Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
30.12.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 15466 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 434815 от 21.06.2018г. по гр.д. № 82607/2017г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 460441 от 30.07.2018г., Софийски
районен съд, 78 състав отхвърлил изцяло иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „У.К.“ АД, ЕИК *******, за
признаване за установено, че ответникът Б.А.Т., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата
от 10 380 лв. по запис на заповед от 26.04.2017г., с падеж на 05.05.2017г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
1 000 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „У.К.“
АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Районният съд приел,
че претенцията на ищцовото дружество е основана на издаден запис на заповед
като обезпечение на задълженията на ответника по лизингов договор. Подобна
претенция не била заявявана от ищеца. Като се произнесъл по иск, с какъвто не е
бил сезиран, първоинстанционният съд постановил недопустимо решение. Евентуално
поддържа, че като се произнесъл по такава претенция, районният съд се отклонил от
доклада по делото, допуснал съществени нарушения на процесуалния закон и
достигнал до погрешен правен извод. Неправилно в решението било прието, че
ищецът не оспорва възражението на ответника, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на наемна цена. Такова оспорване било заявено изрично в първото
открито съдебно заседание в първата инстанция, в което било представено и
писмено становище по отговора. Като не взел предвид оспорването от ищеца на
каузалното правоотношение и като основал решението си на твърдения на
ответника, които не били доказани при условията на пълно и главно доказване,
районният съд постановил неправилен съдебен акт. Ответникът не бил страна по
представените договори за наем и липсвала договорка между страните за
обезпечаване на задълженията по твърдения от ответника начин. Съдът неправилно
кредитирал свидетелските показания на св. Панчев, който не бил очевидец на
отношенията между страните и подписване на записа на заповед. Неправилно СРС кредитирал
изцяло и обясненията на ответника по реда на чл. 176 ГПК, които съществено се
разминавали с твърденията в отговора на исковата молба и не били ценени от съда
съобразно чл. 175 ГПК. След като според ответника задължението по договора за
наем възлизало на 7 000 лв., то очевидно било, че записът на заповед,
издаден за сумата 10 380 лв., не обезпечава това вземане, тъй като е
издаден за различна сума. Неправилно съдът приел и че ответникът е издал записа
на заповед в качеството му на търговски пълномощник на „МИТ БМ“ ЕООД. От
съдържанието на записа на заповед се установявало, че същият е издаден от
ответника в лично качество, а не като пълномощник на търговско дружество, и
именно в лично качество ответникът бил задължен по ефекта. Твърдяното наемно
правоотношение не се намирало в никаква връзка с процесния запис на заповед,
поради което, и тъй като липсвала идентичност между страните по двете сделки,
размерът на задължението по наемното правоотношение бил ирелевантен за
вземането на ищеца по записа. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение на
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б.А.Т. с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 535 и сл. ТЗ за сумата 10
380 лв. - главница по запис на заповед от 26.04.2017г., издаден от Б.А.Т.,
с падеж 05.05.2017г. Претендирана е и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 11.10.2017г., до окончателното плащане. За сумата
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 72632/2017г. на СРС, 78 състав,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 16.07.2018г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск, като е въвел в процеса твърдение
за наличие на каузално правоотношение, в обезпечение на задължения по което е
бил издаден процесният запис на заповед – по договор за наем от 20.04.2016г. и
договор за наем от 16.05.2016г. Твърди, че сключил договорите за наем в качеството
си на търговски пълномощник на наемателя „МИТ БМ“ ЕООД, като по силата на
договорите ищецът – наемодател предоставил на наемателя „МИТ БМ“ ЕООД за
временно и възмездно ползване складово
помещение в гр. София, кв. „Военна рампа“, ул. „*******, с площ от 1 080 кв.
м, за складиране на палетизирани стоки. Вторият договор бил сключен със срок до
16.05.2018г., но бил прекратен от ищеца-наемодател предсрочно на 11.08.2017г.
По договора от наемателя бил платен на наемодателя депозит в размер на
3 000 лв. Поради временни финансови затруднения на представляваното от
ответника дружество, към 26.04.2017г. имало забавяне на плащането по една от
издадените фактури от наемодателя, последният незаконосъобразно отказал достъп
на наемателя до наетия имот и на ответника било заявено, че такъв ще бъде
осигурен само срещу подписване от него на представения с исковата молба запис
на заповед за значително по-голяма сума от дължимата от наемателя към този
момент. Тъй като с действията си ищецът препятствал дейността на
представляваното от ответника дружество и обслужването на клиентите му, с което
се причинявали значителни вреди, ответникът бил принуден да подпише записа на
заповед, като му било обещано, че след погасяване на текущите задължения по
договора за наем записът на заповед ще му бъде върнат. Въпреки че задълженията
били изпълнени обаче, ищцовото дружество отказало да върне ефекта. Между
страните липсвали каквито и да било каузални правоотношения, единствените им
отношения били във връзка с наемното правоотношение с дружеството, чиито
търговски пълномощник бил ответникът. Със споразумението при прекратяване на
договора за наем било прието, че наемателят дължи към момента на прекратяване
на договора сумата от 3 191.58 лв., като същевременно ищецът дължал на
наемателя и връщане на депозита в размер на 3 000 лв. Поради това липсвало
основание за плащане от ответника по процесния запис на заповед, а ищецът
злоупотребявал с право, като се домогвал да получи повторно вече платени суми.
Поради това е искал от съда да отхвърли предявения иск.
Със становище по отговора, представено в проведеното
първо открито съдебно заседание в първата инстанция, ищецът оспорил твърденията
на ответника процесният запис на заповед да е издаден като обезпечение на
задълженията на „МИТ БМ“ ЕООД към ищеца, както и че вземанията по това правоотношение
са погасени. Не съществувала и твърдяната от ответника принуда да издаде записа
на заповед. Представените от ответника писмени доказателства били ирелевантни
за спора, тъй като касаели правоотношение между ищеца и трето лице, възникнало
по силата на договор за наем, по което ответникът не е страна. Поради това
според ищеца възраженията на ответника не биха могли да имат за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за исковата
сума е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 вр. чл. 418, ал. 5 ГПК, а
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 (сега
ал. 4) ГПК и същият е допустим. Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи
за произнасяне от СРС по иск, с какъвто не бил сезиран. Атакуваното решение е
съобразено с разясненията, дадени с т. 17 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед, но при въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. В случая такова каузално правоотношение е въведено в процеса от
ответника, поради което същото подлежи на изследване в производството.
Като краен резултат въззивният съд намира решението за правилно по следните
съображения:
По делото не е било спорно, и видно от приетия запис на заповед от 26.04.2017г.,
издаден без протест, Б.А.Т. се задължил безусловно и неотменимо по записа на
заповед да плати на падежа 05.05.2017г. на ищцовото дружество или на негова
заповед сумата от 10 380 лв. Като място на издаване на ефекта и място на
плащане е посочено гр. София, кв. „Военна рампа“, ул. „*******.
Приети по делото са цитираните в отговора на исковата молба два договора за
наем от 20.04.2016г. и от 16.05.2016г., по силата на които ищцовото дружество,
като наемодател, предоставило на „МИТ БМ“ ЕООД, като наемател, за временно и
възмездно ползване складово помещение в гр. София, кв. „Военна рампа“, ул. „*******,
с площ от 1 080 кв. м, за складиране на палетизирани стоки. Уговорена е
месечна наемна цена в размер на 3 000 лв. без ДДС, или 3 600 лв. с
вкл. ДДС, платима до пето число на текущия месец. Отделно от наемната цена
наемателят дължи и консумативни разходи, платими по реда и в сроковете по чл.
5. Не се спори, че договорите са сключени за наемателя чрез ответника Б.Т.,
като търговски пълномощник на дружеството - наемател. В тази връзка е прието и
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 15.01.2016г., с което управителят
на „МИТ БМ“ ЕООД упълномощава Б.А.Т. на основание и при ограниченията на чл. 26 ТЗ да представлява дружеството.
Договорът за наем от 16.05.2016г. е сключен за срок до 16.05.2018г., но е
прекратен от ищеца-наемодател предсрочно на 11.08.2017г. Със споразумение от
същата дата страните по наемното правоотношение се съгласили, че наемателят има
по прекратения договор за наем от 16.05.2016г. негасени задължения общо в
размер на 3 191.58 лв., представляващи неплатени наемни вноски,
консумативни разходи и неустойки, като уговорили разсрочено плащане на сумата
на две вноски.
По делото са изслушани основно и допълнително заключение на ССЕ, съгласно
които според счетоводните записвания в счетоводстовото на „МИТ БМ“ ЕООД
неплатените суми по договора за наем са в размер на 3 184.80 лв., а в според
счетоводните записвания на ищцовото дружество дългът е в размер на
6 286.76 лв., а след приспадане на внесения депозит от 3 000 лв. и
надплатена сума от 36 лв. – в размер на 3 250.76 лв. Видно и от двете
заключения е, че сумите за наем и консумативи до 05.05.2017г., както и за
следващия месец, са заплатени. Сумите са формирани по фактури, оспорени от
ответника, като тези на значителна стойност са издадени след прекратяване на
наемния договор, с основание неустойки /без посочени периоди и главници на
начисляване/ и за ползване на допълнителни площи.
От показанията на свидетеля М.П., служител на „МИТ БМ“ ЕООД се установява,
че по сключения договор за наем забавили плащане на наемна цена, поради което
наемодателят запечатал наетия склад и нямали достъп до него. Наложило се г-н Т.,
като търговски пълномощник на дружеството – наемател, да говори с наемодателя
да освободят склада, като платят дължимия наем. След тази среща Б.Т. казал на
свидетеля, че е подписал запис на заповед като обезпечение на задължението за
наемна цена. След това ищецът отворил отново склада и започнали да работят.
По реда на чл. 176 ГПК ответникът дава обяснения, че подписал процесния
запис на заповед пред представител на ищеца – К.М.. „МИТ БМ“ ЕООД имало
натрупани задължения за два наема – за около 7 000 лв., и за да може
дружеството да работи, ответникът подписал записа на заповед. Подписал го от
свое име, тъй като нямал право да подпише от името на дружеството. Заплатили
въпросните 7 000 лв., но ищецът казал на Т., че ще предяви записа на
заповед срещу него, ако не плати и още три или четири фактури за наемна цена,
но тези фактури били за периоди след прекратяване на договора. Подписал записа
само за обезпечаването на посочените 7 000 лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният
съд намира предявения иск за неоснователен. Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства обуславя безпротиворечив извод, че ответникът е подписал
процесния запис на заповед от 26.04.2017г. като обезпечение за задължения на
„МИТ БМ“ ЕООД по договора за наем, сключен между посоченото дружество и ищеца.
Като търговски пълномощник на „МИТ БМ“ ЕООД, без изрично пълномощно за действия
от рода на посочените в чл. 26, ал. 2 ТЗ, ответникът е подписал записа в лично
качество и по причина самоуправните действия на служители на наемодателя, които
лишили наемателя от достъп до предоставения под наем склад поради забавено
плащане на наемната цена.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. Без
значение е обстоятелството, че каузалното правоотношение, на което ответникът
основава релативните си възражения срещу менителничния ефект, е по сключен
договор за наем с трето за делото лице. Няма законова забрана записът
на заповед да обезпечава чужд за издателя на ефекта дълг, стига
поемателят по ефекта и кредиторът по каузалното правоотношение да съвпадат,
както е в случая. Преценявайки съвкупно събраните по делото писмени и гласни
доказателства и обяснения на страната по реда на чл. 176 ГПК, съобразявайки
мястото на издаване и на плащане по записа на заповед, което съвпада с адреса
на наетия имот, качеството на ответника на търговски пълномощник на дружеството
– наемател, без изрични права по чл. 26, ал. 2 ТЗ, падежът на менителничния
ефект, съвпадащ с месечния падеж за плащане на наемната цена, установеното от свидетелските
показания самоуправно поведение на наемодателя, който лишил наемателя от достъп
до наетото помещение, и не на последно място липсата на данни между страните по
делото да е имало други отношения, във връзка с които ответникът да е издал
записа, мотивира съда да приеме, че процесният запис на заповед е издаден от
ответника именно в обезпечение на дълга на наемателя за неплатени наемни вноски
към 05.05.2017г. Следва да се възприемат като кореспондиращи с установената
фактическа обстановка обясненията на ответника, че подписал запис на заповед за
по-голям размер от дължимите от наемателя наемни вноски от около 7 000 лв.
по причина, че лишаването на дружеството – наемател от достъп до склада
препятствало работата му и му причинявало вреди. Поради това съдът намира
за неоснователен и довода на въззивника, че поради разликата в размера на
дължимия към 05.05.2017г. наем и сумата, за която е издаден записът от
ответника следвало, че менителничният ефект не е издаден в обезпечение на
вземанията по договора за наем. Не е налице и твърдяното противоречие в
твърденията на ответника в отговора на исковата молба и в обясненията му по
реда на чл. 176 ГПК.
Същевременно по делото се установява по безспорен начин,
че дължимите наемни вноски за м. април и май 2017г., вкл. дължимите
консумативни разходи, са заплатени от наемателя. След като задълженията, за
обезпечаване на които е издаден записът на заповед са погасени, то и вземането
на ищеца по записа на заповед също е погасено, а предявеният иск е
неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия. По делото обаче няма
доказателства да е направил такива, поради което разноски не се присъждат.
Делото е търговско, а цената на иска – под 20 000
лв., поради което и съобразно чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 434815 от 21.06.2018г., постановено по гр.д. № 82607/2017г. на
Софийски районен съд, 78 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
460441 от 30.07.2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.