Р Е Ш Е Н И Е
№……/….10.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г.
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при
секретар Христина Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 1035 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от И.Х.И. ***, действащо чрез адв.Г.И. и адв.Л.Г.,
против решение № 613/16.02.2018г. по гр.д.№15016/2016г. на ВРС, 14-ти състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от И.Х.И. ***" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер
№87, иск за осъждане на ответника да заплати сумата
над присъдените 5900лв до предявения размер от 20000лв, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.07.2016 г. в гр.Варна по вина на Р.И.И., за което е образувана щета № **********,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата над 246,33лв до предявения размер от 835лв,
представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането 04.07.2016 г. до
подаване на молбата 30.11.2016г.
В жалбата въззивникът е навел
твърденията, че решението е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
било занижено, като не били отчетени последиците от уврежданията,
продължителността на търпимите болки и страдания и необходимостта от
допълн.лечение. Излага, че приетия за дължим размер не кореспондира на принципа
за справедливост и не са съобразени размерите на застр.покритие към момента на
ПТП. Прави оплакване, че съдът е приложил неправилно и разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД като е приел принос в размер на 1/3 от страна на пострадалия, без да
съобрази, че последният е пресичал правомерно на обозначено за целта място,
ползващо се с предимство, отнето от водача на МПС. Счита, че неправилно е
приспадната от обезщетението и сумата от 100лв, определена от ответника като
обезщетение, тъй като същата не била получена. Моли да бъде отменено решението
в обжалваната част, като бъде уважен иска. Моли да му бъдат присъдени разноски.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87,
действащо чрез адв. М.Г., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявени от И.Х.И. ***"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер № 87,
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 20000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, психични и емоционални увреждания, в
резултат на настъпило ПТП на 04.07.16г., причинено от Р.И.И. , ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до оконч.изплащане на сумата, както и сумата
от 835лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 20000лв за
периода 04.07.16г. до 30.11.16г., и сумата от 226лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди.
В
исковата молба се твърди, че на 04.07.16г. в района на МОЛ Варна , на ъгъла на
бул.Хр.Смирненски и магазин Кауфланд, се движел по тротоара с личния си
велосипед и искал да пресече булеварда през пешеходна пътека , като забелязал
задаващ се лек автомобил, и тъй като шофьора гледал в друга посока му извикал
през отворения прозорец на автомобила, но шофьора продължил да гледа в другата
посока.Решавайки да слезе от велосипеда, вече на пешеходната пътека,
автомобилът рязко тръгнал и го ударил, при което той се претърколил на капака
на автомобила и паднал на пътното платно. Излага, че след инцидента в Спешен
център при МБАЛ Св.Анна му били направени прегледи и изследвания, при които е
установено контузия в областта на десния лакът, дясна длан, дясно коляно.
Излага, че получил и силни болки в областта на лявата гръдна половина и пояса и
болки в дясната длан, като някои от травмите се изразявали в продължителни
болки в ставите, което наложило преглед при ортопед и извършване на процедури в
рамките на 10 дни. Сочи, че и към момента продължавал да изпитва дискомфорт в
областта на коленните стави, ограничени били и движенията му. Излага, че
преживял и психически стрес и шок, като получил страх от пътуване с автомобил и
страх да излиза и ползва велосипед. Сочи, че ответникът е отказал да му заплати
застр.обезщетение, поради което и имал правен интерес от предявяване на иска.
В
отговор на исковата молба ответникът ЗД "БУЛ ИНС"
АД, ЕИК *********, поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва
ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на автомобила и
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и травмите на ищеца. Твърди
наличие на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който не е спазил
задълженията си по чл.79 от ЗДвП и чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и
неправомерно преминаване по пешеходната пътека на велосипедиста, за което му
било съставено наказ.постановление. Счита претендирания размер за завишен и
неотговарящ на действителния размер на щетите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове
с
правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за процесуално допустими,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора. Макар и в решението на
ВРС да е посочена квалификация на иска съобразно отменения КЗ, а не действащият
такъв, то това не води до извод за недопустимост на решението.
Представени са по делото доказателства
за завеждане на застрахователната претенция съобразно изискванията на чл.380 от КЗ / заявление от 26.07.16г./, което обуславя допустимостта на исковете.
По делото не е спорен факта на
настъпило на 04.07.16г. в гр.Варна , ПТП с участието на ищеца и л.а. Нисан Микра рег.№ В 1674 НА,
управляван от Р.И.. Безспорно по делото от събраните доказателства – протокол
за ПТП №2217/04.07.16г. на сектор ПП при ОДМВР – Варна, показанията на св.М.Г., св.Д.Аронов и
св.К.Георгиева, приложената по делото медицинска документация
и заключенията на съдебно– медицинската и психологична експертизи, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания /
контузия на дясната длан – кръвонасядане и оток, на десен лакът – оток и
охлузване, контузия по дясно коляно – охлузване, контузия в лява поясна област-палпаторна
болезненост и затруднени движения/ , причинили му временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и остър емоционален стрес, вътрешна
тревожност, напрежение и симптоми на депресивно състояние.
Не се оспорва и факта на наличието на
сключена застраховка „гражданска отговорност” за лек автомобил Нисан Микра рег.№ В 1674 НА със
собственик Р.И. с ответното дружество ЗД "БУЛ
ИНС" АД за срок от 31.03.2016 г. до 30.03.2017г., съгласно
приложената застр.полица 02/116001005925.
Основния
спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и дали
е налице съпричиняване на вредносния резултат от
страна на пострадалия.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да
бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т.
д. № 211/2009 г./.
По
несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки
и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП. От
заключение по приложената съдебно-медицинска експертиза безспорно се
установява, че получените травматични увреждания , изразяващи се в оток и
охлузвания по кожата, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, като пълното им възстановяване е настъпило за период от около
15-20дни. Вещото лице сочи, че при пострадалия са били налице субективни
оплаквания от болка в дясната коленна става и затруднение в движенията три
месеца след травмата, което може да е израз на вътреставни промени, както от
травматичен, така и от дегенеративен характер, но в случая конкретно увреждане
не е било обективизирано при изследванията и консултативния преглед. От своя
страна съдебно-психологичната експертиза установява, че ПТП е довело до остър
емоционален стрес при ищеца, вътрешна тревожност, напрежение и симптоми на
депресивно състояние. Вещото лице сочи, че времето за отшумяване на този стрес
е индивидуално и зависи от личните характерови особености на човека, като към
момента у ищеца да се наблюдава състояние на стрес, тревожност и страх от
движение с велосипед, нежелание да общува и излиза сред други хора, нарушено
семейно и социално функциониране, като за справянето със стреса последният не е
потърсил психол.помощ. В своите показания св.Аронов и св.Георгиева сочат, че
около 10 дни ищецът бил трудно подвижен , носели му храна и лекарства, като
след ПТП същият се променил, станал по-затворен и угрижен, оплаквал се, че има
проблеми със съня, изпитвал страх да кара колело и автомобил. Свидетелите сочат
още, че макар и да бил провел рехабилитация, продължил да се оплаква от болки в
коляното.
Отчитайки обстоятелството,
че ищецът е претърпял
травматични увреждания , изразяващи се в оток и охлузвания по кожата, като
периода на възстановяването му е бил сравнително кратък /15-20 дни/, липсата на
установени трайни увреждания и усложнения, обстоятелството, че тези телесни увреждания
не препятстват воденето на пълноценен живот, а обуславят само епизодични оплаквания, влиянието, което е оказало ПТП
върху психичното му състояние, довело до остър емоционален стрес и симптоми на депресивно разстройство, нуждаещи
се от допълн.лечение, съдът намира, че определеното обезщетение в размер на
9 000 лева съставлява справедливо възмездяване на претърпените от
процесния деликт болки и страдания, психични и емоционални увреждания.
По наведеното оплакване за липсата на
съпричиняване на вредоностния резултат , съдът съобрази следното:
Съобразно практиката на ВКС /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Представеното по делото Решение от
21.03.17г. по НАХД №5339/16г. на ВРС, с което е отменено издадено
наказ.постановление на процесуални основания,
няма задължителната за съда сила по см. на чл.
300 от ГПК,
като твърдените от страните релевантни факти подлежат на установяване в
производството по пътя на пълното и главно доказване.
Видно от приложеният
протокол за ПТП №2217/04.07.16г. на
сектор ПП при ОДМВР – Варна, неоспорен от страните по делото, като причина за
ПТП е описано, че при потегляне л.а. блъска неправомерно преминаващия по
пешеходна пътека велосипедист. От показанията на разпитаният по делото св.Г. се
установява, че пострадалият е карал колело по тротоара, като слизайки от
велосипеда автомобила го блъснал. Преценявайки тези доказателства , ведно с
твърденията на самия ищец в исковата молба, както и обясненията му, дадени в
депозираното от него заявление до началника на сектор ПП / л.85 от делото/,
обосновано може да се изведе по несъмнен начин извода, че при навлизане на
пешеходната пътека на пострадалия същият не е бил преустановил движението на
велосипеда, поради което и не би могъл да се счита за пешеходец по смисъла на
чл.107, т.2 от ЗДвП. Същевременно от твърденията на самия ищец се установява,
че той е забелязал движещият се към кръстовището автомобил, както и факта, че
водачът му, завиващ надясно, е следял движението от лявата си страна, извикал
му няколко пъти и въпреки липсата на реакция от страна на водача на автомобила
е предприел, управлявайки все още велосипеда си, неправилно преминаване през
пешеходната пътека. По този начин, навлизайки по предназначената само за пешеходци
пешеходна пътека, без да е преустановил движението на велосипеда, при това възприемайки приближилия пешеходната пътека автомобил и отчитайки факта, че водачът му не го
забелязва, пострадалият несъмнено е имал възможността да прецени, че създава
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо следва
извода, че с поведението си пострадалият
обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането,
поради което и е налице твърдяното съпричиняване. В допълнение следва да се
отбележи, че дори и да би имал качеството пешеходец, то несъмнено при тази
фактическа обстановка и при тези възприятия на пострадалия, предприетото от
него преминаване би било извършено при нарушение на разпоредбата на чл.113, т.1
от ЗДвП / а именно преди да
навлязат на платното за движение, вкл.
