Р Е Ш Е Н И
Е № 260247
гр. Пловдив, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 26.05.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 461 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Подадена е искова молба от М.Г. Н., с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. С.П. против Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5. Твърди,
че на 18.10.2018 г. в гр. Пловдив на ул. „***“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът на автобус с марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с
регистрационен № *** В.Н.П. нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал правилно пресичащата по пешеходната пътека пешеходка – ищцата Н., в
резултат на което последната получила телесни увреждания.
По случая било образувано НОХД № 7397/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив срещу В.Н.П., приключило с влязло в сила споразумение
от 23.01.2020 г., с което подсъдимият бил признат за виновен по повдигнатото
обвинение. В хода на наказателното производство се установило, че виновният
водач нарушил с действията си редица разпоредби на ЗДвП, в резултат на което на
ищцата били причинени следните средни телесни повреди: 1/Травматичен шок и
закрита черепно-мозъчна травма, довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота; 2/ Счупване на сакрума (кръстна кост) и двете срамни кости на
таза и главичката на малкопищялна кост на дясната, респ. лявата подбедрица,
довели до трайно затрудняване на движенията на десния, респ. левия долен
крайник; 3/ Счупване на процесус трансверзус Л5 (лумбален прешлен), довел до
трайно затрудняване на движенията на снагата. След инцидента ищцата била
подложена на леглови режим с обща продължителност три месеца, от които тридесет
дни била в болнично заведение, в което провеждала и рехабилитация. През този
период била обслужвана изцяло от съпруга си и свекърва си. Изпитвала страх и
ужас от преживяното и страдала от липсата на сън. Твърди, че до настоящия
момент изпитва затруднение при ходене, а на тъмно не може да пази равновесие и
се налага винаги да бъде придружавана от друго лице. Лечението й, включващо
прегледи, изследвания и продължаващ прием на лекарства, продължава и до
настоящия момент. Сочи още, че вследствие на причинените й увреждания,
настъпили следните усложнения /ексцеси/: ингвинална херния, която въпреки
проведена операция се появила наново; счупване на дясното тъпанче, довело до пълна
глухота с дясното ухо. Здравословното състояние на ищцата наложило
освидетелстване от ТЕЛК, който е определил 50 % трайно намалена
работоспособност.
Пострадалата твърди, че за увреждащия
автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество – застрахователна полица № 118001460485, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. На 14.05.2020 г. пострадалата предявила претенция за плащане директно пред
застрахователя, въз основа на което била образувана щета № 0411-190-0002-2020. В законоустановения срок за произнасяне ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД предложило обезщетение в по-малък размер от заявения от
ищцата, а именно: 30 000 лева за претърпени неимуществените вреди и
2 273.90 лева – за имуществени вреди. На 02.06.2020 г. пострадалата
предявила искане за промяна на обезщетението предвид неприложена към
първоначалната претенция фактура от 24.10.2018 г., издадена от МБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, удостоверяваща закупуването на стандартна
реконструктивна плака и конюлирани винтове Ф7 в размер на 2 155.00 лева,
което не било удовлетворено от ответното дружество. Предвид гореизложеното за
ищцата се е породил правен интерес от иницииране на настоящото производство,
като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания
от причинените й средни телесни повреди, както и сумата от 2 155.00 /две хиляди
сто петдесет и пет/ лева – имуществени вреди, представляващи разходи за
закупена стандартна реконструктивна плака и канюлирани винтове Ф7, ведно със
законната лихва, считано от 18.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК **********, чрез процесуалния представител адв.
И.И., е депозирало отговор на исковата молба. Оспорва механизма на настъпилото
ПТП, като счита, че последният не е изяснен в наказателното производство и релевира
следните доводи: 1/ наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата ищца, която нарушила задължението си по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменяващ на пешеходеца да се съобразява с приближаващите пътни
транспортни средства, тъй като внезапно навлязла на пътното платно, без да се съобрази със завиващия
автобус, като по този начин попаднала в т.нар. „сляпа зона“ и се поставила в
условия да бъде невъзможно възприемането й; 2/прекомерност на претендираното
обезщетение като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на
морални вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД; 3/ недължимост на лихва от датата на
увреждане, предвид това, че застрахователя носи договорна отговорност. Счита,
че здравословното състояние на пострадалата е напълно възстановено предвид
противоречие на представените амбулаторни листове към исковата молба, а
намалената й работоспособност не води до претърпени неимуществени вреди, тъй
като ТЕЛК е посочила, че извършваната от нея работа е подходяща за
здравословното й състояние. Оспорва твърдените настъпили усложнения в
здравословното състояние на ищцата да са в резултат от настъпилото ПТП, тъй
като липсвали годни доказателства, които да установят причинно – следствената
връзка. Моли отхвърляне на иска изцяло, евентуално – присъждане на обезщетение
при съвина на пострадалата и претендира разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба. Посочва се, че механизмът на настъпилото ПТП е
подробно изследван в досъдебното производство по наказателното дело, по което е
изготвена и приложена авто-техническа експертиза, като излага подробни
съображения за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Счита за неоснователни възраженията на ответника за липса на
причинно-следствена връзка на уврежданията и настъпилите усложнения в резултат
на тях с процесното ПТП, като посочва, че са представени годни доказателства и
са предявени доказателствени искания в настоящото производство във връзка с
установяването им. Изложено е още, че намаляването наполовина на
трудоспособността на един млад – ** – годишен човек (към момента на
увреждането) неминуемо води до физически болки и психически страдания, а
възможността да престира труд не ги изключва.
Ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него
възражения така, както са направени.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО
на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца
резултат, тъй като е получил обезщетение, което счита за несправедливо.
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без пълна
репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване
в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от
деликвента.
В случая не се оспорва
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено
произшествието.
Няма спор също, че по образуваната
застрахователна преписка е изплатено обезщетение в размер на 30 000 лв –
за претърпените неимуществени вреди и 2 273.90 лв – за имуществените
вреди.
За безспорни са признати и обстоятелствата
относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно
доказана по основание, като частичното плащане е извънсъдебно признание в
подкрепа на това.
Според
чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс,
съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани
от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати
нарушения на ЗДП телесни повреди така, както са описани в споразумението,
признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК: 1/Травматичен шок и закрита черепно-мозъчна
травма, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2/
Счупване на сакрума (кръстна кост) и двете срамни кости на таза и главичката на
малкопищялна кост на дясната, респ. лявата подбедрица, довели до трайно
затрудняване на движенията на десния, респ. левия долен крайник; 3/ Счупване на
процесус трансверзус Л5 (лумбален прешлен), довел до трайно затрудняване на
движенията на снагата. Тези факти са елемент от състава на престъплението и
без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
С оглед на горното
налице са всички материално
правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на
деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само
конкретният вид и интензитет на вредите, както и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване, от значение за размера на дължимото от него
обезщетение.
Относно вида и интензитета на причинените на
ищеца телесни увреждания по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски
показания.
Неоспореното
заключение на съдебния медик, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, е в следния смисъл: в резултат на причинените от
произшествието травми
непосредствено след
инцидента пострадалата е изпитвала от значителни на моменти до умерени по сила
и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес
са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Обичайният при
такъв вид травматични увреждания оздравителен процес трае около 6-8 месеца, без
настъпването на усложнения в него.Травматичният шок е довел сам по себе си до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Черепно - мозъчната травма, протекла с травматичен субарахноиден
кръвоизлив, двустранно бифронтално и битемпорално, в дясно
темпорофронтопартиетално посттравматичен субдурален хематом, фрактура на
тилната кост, фронтални посттравматични епидурални кръвоизливи, фрактура на
базата на черепа, оток на мозъка, по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Фрактурата
на сакрума вляво, фрактурата на срамната кост - горно/долно рамо вдясно,
фрактурата на срамната кост вляво, фрактурата на ставния израстък на л5 вляво
по отделно и в съвкупност са довели до трайно
затрудняване движенията на снагата. Фрактурата на главичката на малкопищялната кост на
дясна подбедрица е довела до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник. Разкъсно-контузната рана на дясна подберица е довела
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. В резултат на тежката черепно-мозъчна травма,
при ищцата са настъпили усложнения, а именно постоянна глухота на дясно ухо. Образувалата се херния не е резултат от получените
при произшествието травматични увреждания и последвалите оперативни
интервенции. Предвид вида на травматичните увреждания няма данни ищцата да е
провеждала физиотерапия освен еднократното пролежаване в ОФТР при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, което е крайно недостатъчно. Няма данни след изписването от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив ищцата да е провеждала курсове по ЛФК, както в
болнични, така и в амбулаторни условия, което е било необходимо предвид
тежестта на получените травми. Освен консултация със специалист неврохирург
няма данни невролог да е проследявал състоянието й. Всички други лекарски
предписания са били изпълнени. Има данни за провеждана физиотерапия, но предвид
факта, че същата е била под лекарски надзор и не е била интензивна, а е имала
за цел ищцата да бъде вертикализирана в леглото и да се превъзмогне атрофията
на различните мускулни групи, която атрофия е била резултат от продължителното
залежаване, може да се предположи, че движенията в оперирания крайник са били
ограничени.
При устния си доклад в с.з. вещото лице уточнява, че непровежданата
рехабилитация не е довела до усложнения, тъй като проблемите на ищцата не са от опорно-двигателния апарат, а
от тежката черепно-мозъчна травма.
В тази
насока са и показанията на св. Ш./във фактическо съжителство с ищцата/, от
които се установява също, че първоначално била настанена в шокова зала, като
първите няколко дни била в кома, през което време лекарите не давали гаранция,
че ще оживее. Имплантите в таза, заплатени от свидетеля, щели да останат за цял
живот. Три месеца не трябвало да става от леглото. Вкъщи свидетелят и майка му
се грижили за нея и за **годишното им дете. Следващите три месеца била на
проходилка. „В момента дискомфорт изпитва при ходене, кракът я боли. Не
чува с едното ухо, с дясното ухо, от която страна е бил ударът, не чува вече с
него, тотално е загубила слух вдясно. Вечерно време, то и през деня, но вечерно
време по се откроява - виене на свят, защото тя имаше мозъчен оток в главата от
удара и вечер, като е тъмно, ѝ се вие свят и я придружавам почти
навсякъде. Всъщност избягваме да излизаме навън в тъмното, но ако се налага, я
придружавам, защото ѝ се вие свят и залита, тя едва ли не като пияна все
едно върви. Прогноза никаква не са ни дали лекарите. Казаха, че това ще си
остане така цял живот. Тя се яви на ТЕЛК и ѝ дадоха 50% инвалидност и ако
работата си я е вършела преди на 100%, сега е на 40%. Добре, че шефовете ми са
познати, че сме още на работа, иначе отдавна щяхме да сме изхвърчали; Заради
травмата и заради операциите казаха, че не може да има второ дете. Още като
беше в болницата, докторите ни казаха, да не си мислим изобщо за деца оттук
насетне. Преди, ако е била на 100% майка, сега е на 20% майка, защото тя се
изморява бързо, като ѝ се вие свят, просто малко така по-настрани я държа
от детето, не че умишлено я държа, но да не падне върху него и да го удари
нещо, ако ѝ се завие повече свят, особено вечерно време, иначе през деня
сме заедно. Детето ходи на градина, ние сме на работа, но вечерно време повече
аз съм при детето, тя остана на заден план. Болки ще си изпитва цял живот.
Кракът, а и главата, доста често я боли. Преди не я болеше въобще главата“.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като добросъвестни и непосредствени, а и съответни на
останалия доказателствен материал /с изключение на заявената причинно –
следствена връзка между произшествието и хернията, изключена от вещото лице
съобразно специалните му експертни знания, на които следва да се даде
приоритет/.
В случая не се установява принос на ищцата за
настъпване на произшествието.
Действително при преминаване през обозначена
пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците /чл. 113, т.1 ЗДвП/
да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да
навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост - чл.114,
т.1 и т.2 от ЗДвП. В случая такова нарушение няма, тъй като не се установява
пешеходецът да е навлезнал внезапно или да е пресякъл платното за движение при
ограничена видимост, нито да не се е съобразил с разстоянието до приближаващото
се превозно средство и скоростта му на движение. Категорични са изводите на
вещото лице по приетата САТЕ, които съдът възприема като компетентно и
обективно формирани, а и неоспорени от страните, че мястото на удара е било
извън опасната зона на автобуса, т.е. пострадалата е нямала техническа възможност
да избегне удара. Навлизането й на платното за движение е на пешеходна пътека и
зелен сигнал /и за нея, и за водача/, като последният е имал техническата
възможност да избегне удара, като спре, за да я пропусне. Не води до друг извод
заключението на вещото лице, че ищцата е имала техническа възможност да
забележи автобуса, ако насочи погледа си в тази насока, доколкото основна
причина за настъпилото произшествие е поведението на водача, който не е
реагирал своевременно на опасността от удар, като същевременно липсва
установено нарушение на цитираните по – горе правила за поведение, в светлината
на безспорно установената възможност на водача да спре автобуса преди мястото
на удара, настъпил в зоната на пешеходна пътека при зелен за пешеходците сигнал,
като пропусне пострадалата. Т.е. не се касае до внезапно навлизане на пътното
платно без съобразяване с приближаващия се автобус, като така пешеходецът да е
попаднал в т.нар. „сляпа зона“, правеща невъзможно възприемането му. Второ, при
устния си доклад в с.з. по този въпрос вещото лице изяснява следното: „Категорично ударът е настъпил на зелен сигнал и за двамата. Автобусът приближава пострадалата от нейната
дясна страна и то отзад. Значи тя трябва да върви напред и да гледа назад, за
да види автобуса. Чисто формално е вярно, ако в един момент тя погледне назад,
ще види автобуса. Но не мога да кажа дали е нормално тя да върви напред, а пък
да гледа назад. Автобусът, когато тръгва, се движи в посока от изток на запад
със завой наляво. Т.е. от изток на запад, югозапад, юг. Той е на запад,
завивайки става югозапад и в един момент вече е юг. Пострадалата се движи
строго изток-запад. В момента, в който двамата тръгват, автобусът се намира
откъм гърба на пострадалата. Той е отзад, зад нея, вдясно някъде. Непосредствено
преди удара вече е бил вдясно, но това е непосредствено преди удара. В момента,
в който тя предприема пресичането, автобусът е някъде вдясно, назад. Чисто формално, ако пострадалата не беше
предприела пресичането на платното на зелен за нея сигнал, нямаше да има ПТП.
Защо да стои? Защо да пропуска автобуса? Тя си има пешеходна пътека и й свети
зелено. Какво ще пропуска?“
Колкото до наведеното неспазване на лекарските
предписания във връзка с необходимостта от провеждане на интензивна
рехабилитация, вещото лице – медик разясни, че в случая това не е довело до
усложнения, тъй като такива по опорно – двигателния апарат няма. Настъпилите
усложнения са преди всичко резултат от тежката мозъчно – черепна травма.
Съобразно
нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на
увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно
установените по делото факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства,
при които е получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни
дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял
ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата
оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди
от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не
бива също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за установени всички описани в исковата молба
физически и психически болки и страдания /с изключение на образувалата се херния, за която се установи, че не е
резултат от получените при произшествието травматични увреждания и последвалите
оперативни интервенции/. И без последната обаче причинените на ищцата
увреждания са достатъчно тежки, за да обосноват основателност на претенцията
изцяло. Настрана от множеството увреждания, тежки фрактури, оперативна
интервенция, продължителността на възстановителния период и причинената
невъзвратима глухота /на ухото от страната на удара/– трайно
усложнение, което ежедневно и завинаги компроментира пълноценното съществуване
на пострадалата, не без значение са и съпътстващите инцидента обстоятелства: по
време на придвижване с едногодишното й дете и първоначалния шок и неяснота
относно неговото състояние, а впоследствие и невъможността не само да обгрижва
себе си, но и да бъде пълноценна майка, адекватна на нуждите на малкото си дете
– непълноценност, която продължава и понастоящем и категорично допринася за по
– интензивен психо – емоционален дискомфорт от други подобни случаи в
практиката. На практика качеството на живот на ищцата, която е в млада
трудоспособна и детеродна възраст, е влошено завинаги и е справедливо да бъде
обезщетена с цялата претендирана сума от още 70 000 лв до пълния дължим
размер от 100 000 лв, частично погасен от ответника със сумата от
30 000 лв.
Изцяло основателна е и претенцията за имуществени
вреди за закупена
стандартна реконструктивна плака и канюлирани винтове Ф7, за които се установява пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка с инцидента и които подлежат на
репариране.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за
които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Същевременно според специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според
цитирания чл. 496, ал. 1 срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена
при ответника на 14.05.20г /л. 43/, като кореспонденцията между страните е
окончателно приключила на 03.06.20г с отговора на застрахователя, че
определеното обезщетение остава непроменено, поради което именно тази дата
следва да се счита за начална за дължимостта на лихва за забава плащането на
двете главници, като акцесорната претенция ще се отхвърли за претендирания по –
ранен период от 18.10.2018г до 02.06.2020г вкл.
Доколкото акцесорната претенция не участва
във формирането на цената на исковете, частичното й отхвърляне не води до
дължимост на разноски по съразмерност, а всички те следва да се поемат от
ответника. Така и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата се дължат разноски, като в случая тя е била
представлявана от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. С.К.П.,***, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 2 694.65 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от
2 886.20 лв за държавна такса и 100 лв – депозит за вещо лице,
платен от бюджета на съда или общо 2986.20
лв.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“
АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на М.Г. Н., с ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 70 000 лв, представляваща разликата над
изплатения размер от 30 000 лв до пълния дължим размер от 100 000 лв
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с
полица 118001460485, за претърпените
по вина на водача на автобус
с марка „Исузу“, модел „Ситибус“ с регистрационен № *** - В.Н.П., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло
се на 18.10.2018 г. в гр.
Пловдив на ул. „***“ ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от НОХД № 7397/2019 г.
по описа на Районен съд – Пловдив , както и сумата от 2 155.00 лв. – имуществени вреди от същото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 03.06.2020г до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по – ранен период от
18.10.2018г до 02.06.2020г вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на адв. С.К.П.,***, адвокатско възнаграждение за предоставеното
безплатно процесуално представителство в размер на 2 694.65 лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 2986.20 лв. – за държавна такса и депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: