, в
които автобусът тръгва от дясната лента – л. 42-75 и 94-108 т.2
ДП, не съответстват на условията на ПТП.
В
експеримент – л. 9-25 т.3 ДП, е установено, че
водачът вижда пешеходката на тротоара, когато тя се намира на 1,5м., на 1м. от бордюра. На 0,5м. от бордюра вижда само главата и. Когато пешеходеца
стъпва на платното за движение и е на 0,5м. от
бордюра, водачът не може да види пешеходката, пречка за видимостта е пътника до
него, табелата не оказва влияние. На 2,9м. от
бордюра, водачът има възможност да види пешеходеца от кръста нагоре. На мястото
на удара водачът не вижда пострадалата л.16 т.3 ДП. Извършен е втори опит в същите условия и динамиката
на завоя – л. 77-92 т.3 ДП. При завиването движещата
се по тротоара пешеходка не е била видяна от водача- л. 84 т.3
ДП. Влияние за това оказват табелата на предно стъкло, седящата до водача жена,
колоната на автобуса. В предходния опит водачът видял пешеходката на тротоара,
тъй като вниманието е било насочено изцяло към нея. В динамичен модел се старае
да възприеме и оцени всички обстоятелства, поради което не възприел пешеходката
на тротоара.
Експеримент
– л.26-40 т.3 ДП, е
повторение на предходния, но без поставена табела на предно стъкло. Отново е
изследвана видимостта на водача, но доколкото условията на провеждането му не
съответстват на установената по делото обстановка на ПТП, резултатите му не
следва да бъдат анализирани.
В ДП са извършени експертизи от три експертни
екипа, като прокурорът извел изводи от фактическа страна за ПТП на резултатите
от петорната автотехническа експертиза. По делото бяха разпитани всички вещи
лица.
Вещо
лице Т. И. е присъствал на следствените експерименти и ползвал резултатите им в
експертните заключения. Потвърди изводите си от единичната и допълнителна
експертизи – т.1 л. 58-70 и л.100-104
ДП. Участва в тройна авто-техническа експертиза,
чиито изводи съвпадат с предходните резултати- л.130-144
т.1 ДП, изготвена април 2015г.
Мястото на удара е на 1-1,5м. преди пешеходната
пътека посока движението на автобуса, и около 2м. от
десния бордюр по ширината на платното. Скоростта на МПС била около 15 км/ч в момента на удара, чиято опасна зона е 8м., изминавана за 2,33 сек. За
видимостта – водачът имал възможност да възприеме пешеходката, когато тя се
намирала на 5,50м. преди пътеката; при потегляне на
автобуса, видимостта се ограничава от предна дясна колона, табелата и седналия
вдясно екскурзовод; с навлизането в кръстовището, водачът не вижда пешеходеца;
в мястото на удара, водачът няма обективна възможност да възприеме
пострадалата. Когато пешеходката навлязла в платното за движение, тя се
намирала на 2,80 м. от него, в опасната зона за спиране. Дори и да бе пресичала
на пешеходна пътека,удара е неизбежен, попадала в
опасната за спиране зона. Продължителността на зеления разрешителен
сигнал за автобуса е 23 сек., а за пешеходци 17 сек. –л. 72 т.1
ДП. Зеления сигнал се подава едновременно и при светване на жълт сигнал за МПС,
за пешеходците се променя в червен.
От
тройната авто-техническа експертиза –л. 112-138 т.3 и 37-40 т.5 ДП, мястото на удара по дължината на платното за
движение е на 1,92м. от края на бордюра и на 1,68м. преди пешеходната пътека, съответно на 5,50м. от ор.2 от протокола за
оглед и 4м. по ширината на платното. Скоростта на
автобуса в момента на удара била 16,57 км/ч. При стъпването
на пострадалата на платното за движение, автобусът се намирал на 6,45м. от нея, а в предходен момент, когато тя се втурнала
да пресича на 1м. преди бордюра, разстоянието между
тях било 7,86м. В момента на стъпване пешеходката на
платното за движение, тя е попадала в опасната за спиране зона от 6,60м. В момента на
втурването на 1м. от края на тротоара, опасната
зона за спиране на автобуса била 6м. – извън опасната зона. Вещите лица са
приели това под условие, че водачът е имал непрекъсната видимост към
пешеходката и възприел промяната в поведението и. По отношение на видимостта,
приемат резултата от експеримент №5 – динамичен модел
на ПТП, и заявеното от водача, че не е възприел пешеходката. Според тях основна
причина за настъпване на ПТП е поведението на пешеходката, внезапно втурнала да
пресича платното за движение, без да се огледа.
По петорната експертиза – л. 200-224 ОХ,
вещите лица дават заключение за мястото на удара, което съвпада с другите две
заключения. От момента на потеглянето до удара с пешеходката, автобусът се
движи ускорително и достига скорост при съприкосновението от 19,9 км/ч.; 6,37 сек. до удара, автобусът
тръгнал от място и се движел със скорост 2,5 км/ч, а
пешеходката по тротоара със скорост 6,12км/ч. В този
момент водачът имал видимост към пешеходката като участник в движението; 5,03 сек. преди удара, скоростта на автобуса е 3,9 км/ч., а на пострадалата 6,12 км/ч.,
има възможност за видимост от водача към Ж.; 4 сек. скорост 5 км/ч. за автобуса
и 6,12 км/ч за пострадалата с възможност за видимост;
3,13 сек. скорост 6,2 км/ч
за автобуса и 6,12 км/ч за пешеходеца и видимост
помежду им; 2,63 сек преди удара и скорост 6,9 км/ч за автобуса и 6,12 км/ч за
пострадалата и видимост помежду им; 2,13 сек преди
удара и скорост 9,1 км/ч. за автобуса и 9,36 км/ч за пострадалата и възможност за пряка видимост. Това е
момента, когато на около метър от бордюра, пострадалата се затичва към платното
за движение. Водачът имал обективна възможност непрекъснато да възприема
пешеходеца и спре преди мястото на удара; 1,63 сек
преди удара, скоростите били съответно 11,6 км/ч за
автобуса – 7,1м. от мястото на удара, пострадалата
9,36 км/ч и 4,26м. от
мястото на удара. Водачът не е имал възможност за пряка видимост към нея,
навлязла в невидимата зона, образувана от предна дясна колона. Независимо от
това, е могъл да предотврати удара с пострадалата. Това е момента, в който
пострадалата за пръв път стъпила на асфалта; 0,83 сек.
преди удара, автобуса достигнал 15,6 км/ч и на 4,1м. от мястото на удара, а пострадалата 9,36 км/ч и 2,17м от мястото на удара.
Имал е видимост, но не и възможност да предотврати удара. Ако се движел със
скорост равна или по ниска от 8 км/ч, водачът би
могъл да реагира адекватно на появилата се опасност и спре преди удара; 0,01 сек преди удара, автобусът достигнал скорост от 19,9 км/ч и на 0,1м. от мястото на
удара, пешеходката 9,36 км/ч и 0,04м.
от мястото на удара.
Трите
експертни заключения дават своята интерпретация на видеозаписа на ПТП и
достигат до сходни заключения. Съдът прави изводите си от заключението по
петорната експертиза, не само защото е изготвена по негово искане, но изчерпателно дава отговор на всички въпроси,
от значение за правилното решаване на делото. В пълна степен в динамичен модел
представя механизма на ПТП и поведението на всеки участник.
Съдът
не приема възражението на защитата, че след като не са посочени изчисленията на
вещите лица за скорост на движение на автобуса и пешеходеца, не следва да се
ползва при решаване на делото. От разпита на И. е установено, потвърдено и от
експертните заключения, че от момента на потеглянето си до мястото на удара,
автобуса се движел равноускорително. Всичко това е намерило израз в
представеното заключение, в което са посочени основните параметри на скоростта
– време, разстояние. Това, че липсва математическото изчисление, не
компрометира посочената величина.
Страните
не спорят и за момента, в който пешеходката станала опасност за движението за И.
като водач – втурването на метър от края на тротоара с насоченост към платното
за движение. Пострадалата се движела по тротоара на улицата попътно на
автобуса. До момента на втурването, тя не представлява опасност за движението. „За
начало на възникване опасността за движението следва да се приеме момента,
когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозно средство, от
тротоара или банкета, се насочва към платното за движение и с поведението си
явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него“ – ТР
28/84год. по н.д. 10/84г.
ОСНК на ВС. 2,13 сек преди удара и скорости 9,1 км/ч. за автобуса и 9,36 км/ч за
пострадалата, водачът имал пряка видимост към нея, тя била извън опасната зона
за спиране. Това е изведено и в тройната експертиза, на която защитата се
позовава.
Следва
да се прави разлика между обективна възможност за възприемане при управление на
МПС и конкретното поведение на водача. Безспорно е установено, че И. имал
обективна възможност да възприеме пешеходката в момента на втурването към платното
за движение.
Ж. била сама на
тротоара, по това време и място не е имало други хора. Първоначално тя не е
могла да бъде възприета от водача И., тъй като до автобуса е спрял лек
автомобил. След неговото потегляне и преминаване, имал пряка видимост. От своя
страна пешеходката също е могла да възприеме намиращия се на кръстовището
автобус. Тя изчакала преминаването на лекия автомобил, преустроил се в лентата
за завиване надясно и след него предприела преминаване. Автобусът бил
преустроен в лента, указваща друга посока на движение. Не следва да се изисква
от нея знание за намерението на водача да завие надясно.
Има
забрана – чл. 105 , за ограничаване видимостта
през челното и странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя. В
деня на ПТП на предно стъкло имало поставена табела, а на сгъваемата седалка
стояла свид. Р.. Това не е задължително за нея място, ползвала и първа седалка.
Ако е имало влияние на видимостта при управление на МПС, И. е бил длъжен като
водач да преодолее това. Неизпълнението на това задължение не следва да
противопоставя като обстоятелство, повлияло за видимостта и безопасното
управление на МПС. Законът изисква от него определено поведение – глава ХХ ЗДвП
„Задължения на водачите на пътни превозни средства“, но той бездействал.
От
съдържанието на записа на ПТП е установено, че на кръстовището били две МПС –
автобус, лек автомобил и пешеходец на тротоара. Лекия автомобил е пропуснат от И..
Нямало е други участници в движението и подсъдимият е следвало да възприема поведението
на пешеходеца. Той се намирал на тротоара, на кръстовището имало пешеходна
пътека и светофарна уредба. Предприемане пресичане от
Ж. на кръстовището при разрешен светлинен сигнал, не
може да бъде изненадващо или неочаквано поведение.
Пострадалата
предприела пресичане на кръстовище извън очертаната пешеходна пътека и
успоредно на нея 1,6-1,8м. Очертанията на пътеката
указва мястото на пресичане, което следва да се ползва от пешеходците. В случая
дори Ж. да е преминавала по пешеходната пътека, с
оглед поведението на водача, би било различно мястото на удара и няма отношение
за неговата предотвратимост. „Водачите са длъжни да
се съобразяват с пешеходците както на самото очертание, така и в по широк
периметър, използван за преминаване от пешеходците“- Р
50 от 14.03.2012 год. на
ВКС по н.д. 3124/11г. на 3 н.о.
По
делото е установено, че пострадалата е била с ръст 160 см.
При огледа, независимо от тяхната наличност на място, саксии не са отразени в
протокола. Впоследствие е установен собственика на тези декоративни растения. Височината
на кашпите- саксиите с растението, е около 110-115см. Видно от направена снимка – л. 60-61 т.2 ДП, те не са плътна преграда, изключваща видимост през
тях. Не може да бъде споделено заключението по тройната автотехническа
експертиза на лицата от Варна, които приемат, че наличието на саксии
ограничават видимостта на водача И. – л. 154, гърба, първи абзац ОХ до степен,
че не може да има пряка видимост към пострадалата. Над височината на растението
е една трета от тялото на пострадалата.
Конструктивно
в двата края на преден прозорец на автобуса, има колони и това е от значение за
видимостта на водача. Защитата се позова на т. нар. мъртва зона за възприемане
на опасност, която изключва виновно поведение. В траекторията на движение на
пострадалия пешеходец „се намирал непрекъснато в невидимата за водача зона и не
е имал обективна възможност да я забележи по време на цялото и движение.“ – 67
от 17.08.2016 г. на ВКС
н.д. 143/16г. 3 н.о. И още:
АТЕ сочи на възможност на подсъдимия да забележи преминаващата пешеходка пред
автомобила, седейки на мястото си като водач, ако се наклони напред на около 50
см. към предното стъкло, което наклонение изисквало
голямо усилие. Такова поведение или друго, обезпечаващо възможност за
възприемане на пешеходката, би било дължимо от страна на подсъдимия, ако същата
преди да попадне в така нар. мъртва зона е представлявала обективна за
възприемане опасност за движението.“ През цялото време водачът И. имал
обективна възможност да възприеме пострадалата, освен в момента на удара,
свързано с колоната. В конкретния случай, И. се преустроил в средна лента за
движение с намерение десен завой. До него вдясно имало лек автомобил, който
пропуснал и след него потеглил. В процеса на движение и управление на автобуса,
имал обективна възможност да възприеме поведението ѝ
в момента на втурването и реагира адекватно – 2,13 сек.
преди удара, но не го сторил.
Вещите
лица са установили – л. 213 ОХ, че 0,83 сек. преди
удара, ако И. управлявал автобуса със скорост 8 км/ч
или по ниска, имал възможност да предотврати удара. Той е следвало да съобрази
това и да контролира управлявания автобус и избере начин и скорост, която е
безопасна и позволява да реагира адекватно. Избраната от него скорост и въз
основа само на нея да се правят изводи за възможност да реагира и предотврати
ПТП, настоящия съд счита за неправилно.
С
оглед на изложеното, съдът прави единствен извод, че при управление на автобус
на 22 септември 2014 год. в кк
Слънчев бряг, И. имал обективна възможност за пряка видимост към пострадалата и
реагира адекватно.
По
делото са приложени множество документи – писмени доказателства, медицинската
документация, свидетелство за съдимост, справки за водач на МПС, други.
Процесуалните действия от ДП са извършени при спазване изискванията на НПК.
Доказателствените
средства – гласните - обясненията на обвиняемия и подсъдим И., показанията на
свидетелите, писмените - протоколите за различните процесуални действия,
приложените от различни източници документи по делото, заключенията на вещите
лица, веществените – видеозапис на ПТП от камера на кръстовището, табела и
счупени очила, разкриват последователно описаната и приета за доказана от съда
фактическа обстановка. По делото няма спор за механизма на ПТП, въздпроизведен
в запис. От трите екипа вещи лица, представили и защитили заключенията си,
съдът прие позицията по петорната експертиза като най пълна и аналитична. В проведените
следствени експерименти е ползван автобуса, с който е причинено произшествието
и мястото, където това е станало. При тях съобразено времето и в максимална
степен възстановени условията, в които е станало ПТП. Участие взел И., както и
вещи лица и с помощта на технически средства е изследван механизма на
произшествието и видимостта.
Свидетелите възпроизвеждат факти след произшествието,
които кореспондират с другия доказателствен материал. Обясненията на И. на ДП и
особено пред съда, кореспондират с изводите и заключенията на вещите лица.
Правна квалификация
С обвинителния акт е повдигнато
обвинение против И. за нарушаване на чл. 5 ал.2 т.1, чл. 20 ал.2 и чл. 119 ал.4 ЗДвП. При извършването на
десен завой, като водач на МПС имал задължението да пропусне преминаващата
пешеходка. Принос в ПТП има и пострадалата, която нарушила чл. 113 ал.1 т.1 и чл. 114 т.1 ЗДвП.
Частното обвинение подкрепи вменените
от прокурора нарушени правила за движение. Ж.
предприела пресичане в продължението на тротоара на кръстовището и правилната
квалификация е чл. 343 ал.3 НК. Независимо, че не е
ползвала очертана пешеходна пътека, мястото на пресичане следва да се приеме за
такава с оглед регламента на § 6т.
54 ДР на ЗДвП. Оспори изцяло позицията на прокурора
за допуснати от пострадалата нарушения на правилата за движение и принос в
настъпването на произшествието. Следва да има причинно-следствена връзка между
поведението и настъпилия резултат. А според вещите лица, дори да е ползвала
пешеходна пътека пътеката, удара между двамата участници в движението бил
неизбежен.
Защитата оспори обвинението изцяло. И.
няма вина за настъпилия резултат. Като водач на автобус не е имал възможност да
възприеме пострадалата, а с това и адекватно да реагира. Налице случайно деяние
по чл. 15 НК и поиска подсъдимият да бъде оправдан. Възрази на изразената от
частното обвинение теза, че мястото, където е предприела пресичане пострадалата
следва да се приеме за продължение на тротоара като пешеходна пътека с
произтичащите от това последици. Няма спор по делото, че Ж.
е пресичала на 1,6м. от пътеката и при изрично
очертана, да се приема продължението на тротоара за зона за пресичане, е
неуместно. Алтернативно предложи, деянието на И. да се квалифицира като по леко
наказуемо по чл. 343а ал.1 б.“б“НК. Следва да се приеме, че направил всичко зависещо
за оказване помощ на пострадалата. Пръв се обадил на тел. 112 и сигнализирал за
случилото се. Налице е и неправомерно поведение на пострадалата.
Подсъдимият И. изрази позиция, че при
управлението на автобуса не е нарушил правилата за движение. При извършването
на завоя контролирал непрекъснато МПС.
Настоящата инстанция прие, че при
управление на автобуса, И. нарушил чл. 20 ал.1, чл.
119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП. Като водач е дължен да
контролира непрекъснато не само средствата и механизмите на управляваното
превозно средство, но и оценя цялата пътна обстановка, поведението на
останалите участници в движението. Предприел десен завой на регулирано от
светофар и пътни знаци кръстовище. При подаден разрешен сигнал да премине, е
задължен да пропусне пешеходците, за които също има разрешен за преминаване
сигнал, дори и да изчака, ако все още има такива на пътеката. В ЗДвП има специални правила при извършването на маневри –
чл. 25, като при завиване водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. В настоящия случай съдът прие,
че следва да намерят приложение специалните норми на чл. 119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП, които вменяват определено
поведение на водачите, при завиване и преминаване през пешеходна пътека.
Посочените и приети от съда нарушени правила са съобразени с поведението на И..
Следвало е да контролира непрекъснато автобуса и възприема поведението на
останалите участници в движението и съобрази с тях извършването на десен завой
на кръстовището, да възприема цялостно района около пътеката и на самата нея,
пред вид изискваната от него целенасоченост на вниманието, бил длъжен да
възприеме пострадалата. Светлинните сигнали, при разрешен едновременно за него
и пешеходците сигнал за преминаване, законът определя последователността на
преминаване. Той е следвало да спази изискването и пропусне пострадалата да
премине. Не е имал възприятие за пострадалата като участник в движението и не
съобразил движението си с нея. Пострадалата е била сама на тротоара и насочила
към кръстовище. След преминаване на лекия автомобил, на който И. осигурил
предимство, не е имало други участници в движението от това място. Предприел
завой надясно на кръстовище с очертана пешеходна пътека и светлинна
сигнализация с разрешен за преминаване сигнал и втурването на Ж. не е непредвидимо поведение. След потеглянето на лекия
автомобил вдясно, имал обективна възможност да възприеме намиращата се на
тротоара пешеходка с посока на движение към кръстовището. Това е място не само
за него, на което променя посоката си на движение, но и на пешеходците. Настоящата
инстанция прие, че е нарушена нормата на чл. 20 ал.1 ЗДвП, а не на чл. 20 ал.2 ЗДвП, свързана с безопасна скорост на движение на автобуса.
Ако е възприел пострадалата и настъпи ПТП, то тогава скоростта му на движение
би била несъобразена и в нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП. В настоящия случай няма възприятие от И. за Ж. като участник в движението, затова и избраната скорост и
траектория са съобразени само с неговото преминаване.
При приети за нарушени специални норми
от ЗДвП, съдът оправда И. в обвинението по чл. 5 ал.2 т.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП.
С оглед наличната правна възможност за
възприемане на друга квалификация на нарушените правила за движение, без
изменение на фактическите обстоятелства на настъпилото ПТП, съдът прие за нарушени
посочените по горе правила за движение.
Съдът не прие позицията на защитата, че
поведението на И. съдържа признаци на случайно деяние по чл. 15 НК. Изходна
позиция за това е, че подсъдимият не е имал обективна възможност да възприеме пострадалата
и реагира на опасността. Посочено по горе, от фактическа страна настоящата
инстанция не прие такава интерпретация на фактите по делото. При управлението
на автобуса на 22 септември 2014 година в кк Слънчев
бряг, И. не е възприел пострадалата като участник в движението. Но липсата на
възприятие се дължи не на обективна невъзможност, а изцяло на субективни
причини. В цитираното Решение 53 от 15.03.2016г. на
ВКС по н.д.1356/15г. 2 н.о.,
в което поведението на водач на товарен автомобил е оценено като невиновно
деяние по чл. 15 НК. МПС се движело с ниска скорост от 10,4 км/ч
на кръстовище и при завиване наляво, ударил пресичащ пешеходец. В нито един
момент водачът не е имал обективна възможност да възприеме пострадалия. По
настоящото дело И. предприел десен завой на регулирано кръстовище, в което е
указан реда за преминаване участниците в движението. Втурването на пострадалата
за преминаване в близост до пътеката на разрешен зелен за нея сигнал, не може
да се приеме като изненадваща поява на пешеходец на това място и време. Законът
изисква водачът на завиващия автобус да осигури преминаване на пешеходеца. И.
не я възприел и това не се дължи на обективна невъзможност. Според този състав,
цитираното решение затвърждава виновно поведение, а не наличие на случайно
деяние.
Съдът не прие позицията на частното
обвинение, че продължението на тротоара следва да се приравни на пешеходна
пътека. На кръстовището има специално очертана пътека, която пешеходците са длъжни
да ползват – чл.113 т.1 ЗДвП. Продължението на тротоарите може да се ползва само,
когато няма очертани пътеки. За да могат пешеходците да се ползват от правото
си на предимство за преминаване, е необходимо да са стъпили на нея или
преминават по очертаната пътека – ТР 2 от 22.12.2016г.
ВКС.
За наличието на принос от страна на
пострадалата. От фактическа страна няма спор, че пострадалата не е предприела
пресичане в очертаната пешеходна пътека, а успоредно на нея. Тя се движела по
тротоара и метър от края се втурнала да пресича. До тогава по никакъв начин в
поведението и няма признаци, че ще предприеме това. На зелен сигнал и в
непосредствена близост до пътека и след лек автомобил, втурването за
преминаване съдът счита, че не следва да
бъде прието за внезапно навлизане в платното за движение и с това нарушила чл.
114 т.1 ЗДвП. От
обективното и поведение съдът приема, че тя е имала знание за разрешено
преминаване. Не е изчаквала смяната на светлинната сигнализация от червен в
зелен цвят за пешеходците в покой на кръстовището. Възприела светеща зелена
светлина и със съзнанието за предимство за преминаване, предприела тази промяна
в поведението. За нея няма задължение да съобрази преминаването си с МПС. Имала
съзнание за предимствено преминаване пред другите и реагирала
по този начин. Съзнавала и ограничението на времето на разрешен зелен за нея
сигнал. От това съдът заключава, че целта на втурването е не внезапната поява в
платното за движение, а включването и в отрязъка от време на зеления сигнал на
светофара за пешеходци. Настоящата инстанция приема, че пострадалата Ж. е нарушила чл. 113 т.1 ЗДвП. Но за настъпването на ПТП в конкретния случай, това
няма значение. И при преминаване по пътеката, при това поведение на двамата
участници в движението, само ударът би се случил на друго място.
Настоящата инстанция не прие за
основателно искането на защитата за преквалифициране поведението на И. по чл. 343а ал.1 б.“б“
НК. В 8,01 ч. пръв сигнализирал на тел. 112 – л.7 т.5 ДП, повторил в 8,09ч. След първото обаждане са сигнализирани полицията и
ЦСМП Бургас. Защитата не посочи други обстоятелства, а и в процеса не бяха
установени, които да съдържат действия на И., насочени към облекчаване
страданията на пострадалата. В обясненията си заяви, че е помолил Ж. да не става от земята.
Деянието е извършено виновно –
несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Подсъдимият
не е предвиждал възможността от настъпване на общественоопасните последици, но
е бил длъжен да спази правилата за движение като водач на автобус и е могъл да
предвиди настъпването им. Предприел завиване надясно на регулирано кръстовище в
населено място, на което има пешеходна пътека и светлинна сигнализация с разрешен
за тях сигнал, обективно имал възможност да възприеме пострадалата в момента на
втурването.
Воден от горното съдът призна А.З.И. за виновен в това,
че на 22 септември 2014 година в кк Слънчев
бряг, област Бургас, на кръстовище до магазин Зора, при управление на автобус
„Мерцедес“ с рег.№ СА 4079 КХ, нарушил правилата за
движение по чл.20 ал.1, чл.
119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на К.С.Ж., ЕГН ********** –
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“
НК вр. чл. 20 ал.1, чл. 119 ал.4
и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП.
Определяне
на наказанието
На основание чл. 54 НК, прокурорът
поиска наказание три години лишаване от свобода за И., които да изтърпи при общ
режим. Смекчаващо вината обстоятелство е
чисто съдебно минало и наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата, а отегчаващо – нарушенията и наказанията на правилата
за движение. За кумулативното наказание настоя да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Повереника на частните обвинители не сподели
тази позиция. Според него е обществено оправдано да бъде определено наказание над
средния размер от пет години лишаване от свобода. По този начин ще се въздейства
предупредително и възпитателно върху подсъдимия и останалите членове на
обществото, с цел намаляване на пътнотранспортните произшествия.
Частните обвинители поискаха наказание
в същия размер. Като водач И. допуснал нарушения на правилата за движение и
причинил този най тежък за тях резултат – смъртта на съпруга и майка. Няма
оправдание за подобно поведение.
Защитата пледира, при евентуално признаване
вина у И., да се зачете съпричиняване от
пострадалата. Налице е изключителен превес на смекчаващи вината обстоятелства и
при индивидуализиране на наказанието да намери приложение чл. 66 НК.
Водачът И. изрази съжалението си за
настъпилото ПТП. До процеса не е поднесъл извинения, защото изпитвал страх и
негативна реакция от страна на роднините. ****, живее в собствено жилище, което
изплаща на кредит, продължава да работи в „Юнион Ивкони“ като ****. Това му е професия, която
упражнява от много години.
За това престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ предложение първо НК,
е предвидено наказание от две до шест години лишаване от свобода. Настоящата
инстанция не приема изложените доводи на частното обвинение за превес на
отегчаващи обстоятелства, в чийто режим следва да се индивидуализира
наказанието. И. е неосъждан. Има семейство, работи и дава своя принос в
издръжката. Веднага след ПТП сигнализира на тел. 112, от което са уведомени
полиция и медицинска помощ. Те са се озовали на място минути по късно и
извършили необходимото, свързано с настъпилото произшествие и пострадал.
Подсъдимият останал на място през цялото време, изпълнил задълженията си като
участник в ПТП, свидетелството за управление не е отнемано. В процеса има
коректно поведение. Дава обяснения за управлението на автобуса в процесния ден. Личната му оценка, че не е нарушил правила
за движение и няма принос и вина в настъпилия вредоносен резултат, е правна
възможност, гарантирана му по закон и тя не оказва влияние за крайната оценка
при индивидуализиране на наказанието.
Свид. Г. – л.
149, долу, ОХ, дава много добри характеристични данни за подсъдимия.
Изпълнителен и акуратен, внимателен към туристите, изразява своята и на други
колеги оценка за работата му през летен сезон 2014 година. В изпълнение на
задачите, И. демонстрирал много добри умения за управление на автобус.
Абсолютен професионалист.
За себе си И. заявява, че работи като
като автобусен шофьор 18 години, и както се изразява обича работата си и работи
със сърце. Изминал е милиони километри, всеки ден е зад волана по работа. През
сезона управлявал автобуса сам и познава много добре неговите характеристики и
възможности.
Наказанието се налага за постигане
целите на личната и генерална превенция. Съдът установи превес на смекчаващи
вината обстоятелства и индивидуализира наказанието на минимума от две години
лишаване от свобода. Успоредно с това са налице и предпоставките за прилагането
на чл. 66 НК и наказанието бе отложено за изпълнение за срок от три години. От
една страна, И. допуснал нарушение на визираните по горе правила за движението,
които са пряка и непосредствена причина за настъпилия резултат. Като водач е
наказван с наказателни постановления в периода 2002 – 2011 год.
общо 16 пъти. В периода 2009- 2012 год. е
санкциониран четири пъти с фиш – л. 110-113 т.1 ДП. Отнемани
са контролни точки, не и свидетелството за управление. На година е бил
санкциониран по два пъти, само през 2007 год. три и
през 2008 год. четири пъти с НП. Последното наказание
е от април 2011 год. Наказанията за тази година са
наложени за неспазване изискванията за скорост. От последното санкциониране до
деня на ПТП са изминали повече от три години. Посочените наказания не могат да
определят И. като системен нарушител и водач, който не се съобразява с
изискванията на движението. С оглед на изложеното, воден от личностните
характеристични данни на дееца, допуснатите нарушения на правилата за движение,
семейното му положение, позиция в процеса, съдът прие, че за постигане целите
на наказанието не е необходимо то да бъде изпълнено ефективно в затвор – ТР
2/16 год. ВКС.
Съдът отчете и поведението на
пострадалата Ж.. Тя не е ползвала пешеходната пътека,
очертана в непосредствена близост. Но доколкото в нито един момент И. не е имал
възприятие за нея, то това нарушение не следва да се оценя за принос в
настъпилото ПТП.
В настоящия момент И. продължава да
работи като шофьор. Съдът оцени, че срок на лишаване от право да управлява МПС
от две години е справедлив и отчитащ всички обстоятелства на виновно поведение
и съобразен с закона.
С
тази наказателна репресия съдът прие, че ще постигнат целите на наказанието по
чл. 36 НК.
И.
бе осъден да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
19.03.2019
год. Съдия: