№ 2378
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330206753 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000750 от 29.09.2021г.,
издадено от Г. Д. П., на длъжност *** Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на В. М. Ш., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/ за нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
В жалбата се предлага наказателното постановление да бъде отменено
поради маловажност. Жалбоподателя Ш. се явява пред съда и заявява, че
поддържа своята жалба и иска наказателното постановление да бъде
отменено.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище,
изложеното в съпроводителното писмо сочи, че атакуваното наказателно
постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при
издаването му, по безспорен начин са установени нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 11.10.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив на 14.10.2021г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.09.2021г., около 01:00 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Цар Борис III Обединител“ и ул.„Ибър“, свидетелят А. И. В. – в
качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив,
извършил проверка на лек таксиметров автомобил „Хюндай Айоник“ с рег.№
„***“. При проверката свидетелят В. установил, че същият таксиметров
автомобил бил собственост на „Трафик Такси“ ООД и бил управляван от
жалбоподателя В. М. Ш., ЕГН:**********. Свидетелят В. още констатирал,
че жалбоподателят Ш. не бил попълнил пътен лист № 000005 от 07.09.2021г.
в пътна книжка серия АН № 826, заверена на 03.09.2021г..
На място, свидетелят В. съставил АУАН с бланков номер 004689 от
07.09.2021г. срещу жалбоподателя В. М. Ш., ЕГН:********** за нарушение
на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз
на пътници, издадена от министъра на транспорта, който АУАН бил съставен
в присъствието на жалбоподателя, който го подписал, без да отрази
възражения. Въз основа на същият акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
2
хода на съдебното следствие свидетел А. И. В., който помни случая, описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН. Съдът намира показания на свидетеля В. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране твърдяното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – оригинал на пътна книжка серия АН № 826,
заверена на 03.09.2021г., от която се установява, че не е изцяло попълнен
пътен лист № 000005 от 07.09.2021г..
При това не се установява горната фактическа обстановка да е спорна
между страните, като описаните в АУАН и наказателното постановление
факти по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган се установява от така
представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя
следва от разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, то при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН в АУАН липсва
законосъобразно описание на твърдяната като нарушена разпоредба.
Така в АУАН като нарушена разпоредба е посочена „чл.40 изречение
първо от Наредба № 34 на министъра на транспорта“. Следва да се посочи
обаче, че чл.40 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от министъра на транспорта съдържа четири различни
алинеи, в които се съдържат множество и съвсем различни по характер
3
правила за поведение. Ето защото посочване единствено на чл.40 от Наредба,
без конкретизация на алинея, по същество не съставлява посочване на
никакво правило за поведение, съответно – не съставлява посочване на
нарушената разпоредба по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН.
II. Отделно от горното, в нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от
ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в последните два липсва описание на
нарушението, а именно – на всички съставомерни относно последното факти.
В този смисъл на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.40,
ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници, издадена от министъра на транспорта – „Водачът попълва редовно и
точно пътната книжка след приключване на смяната.“.
В случая се твърди нарушение, изразяващо се това, че 07.09.2021г.,
около 01:00 часа, жалбоподателят Ш. не е попълнил пътен лист № 000005 от
07.09.2021г. в пътна книжка серия АН № 826. За да бъде обаче горното
нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредбата, то към момента на проверката
жалбоподателят Ш. следва да е приключил смяната. Подобно нещо обаче
не се твърди и АУАН и издаденото въз основа на последния наказателно
постановление. Напротив - от установените по делото обстоятелства,
включително – ранния час на проверката, разпечатката на служебен бон от
07.09.2021г. с отбелязан 1 брой курсове и показанията на свидетеля В. се
налага по-скоро извода, че същата проверка е извършена не след
приключване, а по време на смяната на Ш..
Ето защо и от начина, по който фактическата обстановка е описана в
АУАН и наказателното постановление, не може да бъде направен извод за
извършено нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта,
доколкото в същите на съществува твърдение, че проверката е извършена
след приключване смяната на жалбоподателя.
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
4
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000750 от 29.09.2021г.,
издадено от Г. Д. П., на длъжност *** Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на В. М. Ш., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста
лева/ за нарушение на чл.40, ал.1, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5