и при пресичане на пешеходна пътека, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства/, при което и в този случай има
основание да се формира извод за наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Доколкото в разглеждания случай се установява наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалият, то има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Съпоставяйки тежестта на нарушението
на деликвента и това на увредения, имайки предвид и това, че вменената
отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е
значително завишена спрямо тази на останалите участници в движението, то съдът
намира, че определеният размер на съпричиняване от първоинст.съд / 1/3 / е
правилен.
Предвид установения размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият и след
приспадане от размера на определеното обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото се
обезщетение за неимущ.вреди възлиза на сумата от 6000лв. По делото са
представени доказателства за определено от страна на застрахователя обезщетение
в размер на 100лв за претърпените вреди, но липсват доказателства за извършено
плащане, нито ответникът навежда подобни твърдения. Ето защо неправилно ВРС е
приспаднал тази сума от определеното обезщетение. Предвид това решението в
частта , в която е отхвърлен иска за разликата над 5900лв до размера от 6000лв
като неправилно следва да се отмени.
С оглед на това и предвид уважаването
на главният иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В тази
връзка съдът съобразява нормата на чл.497, ал.1 от КЗ. От представената по
делото застр.претенция, отправена до ответника и получена на 26.07.16г., е
видно, че последният е бил поканен да заплати на ищеца обезщетение за
неимущ.вреди. По делото няма данни , а и не се твърди от страните, да е
изисквано от пострадалия представянето на допълн.документи по чл.106, ал.3 КЗ,
поради което и съдът приема, че от този момент е започнал да тече срока по
чл.497, ал.1, т.1 КЗ и същият е изтекъл на 16.08.16г. Следователно ответникът
дължи законната лихва за забава от 17.08.16г. до 30.11.16г. в размер на 2,94лв,
изчислен с програмен продукт „Апис – Финанси”. Дължима се явява и законната
лихва за забава върху главницата от 100лв , считано от завеждане на иска до
оконч.изплащане. Решението на ВРС като неправилно в тази му част следва да се
отмени.
В
съответствие с този изход на спора в полза на ищецът следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство, като същите
съразмерно с уважената част, предмет на въззивно обжалване, възлизат на сумата
от 19,55лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция разноски се следват
съобразно уважената , респ.отхвърлената част на всяка една от страните. Ответната
страна е релевирала възражение за прекомерност на адв.хонорар на ищцовата
страна, договорен за възз.инстанция. Съдът като съобрази, че във въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства и делото е приключило в едно
заседание, намира, че договореният размер от 2400лв се явява прекомерен, и
доколкото законът
не съдържа задължение дори и при констатирано основание за намаляване на
адв.възнаграждение, това да се извърши непременно до предвидения минимален
размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва обективно да отговаря на положения
необходим труд за защита на правата и законните интереси на страната при
отчитане правната сложност на делото, то намира, че същият
следва да се намали до размера от 1200лв. При това с
оглед обжалвания с подадената въззивна жалба интерес и
установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба ,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за
въззивника са 11,21лв. , а тези на въззиваемата
страна – 953,27лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №613/16.02.2018г.
на Варненски районен съд, XIV
състав, постановено по гр.д. №15016/2016г.
на ВРС, в частта му, в която са отхвърлени
предявените от И.Х.И. , ЕГН **********,
с адрес ***, против
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, искове за
осъждане на ответника да му заплати сумата за разликата над размера
от 5900 лева до размера от 6000лв,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 04.07.2016 г. в гр.Варна,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да му
заплати сумата за разликата над размера от 246,33
лева до размера от 249,27лв, представляваща
обезщетение за забава от 17.08.16г. до 30.11.16г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер
№87, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.И. , ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 100лв / сто лева / ,
съставляваща разликата над
присъдения размер от 5900 лева до размера от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, психични и емоционални увреждания, в
резултат на настъпило ПТП на 04.07.16г., причинено от Р.И.И. , ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на иска – 30.11.16г. до оконч.изплащане на
сумата, както и СУМАТА от
2,94лв / два лева и 94ст/ , съставляваща разликата над присъдения размер от 246,33лева до размера от 249,27лв,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 100лв за периода
17.08.16г. до 30.11.16г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №613/16.02.2018г.
на Варненски районен съд, XIV
състав, постановено по гр.д. №15016/2016г.
на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.И. , ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 30,76
лева (тридесет лева и 76 ст),
представляваща сторени за първоинстанционното и въззивното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.И. , ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, сумата от 953,27лв
(деветстотин петдесет и три лева и 27ст),
представляваща сторените за въззивно производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: