Решение по дело №1104/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260002
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 10 август 2020 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310101104
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 10.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1104/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от В.В.С. и Г.С.С. за допускане на развод по взаимно съгласие.

В молбата се твърди, че молителите са сключили граждански брак на **.02.2001 г. От брака си имат родено едно пълнолетно дете.

Твърди се, че са постигнали съгласие за прекратяване на брачната си връзка и отправят искане до съда да постанови решение в този смисъл, с което да се одобри постигнатото между тях споразумение.

Молителите са предложили за утвърждаване от съда на споразумение със следните параметри: Относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съпрузите заявяват, че няма непълнолетни деца, родени от брака, което да налага съгласие по отношение на посочените въпроси; До настъпването на фактическа раздяла съпрузите са ползвали жилище, находящо се в с. Р., общ. Т., ул. „Б." № **, което е лична собственост на съпругата, придобита по наследство. След прекратяването на брака жилището ще продължи да се използва и за в бъдеще от собственика - В.В.С., като съпругът Г.С.С. няма никакви претенции; Съпрузите се съгласяват, че няма да си дължат издръжка един към друг; При сключване на брака съпругата В.С. не е приемала фамилното име на съпруга С., поради което няма да се възползва от възможността, предвидена в чл. 53 от Семейния кодекс, за възстановяване на фамилното си име; Със споразумението съпрузите декларират, че уреждат всички спорни въпроси помежду си във връзка с прекратяването на брака. Всички разноски ще бъдат за молителите, както са ги извършили.

В хода на делото молителите участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.

Съдът, след преценка-поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на молителите, приема за установено следното от фактическа страна:

Г.С.С. и В.В.С. са сключили граждански брак на **.02.2001 г. в с. Р., община Т., за което е издадено акт за граждански брак № 1 от същата дата от Община Т., което се установява от удостоверение за сключен граждански брак. След сключването на брака съпругата е запазила фамилното име С..

От брака на молителите на *******г. е родено детето С. Г. С., за което е издаден акт за раждане № 1**/07.05.2001 г. от Община Т., което се установява от ангажирано по делото удостоверение за раждане от *** г.

Останалите писмени доказателства, ангажиране към молбата, като неотносими не се обсъждат при очертаване на фактите.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.

Молителите се намират в брачна връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.

В хода на процеса те са изразили своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са го сторили в молба до съда и са го потвърдили в хода на делото, следва да се приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.

С оглед на това, не трябва да се изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.

Споразумението не противоречи на закона. От брака си молителите нямат родени деца, които не са навършили пълнолетие, чиито интереси да трябва да се преценяват при одобряване на споразумението.

От изложеното може да се направи извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на В.В.С. и Г.С.С..

На основание чл. 69, ал. 2 ГПК, във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв. По делото са ангажирани доказателства за внесена такса от 25,00 лв., като разликата до определения от съда размер – 15,00 лв., следва да се разпредели между молителите.

Направените от молителите разноски следва да останат в тежест на всеки един от тях, така като са сторени, с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 1/**.02.2001 г. в. с. Р., община Т. между В.В.С., с ЕГН ********** и Г.С.С., с ЕГН **********.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.В.С., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** споразумение относно последиците от прекратяването на брака, съгласно което:

Относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съпрузите заявяват, че няма непълнолетни деца, родени от брака, което да налага съгласие по отношение на посочените въпроси;

До настъпването на фактическа раздяла съпрузите са ползвали жилище, находящо се в с. Р., общ. Т., ул. „Б." № **, което е лична собственост на съпругата, придобита по наследство. След прекратяването на брака жилището ще продължи да се използва и за в бъдеще от собственика - В.В.С., като съпругът Г.С.С., няма никакви претенции;

Съпрузите се съгласяват, че няма да си дължат издръжка един към друг;

При сключване на брака съпругата В.С. не е приемала фамилното име на съпруга С., поради което и няма да се възползва от възможността, предвидена в чл. 53 от Семейния кодекс, за възстановяване на фамилното си име;

Със споразумението съпрузите декларират, че уреждат всички спорни въпроси помежду си във връзка с прекратяването на брака. Всички разноски ще бъдат за молителите, както са ги извършили.

ОСЪЖДА В.В.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брака.

ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брака.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: