Р Е Ш Е Н И Е
№ 1103 13.10.2022 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди двадесет и втора, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1133 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. oт
Административнопроцесуалия кодекс /АПК/ във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона
за митниците /ЗМ/.
Делото е образувано по жалба от Е.С.С., с адрес: ***,
чрез адвокат С.С., срещу Решение № 32-146839/05.05.2022 г. издадено от
директора на ТД Митница - Бургас, с което е определен „...нов размер на
митническата стойност на стоката по МД - MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г.“,
като е „установена сума за досъбиране в размер на 237,31 лв.“, както следва:
мито в размер на 74,16 лв. и ДДС в размер на 163,15 лв. и за задължено лице по
така установените митнически задължения е определен Е.С.С..
Иска
се отмяната на оспореното решение като незаконосъобразно, издадено в
противоречие с правото на Европейския съюз и на националното право, в нарушение
на член 9, параграф 1, б. В от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 4
от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят С. се
представлява от адвокат Т., който поддържа жалбата съобразно изложените в нея
аргументи и доводи. Претендира присъждане
на направените по делото разноски, като представя списък на същите.
Ответната страна Директорът на ТД
Митница Бургас, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л., изразява
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Твърди, че оспорваното решение е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма и с изискуемите реквизити, съобразно разпоредбите на
ЗМ и законодателството на ЕС. Не претендира разноски, като счита претендираното
от процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение за неоснователно и
прекомерно.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 30.12.2020 г. в МБ „Свободна зона Бургас“ е приета
митническа декларация с основен референтен номер (MRN)
20BG001008029230R3/30.12.2020 г. с декларатор в ел. д. 3/18 и вносител в ел. д.
3/15 Е.С.С., ЕОРИ BGB201201ZZACLBH4 и пряк представител в ел.д. 3/19 и ел. д.
3/21 „ЕМ консулт“ ЕООД с ЕОРИ BGC102978701ZZZZ3 за режим допускане за свободно
обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: „НАИМ: УПОТР. ПЪТН.
АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ; МАРКА ФОРД; МОДЕЛ: ФИЕСТА; ТИП: БР.МЕСТА: 5;
ТОВАРОНОСИМОСТ: 0;; ПЪРВ. РЕГ.: 20170101; ЦВЯТ: СИВ; РАБ.ОБЕМ: 1598 КУБ СМ;
МОЩНОСТ: 134 HPSAE; ДВИГ. БЕНЗИН;; ШАСИ №: 3FADP4BJ5HM153689“.
Посочено е, че автомобилът е внос от САЩ, с цена на стоката
800,00 USD, с разходи за въвеждане на стоката в ЕС в размер на 824,00 лева;
разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 150,00 лева и
транспортни, застрахователни разходи и товаро-разтоварни работи – 150,00 лева.
Към датата на приемане на МД, размерът на митническата
стойност е определен съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, а
именно на база договорената стойност, съобразно представената фактура №
36094/18.10.2020 г. издадена от „GLOBAL AUTO EXCHANGE“. Митническата стойност на стока по МД -
MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г. е определена в размер на 2 142,39 лева, размерът
на митото – 214,24 лева и ДДС в размер на 501,33 лева.
Поради възникнали съмнения относно
стойността на автомобила, на основание чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във
връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на митническа
декларация за допускане за свободно обращение с MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г.
При
проверката митническите органи открили информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https://autoauctions.id, с
обявена продажна цена на аукцион от 14 октомври 2020 г. статус „Продадена“
(SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и „odometer 43 185 actual
miles“ в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 1 250
USD, която превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на
800 USD при допускане за свободно обращение.
Във
връзка с осъществяване на последващия контрол с писмо рег. №
32-325120/13.10.2021 г. /л. 36 – 37 от делото/
от Е.С. била изискана допълнителна информация, документи и доказателства
и всякакви други данни относно покупката на процесния автомобил. С. отговорил с
писмо вх. № 32-336863/25.10.2021 г./л.35/ без да представи допълнително
документи и доказателства относно закупуването на автомобила, предмет на внос.
След
анализ на представените с МД - MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г. документи и
информацията, съдържаща се на ел. страница https://autoauctions.id, за автомобил
със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), митническите органи
приели за достоверна продажната цена на автомобила, посочена в цитирания сайт,
а именно 1 250 USD. При тази цена и на основание чл. 71, пар. 1, буква д) i) от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, изчислили митническтата стойност на процесния
автомобил – стоката, допусната до свободно обращение с MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г. в размер на
2 883,98 лева. На тази база изчислили мито в размер на 288,40 лева и ДДС –
в размер на 664,48 лева. Съобразно това вносителят С. е следвало да доплати
мито в размер 74,16 лева и ДДС – в размер на 163, 15 лева.
На
30.12.2021 г. с рег.№ 32-423294 /л. 27 – 33 от делото/ е изпратено съобщение по
чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което Е.С.С. е
уведомен, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас, с
което ще се определи нов размер на митническа стойност за стоката по МД с
20BG001008029230R3/30.12.2020 г. и мотивите, на които ще се основава. Същото е
получено от С. на 19.01.2022 г., видно от върната обратна разписка № ИД PS 8000
02PKOG 4/л. 34 от делото/ .
Предвид разпоредбата на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от
Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване На Митнически кодекс на Съюза и на основание чл. 8, § 1 от
ДР на Комисията (ЕС) 2015/2446 /правото на изслушване/ е даден срок от 30
/тридесет/ дни от получаване на съобщението по чл. 22 § 6, в който Е. С. може да изрази становище.
На 24.01.2022г. с писмо с вх.№ 32-25452 /л. 25 – 26 от
делото/ С. е представил становище, че не е съгласен с изложените мотиви на
съобщението по чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на Европейския парламент, без да представя нови доказателства във връзка с
декларираната цена на стоката по МД с MRN 20BG001008029230R3/30.12.2020 г.
На основание извършената проверка била изготвена Докладна
записка рег.№ 32-137208/27.04.2022 г. /л. 18 – 23 от делото/ от Ваня Скодрова,
гл. инспектор МБ „Свободна зона Бургас“ с предложение да бъде издадено решение
на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и
чл. 19, ал. 7 от ЗМ, с което да бъде определен нов размер на митническата
стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с
MRN 20BG001008029230R3/30.12.2020 г.
В резултат на проведеното административно производство Директорът
на ТД Митница - Бургас издал оспореното решение Решение №
32-146839/05.05.2022 г., с което е определен „...нов размер на митническата
стойност на стоката по МД - MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г.“, като е
„установена сума за досъбиране в размер на 237,31 лв.“, както следва: мито в
размер на 74,16 лв. и ДДС в размер на 163,15 лв. и за задължено лице по така
установените митнически задължения е определен Е.С.С.. Решението е връчено на С. с известие за доставяне по пощата
на 13.06.2022 г. /л. 17 от делото/. В законоустановения срок срещу него е
подадена жалба до Административен съд – Бургас, чрез административния орган с
вх. № 32-212358/27.06.2022 г., във връзка с която е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - Директор на ТД Митница Бургас в
Агенция "Митници", по аргумент от
чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че при издаване на оспорения
административен акт е допуснато нарушение на разпоредбата на член 9, параграф 1, б. В
от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, озаглавен „Специална
процедура във връзка с правото на изслушване“, касаещ приложението на чл. 22,
пар. 6 от Кодекса. Това е така, тъй като чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза е озаглавен „Решения, взети въз основа на
заявления“, докато в конкретния случай става дума за решение на митническите
органи, взети на основание чл. 29 от МКС, който се отнася до „Решения, взети без
предварително заявление“.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че
при издаването на оспореното решение са
допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се
явява незаконосъобразно.
Митническата стойност на стоката
е определената за митнически цели в
лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид значението на
митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса
митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство,
въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга след като вдигането на стоките е разрешено.
Разпоредбата на чл. 15 параграф 1
от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да
предостави на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В
правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е
извършването на последваш контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на
митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да
проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа
декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за
въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
В конкретния случай поради
възникнали съмнения е била извършена именно такава проверка за последващ
контрол, на основание чл. 48 от Регламента относно верността на данните за
реално платената цена за автомобила, посочен в МД - MPH 20BG001008029230R3/30.12.2020 г., за определяне на митническата му стойност, съответно и на
дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при
необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer
International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят
декларираната цена.
Процедурите по определяне на
митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 2015 година за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/,
остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при
последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. А,
съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата
стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне
на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност, в този см. е Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.
Съгласно трайната съдебна
практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата
стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че
жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата
платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото
на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им
не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.
140, § 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат
вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" – б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният
метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се
посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата стойност
и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните
методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се
определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
В тежест на органа е, при
условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод
по оспореното решение.
В случая, мотивирането на органа
относно приложението на основния метод за остойностяване на стоката, преценено
в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната
договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния
автомобил е извършено без относимите доказателствени източници и без да са
отчетени всички обстоятелства, отразени в разпечатката от интернет сайта - https://autoauctions.id, на който се е
позовал административният орган, за да обоснове извода си, че действителната
договорна стойност на процесния автомобил е 1250,00 щатски долара, а не както е
посочено в митническата декларация –
800,00 щатски долара.
Видно от представената по делото от процесуалния представител
на жалбоподателя разпечатка от сайта Раздел 6, е записано, че администраторите
на сайта не носят отговорност "…ако
информацията, налична на този сайт, не е точна, пълна или актуална. Материалът
на този сайт е предоставен само за обща информация и не трябва да се
обосновавате на него или да го използвате като единствена основа за вземане на
решения без консултация с първични, по-точни, по-пълни или по-актуални
източници на информация. Ако се осланяте на материала на този сайт, това ще
бъде на Ваш собствен риск.“ Отделно от това, следва да се има предвид, че в
посочения сайт няма информация, че именно Е.С.С. е закупил процесния автомобил
за сумата от 1250,00 щатски долара. Сделката отразена в сайта е между лица,
различни от жалбоподателя. Този факт не се отрича от административния орган и
липсва твърдение от негова страна в сайта да фигурира сключването на сделка с
участието на жалбоподателя, в качеството му на купувач.
В случая, предвид преценката на
органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото
не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната
договорна стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към
прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на
митническата стойност. Като не е спазил разписаното в регламента императивно
правило за определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е
допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел.
Отделно от горното, налице е и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването
на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са
обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, а
посочените от митническите органи такива противоречат на основен принцип,
въведен в разпоредбата на чл. 7 от АПК.
Както вече бе посочено, съгласно
трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно
митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е
необходимо се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Видно е, че органът без да
оспорва автентичността на представената фактура доказваща придобиване на
процесния автомобил от жалбоподателя, е приел, че е възникнало основание за
отхвърляне на декларираната митническа стойност на същата.
Съгласно трайната практика на
ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019
г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019
г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019
г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020
г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото
общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.
Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи
на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла
на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни
за разлика в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга
страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента
за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с
уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128, т. 52/.
В случая по делото не е посочена
причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от
жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността й. Същата е
представена в превод на български език в съдебното производство и установява по
категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и
техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на
разходите, формиращи стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Това налага извода, че при
издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така например не е взето
предвид обстоятелството, че процесният автомобил е катастрофирал, което налага
извършването на по-задълбочена проверка на състоянието на автомобила, съобразно
изискването на чл. 188, ал. 1, бук. В) от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. да
бъде изготвена експертна оценка на стойността на автомобила, от лице, имащо
валидно разрешение за извършване на такава дейност.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока
и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за
проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава,
директорът на ТД Митница Бургас към Агенция "Митници" е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Не са били
налице предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде
определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, б. "д", подбуква i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г.
Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката,
незаконосъобразно са и определени с оспорения акт възникнали задължения за МИТО
и ДДС.
Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас е издадено при
съществено нарушение на административно-производствените правила, което е
довело и до неправилното приложение на материалния закон, поради което като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени, направените разноски по делото в общ
размер 310.00 лева, от които: 10.00 лева - заплатена от жалбоподателя държавна
такса за производството и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Възраженията на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение са неоснователни, доколкото същото е заявено в
минимално предвидения размер съгласно
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-146839/05.05.2022 г.
издадено от директора на ТД Митница - Бургас, с което е определен „...нов
размер на митническата стойност на стоката по МД - MPH
20BG001008029230R3/30.12.2020 г.“, като е „установена сума за досъбиране в
размер на 237,31 лв.“, както следва: мито в размер на 74,16 лв. и ДДС в размер
на 163,15 лв. и за задължено лице по така установените митнически задължения е
определен Е.С.С..
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на Е.С.С., с адрес: ***
сума в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: