Определение по дело №140/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                   № 140/10.2.2020г.

 

Варненският окръжен съд           Наказателно отделение

В закрито  заседание в състав:

                       Председател: Иваничка Славкова 

                                    Членове: Жулиета Шопова

                                                                       Станчо Савов

 

като разгледа докладваното от съдия Славкова  

ВЧНД № 140   по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано по частна жалба на С.С.П., чрез процесуалния му представител адв. А.Дсрещу определение на ВРС, 27 състав, от 08.01.2020 г., постановено по НОХД № 4661/2019 г. по описа на ВРС, с което е осъден да заплати сумата от 500 лева на частния обвинител Ц.П.С, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на повереника й в производството по същото дело..

По същество в жалбата се моли отмяната на постановения съдебен акт, като се излагат доводи че: разноските са претендирани несвоевременно, че в производство по гл. 29 от НПК не е предвидено участие на частен обвинител, , че молителката не е имала качество на частен обвинител, че разноските не са били включени в споразумението, одобрено от съда, че по този начин подсъдимият е бил лишен от претенция за прекомерност на разноските, както и че липсват доказателства за заплащане на сумата.

След като се запозна с относимите материали по делото, съдът установи следното:

С атакувания съдебен акт ВРС е осъдил С.П.  да заплати горепосочената сума,  представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител в наказателното производство, приключило пред съда със споразумение на  10.12.2019г., с което е бил е признат за виновен в престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Със същото споразумение са одобрени присъдите н и на друти двама съучастни;ци за същото престъпление. 

В хода на съдебното производство по НОХД № 4661/2019г. на ВРС в разпоредително заседание на 19.11.2019г., Ц.П.С, заедно с В.Ж.Се била конституирана като частен обвинител по делото. Както на ДП, така и пред съда тя е била представлявана от повереника си – адв. П.В. След провеждане на следващо по ред съдебно заседание  е било постигнато споразумение, като за да се стигне до този резултат, са били представени надлежно доказателства за възстановяване на щетата на частните обвинители, което те са заявили изрично пред съда. Първоинстанционният съд е одобрил постигнатото споразумение между защитниците и прокурора, с което жалбоподателят П. е приел да търпи наказание пробация, както и да заплати сторени разноски.Съдът не есе е произнесъл по искането за направените от ч.о. разноски.

С допълнително определение по реда на чл. 306 ал.1 т. 4 от НПК съдът се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски на повереник на частен обвинител и е осъдил тримата подсъдими/ вече осъдени лица/  да заплатят всеки един от тях суми от по 500 лева.

Въззивната инстанция прецени, че определението на ВРС е законосъобразно и правилно, мотивирано изключително обстойно и с верни правни изводи.

1. Съдът се е позовал на представените по делото доказателства за представителна власт - пълномощни и договори за правна защита и съдействие, както и изплатени възнаграждения общо в размер на 1 500 лева за досъдебното производство и 500 лв. за съдебното производство, последното определено въз основа на чл.13, ал.1,т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2. Обосновал се е с разпоредбата на чл. чл. 189 ал. 3 от НПК. И фактът на влязлото в сила  определение на съда за ободряване на споразумение, с последици на влязла в сила присъда и изрично направено искане за присъждане на разноски.

3. Обсъден е въпроса за действителността на сторените разноски, което дава и отговор на възражението на адв. Д във въззивната частна жалба, като е мотивиран със задължителните указания ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС / при заплащане в рой, това обстоятелсво се отразява в договора за правна защита и е с характер на разписка/.

4. Искането за солидарно заплащане е било отхвърлено, с позоваване на разпоредбата на НПК, че разноските се дължат съобразно частта, дължима от всеки един от подсъдимите, но не и солидарна отговорност. По този начин съдът е стигнал до извод за дължимост на 500 лева за всеки един от подсъдимите – дължими разноски за адвокатско възнаграждение на повереник.

5. Съдът в атакуваното определение е дал пространно отговор на въпроса за прекомерност на възнаграждението. Такова възражение е недопустимо в наказателното производството, а субсидиарното прилагане на ГПК не включва произнасяне за разноските, съответно възражение за прекомерност.

6. Оплакването в частната жалба за несвоевременно претендирани разноски също е неоснователно, доколкото по реда на чл. 306 от НПК съдът не е обвързан със срок за произнасяне по претенции за разноски, съответно няма и срок  за такова искане.

7. Накрая, следва само да се маркира, че е необяснимо защо се прави оплакване, че по делото не е бил конституиран частен обвинител и то от процесуален представител на подсъдимия, присъствал и в двете проведени съдебни заседания, в едното от тях- с произнасяне на съда по конституиране на страни.

8. Пак в тази връзка необходимо е да се отбележи, че макар и делото да е приключило по реда на гл. 29 от НПК, то делото е съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт, а е приключило по реда на чл. 384 ал.1 от НПК, предвиждащ възможност да се постигне споразумение  и след вансяне на обвинителен акт, с други думи, с възможност за конституиране на страни и сключване на споразумение само след тяхното съгласие, което очевидно е убягнало от вниманието на процесуалния представител на подс. П..  

Предвид гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 342 и сл. от НПК,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ос.л. С.П., чрев процесуален представител адв. А.Дсрещу определение на ВРС от 08.01.20г по НОХД № 4661/19г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение  от 08.01.2020 г., постановено по НОХД № 4661/2019 г. на ВРС, с което осъдения С.П. е осъден да заплати сумата от 500 лева на частния обвинител Ц.П.С, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на повереника й в производството по същото дело.

 

Определението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

Председател:

 

 

        Членове: