№ 2279
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330206073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. СТ. УЗ. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 3886471 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на същия на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
1
3886471 за това, че на 19.07.2020г. в 11.20часа в път ІІ-64 км.50 пред магазин
„Амек“ в посока гр. Пловдив извън населено място, при въведено
ограничение 60км/час с ПЗ В-26 с МПС „Мерцедес Ц 180 Компресор”
регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 529, като
моторното превозно средство се е движило с установена скорост 81км./ч., при
разрешена скорост – 60 км./ч. и превишил разрешената скорост с 21 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 3 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 08.06.2021г., точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на специален автомобил с превишена скорост -
81км/ч, при ограничение 60 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.1 от
ЗДП/, размерът на глобата /100 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на
2
инкриминирания автомобил. На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП, а
от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на
превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият
случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето,
посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189,
ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице справка от КАТ, видно от която към
датата на деянието инкриминираното превозно средство е собственост на
жалбоподателя.
На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство №
TFR1-M № 529. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че
същото представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната норма на
чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се
3
осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган. Освен това
електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН,
според който “За случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2,
за което се издава електронен фиш”. В случая с електронния фиш е
предвидена и наложена глоба в размер точно на 100 лева, което е хипотеза
по чл.39 ал.2 ЗАНН. Този извод следва недвусмислено и от новелата на
особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този
закон няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно
чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по
пътищата”. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при
наличие на съответно правило в него, както е в случая.
Следва да отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети
от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП,
направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се
въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189
ал.4 ЗДвП.
Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с
него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.
След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в
резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са
били променяни.
Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП(с оглед съдържанието й) няма
как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а
ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.
Не на последно място от текста на самия електронен фиш по никакъв
начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния
номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на Закона за
движение по пътищата. Същевременно липсва каквото и да било описание на
4
същото.
От съществено значение в случая е и обстоятелството, че в самия Фиш
е посочено въведено ограничение на скоростта за движение от 60км./час сд
ПЗ В-26. Същевременно от постъпилата справка от АПИ-Областно пътно
управление Пловдив е видно, че подобно ограничение е налице, но на
км.49+860 и действа до следващото кръстовище, находящо се на км.49+492.
Тоест на път ІІ-64 км.50 пред магазин „Амек“ в посока гр. Пловдив не е
налице въведено ограничение на скоростта от 60км/час и следователно
жалбоподателят не е нарушил чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
Закона за движение по пътищата
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваният Електронен фиш и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на адвокат С.К. Н. сумата от 300лв.,
представляваща направените разноски по делото. Същият е претендирал
присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи
заплащане на сторените от него такива. От жалбоподателя не са представени
доказателства за направени разноски, но е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваната правна помощ от
адвокат С.Н.. Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 6 д.),
сключен между жалбоподателя и адвокат Н., не е договорено възнаграждение
на последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е. иска се присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 пр.2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката
възнаграждение, платимо от другата страна в определен от съда размер, който
не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй
като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба случаи
5
възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6 от
наредбата възнаграждение за адвоката по административно дело е 300 лева,
то по аргумент от посочените разпоредби на адвокат Н. следва да се определи
възнаграждение от 300 лева. Необходимо е обаче изрично да се отбележи, че
в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3886471, с
който на Б. СТ. УЗ. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.К. Н.
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6