№ 59
гр. Сливен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Н.а
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н.а Административно наказателно
дело № 20242230201223 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „А.” ООД – гр. П.,
представлявано от управителя С. Н. Н., против НП № 20-2400114 от 17.09.2024 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00
лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. В жалбата се
твърди, че дружеството не е извършило административното нарушение, при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление били нарушени
императивни изисквания на ЗАНН, поради което моли да бъде отменено издаденото
НП като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.08.2024 год. бил съставен АУАН № 20-2400114 от същата дата против
1
жалбоподателя за това, че на 13.08.2024 год. във времето от 11,05 до 12,15 часа била
извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „А.“
ООД на място в стопанисвания от дружеството обект База – Пазар за плодове и
зеленчуци, намираща се на адрес обл. Сливен, общ. Сливен, гр. *****. В акта било
отразено, че при проверката на място било установено, че предоставя работна сила
лицето Б.Ж.Й., като извършвал дейности по сортиране на плодове на технологична
линия и подреждане на същите в транспортни опаковки; както и че в проведен
разговор същият заявил, че е на работа от 10 дни, с работно време от 08,00 до 17,00
часа, почивните дни били събота и неделя и трудовото му възнаграждение било 50,00
лева на ден, както и че е неграмотен (не можел да пише). В акта било посочено, че
поради описаните обстоятелства предявената на лицето декларация, попълваща се от
работници и служители, била попълнена от служител на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Сливен (в присъствието на С.И.Ж. – служител на дружеството), като при
попълването й въпросите били прочетени на г-н Й. и след вписване на дадените от
него отговори, същата била подписана собственоръчно от него. В акта било отразено,
че при проверка на изисканите с Призовка (на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) и
представени на 20.08.2024 год. (от Р.Х.С., в качеството й на упълномощено лице)
документи във връзка с осъществявания контрол в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Сливен се установило, че липсва трудов договор в писмена форма, сключен между
„А.“ ООД и Б.Ж.Й. (представени били Граждански договор № 9/01.08.2024 год. и №
18/05.08.2024 год.). В акта било посочено, че видно от изложеното „А.“ ООД, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, е приел
на работа на 13.08.2024 год., свързана с предоставяне на работна сила (при установени
елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, време, почивни дни
и трудово възнаграждение) лицето Б.Ж.Й., без да е сключило със същия трудов
договор в писмена форма. В акта било отразено, че така констатираното нарушение
било извършено на 13.08.2024 год. на място в стопанисвания от дружеството обект
База – Пазар за плодове и зеленчуци, намираща се на адрес обл. Сливен, общ. Сливен,
гр. *****, а било установено на 20.08.2024 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Сливен, както и че АУАН бил съставен в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен на
22.08.2024 год. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
КТ. Актът бил връчен на 22.08.2024 год. на управителя на дружеството (л. 6 – 7 от
делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2400114 от 17.09.2024
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на
жалбоподателя за описаното в акта нарушение било наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал.
4 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. В НП било посочено, че нарушението се
явява повторно за „А.“ ООД. Посочено било, че с наказателни постановления № 20-
2
2300200/09.10.2023 год., влязло в сила на 11.06.2024 год., НП № 20-
2300201/09.10.2023 год., влязло в сила на 29.07.2024 год., НП № 20-
2300202/09.10.2023 год., влязло в сила на 15.05.2024 год., НП № 20-2300203/09.10.2023
год., влязло в сила на 09.04.2024 год., НП № 20-2300204/09.10.2023 год., влязло в сила
на 10.06.2024 г., НП № 20-2300205/09.10.2023 год., влязло в сила на 26.06.2024 год.,
НП № 20-2300206/09.10.2023 год., влязло в сила на 11.06.2024 год., НП № 20-
2300207/09.10.2023 год., влязло в сила на 11.06.2024 год., НП № 20-2300208/09.10.2023
год., влязло в сила на 11.06.2024 год., НП № 20-2300209/09.10.2023 год., влязло в сила
на 28.05.2024 год., НП № 20-2300210/09.10.2023 год., влязло в сила на 28.05.2024 год.,
НП № 20-2300211/09.10.2023 год., влязло в сила на 28.05.2024 год., НП № 20-
2300212/09.10.2023 год., влязло в сила на 28.06.2024 год. били наложени имуществени
санкции за нарушения на същото основание, т.е. нарушението се явявало повторно,
тъй като било извършено в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят бил наказан за нарушение от
същия вид. В НП било отразено, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно; както и че при определяне на имуществената санкция,
административнонаказващият орган бил взел предвид характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение и е преценил, че за постигане на
специалната и генералната превенция, и предвид че нарушението се явявало повторно,
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 13 наказателни постановления, с
които нарушителят бил наказан за нарушение от същия вид, следвало да наложи
санкция в минимален размер от 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ. НП
било изпратено за връчване на жалбоподателя с писмо и било връчено с обратна
разписка на 24.09.2024 год. (л. 4 – 5, л. 16 – 17 от делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
Граждански договор № 9/01.08.2024 год. се установява, че „А.” ООД – гр. П.,
представлявано от управителя С. Н. като възложител е възложил на Б.Ж.Й. като
изпълнител да извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000 кг. кайсии; че
възложителят се задължава да осигури суровината за обработка – кайсии, кашони,
панетки, пликчета, картонени боксове, както и кантари и ножици за манипулацията,
длъжен бил да осигури и ръкавици, престилки, бонетки и др.; както и че възложителят
се задължил в срок до 30 дни от приемането на извършената работа да изплати на
изпълнителя в брой или по банкова сметка, сумата от 0,20 лв./кг. сортирани кайсии -
1000,00 лева. В договора било посочено, че изпълнителят се задължава да изтегля
всеки ден в който има заготовка, приготвеното количество и да изплаща по 50 лева на
заготовка, като окончателното изравняване на сумата да бъде издължено при
извършване на определената дейност, но не по – късно от 31.08.2024 год. (л. 9 от
делото).
От приложеното по административнонаказателната преписка копие от
3
Граждански договор № 18/09.08.2024 год. се установява, че „А.” ООД – гр. П.,
представлявано от управителя С. Н. като възложител е възложил на Б.Ж.Й. като
изпълнител да извърши почистване, сортиране и пакетиране на 5000 кг. кайсии; че
възложителят се задължава да осигури суровината за обработка – грозде, кашони,
панетки, пликчета, картонени боксове, както и кантари и ножици за манипулацията,
длъжен бил да осигури и ръкавици, престилки, бонетки и др.; както и че възложителят
се задължил в срок до 30 дни от приемането на извършената работа да изплати на
изпълнителя в брой или по банкова сметка, сумата от 0,20 лв./кг. сортирано грозде -
1000,00 лева. В договора било посочено, че изпълнителят се задължава да изтегля
всеки ден в който има заготовка, приготвеното количество и да изплаща по 50 лева на
заготовка, като окончателното изравняване на сумата да бъде издължено при
извършване на определената дейност, но не по – късно от 31.08.2024 год. (л. 10 от
делото).
От приложената по административнонаказателната преписка декларации на
името на Б.Ж.Й. се установява, че в същата е отразено, че има сключен граждански
договор (л. 8 от делото).
От приложените по делото заверени копия от книги за инструктаж се
установява, че на 01.08.2024 год. Б.Ж.Й. на длъжност „сортировач“ е преминал
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и инструктаж на
работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж (л. 11 – 12 от
делото).
От приложеното по делото заверено копие от Констативен протокол към
Граждански договор № 9 от 01.08.2024 год. се установява, че работата по договора
била извършена и приета без възражения на 02.09.2024 год., а от разписка № 9 се
установява, че на 01.10.2024 год. Б.Ж.Й. в изпълнение на договора получил
сумата от 508,75 лева (л. 198 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от Констативен протокол към
Граждански договор № 18 от 05.08.2024 год. се установява, че работата по договора
била извършена и приета без възражения на 02.09.2024 год., а от разписка № 18 се
установява, че на 01.10.2024 год. Б.Ж.Й. в изпълнение на договора получил
сумата от 212,75 лева (л. 199 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от влязлото в сила на 29.07.2024
год. НП № 20-2300201/09.10.2023 год. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Сливен, се установява, че със същото на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500,00
лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 , ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ (л. 41 – 54 от делото).
4
От приложеното по делото заверено копие от влязлото в сила на 15.05.2024
год. НП № 20-2300202/09.10.2023 год. издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Сливен, се установява, че със същото на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500,00
лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 , ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ (л. 55 – 67 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Б.Ж.Й. без същото да
има сключен трудов договор в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1
от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено, че
лицето Б.Ж.Й. е предоставяло работна сила в обекта на жалбоподателя без да има
сключен трудов договор в писмена форма. Безспорно се установява, че Б.Ж.Й. е
работел на обекта както като „сортировач“ на линията за сортиране и пакетиране на
праскови. Действително по административнонаказателната преписка са представени
два броя граждански договори, констативни протоколи и разписки към тях, и
декларация от името на Б.Ж.Й., в които има отбелязване за наличието на граждански
договор, но с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че в случая се касае за трудови правоотношения. Както е посочено в Решение
№ 53/24.03.2022 год. по КАНД № 60/2022 год. по описа на СлАС трудовият договор по
своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква
трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна
сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на
определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно
определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение,
способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен
задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи,
структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които
възниква и задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ. Този вид договор не е
резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в ЗЗД, в това
число от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност
(работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат и от договора за
поръчка, при който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му от последния правни действия. За разлика от трудовия договор,
5
договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като „граждански договори“, са
неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и
създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват
с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни
престации, които в повечето случаи са еднократни. В подкрепа на извода, че се касае
за трудово правоотношение е и обстоятелството, че от една страна са представени два
различни граждански договора, които имат един и същи предмет (почистване,
сортиране и пакетиране на 5000 кг. кайсии) и един и същи срок (до 31.08.2024 год.), а
в същото време при извършената от служителите от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Сливен проверка Б.Ж.Й. е работел като „сортировач“ на линията за сортиране и
пакетиране на праскови - трудови дейности различни от посоченото в представените
граждански договори, т.е. касае се не за конкретен индивидуален резултат или за
извършване на правни действия, а за престиране на трудова дейност.
С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
62, ал. 1 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 4 от
КТ отговорност, тъй като е безспорно установено, че нарушението е извършено при
условията на повторност. Жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за същото нарушение по чл. 62, ал. 1
от КТ с 13 различни влезли в сила наказателни постановления, в това число и НП №
20-2300201/09.10.2023 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Сливен, влязло в сила на 29.07.2024 год., и НП № 20-2300202/09.10.2023
год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен , и влязло
в сила на 15.05.2024 год.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта,
така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП
съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано
извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона
минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо
съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и
обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на
чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
6
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С
оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2400114 от 17.09.2024
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на
„А.” ООД – гр. П., представлявано от управителя С. Н. Н., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на
основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „А.” ООД – гр. П. с ЕИК ***** представлявано от управителя С. Н.
Н., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски
в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7