Решение по дело №13176/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8693
Дата: 21 декември 2017 г. (в сила от 4 май 2018 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20171100113176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. София, 21.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV брачен състав, в публично заседание на първи декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, с участието на прокурора Антон Стефанов, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 13176 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъла на Конвенцията.

Ж.Л.Л. прави искане за връщане на детето Л.Л.Л. в държавата на обичайното му местопребиваване – Кралство Д.. В молбата се твърди, че детето е родено на *** г. в Д., като негови родители са молителката Ж.Л.Л. и ответницата В.Д.Д.. Посочва се, че ответницата е родила детето в резултат на асистирана репродукция (оплождане от банка за сперма) през време на брака й с молителката, сключен на 08.02.2014 г. в Д., който брак впоследствие – на 30.01.2017 г., е бил прекратен, също в Д.. Поддържа се, че детето Л.Л.Л. има обичайно местопребиваване в Кралство Д., където общото правило е родителите да си поделят упражняването на родителските права след развода. Заявено е, че двете майки са споделяли упражняването на родителските права над детето, като на 07.02.2017 г. Централният държавен орган на Д. е издал документ за временен съвместен контакт на детето с Ж.Л.Л., в който са определени дните, когато тя ще упражнява родителските права над детето. Изложено е, че на 27.07.2017 г. ответницата е напуснала Д. заедно с детето под предлог, че отива на почивка, но без да уведоми предварително молителката за това, като след задържането на Л.в България молителката е уведомила Централния държавен орган на Д., че иска прекратяване на общите родителски права над детето и желае да ги упражнява еднолично, и на 08.09.2017 г. тя е получила временни родителски права над детето, докато бъде постигнато споразумение или решение за родителските права от датския съд. Навеждат се доводи, че молителката (съвместна майка на детето) не е давала съгласието си да се сменя обичайното местопребиваване на детето Л., и че задържането на детето в България е осъществено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителката, произтичащо, както по силата на законодателството на Д. (държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди задържането му в България), така и по силата на решението на Централния държавен орган на Д., което предоставя на молителката временните родителски права над детето. Посочено е също, че съвместната майка е упражнявала ефективно родителските права, тъй като е полагала грижи за отглеждането на детето, както и че от 27.07.2017 г. до датата на подаване на молбата пред съдебния или административен орган на договарящата държава, в която се намира детето, е изтекъл период от време, по-малък от една година. Прави се извод, че задържането на Л.в България е незаконно, тъй като е извършено без съгласието на съвместната му майка, която е единственият носител на родителските права.

Ответницата В.Д.Д. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Подробно излага съображения, че детето не е имало обичайно местопребиваване в Кралство Д., че съвместната майка не е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането и че съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. Претендира разноски.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е неоснователна, тъй като обичайното местопребиваване на детето е в България.

Софийският градски съд, като взе предвид събраните по делото относими доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете в Кралство Д. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Кралство Д. непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата биологична майка в Република България в нарушение на установените в Кралство Д. правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно с молителката; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) молителката да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) молителката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи.

Детето Л.Л.Л. е родено на *** г. в Д., видно от удостоверение за раждане/наименуване, издадено от Е.Н.Х., Община Х., Д.. По време на неговото раждане молителката и ответницата са били в брак, сключен на 08.02.2014 г. в Обреден дом Х., Д., за което е представено удостоверение за сключен граждански брак. Между страните липсва спор, че гражданският им брак е прекратен с развод в Кралство Д. на 30.01.2017 г.

Министерството за децата и социалните въпроси на Д. е информирало Министерството на правосъдието на Република България, че в Кралство Д., съгласно датския Закон за децата, е възможно детето да има двама законни родители от рождението си – майка и баща или майка и друга (съвместна) майка. Съвместната майка има същите права и задължения към детето като баща. Ако детето е родено от жена, сключила брак (или живееща в регистрирано партньорство) с жена, съпругата/партньорката се счита за съвместна майка на детето (чл. 3а от датския Закон за децата). Съгласно датския закон В.Д.Д. и Ж.Л.Л. са законните родители на детето Л.Л.. Според чл. 3 от датския Закон за родителската отговорност, и двамата родители трябва да дадат съгласието си детето да напусне страната, когато родителите упражняват съвместно родителските права върху него, както и когато няма постигнато съгласие по отношение на едноличното попечителство над детето. Датското Министерство за децата и социалните въпроси е посочило също, че двете майки са споделяли попечителството над детето, като по време на извеждането на детето в България са споделяли родителските права и са упражнявали съвместно тези права върху детето. По делото като доказателство е приет Документ, позволяващ временен съвместен контакт с детето, издаден от Централен държавен орган на Д. на 07.02.2017 г., съгласно който детето Л.Л.Л. има право на контакт със своята съвместна майка, което подчертава, че последната по време на прехвърлянето на детето в България упражнява родителските си права върху Л.. При тези обстоятелства Датското Министерство за децата и социалните въпроси е изтъкнало, че детето обичайно пребивава в Д. и че по смисъла на чл. 3 от Хагската конвенция то неправомерно е задържано в България.

Настоящият съд намира, че следва да откаже връщането на малолетното дете Л.Л.Л. в Кралство Д., като се позове на разпоредбата на чл. 20 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, без да анализира останалите, посочени по-горе, предпоставки за възникването на правото да се върне детето по реда на Конвенцията, тъй като връщането на детето в настоящия случай противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека. В чл. 47 от Конституцията на Република България са прогласени равенството в правата и задълженията на двамата родители при отглеждане и възпитание на децата до навършване на пълнолетие и принципът, че условията и редът за ограничаване и отнемане на родителски права се определят със закон. На принципите за равенство в правата и задълженията на двамата родители при отглеждане и възпитание на децата и за право на децата на лични отношения с всеки от родителите се основават нормите на Семейния кодекс на Република България, на Закона за закрила на детето, както и всички действащи в Република България нормативни актове в областта на семейните отношения и закрилата на децата. В глава VІ на Семейния кодекс на Република България се съдържат норми, въз основа на които се установява произходът на детето, и според българското право родителите са майката и бащата. Принципите за равенство в правата и задълженията на двамата родители при отглеждане и възпитание на децата и за право на децата на лични контакти с всеки от родителите са част от основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека. Нашето право не познава институтите на съвместно майчинство или бащинство, т.е. родители на детето не могат да бъдат две майки или двама бащи. Именно поради тази причина в съставения на детето Л.Л.Л. *** акт за раждане № 0629 от 07.06.2017 г. като майка е вписана ответницата В.Д.Д., а графата „баща“ е празна. За българското право детето Л.има само един родител, който е носител на целия комплекс от родителски права и задължения (родителски функции) по отношение на това дете. Следователно, връщането на детето Л.Л.Л. в Кралство Д. ще бъде в противоречие с горепосочените принципи, както и с принципа за закрила на детето, регламентиран от българското право.

С оглед на изложеното съдът отхвърля молбата за връщането на детето в Д., като неоснователна, и осъжда молителката да заплати на ответницата сумата от 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

       

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж.Л.Л., род. на *** г., гражданка на Кралство Д., живуща в *************етаж, **** Х. ДК, по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – за връщането на детето Л.Л.Л., ЕГН **********, в Кралство Д., като неоснователна.

ОСЪЖДА Ж.Л.Л., род. на *** г., гражданка на Кралство Д., живуща в *************етаж, **** Х.ДК, да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, сумата от 800 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: