Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 918 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано
е по жалба, подадена от „Т.” ЕООД срещу отказ № 20180625152058-2/ 09.05.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския
регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г.
Жалбоподателят
посочва, че в регистърното производство е представил
всички документи, от които се установява кое лице е законният представител на
дружеството, което е едноличен собственик на капитала на „Т.” ЕООД, както и че
то е упълномощило физическото лице Н.М.М.да го
представлява при извършване на търговската му дейност.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
На първо място следва да се
посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на
годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е
компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това,
проверява както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на
предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият на
обявяване годишен финансов отчет, както и подписана от заявителя декларация по
чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така проверява и дали от представените от
заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания
относно изготвянето на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, както и
тези за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна форма ООД са предвидени в чл. 137, ал.
1, т. 3 и ал. 3 ТЗ, чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ. Този извод следва при тълкуване на
разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър, с които подзаконови норми са
уредени изискванията към заявленията, които се подават в случаите, когато се
иска в регистъра да бъдат обявени актове, като последната от двете касае и специалната
хипотеза на обявяване на годишен финансов отчет, каквато е настоящата. В чл.
62, т. 3 и чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че към заявлението
задължително се прилагат документи, които доказват изпълнение на изисквания на
закона относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на
годишния финансов отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено
задължението да удостовери, че представеният за обявяване акт е надлежно приет,
в случаите, в които това е предвидено в закон, то и за длъжностното лице,
произнасящо се по заявлението, възниква задължение да извърши проверка за това
дали установените законови правила за приемане на акта са спазени въз основа
именно на представените доказателства и само ако констатира, че това е така,
може да извърши обявяването.
От представения към заявлението,
подадено от „Т.” ЕООД, годишен финансов отчет на дружеството, се установява, че
същият е изготвен съобразно нормативните изисквания, предвидени в ЗСч.
Настоящият съдебен състав констатира,
че към заявлението са приложени доказателства, от които може да се направи
извод, че са спазени установените
в закона изисквания за приемането на
годишния финансов отчет /ГФО/ за 2017 г., чието
обявяване се иска.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ
годишният финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна
форма ООД се приема от общото събрание на съдружниците
съответно едноличният собственик на капитала в еднолично ООД, който съгласно
чл. 147, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на
общото събрание. За да е валидно взето решение за това от този върховен орган,
следва да бъде установено, че това е станало при спазване на установените в
дружествения договор и в закона правила за наличие на кворум за провеждане на
заседанието и на мнозинство за приемане на решението. Тогава, когато
съдружникът съответно едноличният собственик на капитала е юридическо лице, за
да се направи извод, че са спазени тези правила, следва да бъде установено, че
то е изразило воля за приемане на годишния финансов отчет чрез лицето, което е оправомощено да го представлява по силата на закона към
датата на провеждане на общото събрание, или от такова, което има правото да го
представлява по силата на сключена упълномощителна
сделка съгласно чл. 137, ал. 6 ТЗ. За да се извърши тази проверка от
длъжностното лице по регистрация в случаите, в които съдружникът е юридическо
лице, което не е учредено по българското право и следователно обстоятелствата
относно правосубектността му не са публични, от заявителя
следва да бъдат представени доказателства, установяващи съществуването на
юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ лицата, които го представляват по
националния му закон. В тази връзка в подзаконовата норма на чл. 21, ал. 3, т.
4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър е поставено и изрично изискване към документите, които заявителят е
длъжен да приложи към подадено заявление, с което се иска промяна на вписани
обстоятелства, когато съдружници са юридически лица,
които не са учредени по българското право, или такива, които не са вписани. В
тази разпоредба е предвидено, че към такова заявление задължително се прилага
документ, установяващ съществуването на юридическо лице - съдружник, и удостоверяващ
лицата, които го представляват по националния му закон.
От представените в производството
документи е видно, че на 01.04.2018 г., от едноличния собственик на капитала на
„Т.” ЕООД е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за 2017 г. Към
момента на приемане на това решение едноличен собственик на капитала е
чуждестранно юридическо лице – Г.Г.Лтд., което е учредено и извършва дейност съгласно законите
на Сейшелите. При вземане на решението за приемане на
ГФО за 2017 г. това дружество е изразило воля за това чрез представител –
физическото лице Н.М.М., което е упълномощено по силата
на пълномощно, издадено на 08.04.2016 г. От съдържанието на това пълномощно се
установява, че с него Н.М.М.е упълномощен да
представлява юридическото лице Г.Г.Лтд като извършва всички действия, свързани с осъществяване
на неговата търговска дейност на територията на Република България, включително
като ръководи неговите дъщерни дружества. Волеизявлението за упълномощаване е
направено от физическото лице Р.М., поради което и за да извърши проверка дали упълномощителната сделка е породила правните си последици
по оправомощаване на Н.М.да изразява воля от името на
юридическото лице, което не е учредено по българското право, съдът трябва да
отговори на въпроса дали по делото са представени доказателства, от които да се
установява, че Р.М. е лицето, което го представлява по закон.
От събраните в регистърното производство доказателства, установяващи правосубектността на Г.Г.Лтд. и представляващите го лица, е видно, че към
релевантния момент, който е този на извършване на упълномощителната
сделка, с която се учредява представителна власт на Н.М., това дружество се
представлява по закон от друго дружество, което има качеството на директор,
което е „А.Л.“, Обединени Арабски Емирства. В производството е представено и
удостоверение, отразяващо вписаните в съответния търговски регистър на Обединени
Арабски Емирства, обстоятелства по отношение на дружеството „А.Л.“, от което се
доказва, че към посочения момент то се е представлявало по закон от физическото
лице Р.М.. От така установените факти се налага изводът, че към 08.04.2016 г.,
когато е извършена сделката за упълномощаване на Н.М., по силата на приложимите
чужди закони, които са тези на държавите по регистрация дружеството Г.Г.Лтд. и на дружеството „А.Л.“,
физическото лице, което е оправоощено по закон да
представлява Г.Г.Лтд. е физическото
лице Р.М.. С оглед на това и доколкото изявлението за упълномощаване на Н.М.М.е направено именно от Р.М., трябва да се приеме, че то е
извършено надлежно и е породило правни последици по учредяване на представителна
власт на Н.М.М.. Следователно последният е
упълномощен да представлява търговското дружеството Г.Г.Лтд., Сейшелите и предвид
съдържанието на пълномощното е оправомощен да изразява от негово име и за негова сметка воля
за приемане на решения в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Т.”
ЕООД. Това оправомощаване има действие от датата на
извършване на упълномощителната сделка до момента, в
който пълномощията бъдат оттеглени, който факт няма данни да се е осъществил. Ето
защо трябва да се заключи, че Н.М.М.е бил упълномощен
да изрази воля за вземане на решение за приемане на годишният финансов отчет за
2017 г. на „Т.” ЕООД от името и за сметка на дружеството Г.Г.Лтд., Сейшелите, което е
едноличен собственик на капитала на „Т.” ЕООД към 01.04.2018 г. и приетото
решение с такова съдържание е валидно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че в производството се установява, че е
съставен годишен финансов отчет на „Т.” ЕООД за 2017 г., който отговаря на
изискванията за това, предвидени в ЗС, както и че е налице валидно и
законосъобразно взето решение от едноличния собственик на капитала за приемане
на този отчет. Ето защо и този акт подлежи на обявяване в търговския регистър,
като не съществуват каквито и да било пречки, които да препятстват това.
Следователно и постановеният в настоящото производство отказ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда, като на длъжностното лице
по регистрация бъдат дадени указания да обяви представения акт, представляващ
ГФО за 2017 г. на „Т.” ЕООД.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.” ЕООД
отказ № 20180625152058-2/ 09.05.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши обявяване в търговския регистър на годишния
финансов отчет на дружеството за 2017 г.
УКАЗВА
на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да обяви
по партидата на „Т.”
ЕООД годишния финансов отчет на
дружеството за 2017 г., който акт е приложен към заявление Г2 с вх. № 20180625152058.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: